Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260176
гр.***, 18.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на трети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 2534 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на
„***” ЕООД
с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***” № 18, чрез
пълномощник – адв. П.Н. – БАК, с посочен съдебен адрес:***, срещу Наказателно постановление № 44372/10.12.2019г., издадено от Николай Стойков – Директор
на Регионална дирекция за областите ***, Сливен и Ямбол – към Главна дирекция
„Контрол на пазара” към Комисията за Защита на потребителите (КЗП), с което за
нарушение на чл.115, т.1 от Закона за туризма (ЗТ) на основание чл. 210 ЗТ на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Посочва се, че санкционният акт е лишен
от фактическо, а от там и от правно основание, както и е издаден в разрез с
императивните норми на закона. Конкретни доводи в подкрепа на тези твърдения не
се сочат.
В открито съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от управителя Таня Пашова, както и от пълномощник – адв. Н. –
БАК. И двамата заявяват, че поддържат жалбата, като пълномощникът допълва, че
НП е издадено в противоречие с принципа „non bis in idem”. В тази връзка допълва, че
туристическата дейност се е осъществявала от управителката и нейния съпруг, в
качеството им на физически лица, като към датата на проверката
дружеството-жалбоподател не е извършвало дейност, поради което и неправилно е
санкционирано. Пледира за отмяна на НП.
В съдебното заседание, в което приключи
разглеждането на делото - административнонаказващия орган не изпраща
представител. В съпроводителното писмо, с което преписката се изпраща в съда,
жалбата се окачествява като неоснователна.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН - видно от известието за доставяне (л.6) НП е връчено на
представител на жалбоподателя на 18.06.2020г., а жалбата е депозирана на
22.06.2020г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като
съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 12.07.2019г.
св. Д.К. – гл. инспектор в КЗП – РД-***, съвместно с колегата си Д.Р., извършил
регулярна проверка в обект: „Апартаменти за гости“, находящ се в гр. ***, ул. „***“
№ 26. В хода на проверката свидетелят установил, че обектът се стопанисва от
дружеството-жалбоподател, както и че функционира, но без на видимо място в
близост до рецепцията да има поставен ценоразпис на предлаганите услуги.
За констатираното
на място бил съставен Констативен протокол № К-2661938/12.07.2020г. и АУАН с
бл. № 0044372 от същата дата, в който актосъставителят квалифицирал горните
факти като нарушение по чл. 115, т. 1 от ЗТ. Актът бил връчен на управителя на
„***“ ЕООД срещу подпис, като възражения не били направени.
В срока по чл. 44,
ал. 1 ЗАНН било депозирано писмено възражение (л. 23-24), в което дружеството
посочило, че към датата на проверката не е предлагало туристически услуги в
обекта, поради което и не може да е субект на нарушението.
Въз основа на АУАН-а на 10.12.2019г.
било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата
обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган не дал вяра на
възражението, а също счел, че горните факти нарушават задълженията,
регламентирани в чл. 115,
т.1 ЗТ, поради което и на
основание чл. 210 ЗТ, наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в
размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява
по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и
писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са
безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Съгласно нормата
на чл. 232, ал.2 от ЗТ, наказателните постановления се издават от министъра на
туризма, председателя на Комисията за защита на потребителите, председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, областния управител и
кмета на общината или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е
представена заповед № 675/21.08.2018 година на председателя на КЗП (л.7), с
която директорът на регионална дирекция за областите ***, Сливен и Ямбол към
главна дирекция "Контрол на пазара" в Комисията за защита на
потребителите е оправомощен да налага административни наказания по редица
закони в това число и по ЗТ, с което е изпълнено изискването на закона за
надлежно оправомощаване на наказващия орган да налага санкции. От своя страна,
актосъставителят е оправомощен да съставя АУАН със Заповед № 245А/01.04.2019година
на председателя на КЗП (л.14), съобразно нормата на чл. 232, ал.1 от ЗТ.
Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е издадено в шестмесечния срок, като вмененото нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е „обвинен”
и срещу какво се защитава.
Въпреки това съдът
счита, че в конкретния случай АНО неправилно е определил субекта на нарушението,
а от там и неправилно е санкционирал дружеството-жалбоподател.
Съгласно
разпоредбата на чл. 115, т. 1 ЗТ - лицата, извършващи хотелиерство, са длъжни
да обявяват цените на нощувките и на другите предлагани от тях услуги чрез
ценоразпис, поставен на видно за потребителите място в близост до рецепцията. Съгласно
легалното определение, дадено в § 1, т. 56 от ДР на ЗТ, "хотелиер" е
лице, което извършва хотелиерство във всички видове категоризирани по закона
или с издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризиране,
места за настаняване, туристически хижи, туристически учебни центрове и
туристически спални, а съгласно § 1, т. 55 от ДР на ЗТ "хотелиерство"
е предоставяне на настаняване и други услуги, съобразно вида и категорията на
обекта.
От анализа на
горните факти и дефиниции може да се направи извод, че за да бъде годен субект
на нарушението по чл. 115, т. 1 ЗТ лицето следва да извършва хотелиерство –
т.е. да предоставя настаняване и други услуги, съобразно вида и категория на
обекта.
От предоставеното
Удостоверение № 3214, цитирано в НП, е видно че обектът, за който е издаден
санкционният акт, е „Апартаменти за гости № 1, 2, 3, 7 и 8“ със собственик св. Н.П..
Видно от приложения договор (л. 44-45) свидетелят и неговата съпруга са
предоставили на „***“ ЕООД използването на категоризирани обекти, включително и
процесните пет апартамента, считано от 16.07.2019г. Преди тази датата
дружеството е имало задължение да извърши съответните подготвителни и ремонтни
дейности, но реално е започнало да ползва обекта едва от 16.07.2019г. Предоставеното
копие на договор е нотариално заверено на 26.06.2019г., поради което не остава
никакво съмнение в неговата достоверност. В тази връзка са показанията и на св.
Пашов, както и Фактура № 1/10/07.2019г., съгласно която именно Николай
Димитров, като физическо лице, е предоставил апартаментите за нощувка на
дружеството „***“ ЕООД за периода от 05.07.2019г. до 15.07.2019г. От проведения
разпит на този свидетел става ясно, че се касае за организирано настаняване
участващи в ежегоден фестивал в гр. ***.
При това положение
съдът счита, че към датата на проверка 12.07.2019г. лицето, което реално е предоставяло
настаняване в апартаментите за гости с удостоверение за категоризация № 3214 е Н.П.,
а не дружеството-жалбоподател, поради което и именно физическото лице е
извършител на нарушението по чл. 115, т. 1 ЗТ, а не санкционираното дружество.
С оглед всичко казано по-горе, съдът счита, че в конкретния случай,
въпреки че безспорно е било установено извършване на административно нарушение,
неправилно АНО е определил неговия субект, поради което и издаденото НП се
явява незаконосъобразно и следва да се отмени.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл.
63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството
по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните.
Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77
и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на
разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им.
В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза
на жалбоподателя, но той не е направил искане за присъждането им, поради което
и съдът няма как служебно да се произнесе по тях.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
44372/10.12.2019г., издадено от Николай Стойков – Директор на Регионална
дирекция за областите ***, Сливен и Ямбол – към Главна дирекция „Контрол на
пазара” към Комисията за Защита на потребителите (КЗП), с което за нарушение на
чл.115, т.1 от Закона за туризма (ЗТ) на основание чл. 210 ЗТ на „***” ЕООД с ЕИК:
*** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
Вярно с оригинала: М.Р.