Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2023г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
тричленен състав, в публично заседание на двадесет и шести януари две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
ИВЕЛИН БОРИСОВ
при секретаря Теодора
Чавдарова и с участието на прокурора Ал. Атанасов, като разгледа докладваното
от съдията Борисов КНАХД № 2966 по
описа на Административен съд – гр.Варна за 2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка
с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на заместник-кмета на
Община Варна, подадена чрез ю.к. М. Б. , против
Решение № 1632/02.12.22г. по НАХД № 3868/2022г. на ВРС, 27 състав, с което е
отменено НП № 100137/26.08.2022г. на зам. – кмета на
Община Варна, с което на Е.А.И. е наложено административно наказание глоба
в размер на 300лв., за нарушение на чл.10, т.1 вр. чл.118, ал.1, т.1 от
Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Варна.
В касационната жалба се релевират твърдения за
неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Касаторът сочи,
че вмененото във вина на И. нарушение е описано пълно и точно, както от
фактическа, така и от правна страна, посочени са съставомерните му признаци и е
индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да го разбере и
да организира защитата си. Прави анализ на релевантните санкционни разпоредби и
относимите легални дефиниции. Подчертава, че поставените на пешеходната алея пред Община
Варна предмети на 03.08.2022г., представляват именно отпадъци, от които техните
притежатели са се освободили на неразрешено за това място. Присъстващите
служители на ОП „Общинска полиция“ са предупредили многократно участниците в
събитието /т.нар. флашмоб/, че ако не приберат отпадъците си, ще им бъде
наложена санкция, а последните, включително И., не са изпълнили дадените указания и с
действията си са изразили демонстративно намерение да изхвърлят отпадъците си
пред сградата на Община Варна. Касаторът намира,
че събитието, проведеното
на 03.08.2022г.,
притежава характерните признаци на протест или събрание по смисъла на Закона за
събранията, митингите и манифестациите, за който, съгласно чл.8 от с.з. е
предвиден уведомителен режим. Твърденията, че проведеното
събитие представлява т. нар.
„флашмоб“, за което
не се изисква уведомление, са несъстоятелни предвид липсата на подобно понятие,
както в българското законодателство, така и в тълковния речник на РБ.
Независимо от начина, по който санкционираното
лице и участващите в събитието лица, са решили
да го нарекат,
неговото провеждане е било незаконосъобразно и в изпълнение на служебните си задължения
административнонаказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление.
Счита, че случаят не е маловажен, предвид демонстративно
изразеното чрез организиране на протест намерение на И. да
извърши описаното в акта нарушение. По изложените съображения, касаторът моли да бъде
отменено решението на ВРС, като бъде потвърдено издаденото НП, като претендира
и сторените по делото разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение и за прекомерност, в случай, че насрещната страна претендира
разноски за адвокатски хонорар в по-голям размер от минимално предвидения в
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ответникът
по жалбата – Е.А.И.,
чрез процесуалния си представител – адв.Г.,
изразява становище за неоснователност на доводите,
изложени в жалбата, и моли
решението на ВРС
да бъде оставено в сила. В съдебно
заседание сочи, че липсва осъществен състав от обективна и субективна страна, и
прави искане за присъждане на направените по делото разноски и адвокатски
хонорар.
Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е
неоснователна и решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни
основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството пред ВРС е образувано по жалба на Е.А.И. против
наказателно постановление № 100137/26.08.2022г. на зам. – кмета на Община Варна,
с което й е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за
нарушение на чл.10, т.1 вр. чл.118, ал.1, т.1 от Наредбата за управление на
отпадъците на територията на Община Варна.
За да се произнесе по спора районният съд е установил от
фактическа страна, че в началото на месец август 2022г.
в социалните мрежи бил отправен призив за организиране на 03.08.2022г. на
„флошмоб“ в гр.Варна, под надслов „Смет за
Кмет“. Жителита на града следвало да занесат пред сградата на Община Варна торби за смет, пълни с
хартия, като ги поставят на стълбите. На 03.08.2022 г., около 09.00ч. сутринта, пред сградата на Община
Варна се събрала група хора, от около 5-6 човека, които носели в ръцете си
найлонови чували, пълни с опаковки, торби пълни с опаковки и кашони. Сред тях
била и Е.А.И.,
която носела найлонова торба с поставени в нея опаковки. На един от чувалите,
носен от гражданите, бил поставен надпис „Смет за Кмет“. В знак на протест
срещу липсата на навременно сметосъбиране в града, присъстващите поставили
носените от тях торби, чували и кашони на един от бордюрите пред Община Варна.
Щом видели събиращите се хора пред Община Варна, служители в отдел „Управление
на отпадъците“ при Община Варна пристъпили към проверка на протестиращите, като
поискали съдействие от органите на Общинска полиция – Варна. На място бил изпратен екип
на Общинска полиция - Варна, с чиято
помощ служителите в отдел „Управление на отпадъците“ при Община Варна
пристъпили към съставяне на фишове за санкциониране на протестиращите по
Наредбата за управление на отпадъците при Община Варна, за това, че са
поставили чували и кашони с отпадъци пред сградата на общината. Протестиращите
граждани възразили срещу съставянето на фишове, поради
което служителите на отдел „Управление на отпадъците“ при Община Варна
пристъпили към съставяне на АУАН. Служителката
в отдел „Управление на отпадъците“ при Община Варна – Е. С., съставила срещу И. АУАН №000781/03.08.22г., в който описала допуснатото според нея
нарушение на чл. 10, т. 1 вр. с чл. 118, ал. 1, т. 1 от Наредбата за управление
на отпадъците на територията на Община Варна, като посочила , че И. е изхвърлила отпадъци от
опаковки на пешеходната алея пред Община Варна. След съставянето на актовете, протестиращите лица, в това
число и Е.И.. си тръгнали заедно с
носените от тях чували и торби с опаковки и кашони.
Първоинстанционният съд е приел в мотивите си, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения.
Съгласно разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както в АУАН,
така и в НП следвало да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са
посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено. И. била санкционирана за нарушение на чл. 10, т. 1 вр. с чл. 118, ал. 1,
т. 1 от НУОТОВ. Въззивният съд приел, че вмененото със
съставения на И. АУАН нарушение било
затова, че „…на 03.08.2022г., около 09.40ч…. изхвърлила
отпадъци от опаковки на неразрешени за това места, а именно на пешеходната алея
пред сградата на Община Варна“ – нарушение по чл. 10, т. 1 вр. с чл. 118, ал. 1, т. 1 от НУОТОВ. Наред с това, първоинстанционният съд счел, че в издаденото на база акта НП не било посочено описание на
нарушението, което било съществен
реквизит на НП, съгласно чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН /описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават/. АНО не бил описал от фактическа страна какво нарушение приемал, че била извършила И., на коя дата било извършено то и къде, което нарушавало правото на наказания субект да разбере в какво е обвинен, респективно - препятствало съда при осъществяване на
проверката за законосъобразност.
Наред с гореизложените мотиви, ВРС отбелязал, че не били налице доказателства
за осъществен състав на чл.10, т.1 от НУОТОВ. Както в хода на АНП, така и в
съдебната фаза на производството не били събрани и не били ангажирани от АНО доказателства, че действително торбата с
опаковки, носена от И. била изхвърлена на неразрешени за това места. След оставянето им временно
на бордюр пред сградата на общината, в знак на протест, торбите и кашоните били заснети от присъстващите там представители
на медиите, като след това били взети от протестиращите, а на място не останали
отпадъци. За да е осъществено изпълнителното
деяние „изхвърлил на неразрешените за това места“,
било необходимо отпадъкът да бил изоставен от носителят му
на неразрешено място, а не същият да го е поставил само временно на улицата,
бордюра, алеята, каквито безспорно били всички събрани по делото доказателства. Нещо повече, по делото не
било събрано нито едно
доказателство за осъществено деяние от субективна страна. Видно от
доказателствата по делото И. не била поставила торбата с отпадък на бордюр пред общината със
съзнанието, че го изхвърля там, а с единствената цел да изрази гражданската си
позиция срещу кризата с боклука на територията на общината. Съгласно чл.39, ал.1 от Конституцията на РБ всеки имал право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово -
писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Поради това въззивният съд приел, че деянието не било осъществено и от субективна страна, тъй като целта на санкционираното лице
не била да си изхвърли боклука на неразрешено място, а да изрази своето мнение,
отношение към дейността на общинската администрация, организираща и
контролираща сметосъбирането и сметоизвозването в града.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима
за разглеждане.
Настоящия състав на съда, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и
съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира касационната
жалба за неоснователна.
Настоящата инстанция споделя изцяло установената от
районния съд в пълнота фактическа обстановка, както и изложените подробни и
мотивирани правни изводи, диктуващи отмяна на издаденото наказателно
постановление. Правилно първоинстанционния съд е отчел допуснатото от АНО
нарушение по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Липсата на описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
както и на доказателствата, които го потвърждават,
винаги представлява съществено процесуално нарушение. В обстоятелствената част
на издаденото НП органът се е задоволил с извършване на „проверка“ на
съставения АУАН и възприетата в него фактическа обстановка. Това не би могло да
запълни съдържанието на императива на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и винаги накърнява правото на защита на санкционираното
лице, респективно – препятства съда при извършваната проверка за
законосъобразност.
На следващо място, въззивният съд прецизно е отчел, че от
събраните по делото доказателства не се установява, че санкционираното лице е
осъществило състав на нарушение по чл.10, т.1 от НУОТОВ, при това както от обективна, така и от субективна
страна. И. е участвал във „флашмоб“, целящ публично манифестиране на определено
обществено недоволство от проблем около сметосъбирането на територията на град
Варна. Кашоните и торбите са били
използвани именно във връзка с това мероприятие, като след неговото провеждане
са били отнесени от участниците в него, включително и от И.. Липсват каквито и
да било доказателства И. да е изхвърлила отпадъци на неразрешено място, както и
да е искала или допускала замърсяването на мястото, където са били, респективно
– по какъвто и да е начин да е нарушил забраната по чл.10, т.1 от наредбата,
както от обективна, така и от субективна страна. Съгласно чл.6 ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред. Административно наказание се налага на нарушителя за конкретно извършено
от него нарушение, а в случая не се установява да е извършено такова.
Относно наведените от касатора доводи, че мероприятието е
извършено при неспазване на изискванията за провеждането му по Закона за
събранията, митингите и манифестациите, същите са ирелевантни и неотносими в
настоящото производство, доколкото евентуални нарушения в тази насока са извън
неговия предмет.
Предвид горното, като е отменил наказателното
постановление ВРС е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.
С оглед направеното своевременно искане от пълномощника
на ответника по касация за присъждане на разноски, съдът намира, че следва Община
Варна да бъде осъдена да заплати сумата в размер на 400 лева, съставляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен
състав на Административен съд - Варна
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
1632/02.12.22г. по НАХД № 3868/2022г. на ВРС, 27 състав.
ОСЪЖДА Община Варна
да заплати на Е.А.И., ЕГН **********, сумата в размер на 400 /четиристотин/
лева разноски по делото.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: