№ 91
гр. Кюстендил, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на единадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Гражданско дело №
20211500100240 по описа за 2021 година
Делото е образувано по исковата молба на Л. ИВ. Г., с ЕГН **********, с адрес в
гр.П. кв.„**************, подадена чрез пълномощника адв.С.И. от АК-П., с адрес за
призоваване – гр.П., ул.„**********************, чрез адв.И., срещу „Обединена българска
банка“ АД, с ЕИК **********************, със седалище и адрес на управление в
гр.София, ул.„Света София“ №5.
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено по
отношение на „Обединена българска банка“ АД, че Л. ИВ. Г. не дължи на дружеството
следните суми: главница – 71 146.33 лева по договор за предоставяне на кредит за
закупуване на недвижим имот от 05.11.2004г.; сумата от 3 893.44 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 25.11.2005г. до 27.04.2006г. и 21.66 лева – наказателна лихва
за периода от 25.11.2005г. до 27.04.2006г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.04.2006г. до окончателното изплащане на сумата, както и 2 594.84 лева –
разноски по гр.д.№2702/2006г. по описа на Районен съд-П., за които в полза на дружеството
е бил издаден изпълнителен лист по гр.д.№2702/2006г. по описа на РС-П., по който е
образувано изп.д.№20197450400269/19г. по описа на ЧСИ Н. С., рег.№745, с район на
действие ОС – Кюстендил, поради погасяване по давност на задълженията за заплащане на
посочените суми.
Ищцата твърди, че срещу нея в полза на „Обединена българска банка“ АД е бил
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№2702/2006г. от дата 11.05.2006г., по силата на който
да заплати на дружеството горепосочените суми. Сочи, че по въпросния изпълнителен лист,
на 18.10.2006г. първоначално е било образувано изп.д.№250/2006г. по описа на ЧСИ Н.С., с
рег.№745, с район на действие – Кюстендилски окръжен съд, по което не са били
извършвани никакви изпълнителни действия, освен връчване на покана за доброволно
изпълнение на 27.10.2006г., и не са постъпвали суми, като същото било прекратено на
19.09.2019г., в хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Твърди, че въз основа на същия
изпълнителен лист, след прекратяване на така образуваното изпълнително дело, е
последвало образуване на ново такова – на датата 21.10.2019г., а именно – изп.д.
№269/2019г. по описа на същия ЧСИ, по което до Г. е било изпратено съобщение за
образуване на изпълнително дело от 08.11.2019г., в което са били посочени дължими суми,
1
както и са били изготвяни обявления за насрочени публични продани на собствен на Г.
недвижим имот в с.Таваличено, обявленията – от датите 27.10.2020г., 05.04.2021г.,
23.04.2021г. и 28.04.2021г. за публични продани в периодите от 10.11.2020г. до 10.12.2020г.,
от 10.04.2021г. до 10.05.2021г. и от 10.05.2021г. до 10.06.2021г.
Ищцата счита, че не дължи сумите по издадения срещу нея в полза на ответника
изпълнителен лист, тъй като същите към момента на образуване на второто изп.дело –
изп.д.№269/2019г. по описа на ЧСИ Н.С., са изцяло погасени по давност – на 18.10.2009г.,
респ. на 18.10.2011г., с изтичане на тригодишен, съответно – на петгодишен давностен срок,
като вземанията са погасени както от процесуална, така и от материална гледна точка. Сочи,
че в случая не са били извършвани действия, които спират или прекъсват давността, по
смисъла, разяснен в ТР №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа,
че макар прекратяването на изп.д.№250/2006г. да е сторено с постановление на ЧСИ от
19.09.2019г., в действителност прекратяването е настъпило по силата на закона още през
2013г., доколкото в периода от 11.05.2011г., респ. 25.07.2011г., до 30.07.2014г. не са били
извършвани никакви действия по посоченото изпълнително дело (вж.уточненията,
направени в първото по делото съдебно заседание – л.100 от делото). Ищцата анализира кои
изпълнителни действия са годни да прекъснат давността по смисъла на разясненията, дадени
с ТР №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, като обосновава разбиране,
че давността не се счита прекъсната само с подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, а заповедта за изпълнение и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист
нямат последиците на съдебно решение, поради което намира, че не е приложима
разпоредбата на чл.117 ал.2 от ЗЗД, а тази на ал.1 от ЗЗД и срокът на новата давност съвпада
с този за погасяване на вземането.
Моли се уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски, в това
число и при условията на чл.36 от ЗАдв.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Обединена българска банка“ АД, чрез
пълномощника ю.к.И.Т., е подал писмен отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на исковата претенция и моли отхвърлянето й като
неоснователна. Сочи, че въз основа на издадения изпълнителен лист от 11.05.2006г. по
ч.гр.д.№2702/2006г. по описа на РС-П., дружеството е подало молба с вх.
№00531/18.10.2006г. до ЧСИ Н.С. за образуване на изпълнително дело, с искане за
насочване на принудително изпълнение към недвижим имот, който е бил ипотекиран в
полза на банката. Описва и посочва по дати предприетите действия по образуваното изп.д.
№250/2006г., прекратено с постановление от 19.09.2019г., на основание чл.433 ал.1 т.8 от
ГПК, като оспорва верността на твърденията на ищцата, че както по това изп.дело, така и по
образуваното след него изп.д.№269/2019г. по описа на ЧСИ Н.С., не са били извършвани
изпълнителни действия. Дружеството изтъква, че на 12.04.2017г. между него и ищцата Л.Г.
е било сключено споразумение, според пар. III от което, към 28.04.2017г. общият размер на
задълженията на Г. по договора за кредит е в размер на 169 386.88 лева, с което Г. е
признала, че вземанията на банката са основателни, ликвидни и изискуеми, не оспорва
настъпилата предсрочна изискуемост и признава размера на задълженията. Ответникът
посочва, че според т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие и анализира действията, които, според същото ТР прекъсват
давността, като счита, че по силата на чл.117 ал.2 от ЗЗД давността е петгодишна ако
вземането е установено със съдебно решение. Аргументира теза, че влязлата в сила заповед
за изпълнение, в хипотезата на липса на подадено срещу същата възражение в срок, какъвто
счита, че е настоящият случай, получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, поради
което нормата на чл.117 ал.2 от ГПК намира приложение. Според ответното дружество,
2
сключеното на 12.04.2017г. споразумение между страните прекъсва давността, съгласно
чл.116 б.„а“ от ЗЗД, тъй като представлява признание на вземането – ясно и недвусмислено
волеизявление на длъжника, направено в рамките на давностния срок, отправено и
достигнало до кредитора. Наред с посоченото, ответникът възразява, че към момента на
изп.д.№250/2006г. е било в сила ППВС №3/18.11.1980г., което е било отменено едва с ТР
№2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС и според което ППВС погасителна
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането, като цитира съдебна практика относно действието във времето
на тълкувателните норми. В обобщение се прави извод, че вземанията по изпълнителния
лист не са погасени по давност, моли се отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Окръжен съд – Кюстендил, след като се запозна с доводите и възраженията на
страните и след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
В производство по чл.242 във вр. с чл.237 от ГПК (отм.), развило се пред Районен
съд-П. по молба на „Обединена българска банка“ АД, по която е било образувано ч.гр.д.
№2702/2006г. по описа на съда, срещу Л. ИВ. Г., с ЕГН **********, е бил издаден
изпълнителен лист от 11.05.2006г. в полза на дружеството за заплащане на сумата от
71 146.33 лева, представляваща неплатена главница по договор за предоставяне на кредит за
закупуване на недвижим имот от 05.11.2004г.; сумата от 3 893.44 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 25.11.2005г. до 27.04.2006г. и 21.66 лева – наказателна лихва
за периода от 25.11.2005г. до 27.04.2006г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.04.2006г. до окончателното изплащане на сумата, както и 2 594.84 лева –
разноски по делото. Понастоящем делото е унищожено, поради изтичане на срока за
съхранението му.
На 18.10.2006г. носителят на вземането - „Обединена българска банка“ АД, чрез
пълномощник, е подал молба до ЧСИ Н. С., с рег.№745, с район на действие –
Кюстендилски окръжен съд, към която е приложил издадения изпълнителен лист и е
отправил искане за образуване на изпълнително дело и извършване на опис и продажба на
недвижим имот, описан в молбата, върху който е била учредена ипотека в полза на банката.
Било е образувано изп.д.№250/2006г. по описа на ЧСИ, по което са били предприемани
регулярно действия по извършване на опис, оценка на имота, насрочвани са публични
продани, които са били обявявани за нестанали.
От материалите по изисканото изп.д.№250/2006г. по описа на ЧСИ е видно, че с
протокол от 19.04.2011г. съдебният изпълнител е обявил за нестанала поредна публична
продан, поради липса на наддавачи и постъпили наддавателни предложения. С молба с вх.
№01178/11.05.2011г. взискателят „Обединена българска банка“ АД е поискал съдебният
изпълнител да определи нова начална цена и да извърши нова публична продан на
ипотекирания в полза на банката недвижим имот (вж.л.194 от изп.дело). ЧСИ е насрочил
публична продан за времето от 29.07.2011г. до 29.08.2011г., както и е разпоредил
взискателят да заплати такси за насочените до момента публични продани на имота в размер
на 839 лева с ДДС, както и такива за вещо лице, което да актуализира оценката на имота,
съобщението за което е изпратено на взискателя на 25.07.2011г. От този момент насетне –
видно от материалите по приложеното изпълнително дело - не са предприети никакви
действия от страна на взискателя или съдебния изпълнител до датата 30.07.2014г., когато по
делото е постъпила молба от „Обединена българска банка“ АД за продължаване на
изпълнителните действия срещу Л.Г., чрез извършване на нова оценка и публична продан на
ипотекирания имот (вж.л.200 от изп.дело). Последвало е насрочване на публични продани и
обявяването им за нестанали, като с молба с вх.№00140/22.01.2019г., взискателят е поискал
от съдебния изпълнител на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК да прекрати изпълнителното
3
дело и да му върне оригинала на изпълнителния лист, със съответното отбелязване върху
него.
С постановление от 19.09.2019г. ЧСИ е прекратил изпълнителното дело с
№250/2006г., позовавайки се на хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Изпълнителният лист
е върнат на взискателя, с отбелязване, че по изпълнителното дело не са постъпвали суми за
удовлетворяване на същия.
На 21.10.2019г. „Обединена българска банка“ АД е подало молба до ЧСИ Н. С. за
образуване на ново изпълнително дело срещу Л. ИВ. Г. във основа на върнатия
изпълнителен лист, в която са посочени конкретни изпълнителни способи. Било е
образувано изп.д.№269/2019г. по описа на съдебния изпълнител Н.С., материалите по което
са приложени към настоящото дело. Проведена е била публична продан, по която има
обявен купувач. В последствие изпълнителното дело е спряно, като обезпечение, допуснато
в рамките на висящото настоящо исково производство.
Представено е по делото споразумение, сключено на 12.04.2017г. между
„Обединена българска банка“ АД и Л. ИВ. Г., в качеството й на длъжник по договор за
предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от 05.11.2004г., в което,
освен друго, Г. е признала, че вземанията на банката по издадения изпълнителен лист по
гр.д.№2702/2006г. по описа на РС-П., които към 28.04.2017г. възлизали общо на 169 386.88
лева, от които 71 146.31 лева – непогасена главница, 3 915.10 лева – непогасени договорни и
наказателни лихви, 6 096.48 лева – присъдени разноски за издаване на изпълнителен лист и
непогасени разноски по изпълнението, както и 88 228.99 лева – непогасени законови лихви,
начислени до 27.04.2017г., са основателни, ликвидни и изискуеми, както и, че признва
техния размер, със значението на признание по смисъла на чл.116 б. „а“ от ЗЗД.
Ищцата е оспорила истинността на така представения документ, в частност–
автентичността му, с твърдението, че подписа (подписите), положен от нейно име, не е бил
изпълнен от нея. На основание чл.193 от ГПК, съдът е постановил да се извърши проверка
на истинността на оспорения документ. По искане на ищцата е назначена съдебно-
графическа експертиза.
В заключение с вх.№304/27.01.2022г., изготвено от вещото лице в.с., след
използване на експериментални и свободни сравнителни образци от почерка и подписите на
ищцата, са направени следните изводи: 1/ подписите, положени за „длъжник“, както и под
текста в долния десен ъгъл върху оригинала на споразумение от 12.04.2017г., са изписани от
Л. ИВ. Г. и 2/ ръкописно изписаните текстове в частта „Л. ИВ. Г.“ под текста „длъжник“ на
л.3 от споразумението от 12.04.2017г. са изпълнени от Л. ИВ. Г..
При така установените по делото факти съдът формира следните правни изводи:
Ищцата е предявила отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК за защита
срещу материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, насочено
срещу нея. Същата притежава активна процесуална легитимация да предяви разглежданата
искова претенция, доколкото има качеството на длъжник по висящо изпълнително дело;
ответник е взискателят по изпълнението.
Съгласно чл.439 ал.2 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението,
който иск може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия
случай са наведени твърдения за изтекла в полза на ищцата погасителна давност след
възникване на вземането на ответника спрямо нея.
Погасителната давност се изразява в неупражняване на едно субективно право за
определен период от време, с изтичането на който кредиторът губи възможността да търси
принудително изпълнение на своето вземане. Тя представлява санкция за кредиторовото
бездействие. Погасителната давност се прекъсва само в предвидените в закона случаи –
4
чл.116 от ЗЗД, според който давността се прекъсва: а) с признаване на вземането от
длъжника; б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително
производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително
производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната и в) с предприемане на
действия за принудително изпълнение.
В случая се касае за отричане съществуването на различни по вид вземания, част
от които се погасяват с общата петгодишна давност – вземането за главница в размер на
сумата от 71 146.31 лева и това за разноските в размер на 2 594.84 лева, а друга част – с
кратката тригодишна давност по чл.111 б. „б“ и б. „в“ от ЗЗД – вземанията за
възнаградителна, т.нар. договорна лихва в размер на 3 893.44 лева и вземанията за
обезщетения за забава – 21.66 лева т.нар. наказателна лихва за периода от 25.11.2005г. до
27.04.2006г. и законна лихва върху главницата, считано от 28.04.2006г.
Съгласно чл.117 ал.1 от ЗЗД, от прекъсването на давността почва да тече нова
давност, а според ал.2 - ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години.
Процесните вземания не произтичат от влязло в сила съдебно решение, нито от
влязла в сила заповед за изпълнение в производство по чл.417 от ГПК, независимо, че
страните в производството неколкократно, но съвсем погрешно, се позовават на последната
хипотеза. Вземанията произтичат от издаден изпълнителен лист в производство по чл.242
във вр. с чл.237 от ГПК (отм.), с дата на издаване 11.05.2006г. - когато сега действащият
ГПК все още не е бил влязъл в сила и въобще институтът на заповедното производство не е
бил приложим.
Чл.237, б.„в“ – б.„м“ от ГПК (отм.) е предвиждал хипотези за издаване на
изпълнителен лист въз основа на т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“. В решение с
№42 от 26.06.2016г. на ВКС по гр.д.№1812/2015г., IV г.о., ГК се приема, че с оглед
действалата законодателна уредба за издаването на изпълнителен лист въз основа на
несъдебно изпълнително основание по отменения ГПК, определението на съда по чл.242 от
ГПК (отм.) се е ползвало с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо. Това е
така, защото с определението на съда по чл.242 от ГПК (отм.) се разпорежда издаване на
изпълнителен лист на заявеното от молителя основание, поради което характерът на
задължението не се променя - вземането на кредитора произтича от несъдебното
изпълнително основание. Съществуването на вземането би могло да се оспорва, както
досежно действителността на основанието, така и относно погасяването му. Правните
последици на акта по чл.242 от ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно решение,
постановено в исковия процес, поради което след прекъсване на давността, срокът на новата
давност по чл.117 ал.1 от ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на съответното
вземане, предмет на това производство, а разпоредбата на чл.117 ал.2 от ЗЗД не намира
приложение. В конкретния случай, както вече се посочи, по своя характер задълженията, за
които е издаден изпълнителен лист са с разнороден характер и част от тях се погасяват с
общата, а други – с кратката тригодишна давност и това важи и при прекъсването на
давността.
Същевременно, с разрешението по т.14 от ТР №2/2013г. на ОСГТК се прие, че
подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително
основание по чл.242 от ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие за
принудително изпълнение по смисъла на чл.116 б.„в“ от ЗЗД и не прекъсва давността за
вземането. Едва след като правото на принудително изпълнение бъде признато с издаването
на изпълнителен лист, кредиторът може да започне принудителното изпълнение.
Тези общи разрешения, съотнесени спрямо конкретиката на повдигнатия за
разглеждане спор, водят до следните констатации и изводи:
Изпълнителният лист срещу ищцата в полза на банката е бил издаден на
5
11.05.2006г. и от този момент е започнал да тече 5-годишният давностен срок за главницата
и присъдените разноски и 3-годишният давностен срок за вземанията за лихва и за
обезщетение за забава. Изпълнителното дело е образувано на 18.10.2006г., т.е. след като са
изтекли 5 месеца и 7 дни от срока на давността. В молбата за образуване на изпълнителното
дело е бил посочен изпълнителен способ.
В настоящия случай няма спор, че изпълнителното производство е образувано
при действието на ППВС №3/1980г., според което образуването на изпълнителното
производство спира давността като по време на изпълнителното производство давност не
тече. Т.е. в случая, давностните срокове не са прекъснати с образуването на изпълнителното
дело на 18.10.2006г., но по силата на ППВС №3/1980г. в същия момент давността е била
спряна, като спирането на давността следва да се счита преустановено от по-ранно
настъпилия момент – момента на прекратяването на изпълнителното производство или
момента на отмяната на ППВС №3/18.11.1980г., извършена с т.10 от ТР №2/26.06.2015г.,
постановено по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС на 26.06.2015г.
Само за пълнота, тъй като в случая няма пряко отношение към казуса, следва да
се посочи, че докато според даденото с ППВС №3/18.11.1980г. тълкуване, според което
образуването на изпълнителното производство спира давността като по време на
изпълнителното производство давност не тече, то с т.10 от ТР №2/26.06.2015г., постановено
по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, е дадено съвсем различно разрешение като е прието,
че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително
изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се
спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Наред с посоченото, от мотивите на
Решение №170/17.09.2018г., постановено по гр.д.№2382/2017г. на ВКС, следва да се приеме,
че даденото с отмененото тълкувателно ППВС тълкуване на правната норма следва да
намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от
нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като
новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще.
Предвид горното, с образуването на изп.д.№250/2006г. на 18.10.2006г. давността
за вземанията е спряла да тече докато трае изпълнителния процес. По посоченото
изпълнително дело е издадено постановление за прекратяване на 19.09.2019г., но всъщност
от материалите по самото изпълнително производство се установява, че по силата на закона
производството е било прекратено много по-рано по право. С разрешението по т.10 от ТР
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл.433 ал.т.8 от ГПК, респ. чл.330 ал.1 б.„д“ от ГПК (отм.).
Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има
само декларативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право. В случая се установи, че за периода от 11.05.2011г. до
30.07.2014г. взискателят по изп.д.№250/2006г. по описа на ЧСИ Н.С. не е поискал
извършването на изпълнителни действия. При това положение, изпълнителното
производство се е прекратило по право още на 11.05.2013г. Както се посочи, ирелевантно е
обстоятелството, че съдебният изпълнител не е постановил изричен акт за това.
При действието на ППВС №3/18.11.1980г., с прекратяването на изпълнителното
производство, спрялата да тече давност за вземанията е продължила да тече, считано от
12.05.2013г. Същата не е била прекъсвана с извършваните в последствие по изпълнителното
дело действия по принудително изпълнение, тъй като, както е разяснено с вече цитираното
6
ТР, каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички
предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на
които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени
лица плащания/.
Така, тригодишният давностен срок по чл.111 б. „б“ и б. „в“ от ЗЗД, с който се
погасяват вземането за възнаградителна, договорна лихва в размер на 3 893.44 лева,
вземането за обезщетение за забава, наказателна лихва в размер на 21.66 лева и за законна
лихва върху главницата, считано от 28.04.2006г., е изтекъл на 05.12.2015г. (при остатък на
давностния срок от 2 години 6 месеца и 23 дни, започнали да текат на 12.05.2013г.).
Ирелевантно е обстоятелството, че междувременно – на 26.06.2015г.,е било
постановеното ТР №2/2013г., според което давността се прекъсва от предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, доколкото в
хипотезата на прекратено по право принудително изпълнение, както се посочи и по-горе,
всички предприети изпълнителни действия по него се считат обезсилени. Така, дори след
26.06.2015г. да са били извършвани такива действия по изп.д.№250/2006г., същите не са
прекъснали давността, дори и да са били от вида на посочените в чл.116 б.„в“ от ГПК,
според задължителното за прилагане и съобразяване ТР № 2/2013 г. на ОСГТК.
Изложеното очертава извод за основателност на предявения иск относно
посочените по-горе вземания, които се погасяват с кратката 3-годишна давност, а именно –
вземането за договорна лихва в размер на 3 893.44 лева, вземането за обезщетение за забава,
наказателна лихва в размер на 21.66 лева и за законна лихва върху главницата, считано от
28.04.2006г. до 05.12.2015г. След като тези вземания са се погасили по давност на
05.12.2015г., ирелевантно е дали на 12.12.2017г. длъжникът е признал съществуването им,
тъй като една от необходимите предпоставки, за да е налице признаване на вземането по
смисъла на чл.116 б.„а“ от ЗЗД, е същото да е направено в рамките на давностния срок,
което в случая категорично не е налице. Считано от датата 05.12.2015г. насетне до изпащане
на главницата върху същата, вземането за законна лихва не се е погасило и в тази част
исковата претенция не е основателна.
По отношение на вземанията за главница в размер на 71 146.31 лева и за разноски
в размер на 2 594.84 лева давностният погасителен срок е 5-годишен. След като с
прекратяване на изпълнителното дело, давността е продължила да тече, остатъкът е възлизал
на 4 години 6 месеца и 23 дни и давността е изтичала на 05.12.2017г.
От представеното от ответника споразумение, сключено между кредитора и
длъжника – страните по делото, на датата 12.04.2017г. е видно, че Г. е признала
задълженията си за тези суми, т.е. признала е вземанията на кредитора. Оспорването
истинността на споразумението не беше доказано, тъй като от заключението по приетата
съдебно-графическа експертиза се установи, че както подписите върху документа, така и
текстът, изписващ имената на ищцата, са били изпълнени от нея самата. Това заключение
съдът възприема като компетентно и обосновано, независимо от оспорванията на ищцата в
посока на противното, тъй като нито от използваните от експерта сравнителни образци,
нито от методите му за изследване и оценка възникват някакви съмнения относно
правилността на направените констатации и формираните въз основа на тях изводи.
Обстоятелството, че ищцата отрича да има съкратен вариант на подписа си няма особена
доказателствена стойност, тъй като интересът й в процеса поражда обосновано съмнение в
истинността на това твърдение, още повече в светлината на категоричния извод на вещото
лице за обратното.
Според чл.116 б.„а“ от ЗЗД, давността се прекъсва с признаване на вземането от
длъжника, а съгласно чл.117 от ЗЗД, от прекъсването на давността почва да тече нова
давност. Признаването на задължението е едностранно волеизявление, с което длъжникът
7
пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице признаване на
вземането по смисъла на чл.116 б.„а“ от ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на
давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до
съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които
произхожда. Признаването на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия,
стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди
съществуването на конкретния дълг към кредитора. За да прекъсне давността на
разглежданото основание, длъжникът трябва да е да направил недвусмислено
волеизявление, че задължението му към кредитора съществува към момента, в който е
направено волеизявлението, без значение дали с признанието си длъжникът цели да
прекъсне давността и кога и по какъв начин кредиторът е узнал за направеното признание.
Без значение е и по какъв повод е направено признанието на дълга. Достатъчно е
волеизявлението на длъжника за това да е еднозначно - писмено или устно; обективирано
пред свидетели или пред държавен орган. В този смисъл е ориентирана трайната съдебна
практика - решение №100 от 20.06.2011г. на ВКС по т.д.№194/2010г., II т.о., ТК, решение
№49 от 04.04.2017г. на ВКС по гр.д.№50236/2016г., IV г.о., ГК.
В разглеждания случай, в споразумението от 12.04.2017г. Л.Г., в качеството й на
длъжник, е направила ясно и категорично писмено волеизявление пред кредитора, с което е
признала, че задължението й към кредитора съществува на конкретно посочено основание и
в конкретно посочени размери. Това признание има всички изискуеми се характеристики на
признаване на вземането от длъжника, по смисъла на чл.116 б.„а“ от ЗЗД, поради което е
било годно и е довело до прекъсване течението на давността. От 12.04.2017г. е започнала да
тече нова 5-годишна давност, която в последствие, в рамките на образуваното изп.д.
№269/2019г. и с предприемането на отделните изпълнителни действия е била неколкократно
прекъсвана, поради което към настоящия момент не е изтекла.
Поради посоченото, исковата претенция в тази й част е неоснователна и следва да
се отхвърли.
По разноските:
Ищцата е била освободена от заплащането на държавни такси и съдебни
разноски и съответно не е направила такива.
Към исковата молба е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен
между Л.Г. и адв.С.И., с който е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ по
делото в хипотезата на чл.38 от ЗА. В исковата молба е претендирано присъждане на
възнаграждение на адвоката.
Съдът намира, че липсват предпоставки за присъждане на адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл.38 от ЗА, независимо от частичното уважаване на
исковата претенция, поради следното:
Когато е поискано присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за
осъществена при условията на чл.38 от ЗАдв. адвокатска услуга, за да бъде същото
основателно и доказано, е достатъчно в договора за правна защита и съдействие да е
записана /посочена/ конкретната хипотеза на чл.38 ал.1 т.т.1-3 от Закона, при която
помощта се предоставя и този договор да е представен по делото. Страната, ползваща
безплатно адвокатска помощ, не следва да ангажира доказателства, нито съдът може да
преценява дали тя попада в категориите лица, визирани в нормата и в коя от тях. В този
смисъл е и практиката на ВКС /напр. определение №365 от 17.07.2017г. на ВКС, I-во т.о. по
ч.т.д.№894/2017г., определение №616 от 05.06.2017г. на ВКС, IV-то г.о., по гр.д.
№5089/2016г., определение №515 от 02.10.2015г. на ВКС, I-во т.о., по ч.т.д.№2340/2015г.,
определение №163 от 13.06.2016г. на ВКС, I-во г.о., по ч.гр.д.№2266/2016г./. От
представения в конкретния случай договор за правна защита и съдействие е видно, че
липсва отразяване на конкретната хипотеза по чл.38 ал. 1 от ЗАдв., наложила
8
осъществяването на безплатна правна помощ. Не са посочени конкретни твърдения, които
да обуславят приложението на чл.38 ал.2 от ЗАдв. Възможността за осъществяване на
безплатна правна помощ от адвокат, респективно и съответното на тази възможност
присъждане на възнаграждение в полза на същия, не е предвидена във всеки един случай, а
само при конкретно посочените в закона хипотези, а именно - на лица, които имат право на
издръжка; на материално затруднени лица; на роднини, близки или на друг юрист.
Следователно, искането за присъждане на разноски като лишено от конкретика, се явява
немотивирано и не следва да бъде уважавано.
Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300.00 лева.
Ищцата, макар и освободена от заплащане на държавни такси и съдебни
разноски, на общо основание дължи на ответника заплащане на сторените от него разноски,
на основание чл.78 ал.3 във вр. с ал.8 от ГПК. Съобразно фактическата и правна сложност
на делото, съдът счита, че на ответника би се следвало заплащане на възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 300.00 лева, определено, на основание чл.37 от ЗПП във вр. с чл.25
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съобразно отхвърлената част от иска,
на ответника се следва заплащане на сумата от 284.88 лева.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Кюстендил, съобразно уважената
част от иска, както следва: 156.60 лева държавна такса и 21.17 лева – сторени от бюджета на
съда разноски за вещо лице.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Обединена българска банка“
АД, с ЕИК **********************, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.
„Света София“ №5, по предявения от Л. ИВ. Г., с ЕГН **********, с адрес в гр.П. кв.
„**************, срещу „Обединена българска банка“ АД, иск с правно основание чл.439
от ГПК, че Л. ИВ. Г. НЕ ДЪЛЖИ на дружеството, поради погасяването им по давност,
следните суми: 3 893.44 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.11.2005г.
до 27.04.2006г. по договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от
05.11.2004г., сключен между страните; 21.66 лева – наказателна лихва за периода от
25.11.2005г. до 27.04.2006г., начислена по същия договор, както и законна лихва върху
главница от 71 146.31 лева, начислена за периода от 28.04.2006г. до 05.12.2015г., за които
суми в полза на „Обединена българска банка“ АД е бил издаден изпълнителен лист по гр.д.
№2702/2006г. по описа на РС-П., по който е образувано изп.д.№20197450400269/19г. по
описа на ЧСИ Н. С., рег.№745, с район на действие ОС – Кюстендил,
като искът в частта за признаване за установено, че Л. ИВ. Г. не дължи на
„Обединена българска банка“ АД, поради погасяването им по давност, следните суми по
издадения изпълнителен лист по гр.д.№2702/2006г. по описа на РС-П., по който е
образувано изп.д.№20197450400269/19г. по описа на ЧСИ Н. С., рег.№745, с район на
действие ОС – Кюстендил, а именно главница – 71 146.33 лева по договор за предоставяне
на кредит за закупуване на недвижим имот от 05.11.2004г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 05.12.2015г. до окончателното изплащане на сумата, както и
2 594.84 лева – разноски по гр.д.№2702/2006г. по описа на Районен съд-П., ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Л. ИВ. Г., с ЕГН **********, с адрес в гр.П. кв.„************** да
9
заплати на „Обединена българска банка“ АД, с ЕИК **********************, със седалище
и адрес на управление в гр.София, ул.„Света София“ №5 сумата от 284.88 лева (двеста
осемдесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща дължими разноски
за възнаграждение на юрисконсулт.
ОСЪЖДА „Обединена българска банка“ АД, с ЕИК **********************,
със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.„Света София“ №5 да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС-Кюстендил, следните суми: 156.60 лева (сто
петдесет и шест лева и шестдесет стотинки), представляваща дължима държавна такса и
21.17 лева (двадесет и един лева и седемнадесет стотинки), представляваща сторени
разноски за вещо лице от бюджета на съда.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-София с въззивна жалба в 2-
седмичен срок, считано от датата на връчване на препис.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
10