№ 510
гр. Кюстендил, 25.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20231500500123 по описа за 2023 година
Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 926/30.01.2023 г. от Община
Кюстендил, с адрес: гр. К., пл. ***************, против Решение № 34 от 16.01.2023 г.,
постановено от РС – Дупница по гр.д. № 596/2022 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен акт Кюстендилският районен съд е признал за
установено, на осн. чл. 124 от ГПК, спрямо Община Кюстендил, че К. Н. Я. и В. Г. Я. са
собственици на основание давностно владение, продължило от 1978 г., на поземлен имот с
идентификатор № 44183.36.51 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-134/19.01.2018г. с адрес на поземления имот: с. Лозно, общ. Кюстендил,
обл. Кюстендил, местност „Под селото“, с площ от 295 кв. м., трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване: насип, насипище, категория на земята
6, предишен идентификатор: няма; номер по предходен план 036051, при съседи поземлени
имоти с идентификатори: 44183.888.9901, 44183.36.108, 44183.36.92, 44183.36.93,
44183.36.80, 44183.36.45; осъдил е Община Кюстендил да заплати на К. Н. Я. и В. Г. Я.
сумата в размер на 650, 00 лв., представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.
Въззивната община счита обжалвания съдебен акт за неправилен поради допуснати
съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, както и поради
неговата немотивираност.
Оспорва твърдението на ищците, че правото на собственост върху процесния имот
им принадлежи по силата на давностно владение, продължило от 1978 г. до датата на
подаване на исковата молба и навежда съображения в тази насока. Твърди, че дори ищците
към определен момент да са владели спорния имот преди преустановяване действието на
мораториума, придобивната давност в тяхна полза е прекъсната, респ. не е изтекла към
момента на предявяване на исковите претенции. Сочи, че с принудителното изземване на
частта от процесния имот, неправомерно заграден от ищците, те са загубили владението над
същия, което обстоятелство счита за потвърдено и от представено по делото заявление от
1
ищците от 2020 г., в което те признавали неизгодния за себе си факт, че процесният имот е
собственост на общината.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
насрещните страни К. Н. Я. и В. Г. Я. чрез пълномощника адв. Б. И. от АК - Кюстендил, в
който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се
оспорват изложените в нея оплаквания по пространно изложени съображения.
Иска се оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Въззивният съд намира, че предвид изложеното в исковата молба и формираните в
първоинстанцинното решение мотиви, касаещи статута на спорния имот, исковата молба е
следвало да бъде възприета като нередовна , а това касае въпроса какви са били дължимите
от съда процесуални действия във връзка с определяне предмета на делото , респ.дали той
не е определен въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала.КнРС е
формирал извод за липса на нормативни пречки за придобиване на спорния имот по
давност, преди ищците да са въвели твърдения и преди да са събрани доказателства за
произхода и статута на спорния имот в различните относими периоди от време.
В случай, че ищците са завладели имот, който произхожда от физическо лице,
същите е следвало да въведат твърдения и относно статута на имота в периода към момента
на обобществяването на земеделските земи в населеното място, както и какво е
представлявал( обработваема земя, дере, пасище и пр.). Това е необходимо, защото следва
да се установи дали не са били налице нормативни основания за изгубване правото на
собственост върху имота в неговите реални граници, доколкото първоинстанционният съд
прави своите изводи , възприемайки имота като земеделска земя; респ.според твърденията
на ответника имотът е бил извън регулационния план на селото от 1964 г. , като
впоследствие имотът на ищците, както и спорният имот се твърди да са заснети като
отделни имоти по КВС.
Отделно от това, имотът, за който се спори-№ 44183.36.51 , продължава и извън
границата с имота, на който ищците се легитимират като собственици -№ 44183.36.108, при
което е необходимо ищците да заявят изрично за цялата площ на имот -№ 44183.36.51 ли
претендират или за част от нея до границата с имот № 44183.36.92.
Проверката на редовността на исковата молба е приложима и когато нередовността се
забележи по време на производството /чл. 129, ал. 4 ГПК/. Настоящият случай е точно такъв,
защото, за да се произнесе по възраженията на ответника ( сега въззивник) относно произхода и
статута на спорния имот, е било необходимо първоинстанционният съд да даде указания на
ищците да въведат твърдения в тази насока, което той не е сторил.
Въззивният съд от своя страна , следва да извърши дължимите процесуални действия, за
да изпълни задължението си, произтичащо от чл. 269, изр. 1, предл. 2 ГПК (в какъвто смисъл е
приетото в т. 5 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/,където е
посочено, че въззивният съд и при условията на ограничен въззив продължава да е инстанция по
същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор и
следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да
обезпечи постановяване на /допустимо/ решение по спора.
Процедирането по този начин е необходимо и с цел изпълнение на задължението на съда да
съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна - чл. 7, ал. 1, изр. 2-
ро, чл. 143, ал. 1 ГПК, за което е следвало да напъти ищците да пояснят и допълнят исковата
молба, както и да посочат и представят доказателства във връзка с направените оспорвания от
ответника /чл. 143, ал. 2 ГПК/. Това и самите страни са били длъжни да сторят - съобразно
предвиденото в чл. 143, ал. 3 ГПК те е следвало да направят и обосноват всичките си искания и
възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства.
Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 18.05.2023г., постановено по настоящото
дело за даване ход на устните състезания и ВЪЗОБНОВЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по
делото,
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ ИСКОВАТА МОЛБА на К. Н. Я.,**********, и В. Г. Я.,
ЕГН **********,двамата от с.Л., насочена срещу Община Кюстендил, за признаване
правото им на собственост, придобито по давност, върху поземлен имот с идентификатор
№ 44183.36.51 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-
18-134/19.01.2018г. с адрес на поземления имот: с. Лозно, общ. Кюстендил, обл. Кюстендил,
местност „Под селото“, по която е образувано съдебното производство .
УУКАЗВА на ищците К. Н. Я. и В. Г. Я. в 1-седмичен срок от получаване на
съобщението
да конкретизират: фактическите обстоятелства, на които основават
претенцията си, като :
- да въведат твърдения относно статута на имота в периода към момента на
обобществяването на земеделските земи в населеното място, както и какво е представлявал (
обработваема земя, дере, пасище и пр.) и влизал ли е спорният имот ( с настоящ №
44183.36.51 ) , както и съседният такъв ( с настоящ № 44183.36.108 ) , за който са се
снабдили с констативен нотариален акт, в ТКЗС, АПК или друг вид земеделско стопанство ;
-да посочат тези обстоятелства и към момента на началото на тяхното владение –
посочено в исковата молба като считано от 1978г.;
-да посочат спрямо кого са демонстрирали владението си - в т.ч.ако са завладели
имот, който произхожда от физическо лице, да уточнят това;
-да заявят спрямо целия имот № 44183.36.51 ли претендират установяване право на
собственост или част от него – ограничена до границата с имот № 44183.36.92 – т.е. каква е
спорната площ;
Да формулират надлежен петитум във връзка с уточнените обстоятелства, по
който съдът да се произнесе.
УКАЗВА на ищците,сега въззиваеми,че при неизпълнение на указанията в посочения
срок решението на РС – Кюстендил подлежи на обезсилване, а делото - на прекратяване.
Н Настоящото определение не подлежи на обжалване.
Същото да бъде съобщено на страните.
С След изтичане на срока делото да се докладва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3