ОТИВИ
към решение по НАХД N 446 по описа за
2017 год. на Варненския районен съд - ДВАДЕСЕТ И ОСМИ наказателен състав.
От Варненска районна прокуратура е внесено
постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на И.И.В. за извършено престъпление по
чл. 182 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представител на ВРП не се явява и не изразява становище.
Обвиняемият се явява лично.
Дава обяснения. Прави различна правна оценка на фактите, изложени в
обстоятелствената част на постановлението и при дадената му последна дума моли
да бъде оправдан. Съдебното решение за привременни мерки не се изпълнявало от
майката, а неговите действия били в най- добрия интерес на детето, поради което
не били противоправни.
Защитникът по делото, адв. А.Гпледира обв. В. да бъде
признат за невинен. Не бил осъществен състава на престъплението. Лицето било
обвинено за това, че осуетило упражняването на родителски права, но законът не
боравил с такъв термин. Освен това задължението за водене и взимане на детето
било възложено на майката и нямало как обв. В. да не го е изпълнил. Не било
извършено конкретно деянието на 29.06.116 г. тъй като в този ден детето по
режим следвало да е при бащата, а майката не се явила да го вземе, което било
проверено и документирано от полицията. Не било извършено и деянието от
12.06.16 г., като майката не била довела детето предния ден, за да се очаква да
дойде да си го вземе на следващия. Обв.В. не бил уведомен по никакъв начин, че
тя ще дойде. Оставането на детето било негово желание. В най-добър интерес на
детето било да се съблюдават емоционалните му потребности. Бащата бил толкова
пригоден, колкото и майката. Прокуратурата дала защита на майката, която ги
подвела, че има родителски права, а всъщност нямала такива. Съставът би могло
да представлява неизпълнение на решение за родителски права , но по никакъв
начин осуетяване на родителски права. Определението за това кой упражнява
родителските права било факт от 15.06.2016г.. то било сведено дознанието на
страните по-късно и не било предмет на този процес. Заповедта за незабавна
защита се дължала на клеветническа декларация. Заповедта за арест на обв. В.
била отменена като незаконосъобразна.
Другият защитник, адв.П, също
пледира невинен. Не било осъществено деянието нито с действия, нито с
бездействия и не бил налице умисъл от негова страна. С диспозитива на решението
действията били вменени на другата страна . Грешно била посочена и датата на обвинението.
В. бил обвинен за две деяния, конкретизирани по дати, и следвало периода на
престъплението да обхваща като начало първата дата, а като край -втората, обаче
началото и края на периода, посочен в обвинението, не съвпадал с тези дати,
което било съществено процесуално нарушение.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Св.Р Би
обв.И.В. били във фактическа раздяла от м. юли 2014 г. От брака им, сключен на
16.10.2011г. в гр. София, имали дете - ***И. В на четири години. Детето живеело
на адреса на майка си в гр.София. Двамата родители били с изключително нарушена
комуникация и не общували помежду си пряко, а само с посредничеството на трети лица
– адвокати, ЧСИ, нотариуси. Майката
изолирала детето от бащата и не давала възможност за контакти помежду им.
С протоколно определение от 18.12.2015 г. по гр. дело
№ 56 969/2015 г. на СРС, били постановени привременни мерки като до приключване
на спора с влязъл в сила съдебен акт грижите по отглеждане на детето ***И. В,
били възложени на майката Р КГи
бил определен режим на срещи с бащата. Съдебният акт задължавал майката всяка
втора и четвърта събота от месеца да води ***В в дома на баща й в гр. Варна,
ул. „Княз Борис I" № 279 в 10.00 часа сутринта в съботния ден и да я
прибира оттам на следващия неделен ден в 18.00 часа. Свид. Бне изпълнявала
съдебния акт като уведомявала бившият си съпруг за невъзможността им да пътуват
от гр. София до гр. Варна. Поради това обв. И.В. се снабдил с изпълнителен лист
и завел изпълнително дело № 3600/2016 г. при ЧСИ НМ, с район на действие
Софийски градски съд на свид, като по делото упълномощил да го представлява
адв. Т.С. На Р.Ббили връчени покани за доброволно изпълнение, в които били
посочени точните дати за личен контакт на обв. В. и детето Д, както и това, че
обв. В. ще взема детето от домът на майка му в гр. София и ще я връща отново
там. Такива срещи били осъществени съответно на 23.04.2016 г. и 24.04.2016 г. и
на 14.05.2016 г. и 15.05.2016 г. На доброволното предаване и връщане на детето ***присъствали
помощник-частен съдебен изпълнител - свид. МХаджиева, социален работник от ДПС
- Оборище гр. София и адв. ТС- представител на обв. И.В.. На 28.05.2016 г. в
10:00 ч. св. Бояджиева, след покана за доброволно изпълнение, предала дъщеря си
***на баща й - обв. В., в присъствието на свид. М Хи адв. С, като съгласно определението на съда,
следвало майката да си вземе детето на следващия ден - 29.05.2016 г., в 18.00
часа в гр.Варна, но родителите се споразумели вместо в гр.Варна, връщането да
стане в гр.София на адреса на майката. Обв. В. отвел детето в родния му дом в
гр. Варна, на ул."Кн.Борис“ № 279.
На 29.05.2016 г. обв. В. не върнал детето на майка му, както бил обещал
и в проведен телефонен разговор със св.МХзаявил, че ще заведе ***на 30.05.2016
г. На следващия ден заявил, че детето не
иска да се прибере при майка си и ще го върне след като свид. Бписмено го
уведоми в кой делничен ден и в колко часа ще да отиде до гр. Варна за да вземе
детето от дома му. На 31.05.2016 г. свид. Бизпратила писмено уведомление на
обв. В., чрез ЧСИ Н.М, че на 02.06.2016 г. в 15.30 часа, заедно със социалните
работници от ДПС - Варна ще отидат на адреса му в гр. Варна, за да вземат
детето. На 02.06.2016 г. в гр. Варна, свидетелите РБояджиева, Й Ми В Сотишли
на място и установили, че детето не е на адреса. След
проведен телефонен разговор с обв. В., същият заявил, че се намират в гр.
Суворово. След това св.Бподала жалби във връзка с неизпълнението на определение
от гр. по гр. дело № 56 969/2015 г. на СРС - 117 състав до РП - Варна, ОП
-Варна, Пето РУП - ОД на МВР -Варна и АП - Варна. Междувременно обв. В. всеки
ден водил детето на срещи в Отдел „Закрила на детето“, където се изготвяли
протоколи за неговото добро психологично и физическо състояние. Била направена
и консултация с детски психолог – св.Г.М., която установила, че детето е в
близка връзка с баща си, не се отделя от него, говори много.
Съгласно определението на СРС, 12.06.2016 г. бил втора
неделя от месеца, поради което бил ден, в който св.Бтрябвало да вземе детето си
от дома на обв.В..***, но от там излязъл непознат мъж, който казал, че И. В. и
детето не са вкъщи. Тогава свид. Ботишла в V РУ при ОД на МВР - Варна, където
подала жалба за установяване на местонахождението на детето и поискала
съдействие за връщането му. Св.Бподала и молба до PC - Варна, въз основа на която била издадена Заповед за
незабавна защита № 69/17.06.2016 г. по гр. дело № 6892/2016 г. по описа на ВРС
17 състав, съгласно която, обв. В. бил задължен да се въздържа от домашно
насилие спрямо Диляна В, както и да я доближава на по - малко от 50 м. В искането за закрила св. Бсе позовала на
евентуални блудствени действия с детето. 17.06.2015
г. в V РУ-ОД-МВР - Варна, била
получена Заповед № 69/17.06.2016г. на PC - Варна, която подлежала на незабавно изпълнение.
Поради това на 18.06.2016 г. ст.разследващ полицай от Пето РУП - ОД - МВР - гр.
Варна М П, съвместно с Главен разследващ полицай - ИИ., ИДПС –
А Си психолог от психологическата лаборатория на МВР,
посетили адреса, с цел връчване на заповедта на обв. И.В.. Същият я прочел и в
присъствието на адв. АГотказал да предаде детето на полицията. Настоял да го
даде на майката и след освидетелстване
на детето със съдебен лекар,
предвид твърденията на майката за
посегателство срещу детето. Обв.В. искал освидетелстването да стане в
присъствието на майката. Ст.разследващ
полицай МП й се обадила по телефона и свид. РБотишла на адреса. Обв. В. грабнал
детето и влязъл в къщата, като поканил
вътре МП, РБи психолога Г.М.. Той затворил вратата и я заключил, като прибрал
ключа в себе си. След около 2-3 минути влезли униформени полицаи и задържали
обв. И.В. пред очите на детето. ВРП преценила наличие на задържане на
горепосочените лица в домът на обв. В. без тяхното съгласие и било образувано
досъдебно производство. Заповедта за задържане на обв. И.В. е отменена с
решение на Административен съд –Варна с аргумента, че същият не е извършил престъпление на 18.06.16г.
Видно от заключението на
изготвената по делото съдебно -медицинска експертиза е, че при прегледа на ***И.
В се установили драскотини по лявата буза, драскотини на двете колене,
кръвонасядане на дясната подбедрица, зачервяване в областта на половия орган.
Описаните уреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети и са с
давност отпреди няколко дни. Биха могли да се получат както в детската градина,
така и при падане или други действия на малко дете. Зачервяването в областта на
половия орган при малки момиченца би могло да се дължи на нечистоплътност,
тясно бельо и много други причини.
Обв. И.В. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от доказателствата, събрани в хода на досъдебното и в
хода на съдебното производство по реда
на глава ХХVІІІ от НПК.
Съдът изцяло кредитира дадените в
хода на съдебното и досъдебното производство обяснения на обв. И.В. като
конкретни,логични, подробни и непротиворечиви. Същите се подкрепят и от
останалите доказателства поделото.
Непротиворечиви, житейски логични,
конкретни и дадени след предупреждение за наказателната отговорност по чл. 290
от НК показания на св. Г.М. и на св.ВСи Й Х.
Показанията на св. В Иса последователни
и подробни, също дадени след предупреждение по чл. 290 от НК. На пръв
поглед изглежда неестествено всяка среща на бащата с детето да се извършва пред
свидетели, но от цялостната оценка на взаимоотношенията между родителите става
ясно, че това е обосновано, предвид стремежите на майката нееднократно да се
ползва от способите за защита по ЗЗДН. Освен това и св.Ии обв.В. извършват
дейност в Конфедерация за защита правата
на детето и очевидно подобни механизми на защита не са ом чужди. Всички
действия на бащата показват стремежа му да се създават доказателства –
ежедневно посещение в отдел „Закрила на детето“, за което са съставяни
протоколи, консултирането с психолог, за което има писмено становище,
сигнализирането на тел. 112, че детето не е потърсено от майката и е в дома на
бащата и други. По тези съображения,
показанията на св. Иванова, че често придружава бащата и детето не са
нелогични, вкл.става ясно, че тяхната организация има и други такива
доброволци.
При оценката на показанията на св.Р Б, съдът взе предвид очевидната пристрастност на този
свидетел. Въпреки това, макар емоционално обвързани, от фактическа страна
нейните твърдения звучат достоверно. Поради това и съдът кредитира показанията
на св. Бв частта им относно действията на подс.В. по приемането и предаването на детето в
процесния период. В частта им относно упражнено насилие от страна на обв.В.,
показанията на св.Бне намират подкрепа от останалите доказателства поделото, а и в
тази им част показанията са неотносими към предмета на доказване. Последният е
очертан с обстоятелствената част на постановлението и в него не се описва обв. В.
да е нападал майката на детето и да го е взимал без нейно съгласие.
Като обективно и компетентно
дадено, съдът кредитира заключението на СМЕ, изготвено от д-р Б.
Като събрани по реда на НПК,
съдът кредитира писмените доказателства по делото – Решение на РС-София от
15.06.2016 г. по гр.д.56969/15 г.,удостоверение за раждане, справка за
съдимост, удостоверения за постоянен адрес, Решение на РС-София по гр. Д. 58326/14,
разпечатки за разговори, заповеди за незабавна защита, заповед за задържане и
обиск, Решение по адм. дело № 1839/16г., фиш за спешна мед. помощ, протоколи от съдебни заседания по други
производства, Решение на РС-Варна по гр.д. 6892/16г., приемо-предавателен
протокол, справка от ОД на МВР от 30.03.17 г. , дневник на сигналите и докладна
записка, молби до ДСИ, жалби протоколи
на ЧСИ и други, вносни бележки, покани за доброволно изпълнение съобщения, постановления на ЧСИ, разписки,
изпълнителен лист, адвокатско пълномощно за Т. С, регистър на трудовите
договори, дАза осигурени лица, протокол от 02.06.16г., Реш. по гр. Д. №
6197/15, определение от 15.04.16 г. за поправка на явна фактическа грешка,
писма на АСП- Варна, уведомление № 079730 на ЧСИ 841, психологична констатация,
социален доклад от 05.12.2015 г., психологическо изследване на Фондация Център
Минерва, становище от проведена психологическа консултация, социален доклад,
протоколи от Отдел „Закрила на детето“ и други.
Протоколите от съдебни
заседания по други дела следва да се кредитират само като писмени
доказателства, доколкото от тях става видно какво се е случвало в тези
производства, но обективираните в тях показания не следва да се ценят като
гласни доказателства, т.к. не са събрани пряко и непосредствено от съда в това
производство.
Като събрани по реда на НПК,
съдът кредитира изцяло видеофайловете и аудиофайла, приобщени към
доказателствата чрез предявяване на веществените доказателства ДВД и СД и
излъчването им в съдебно заседание. Тези записи изцяло подкрепят гласните
доказателства, събрани в това производство.
Изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 182 ал.2 от НК може да се изразява в неизпълнение на
съдебното решение или в осуетяване на съдебното решение. Неизпълнението
се осъществява чрез бездействие, а осуетяването - чрез действие.
Според диспозитива на определението за привременни мерки,
действието се възлага единствено на майката, но не и на бащата. Св. РБе
следвало да води и да взима детето от дома на обв.В.. Поради това и съдът
споделя становището на защитата, че той не е бил задължен да извършва
действия по връщането на детето и в този смисъл не би следвало да носи
отговорност за бездействие. В изпълнение на това протоколно определение,
обаче, той не е следвало да възпрепятства изпълнението от страна на майката. На
12.06.2016г., той е следвало да осигури нормални условия за предаване на детето
в дома му в гр.Варна. За тази дата не е било необходимо той да бъде
изрично уведомяван от св.Бояджиева, т.к. датата е ясна по силата на съдебния
акт. Според определението майката следва да вземе детето си от дома на бащата в
18.00 ч. на всяка втора и четвърта неделя от месеца. Това предполага в този ден
и час той да си е у дома с детето за да го предаде. С отклоняването на детето
от адреса си и извеждането му на място, неизвестно за майката, обв.В. е
извършил действия, с които е осуетил изпълнението на определението за
привременни мерки.
Действително,
както правилно твърди защитата, към онзи момент не е имало влязъл в сила
съдебен акт, който да решава въпроса за упражняване на родителски права, но още
с Тълкувателно решение № 22 от 20.04.83 г. по т.д. 23/83 Г. на ОСНК на ВС е
утвърдена практиката, че „съдебни решения по см. на чл.182 ал.2 от НК са и
съдебните актове, постановявани по реда на чл. 261 ал.1 ГПК, с които се
определят привременни мерки относно упражняването на родителските права и
относно личните контакти между родители и деца“.
Предвид горното, съдът призна обв. И.В. е осъществил от обективна и субективна
страна съставът на престъпление по чл.182 ал.2 от НК, като на 12.06.2016г.
в град Варна, осуетил изпълнението на съдебно решение относно лични контакти с
дете, а именно определение по гражданско дело № 56969/2015г. по описа на СРС,
117 състав, за привременни мерки по отношение на детето ***И. В, родена на ***г.
В Решението, с което обв.В. е признат за виновен е
допусната техническа грешка при
изписването на бащиното име на детето, като вместо „И.“ е посочено
„Ивайлова“, така както това е било
изписано в Съдебното решение по гр. дело № 56969/2015г. по описа на СРС, 117
състав преди произнасянето му с определение за поправка на явна фактическа
грешка. Съдът намира за безспорно ясно,
че става въпрос за детето ***И. В, родена на *** г. с родители И.В. и РБояджиева.
При възникнали затруднения и съмнения, свързани с тълкуването на съдебния акт,
съдът може да се произнесе по реда на чл.414 ал.1 т.1 от НПК.
С
постановлението на прокуратурата се иска от правна страна на същия да бъде
наложено административно наказание за изпълнителното деяние
"неизпълнение" на определението за привременни мерки. С оглед
установените факти съдът прецени, че изпълнителното деяние се изразява в
осуетяване, а не в неизпълнение на определението. Тези изводи не се позовават
на нови фактически положения, поради което изцяло в компетентността на съда е
да приложи закон за същото престъпление, но за различна форма на
изпълнително деяние. В обстоятелствената част на постановлението се описва
именно осуетяване. Защита се гради срещу фактите и именно срещу тези факти се е
защитавал обв. В..
Въз
основа на фактите, описани обстоятелствената част на постановлението на
прокуратурата, които се потвърждават и от събраните доказателства, съдът
прави извод, че на датите 28.05.2016г., 02.06.2016 г. и 18.06.2016
г. обв.В. не е осъществил състав на престъпление. Както правилно отбелязва
защитата, определението за привременни мерки не му възлага задължение за
връща детето в гр.София в дома на майката. Поради това й не може да му се
търси отговорност за това, че не го е направил на 29 или на 30 май 2016г.
Освен това, определението регламентира един минимум на контакти на бащата с
детето , но то не е пречка той да се вижда с него и по друго време, стига
да се споразумял, включително и неформално, с майката. Даже напротив,
хармоничните отношения между родителите предполагат срещите с детето да се
договарят помежду им. Именно такава договорка е имало за 29 май 2016 г., след
18.00 часа, което е още един аргумент за липса на престъпление, което да е
извършено от обв.В. на тази дата.
За
02.06.2016 г. на И.В. не е предявено обвинение, като действително на тази дата
извършеното не е съставомерно от субективна страна. Не са налице доказателства, обв.В. да е знаел, че на тази дата майката ще
отиде да вземе детето. Връчването на нотариална покана на пълномощник, следва
да се счита редовно, но това не е достатъчно за да се носи наказателна
отговорност.
Не
е престъпно по см. чл.182 ал.2 от НК и деянието от 18.06.2016г., за което също
не е предявено обвинение. На тази дата обв.В. е предал детето на майка му.
Преди това там са отишли органи на МВР, които са имали за задача изпълнение
заповед за незабавна защита, а не задача, свързана с изпълнение на
определението за привременни мерки. Именно в изпълнение на определението, В. е
настоявал детето да се предаде на майката, а не на служителите на
МВР. Предаването е осъществено веднага след нейното идване. Изискването за
преглед от съдебен лекар е било обосновано, с оглед обвиненията, отправени от
св.Бв искането й за защита по ЗЗДН.
Предвид горното, съдът оправда обв.В.
за това да не е изпълнил съдебно
определение по гражданско дело № 56969/2015г. по описа на СРС, 117 състав, на
датата 29.05.2016г., в това престъплението да е продължавано по смисъла на чл.
26, ал.1 от НК и да е извършено в периода 29.05.2016г. до 18.06.2016г., с
изключение на датата 12.06.2016г.
Видно от постановлението на
прокуратурата, обв. В. е обвинен в извършването на продължавано престъпление,
осъществено в периода 29.06.16 г. -10.06.16 г. и
12.06.16 г. – 18.06.16.г., като всяко едно от двете деяния е конкретизирано
по време и място. Изрично е посочено, че продължаваното престъпление е
извършено „на два пъти“ и се индивидуализират две деяния - деяние, извършено на
29.06.2016.г. и деяние, извършено на 12.06.2016г. Тези деяния влизат в
горепосочения период и съдът намира,
че макар да е използвана непрецизна техника на посочване на датата на
продължаваното престъпление, обвинението е ясно и от правна и от фактическа
страна. Поради това не споделя становището на адв.П, че същото било
противоречиво. Налице е неточност и с оглед на това, че според
прокуратурата изпълнителното деяние се изразява в "осуетяване на
родителски права". Както правилно сочи защитата, законът не си служи с
това понятие. Може да бъде осуетено упражняването на родителски права, но не и
самото право. Освен това, действително към този момент не е имало произнасяне
на съда по въпроса за упражняване на родителските права, а само
произнасяне по искане за привременни мерки, с което грижата за детето се е
възложила на майката, а на бащата са били гарантирани лични контакти.
Както е по-горе изложено, определението за привременни мерки влиза
в кръга на актовете чието осуетяване е престъпно по см. чл.182 ал.2 от НК. И
също както е по- горе изложено, обвинението не е противоречиво, като
предвид фактическото описание на извършеното, става ясно в какво се
изразява то и няма пречка съдът да приложи закон за същото престъпление, като
признае подс. В. за виновен в това, че осуетил изпълнението на съдебно
определение за привременни мерки, вместо за това, че не изпълнил съдебно
решение, с което осуетил родителските права.
Принципът
за спазване на най-добрия интерес на детето не е обстоятелство, изключващо
вината, или отговорността. Този принцип е бил взет предвид от съда при
определяне на привременните мерки, актът е влязъл в законна сила и е
задължителен за изпълнение.
Наличието
на воля у ***да остане при баща си, също не е обстоятелство, изключващо вината,
или отговорността. Въздигайки в престъпление неизпълнението или
осуетяването на съдебното решение, законодателят не го е поставил в зависимост
от волята на детето.
Налице са
предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание-
деянието е извършено умишлено, и за него законът предвижда наказание по-леко от
наказанието лишаване от свобода до три години; обв.В. не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по
реда на този раздел; от деянието не са били причинени имуществени вреди и неса налице отрицателните предпоставки на
чл. 78а ал. 7 от НК.
Като изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство съдът прецени на първо място необходимостта
от пълноценни контакти на бащата с дъщеря му, които са били
възпрепятствани от майката дълго време преди деянието. Липсата на
такива контакти са крайно неблагоприятни за развитието на детето. Безспорно е
установено, предвид показанията на св. М., от Социалния доклад, от писмата на
АСП, че детето е било привързано към баща си чувствало се е добре и е било
добре обгрижвано от баща си. Видно е и от показанията на св.М., и от аудиозаписа, че дори и в
суматохата на предаване на детето чрез полицията, то продължава да се
моли на майка си да остане " още един ден". Обстоятелството, че
бащата е изпълнявал волята на детето също следва да се отчете като смекчаващо
отговорността. Такива обстоятелства са и добросъвестното поведение процеса и
добрите характеристики на лицето, а именно неговата трудова заетост и
неговата активност организациите за закрила правата на детето.
Отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът не констатира.
Предвид горното, съдът прецени,че
минимално наказание е достатъчно за да се постигнат целите, предвидени в
закона. Глоба в размер на 1000 лева би въздействала предупредително,
превъзпитателно и възпиращо на дееца и на останалите членове на обществото.
Като призна обв. В. за виновен, съдът
му възложи направените по делото разноски.
По горните съображения, съдът
постанови решението си.
СЪДИЯ: