РЕШЕНИЕ
№ 1313
гр. Бургас, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20212120104992 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Т. В. К., ЕГН
**********, живуща в гр. Б., действаща лично и като ЕТ „Детелина- Т.В.”, ЕИК *********,
против К. СТ. Б., ЕГН **********, живущ в гр. С.. Твърди се, че на 02.06.2010г. страните са
придобили в съсобственост следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., находящ се в
гр. Б., с предназначение- за търговска дейност, със застроена площ 85,10 кв.м, ведно със
съответния процент от правото на строеж върху поземления имот, в който е изградена
сградата. Към момента на придобиване правото на собственост върху посочения имот,
ищцата е живеела в условията на фактическо съжителство с ответника. По силата на
договора за покупко-продажба двамата купувачи са се задължили да заплатят на продавача
продажната цена в размер на 32250 евро с ДДС, на 5 равни годишни вноски от по 6450 евро,
в срок до 31.05.2015 г. Първата вноска в размер на 12615,10 лв. се сочи, че била направена
изцяло с лични средства на ищцата, от нейно име на 01.06.2011 г. по банков път, без
ответникът да е взел каквото и да било участие по заплащане на дължимата сума. По същият
начин била заплатена и втората вноска в размер на 10077,50 лв. на 31.05.2012 г. Заявява се,
че ищцата лично и в качеството си на ЕТ „Детелина- Т.В.”, ЕИК *********, била изплатила
платежната цена и на останалите три еднакви по размер вноски от по 12615,10 лв. съответно
на 30.05.2013 г., 30.05.2014 г. и 28.05.2015 г., както и данъците и таксите за придобиване на
имота, и таксите по заличаване на законната ипотека, вписана върху имота в полза на
продавача. На 08.08.2017г. се заявява, че страните са сключили граждански брак,
понастоящем прекратен. Твърди се, че ответникът се обогатил за сметка на ищцата с
половината от пазарната стойност имота, чиято данъчна оценка към момента на
1
закупуването му от страните била 109 376 лв., а към 2019 г.- 71 189,60 лв., и бил длъжен да
върне това, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Предвид горното се моли да
бъде осъден К. СТ. Б. да заплати на Т. В. К. сумата от 6307,55 лв. /половината от вноската от
12615.10лв. от 30.05.2013 г./, представляваща частично вземане от главница в размер на
18922.65лв., последната съставляваща половината от всяка от три еднакви по размер вноски
от по 12615.10лв., направени от ищцата на 30.05.2013 г., 30.05.2014 г. и 28.05.2015г., с която
ответникът се бил обогатил неоснователно за сметка на ищцата. При условията на
евентуалност, ако не се приеме, че е налице обедняване на К., се моли да се осъди ответника
да заплати процесната сума в полза на ЕТ „Детелина- Т.В.”, ЕИК *********.
В едномесечния срок ответникът е депозирал отговор, с който оспорва иска. Сочи, че
средствата, с които е заплащан имота са общи, тъй като Б. е участвал в своята част, както с
труд, така и с лични средства, като се твърди, че ищцата не е разполагала с финансовата
възможност да заплаща вноските в цялост.
Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, че на 02.06.2010 г. К. и Б. са придобили сочения по- горе имот в
съсобственост при равни дялове. Безспорно е и обстоятелството, че към тази дата същите са
живели в режим на фактическо съжителство. Видно от представеният нотариален акт,
обективиращ сделката, продажната цена е била уговорена в размер на 32250 евро, която е
следвало да бъде заплащана на 5 равни годишни вноски от по 6450 евро всяка. Твърди се от
ищцата, че продажната цена била заплатена изцяло от нея в лично качество и като ЕТ, като
предмет на настоящото производство са вноските за 2013 г., 2014 г. и 2015 г.
В хода на съдебното производство бяха ангажирани гласни доказателства. Св. К.,
дъщеря на К., заяви, че е живяла в един дом със страните по време на съвместното им
съжителство. Сочи, че е присъствала на всички плащания в банковите клонове през 2012 г.,
2013 г. и 2014 г., тъй като е придружавала майка си. Заявява, че баба й подпомагала К.
финансово с различни суми. Посочи, че майка й имала няколко магазина, в които продавала
мъжка конфекция, за зареждането на които ходела сама или с Б.. Последният работел в
магазините само при желание.
Св. П., сестра на ответника, заяви, че не е посещавала редовно брат си, но при нужда от
финансова помощ няколко пъти му е давала в заем средства за магазините, които той после
връщал. Сочи, че приходите на К. и Б. били общи, като и двамата участвали в разходите.
Св.Н. заяви, че познава бившите съпрузи, като през цялото време мислел, че същите
били семейство. Сочи да знае, че страните имали няколко магазина, които работели заедно.
Б. му бил искал и свидетеля му бил давал пари назаем за да зарежда магазините, като Н. му
помагал и с носенето на стоката при зареждането им.
В хода на съдебното производство бе изготвена съдебно- счетоводна експертиза,
вещото лице по която даде заключение, че през 2012 г., 2014 г. и 2015 г. на ЕТ „Детелина-
2
Т.В.“ са били отпуснати три банкови кредита, погасявани с вноски на каса, като 3 от тях са
извършени от ответника, а останалите- от К..
С оглед на така изложеното съдът намира предявената претенция за неоснователна по
следните съображения:
Както бе посочено по- горе по делото е безспорно, че страните от 90-те години до 2020
г. са живели заедно, съставлявали са едно домакинство, като част от периода същите са били
във фактическо съжителство, а друга част- в брак. Това се потвърждава и от показанията на
тримата свидетели. Нормално, логично и житейски оправдано е, когато две лица живеят
заедно, без значение дали в брак или не, същите да имат общ бюджет, участвайки в
приходите и в разходите. От показанията на св. Н. се установи, че единственият приход на
страните е бил бизнеса, развиван под името на ЕТ на ищцата К., в който участие е взимал и
Б. под една или друга форма. Съдът кредитира показанията на този свидетел като логични,
безпристрастни и последователни и няма основание да се съмнява в тяхната достоверност.
Същите се потвърждават и от показанията на св. П., чиято родствена връзка с ответника
задължава съда да разглежда показанията й през призмата на чл. 172 ГПК, която разпоредба
следва да се прилага и при цененето на показанията на св. К.- дъщеря на ищцата. От
събраните по делото доказателства не се установява средствата, с които са били заплащани
вноските в процесния период, да са изцяло с лични на ищцата средства или такива на
представлявания от нея ЕТ. Сумите, посочени в заключението на вещото лице, получени от
теглените от ЕТ банкови кредити, не се доказва да са използвани за погасяване на вноските,
като част от приложените договори са сключени и извън процесния период. Единствено св.
К. сочи, че баба й /майката на К./ е подпомагала с парични средства ищцата, но от
показанията на свидетелката не се установи същите да са били давани с оглед заплащане на
годишните вноски по имота. Наред с това изключително близката родствена връзка на
свидетелката с ищцата поражда съмнения относно пристрастността й, поради което тези
показания следва да се ценят с оглед останалия по делото доказателствен материал, който
обаче не ги подкрепя. Следва да се посочи и обстоятелството, че видно от приложените по
делото данъчни декларации на представлявания от ищцата ЕТ, същият е реализирал
приходи в размер на по 2000 лв.- 3000 лв. годишно, които са крайно недостатъчни да
покрият цялостните вноски, възлизащи на над 12000 лв., имайки предвид, че единствения
доход на ищцата е била търговската дейност, развивана от нея като ЕТ „Детелина- Т.В.“.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че от страна на ищцата не е настъпило
обедняване с процесната сума, което да бъде компенсирано от ответника. В тежест на К. е
било да докаже, че вложените средства са били лични, включително и като ЕТ, което същата
не стори. Обстоятелството, че вноските по кредитите са били фактически внасяни на каса от
Т.К., не води автоматично до извода, че сумите са лични средства. Установи се, че вноски,
макар и епизодично, са били правени и от Б., което говори за заедност в намеренията и
общност в средствата. Ето защо предявената претенция се явява неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
Аналогична е и съдбата на евентуалната претенция, предвид на това, че не се установи
3
средствата да са били на ЕТ. Действително сметката, от която се били наредени вноските, е с
титуляр ЕТ, но видно от представените извлечения, същата е била захранвана с вноски на
каса в немалки размери, чийто произход не се доказа да е личен. Стана ясно, че в
търговската дейност на ЕТ е участвал и Б., включително и финансово. Съдът няма
основание да не кредитира представеният от ответника договор за заем, сключен със св. П.,
като единствено факта, че сумата, за която е сключен, е почти на границата, за която
законодателя е предвидил да не може да установява със свидетелски показания, не е
основание да не се цени договора като годно доказателство. Същият кореспондира с
показанията на посочената като заемодател св. П., поради което и изложеното в договора
следва да се цени като достоверно.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски, възлизащи на сумата от общо 855 лв.
съобразно приложения списък и доказателствата по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Т. В. К., ЕГН **********, живуща в гр. Б., за осъждане на К.
СТ. Б., ЕГН **********, живущ в гр. С., да заплати на ищцата сумата от 6307,55 лв.
/половината от вноската от 12615.10лв. от 30.05.2013 г./, представляваща частично вземане
от главница в размер на 18922.65лв., съставляваща половината от всяка от три еднакви по
размер вноски от по 12 615.10лв., направени от ищцата на 30.05.2013 г., 30.05.2014 г. и
28.05.2015г., и съставляващи част от продажната цена по договор от 02.06.2010 г. за
покупко- продажба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, находящ се в гр. Б., с предназначение- за
търговска дейност, със застроена площ 85,10 кв. м, ведно със съответния процент от правото
на строеж върху поземления имот, в който е изградена сградата.
ОТХВЪРЛЯ евентуално предявения иск на ЕТ „Детелина- Т.В.”, ЕИК *********,
представляван от Т. В. К., ЕГН **********, живуща в гр. Б., за осъждане на К. СТ. Б., ЕГН
**********, живущ в гр. С., да заплати на търговеца сумата от 6307,55 лв. /половината от
вноската от 12615.10лв. от 30.05.2013 г./, представляваща частично вземане от главница в
размер на 18922.65лв., съставляваща половината от всяка от три еднакви по размер вноски
от по 12 615.10лв., направени от ищцата на 30.05.2013 г., 30.05.2014 г. и 28.05.2015г., и
съставляващи част от продажната цена по договор от 02.06.2010 г. за покупко- продажба на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Бургас, находящ се в гр. Б., с предназначение- за търговска дейност, със
застроена площ 85,10 кв. м, ведно със съответния процент от правото на строеж върху
поземления имот, в който е изградена сградата.
ОСЪЖДА Т. В. К., ЕГН **********, живуща в гр. Б., действаща лично и като ЕТ
„Детелина- Т.В.”, ЕИК *********, да заплати на К. СТ. Б., ЕГН **********, живущ в гр. С.,
4
сумата от 855 лв., представляващи разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5