Решение по дело №146/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 149
Дата: 29 юни 2020 г.
Съдия: Севда Христова Дойнова
Дело: 20204300500146
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Ловеч,………..2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Окръжен съд – Ловеч граждански състав, в публично заседание на девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                         

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА 

                                           ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА  

                                                                ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА                                                                 

                           

             При секретаря Цветомира Баева, като изслуша докладваното от съдия Дойнова в.гр.д.№ 146 по описа за 2020 г. на Окръжен съд - Ловеч и за да се произнесе съобрази:

 

         Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от Д.Г.М., ЕГН **********, чрез адв.Д.П. – САК, със съдебен адрес: ***, Адвокатско дружество „Г. и П.” против Решение № 11 от 10.01.2020 г. постановено по гр.д.№664 по описа за 2019г. на Районен съд - Ловеч, с което е отхвърлен предявения от въззивника иск срещу Д.Т.– Ловеч, представляван от Директора Б.П., с адрес: ***, за заплащане на сумата от 500.00 лева, представляваща част от уговорения между страните хонорар, въз основа на сключен Договор №14/11.06.2018 г. за създаване на произведение - театрален спектакъл, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 01.04.2019 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.258 и сл. във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като неоснователен и недоказан. Отхвърлено е и искането за заплащане на направените по делото разноски.

Въззивникът сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че претенцията е с правна квалификация чл.258 от ЗЗД, като от събраните по делото доказателства е установено, че от страна на ищцата са извършени действия по сключения договор. Назначената по делото експертиза е дала заключение, че „изпълнителят е извършил значителна част от работата”, но съдът не е обсъдил възприетата от вещото лице фактическа обстановка, а едностранно е обосновал своите изводи въз основа на събраните по делото доказателства. Твърди, че Д.Т.Ловеч, чрез  директора е приел мълчаливо изработеното от нея, като самият директор е взел участие като актьор в разработената и адаптирана постановка без да се противопостави – налице е мълчаливо волеизявление приравнено на съгласие, че работата съответства на очакваното от страните качество.

В този смисъл се явява необоснован извода на първоинстанционния съд, че липсва изрично приемане на работата на изпълнителя. Заключава, че възложителят следва да заплати изработеното и прието от изпълнителя, с оглед на презумпцията по чл.264, ал.3 от ЗЗД. В тази насока сочи съдебна практика.

Въззивникът твърди, че в настоящия случай няма нито едно наведено твърдение от ответника за недостатъци на свършената и предадена работа и/или че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, нито преди, нито след прекратяване на договора, в която насока не са ангажирани доказателства. Сочи, че от страна на преходния директор, както и от настоящия, не са направени възражения за недостатъци при изпълнение на задължението.

Въпреки, че районният съд е приел, че исковата претенция е доказана по основание, в противоречие на събраните доказателства по делото, е постановил необосновано и немотивирано решение. Съгласно чл.258 и сл. от ЗЗД, когато  реалното изпълнение е станало  невъзможно по вина на кредитора, длъжникът има право на възнаграждение. Твърди, че  претенцията се явява доказана по основание, като размерът й е следвало да се определи по правилото на чл.162 от ГПК спазвайки принципа на справедливостта, съобразно обема на свършената работа (като част от общо възложената, при съобразяване на средните пазарни цени). Неправилно Районен съд – Ловеч не е взел предвид, че правните интереси и на двете страни са възмездни.

Моли да се постанови решение, с което да се уважи въззивната жалба, като се постанови друго решение, с което изцяло се уважат предявените искове, ведно с всички правни последици, както и да се присъдят направените в двете инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от Д.Т.– Ловеч, чрез Директора Б.П.П. е постъпил писмен отговор, с който се възразява против подадената въззивна жалба, като се сочи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено. Неоснователно и недоказано е твърдението, че ищцата е извършила  изброените във въззивната жалба действия по силата на сключения договор.

С отговора се възразява, че позоваването на чл.162 от ГПК е неоснователно. Искът не е установен по основание. Дори при частично свършена работа от страна на въззивника, то би следвало да има приемане на тази работа от възложителя – съгласно чл.264, ал.1 от ЗЗД.Така също от страна на ищеца не е доказано съществуването на задължение за плащане от ответника, както и момента, от който това задължение е станало изискуемо. Съгласно Раздел ІІІ, т.2 от договора страните са договорили нещо друго, което изцяло опровергава твърдението  направено в исковата молба – в случай, че договорът се прекрати от възложителя по творчески съображения – изпълнителят дължи договореното до етапа възнаграждение.

Моли да се потвърди първоинстанционното решение, както и да се присъдят разноските за въззивна инстанция.

         В съдебно заседание въззивникът Д.Г.М. редовно призован не се явява, не се представлява. Постъпила е молба с характер на писмена защита, с която моли да се уважи въззивната жалба, да им се присъдят разноските по делото, прави евентуално възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 от ГПК.

Въззиваемият Д.Т.– Ловеч, се представлява от Директора Б.П. и адв.Петко Петков, моли жалбата да бъде оставена без уважение. Поддържа изложеното в отговора на въззивната жалба. Моли за разноските, като прави евентуално възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 от ГПК.

         Съдът, след като съобрази фактите, на които ищецът е основавал своите искания, възраженията на ответната страна, събраните в първоинстанционното производство доказателства,  становищата на страните в настоящата инстанция, приема за  установено следното:

          Районен съд – Ловеч е сезиран с искова молба постъпила от Д.Г.М. чрез пълномощника си адв.Д.П. *** срещу Д.Т.- Ловеч, представляван от Директора Б.П., в която моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 500.00 лева, частичен иск от цялата дължима сума в размер на 1 500.00 лева, представляваща възнаграждение по договор за създаване на произведение-театрален спектакъл, сключен с ищцата.

          Изложени са обстоятелства относно сключен на 11.06.2018 г. Договор №14 за създаване на произведение - театрален спектакъл, с възложител Д.Т.Ловеч и изпълнител ищцата Д.М., с предмет да се осъществи спектакълът „Развратникът” от Ерик-Еманюел Шмит. Ищцата твърди, че е изпълнила възложените й задължения, а именно: Изготвила е разработка на сценичен вариант на спектакъла; Финалният вариант на пиесата е изпратен по електронна поща на сценографа Н.В.-К.; Организирала е изготвянето на сценичните костюми за спектакъла, сценографията и цялостната стилистика на бъдещия спектакъл. Проведена е една репетиция на спектакъла през юли месец; Била й дадена възможността да потърси външен актьор за една от ролите; Сочи, че същевременно е рекламирала постановката сред широк кръг от приятели и познати, с цел популяризирането й, индиректна реклама и пиар, като ги е поканила и на премиерно представление в Д.Т.Ловеч. От Заповед №149 от 10.07.2018 г., залепена на служебното табло на Д.Т.гр.Ловеч, било видно, че по процесната постановка е била започната работа, като е определена дата за първата репетиция на 13.07.2018 година. Същата, за улеснение на по-голямата част от актьорския състав се е състояла в гр.София, на адрес: бул.”Мадрид” №16, творческа къща „Grozarde”. Следващата репетиция е следвало да се проведе на 04.09.2018 г., но поради смяната на директора на театъра, тя така и не се е осъществила. При смяна на директора на Драматичния театър Ловеч, новият директор Б.П., по свое желание и в неизпълнение на договора  е отказала постановката  да  бъде  поставена  в  посочения  и представляван от нея театър. Сочи, че ответникът не е спазил поетите ангажименти, като е отказал и заплащане на дължимия хонорар, за извършената работа до този момент, за което е бил поканен.

          С писмо с изх.№132/01.10.2018 г. ответникът е прекратил Договора на основание Раздел III, чл.2 - творчески причини, което е получено от нея на 08.11.2018 година.

          Ищцата твърди, че е налице пълно изпълнение на договора от нейна страна и ответникът, дължи целия уговорен хонорар за извършената до този момент работа, като претенцията по настоящия иск е частична. Счита, че поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа и да заплати възнаграждението за приетата работа.

          С допълнителна молба ищцата е уточнила, че сумата от 500.00 лева се претендира със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

          С отговора на исковата молба ответникът счита предявения иск за допустим, но неоснователен и недоказан и го оспорва изцяло. Не оспорва, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за изработка, при което съгласно действащите разпоредби на ЗЗД, за да е дължимо заплащане на възнаграждение, трябва да е налице приемане на работата от поръчващия. Заявява, че такова приемане липсва, като сред представените с исковата молба доказателства няма нито едно такова, което да потвърждава приемане на извършената работа от поръчващия.

Наред с това пояснява, че съгласно сключения между страните договор, ответникът е дължал хонорар в размер на 2 000 лева, от които 1 000 лева при закрито представление и 1 000 лева в деня на премиерата. В случая не са се състояли нито закритото представление, нито премиерата. По тези съображения моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковата молба като неоснователна и недоказана.

От представения по делото Договор № 14 от 11.06.2018 г. се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за изработка, по силата на който ответникът е възложил на ищцата да осъществи спектакъла „Развратникът” от Ерик-Еманюел Шмит; да предостави на театъра готовия спектакъл за публично представяне в града, на турне, на фестивали у нас и в чужбина за срок от 5 години. Ищцата в качеството на изпълнител е поела следните задължения: Да спази следния производствен график: първа репетиция - 13.07.2018 г.; премиера - ……2018 г.; Да предостави сценична адаптация на пиесата 10 дни преди първа репетиция на маса; Да представи заедно със сценографа проекта за скици на декора и костюмите 5 дни преди първа репетиция; Да изработи съвместно с възложителя график за репетиции и подготовка на декора и костюмите за постановката най-малко 7 дни преди първа репетиция; Да осигури сключване на договор с възложителя за всички сътрудници на постановката най-малко една седмица преди репетиция. Договорени са и други права и задължения за страните по време на представленията. Възложителят се е задължил: Да осигури на изпълнителя  необходимия актьорски, художествено-технически и обслужващ състав във времето и мястото уговорено между страните; Да осигури изработката на материалната част на представлението; Да вписва името на изпълнителя в рекламните материали; Да изплати на изпълнителя хонорар в размер на 2 000.00 лева по сметка с IBAN : ***.00 лева при закрито представление и 1 000.00 лева в деня на премиерата. В Раздел III са посочени условията за прекратяване на договора, отговорности и неустойки: По взаимно съгласие; От страна на възложителя по творчески съображения, като в този случай изпълнителят дължи договореното до етапа възнаграждение.

Към исковата молба е представен разработен сценарий на спектакълът „Развратникът” от Ерик-Еманюел Шмит с обем от 60 страници.

Със Заповед №149/10.07.2018 г. Директора на Д.Т.Ловеч Ц.С. е разпределил ролите в постановката.

С писмо изх.№132/01.10.2018 г. Д.М. е уведомена, че по творчески съображения, на основание Раздел III „Условия за прекратяване на договора, отговорности и неустойки”, т.2, пр.първо от Договор №14 от 11.06.2018 г. прекратява същия договор, считано от датата на получаване на писмото.

С писмо с изх.№55 от 19.11.2018 г. на Български пощи ищцата кани Д.Т.Ловеч в срок от 7 дни да заплати сумата от 500.00 лева, представляваща част от уговорения хонорар, като е посочено какви действия е извършила в изпълнение на своите задължения по процесния договор: Разработка на сценичен вариант на спектакъла, който е бил поставен на секретаря на театъра; Работа по сценичните костюми за спектакъла; Провеждане на две репетиции на спектакъла през м.юли.

По искане на ищцата по делото е допусната и назначена съдебно-икономическа експертиза, която е отговорила на поставените първоначално и допълнително въпроси. Вещото лице Н. Р. е дала заключение, че не може да отговори дали уговореното възнаграждение съответства на извършената в цялост работа, поради липса на компетентност, но в същото време е посочила, че след като се е запознала с писмените и гласни доказателства, счита, че е свършена значителна част от работата по осъществяване на спектакъла.

От страна на ищцата са ангажирани и гласни доказателства.

Свидетелят Ц. Г. С. е работил 15 години в Д.Т.Ловеч, като актьор и е бил директор на същия за периода от 2013 г. до м.август 2018 г., като посочва, че срока, в който е трябвало да се направи спектакъла „Развратникът” е определен за есента на 2018 г. с първа направена репетиция в гр.София. Показанията му са подробни и в по-голямата си част неотносими към спора, тъй като абстрактно говори за режисьорската работа, познанството му с ищцата, в смисъл, че за да се пристъпи към първа репетиция, без значение е къде е това представление има една задълбочена работа, която изисква доста време и чак след това се пристъпва към реалните репетиции, към драматургията, която поставят, че с Д.М. са се срещали доста често, за да обсъждат това, което ще се случва във времето и тя се е сблъсквала, като режисьор и те като Д.Т.дали могат да си го позволят. Да си покани госта дали може да си го позволи и да се обсъди неговото заплащане. Режисьорската работа започва много-много преди подписването на първия договор и първата репетиция. По това време лично той не бил вече Директор на театъра. За да се представи една постановка на сцена няма значение колко репетиции са нужни, но поясни, че между 30-35-40 репетиции са нужни. Само с една репетиция не е достатъчно.

Тези показания следва да се ценят, като се отчете и вероятната заинтересованост на свидетеля, който от името на възложителя е подписал процесния договор в качеството на Директор на Д.Т.Ловеч към датата на сключването му – 11.06.2018 година.

Свидетелят Н. С.В. -К., която работи като художник сценограф и костюмограф в театъра в гр.Ловеч от 2002 г. заявява, че в конкретният случай не е участвала, защото реално нямало време. Имала една среща с режисьорката и нямало кога да се подготвят такива скици и тези идеи да се реализират. От секретаря на театъра й била предадена пиесата, като това е документирано. При първа среща и при получен текст тя няма как да направи сценография и костюми, защото тя трябва да знае какви са изискванията на режисьора, трябва да се обсъдят костюмите и идеите, акустиката и т.н. Тази среща се състояла в края на м.юли и втора среща те не са имали.

Според показанията на свидетелката Б.И. Н. – на работа в Д.Т.Ловеч от 5 години, като актьор, за да се представи една постановка са нужни 40 репетиции по стандарт. Конкретно за репетицията на „Развратника” им раздали текстовете и направили пълен прочит на пиесата. Тя трябвало да играе ролята съпруга на Д.но не са имали насрочена репетиция. Освен репетицията на 13.07.2018 г. друга репетиция не е проведена, тъй като започнала ваканцията и следващата репетиция трябвало да се осъществени евентуално при започване на новия сезон, т.е. през есента. Уточни, че текстовете за тази пиеса са им раздадени в гр.София на първата репетиция. Направили са разговор по време на четенето и по-скоро след четенето, като им казали каква е концепцията, но тя нямала представа какъв ще е нейният образ и стилистика. Не е имало конкретно обсъждане на дата и месец, а това трябвало да се уточни след ваканцията. На първата репетицията присъствала Д.М., но не им е казвала кога трябва да е премиерата.

Свидетелят Г.Б. Г. няма преки впечатления, от майка си знае, че в клуба на неговата творческа къща от Д. М. не са провеждани репетиции от актьори от гр.Ловеч. Разговорът му с Д.М. бил по телефона, тъй като тя започвала проект и си търсила място дали в гр.Ловеч или в гр.София, като се разбрали, че й предстои конкурс. За репетицията той й казал, че може да ползва къщата.

При така установените факти настоящата въззивна инстанция приема от правна страна следното:

Правилно първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правна квалификация чл.258 и сл. от ЗЗД.

По делото не се спори, че  между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за изработка, по силата на който ищцата по възложение на ответника е поела задължение да  осъществи спектакъла „Развратникът” от Ерик-Еманюел Шмит; да предостави на театъра готовия спектакъл за публично представяне в града, на турне, на фестивали у нас и в чужбина за срок от 5 години, като са уговорени съществените елементи: страни, предмет на поръчката, възнаграждение, срок за изпълнение.

Съгласно Раздел Б, т.5 от договора на изпълнителя се дължат 1 000.00 лева при закрито представление и 1 000.00 лева в деня на премиерата. В исковата молба не са наведени твърдения за състояло се закрито представление, а единствено се сочи, че през м.юли /2018 г./ е проведена една репетиция на спектакъла. Св.Ц.С.  заявява, че  първа репетиция са направили в гр.София във въпросната галерия, но като бивш директор на Д.Т.-  Ловеч подписал договора, относно начина плащане уточнява, че първите 50% следвало да се платят като се качат на сцена. Така също пояснява, че режисьорската работа е голяма по обем. Няма  договор в театралните среди, в който да се описва заплащане на предварителна умствена работа. Нещо повече св.Б. И. говори за репетиция на 13.07.2018 г., че на тази дата е имало четене и разговор и запознаване с концепцията на спектакъла, като за нея не е било ясно какъв ще е нейния образ и стилистика.Уточнява, че изобщо нищо не се е състояло, само един прочит и след това не е имало продължение. При тези показния не може да се приеме, че тази първа среща на актьорите е същинска репетиция.

В хода на производството не е доказано и твърдението, че от страна на ищцата е изпълнено и задължението да организира изготвянето на сценичните костюми, сценографията и цялостната стилистика на  бъдещия спектакъл. В тази насока нито един от разпитаните свидетели не заявява подобни факти. Св.Н. К. – художник сценограф и костюмограф в театъра от 2002 г. е категорична, че в конкретния случай текста на пиесата й е предаден от секретаря на театъра, тя се е срещнала с ищцата, но само от получен текст няма как да направи сценография и костюми, защото трябва да е запозната и с изискванията на режисьора.

Освен сценичната адаптация /редактиран текст/ на пиесата, за да претендира заплащане на част от уговорения хонорар, ищцата е следвало  да представи и проекта за скици на декора и костюмите, да представи график за репетиции и подготовка на декора и костюмите, да сключи договор с възложителя за всички сътрудници на постановката, като в хода на производството не е установено тези задължения да са изпълнени.

Самия размер на претенцията от 500.00 лева е вид признание, че ищцата не е изпълнила поетите по договора задължения за да претендира първата част в размер на 1 000.00 лева хонорар. Още по-странно е, че е посочено, че претендираните 500.00 лева, са част от дължимите 1 500.00 лева, при договорен общ размер на хонорара 2 000.00 лева.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че при установеното наличие на облигационна връзка между страните не е доказано надлежно изпълнение на договора от страна на ищцата по начина, по който са се договорили, като е съобразена разпоредбата на чл.20а от ЗЗД.

При разпределената между страните доказателствена тежест ищцата е следвало да докаже за коя част претендира възнаграждение в размер на 500.00 лева и именно, че това изпълнение е в съответствие с поръчаното. Въпреки че се претендира част от възнаграждението, в хода на производството ищцата не е конкретизирала в какво се изразява извършената до този момент работа, като в писмените бележки сочи, че  почти изцяло е изпълнила възложената й поръчка или при условията на евентуалност искът да бъде уважен до размера на извършената работа или искът не е установен по основание.

Основателни са възраженията на въззиваемата страна, че ищцата не е провела пълно и главно доказване и относно факта на приемане на част от изпълненото. Съгласно правилото на чл.267, ал.1, изр.второ от ЗЗД, ако една част от работата е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия, изпълнителят има право на съответната част от уговореното възнаграждение.

Настоящата инстанция изцяло не споделя тезата на въззивницата, че от заключението на вещото лице е установено, че значителна част от работата е изпълнена. Не е следвало да бъде допуснато назначаването на съдебно-икономическа експертиза, тъй като ответникът не е оспорвал твърдението, че не е платил част от възнаграждението, а останалите поставени въпроси не са от компетентността на вещото лице-икономист.

Ответната страна не е оспорвала и факта на прекратяване на договора, при което не носи отговорност при уговорената в раздел ІІІ, т.2, изр.първо възможност по творчески съображения възложителят да прекрати договора.

При така изложеното, подадената въззивна жалба се явява неоснователна, при което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените за настоящата инстанция разноски в размер на 300.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, което не следва да се редуцира с оглед разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11 от 10.01.2020 г. постановено по гр.д.№664 по описа за 2019г. на Районен съд – Ловеч.

ОСЪЖДА Д.Г.М., ЕГН **********, чрез адв.Д.П. – САК, със съдебен адрес: ***, Адвокатско дружество „Г. и П.” да заплати на Д.Т.– Ловеч, представляван от Директора Б.П., с адрес: *** сумата 300.00 /триста/ лева представляващи адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.        

 

 

                                                                                                                 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

                                                                                                                                                                       

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: