№ 134
гр. Шумен, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на десети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
при участието на секретаря Татяна Св. Т.
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Гражданско дело №
20213600100530 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба ищецът Ф. ЮС. Н. с ЕГН ********** твърди , че с влязло в
сила съдебно решение №160/15.05.2019г. на PC - Нови пазар по гр.д.№111 по описа на съда
за 2019г. ответникът бил осъден да му заплати обезщетение по иск за неимуществени вреди,
предявен в размер на 5000лв., ведно със законната лихва за забава, считано от деня на
увредата 24.12.2016г. от вземане в общ размер на 90 000лв. с правно основание чл.45 от
ЗЗД. Със сила на присъдено нещо вземането му към ответника било установено по
основание, като предявената част от общия размер на вземането била уважена изцяло. Така
за него бил налице правен интерес от депозирането на настоящите искове за частта от
главницата до окончателния размер на вземането му, а именно за 85000 лв. от 90000, както и
за законна лихва за забава върху тази главница.
Спрямо ответника било одобрено от PC-Нови пазар споразумение с Районна
прокуратура - гр.Нови пазар по НОХД №532/17г. по описа на съда на 29.11.2017г, което по
същество било присъда, влязла в законна сила в същия ден на 29.11.2017г., с който съдебен
акт последният бил признат за виновен в това, че на 24.12.2016г. е причинил на ищеца две
средни телесни повреди, изразяващи се в трайно затрудняване в движението на десния
долен крайник и в разстройство на здравето, временно опасно за живота, обусловено от
травматичния субдурален хематом, което деяние представлявало престъпление по
чл.129,ал.2 във вр. с ал.1 от Наказателния кодекс /НК/, респ. и деликт по смисъла на чл.45 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.Така с влязъл в сила съдебен акт било
установено извършването от обективна и субективна страна на посочения престъпен деликт
от ответника спрямо ищеца, в резултат на който му били причинени неимуществени вреди,
представляващи претърпени и търпени и в момента физически и психически болки и
1
страдания, в това число неудобства, физическа и психическа непълноценност, физически и
психически дискомфорт, чувствително и трайно занижен личностен капацитет. Вследствие
на мозъчната травма бил изпаднал в състояние на безсъзнание, а след това и в кома без
реагиране на болка. Бил опериран на 25.12.2016г. с отстраняване на част от черепа. При
последваща операция на 04.07.2017г. му била направена т. нар. пластика с изкуствено
възстановяване на тази отстранена част. В хода на лечението отделно търпял съпътстващите
го болки и неудобства.
Въпреки оперативното и проведеното постоперативно лечение, вкл. и извършена
физиотерапия, по отношение на десния долен крайник била обективирана ограничена
подвижност на ходилото, тежест в крака от тазобедрената става надолу с липса на
чувствителност на ходилото, определена като централна еластична монопареза, в резултат
на което била налице и затруднена походка. Тези увреждания били установени контролно
на 10.05.2017г. в констатация от медицинските изследвания, представените документи и
мотиви за експертното решение на ТЕЛК при МБАЛ - гр.Шумен №0901/062/10.05.2017г.,
определило 60% нетрудоспособност за срок от 1 година както и в амбулаторен лист
№249/29.05.2017г. Причинените 2 броя средни телесни повреди довели до понасяне от
негова страна на изключително тежки и продължителни по своя характер болки и
страдания, като било налице и към момента във връзка с първата телесна повреда,
представляваща трайно затрудняване в движението на десния долен крайник,
невъзстановена чувствителност, респ. липса на усещане на крайника при ходене и изобщо
при осъществяване на каквато и да е физическа дейност с него вследствие на засягане на
главния мозък от травмата в главата, т.е. налице било и към момента увреждане,
непозволяващо този крайник да се ползва пълноценно, което щяло да продължи до края на
живота му. По същата причина и към момента била налице частична загуба на
чувствителност на пръстите на дясната му ръка, както и на обема им на задвижване и захват,
засегната била походката му и способността му на свободно и пълноценно придвижване,
налице било и нарушаване на вестибуларната функция и на паметта му като мозъчна
дейност. Налице били и към момента ограничаващи медицински предписания, като това да
не се стои на слънце, да не се консумира алкохол, да няма физическо напрежение, да не се
осъществяват резки движения и други подобни, които били дадени с краен времеви
хоризонт доживот.
Правното основание за реализиране отговорността на ответника било чл.45 и сл. от
Закона за задълженията и договорите, както и чл.86, ал.1 от с.з.
По отношение доказване на вземането му за окончателната част на размера,
предявена с настоящия иск следвало да се вземат предвид всички относими към случая
обективни обстоятелства, а именно – 1/ Характера и обема на уврежданията, 2/ Начина на
извършването им, 3/ Темпоралните характеристики на уврежданията, 4/ Личността на
увреденото лице - мъж, намиращ се в най-активната си житейска фаза.
Предвид гореизложеното, ищецът моли съдът да осъди ответника да му заплати
обезщетение за причинените му болки и страдания представляващи претърпени
2
неимуществени вреди в размер на 85 000лв., частичен иск от общо дължими 90 000лв. ,
законната лихва считано от 24.12.2018г. до датата на предявяване на иска в размер на 25
900лв., ведно със законната лихва върху главницата ,считано от датата на предявяване на
иска до окончателното й изплащане и разноските по делото.
Ответникът Н. Р. ГР. в срок е депозирал отговор с който оспорва исковете изцяло
като неоснователни . Не оспорвал, че между същите страни, на същото основание бил
предявен частичен иск за сумата от 5000 лв. - част от цялата претендирана сума от 90 000 лв.
С решение №160/15.05.2019 г по гр.д. 111/2019 г. по описа на PC - Нова пазар, влязло в
законна сила , бил уважен изцяло предявения частичен иск. В мотивите си, съдът приел, че е
налице съпричиняване от страна на ищеца, което е оценил в процентно отношение на 20 % ,
спрямо окончателния размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Не отговаряло на истината, че била налице невъзстановена чувствителност,
респективно липса на усещане на десен долен крайник при ходене, което щяло да продължи
до края на живота на ищеца, както и частична загуба на чувствителност на пръстите на
дясната му ръка, предвид това, че съдът, сезиран с частичния иск относно второто
увреждане - трайното затруднение в движението на десен долен крайник, анализирайки
събраните гласни доказателства и писмените доказателствени средства - комплексна
съдебно-медицински експертизи, изготвена на 02.08.2017 г., по ДП № 532/2016 г. на РУ -
Нови пазар, ТЕЛК № 0901-062 от 10.05.2017 г. и съдебно-медицинска експертиза назначена
по гр.д. 111/2019 г. по описа на PC - Нова пазар, които не били оспорени от страните, е
достигнал до извода, че към момента на изготвяне на втората експертиза било налице
възстановяване на ищеца от последиците от травмата, като с оглед посоченото в решението
на ТЕЛК, този период бил изтекъл с края на постановеното експертно решение за
нетрудоспособност - 01.05.2018 г. Не оспорвал, че във връзка с лечението на ищеца, му
били дадени медицински предписания - „да не стои на слънце, да не консумира алкохол, да
няма физическо натоварване и да няма резки движения“. Тези препоръки не се спазвали от
ищеца по време на лечението. Самият той качил в профила си в социалната мрежа
Фейсбук, снимки на които се виждали чаши от концентрат, само шест месеца след
инцидента, а в приложения с отговора на исковата молба CD диск съдържал клип, от който
било видно, че изкачвал по две стъпала на веднъж и нямал затруднения при ходене.
Оспорвал претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва в размер на 25 900 лв.
върху остатъка от обезщетението за неимуществени вреди в размер на 85 000 лева за
периода от 24.12.2016 г. до подаването на настоящата искова молба. Считал, че в тази част
искът е погасен по давност предвид това, че съгласно чл. 111,б.”в” ЗЗД и трайната практика
на ВКС, обективирана в решение № 95 от 26.06.2014г. по т.д. № 3060/201Зг. на ВКС, ТК, I
т.о., решение № 96 от 18.07.2011г. по т.д. № 610/2010г. на ВКС, ТК, I т.о., и др., вземането за
лихви относно гражданската отговорност на делинквента, се погасявали с изтичането на
специална тригодишна давност. В т.1 на Тълкувателно решение № 3/2016 г. от 22.04.2019 г.
по тълк.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, било прието , че срокът на погасителната давност
не тече, докато трае съдебният процес относно вземането, което се индивидуализира, чрез
3
посоченото основание и заявения петитум. За разликата над предявената част от вземането
давността не спирала и не се прекъсвала. В случая с Решение № 160/15.05.2019 г. по гр.д. №
111/2019 г. по описа на Районен съд - Нови пазар, съдът присъдил лихви върху частичният
иск за главницата от 5000лв.. За разликата над предявената част от вземането давността била
изтекла на 24.12.2019 г. поради което предявения иск в тази част бил неоснователен и
следвало да бъде отхвърлен изцяло.
Предвид гореизложеното , ответникът моли съдът да отхвърли исковете като
неоснователни и недоказани.
От събраните по делото доказателства и от становищата на страните, преценени по
отделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: Видно от
приложеното НОХД № 532/2017 г. по описа на РС-Нови пазар с определение на съда от
29.11.2017 г. е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, с
което Н. Р. ГР. е признат за виновен в това, че на 24.12.2016 г.в гр. Нови пазар, обл. Шумен,
е причинил на Ф. ЮС. Н. от гр. Нови пазар, средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затрудняване в движението на десния долен крайник, разстройство на здравето, временно
опасно за живота, обусловено от травматичния субдурален хематом – престъпление по чл.
129, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което е наложено наказание пробация по чл. 42а, ал.2, т.1, т.2 и т.
6 от НК, като мерките са за срок от една година.
Видно от епикриза издадена от МБАЛ –Шумен“ АД гр.Шумен ищецът Ф. ЮС. Н.
бил приет в болницата на 25.12.2016г. и изписан на 5.01.2017г. с диагноза травматичен
субдурален кръвоизлив, посочено е че пациентът е докаран от екип на ЦСМП в
безсъзнателно състояние , но при първи контакт с него е говорил и е съобщил ,че е бил бит.
Пациента бил в кома на спонтанно дишане ,не реагирал на болка. Пацинетът бил опериран
на 25.12.2016г. Видно от епикриза издадена от „МБАЛ –Шумен“ АД гр.Шумен ищецът Ф.
ЮС. Н. бил приет в болницата на 30.01.2017г. и изписан на 6.02.2017г. , в отделението по
физиотерапия и рехабилитация с оплаквания от слабост и ограничени движения за десен
крак и затруднена походка . Пролежал е 6 дена и е изписан с подобрение по отношение на
силата, обема и скоростта на движение на десния крак. На 4.07.2017г. ищецът е постъпил
отново в болницата за пластика на костния дефект получен след евакуация на хематома. На
6.07.2017г. е направена алокраниопластика на черепния дефект с костен цимент . На
10.07.2017г. пациентът е изписан , с което хирургичното лечение на травмата е приключило.
Видно от съдебно-медицинско удостоверение № 21/07.02.2017 г., изготвено от д-р Владов,
съдебен лекар, се установява още: пострадалото лице е било откарано в МБАЛ Шумен от
екип на ЦСМП в безсъзнателно състояние, но при първия контакт с него е говорил и е
съобщил, че е бил бит. Съгласно посоченото, ищецът е бил в кома на спонтанно дишане, не
реагирал на болка. Назначени са изследвания и хирургическа операция още на 25.12.2016 г.,
описана подробно в удостоверението. Изписан е от отделението на 05.012017 г. На
30.01.2017 г. ищецът бил приет за лечение в отделение ОФРМ към МБАЛ Шумен, с
диагноза: друг вид физиотерапия, последици от вътречерепна травма. Изписан е на
06.02.2017 г. В съдебно медицинското удостоверение е посочено, че се касае за: контузия на
4
главата: подкожен хематом с овална форма в дясната слепоочно- теменна област.
Травматичен субдурален хематом вляво теменно. Десностранна долна моноплегия. Според
заключението на пострадалото лице е било причинено: разстройство на здравето, временно
опасно за живота, обусловено от травматичния субдурален хематом; трайно затруднение в
движението на десния долен крайник, за срок по – голям от месец.По делото е приложена
амбулаторен лист № 249/29.05.2017 г., издаден от д- р Хлебаров, където е посочено, че
ищецът се оплаква от слабост и ограничени движения в десен крак. Спастична монопареза
на десен крак. Назначени са му процедури по физикална и рехабилитационна медицина.
Видно от експертно решение №0901/10.05.2017г. на ТЕЛК ІІ състав към „МБАЛ –Шумен“
АД гр.Нови пазар ищецът е със 60% трайно намалена работоспособност , с последица от
вътречерепна травма , състояние след евакуация на посттравматичен субдурален хематом ,
долна дясна спастична монопареза ,като срокът на решението е до 16.11.2021г., като след
тази дата липсват последващи решения на ТЕЛК за ищеца.
От заключението на вещото лице по назначената от съда СМЕ , доктор Р.Д.
,специалист невролог се установява ,че от процесния деликт ищеца е получил масивен
субдурален хематом в лява мозъчна половина в следствие нанесен му удар в дясната
половина на главата с твърд гладък предмет по механизма на противоудара/contre coup/. При
поставена навреме диагноза и съответно предприето оперативно лечение се запазва живота
на пострадалия, а при ненавременни такива вероятността за фатален изход е почти 100%.
Лечението на ищеца е проведено на няколко етапа:
-спешно оперативно лечение за евакуация/отстраняване/ на субдуралния хематом и
по този начин отбременяване на мозъка, -след отзвучаване на острия период проведена
двигателна рехабилитация за възстановяване движенията на крайниците.
-следваща операция за възстановяване костния дефект на черепа в лява теменна
половина, получен при първата операция. Обичайния период на възстановяване след
подобен инцидент е шест месеца, тоест това което се възстанови до края на шестия месец се
възстановява, а това което не се възстанови през този период остава трайно и
невъзстановимо. В редки случаи възстановителния- период може да се продължи до една-
две години, но не повече.
Непосредствено след инцидента и по време на двете операции болките в областта на
главата са били силни, като в последствие интензитета им е намалял до степен на
поносимост. В такива случаи по време на болничното лечение се използват обезболяващи
средства. Страданията причинени на ищеца произтичат от нарушената двигателна
активност, забавения мисловен процес, както паметови и равновесни смущения. В началото
са били по-силни, като в последствие са отслабнали до умерена степен, но понастоящем не
са напълно отзвучали и по всяка вероятност ще останат трайни. Ищеца е възстановен, но в
непълна степен - в смисъл, че същия може да се движи и обслужва самостоятелно, но не е
напълно трудоспособен. По преценка на вещото лице ищецът е с изгубена
трудоспособност около 60%-65%. Към момента на експертизата, установените
невъзстановими увреждания са следните: травмена енцефалопатия с наличие на огнищни и
5
общомозъчни отпадни неврологични прояви, изразяващи се в: долна дясна монопареза в
умерена степен/ограничени и затруднени активни движения за десен крак/ и намалена
чувствителност за същия. Нарушено равновесие, което засега компенсира със зрението, но с
течение на времето в годините може да се засили до степен налагаща използването на
помощно средство. Брадипсихия /забавена мисловна дейност/, придружена от бързо
забравяне на скоро случили се, настоящи и предстоящи събития, дати, имена и т.н.
Географска дезориентация, изразяваща се в трудно намиране на обекти, населени места,
пътища и т.н. До момента не се наблюдава наличие на травмена епилепсия /припадъци със
загуба на съзнание и гърчове на крайниците/, но е възможно след известно време да се
прояви такава. Всички описани в експертизата усложнения могат да се причислят към т.нар.
травмена енцефалопатия, настъпила в следствие тежката черепна травма с последващо
вътречерепно усложнение.
От показанията на свидетеля Р.Ю. Н. ,брат на ищеца се установява ,че след удара в
главата ищецът имал проблеми с дейстния крак и главата. Брат му започнал да забравя ,
залитал ,не разпознавал приятелите си. Преди няколко дена се спънал. Имал проблеми и с
дясната си ръка. Налагало се да ходи на лекар в гр.Нови пазар във връзка с оплакванията му.
От показанията на свидетелката Г.Г. ,която съжителства с ответника на семейни начала се
установява ,че имала родено дете от ищеца , с когото била живяла преди години. На
24.12.2016г. тя празнувала със семейството си . Тогава ищецът дошъл в дома й , защото
общото им дете му се обадило. Ищецът започнал да вика пред входната им врата и да ги
обижда, започнал да ги заплашва и да им се заканва. Ищецът започнал да бута майка й ,
както и самата нея и да я удря. След като ищецът започнал да удря свидетелката тя извикала
на помощ ответника . Н. помолил Ф. да ги остави на мира , въпреки това обаче Ф. започнал
да обижда и да удря и Н.. Н. тогава взел една бухалка и първо ударил с нея по вратата ,но Ф.
продължил да се разправя и тогава Н. го ударил. Свидетелката се обадила в полицията , като
извикала и линейка за да помогне на ищеца. Ф. подлагал нея и семейството й на
непрекъснат тормоз ,като тя имала издадена заповед за защита срещу Ф. да не я доближава.
Ф. бил много конфликтен ,груб, арогантен. На 13.06.2021г. дъщеря й С. заедно с баща й Ф.
претърпяла ПТП и детето имало счупена ключица ,като споделило ,че баща й шофирал в
нетрезво състояние. Ищецът водел дъщеря си С. на море с личният си автомобил ,като
пътувал и в чужбина. От показанията на свидетелката М. Г. , майка на свидетелката Г.Г. се
потвърждава гореизложеното , като свидетелката сочи ,че по време на скандала на
24.04.2016г. Ф. я блъснал и тя щяла да падне , удрял дъщеря й по лицето, по ръката , викал и
крещял и ги обиждал, като ударил по лицето и Н.. Ф. често злоупотребявал с алкохола и
свидетелката го била виждала пиян да слиза от колата си. Ф. управлявал лично лек
автомобил и водел детето си С. на море. Свидетелката не го била виждала да куца . По
делото са представени от ответника два броя снимки и CD-R диск на които съдът на
осн.чл.204 от ГПК извърши оглед и които са оспорени от ищеца, като по делото не се доказа
,че лицето на тези снимки и на записа на диска е именно ищецът.
По гр.д.№111/2019г.по описа на НПРС съдът е бил сезиран с частичен иск в размер
6
на 5000лв., представляващ обезщетение за причинените от ответника на ищцата
неимуществени вреди от общо 90 000.00лв. В т.2 от Тълкувателно решение
№3/22.04.2019г. на ВКС по т.д.№3/2016г.на ОСГТК е прието ,че решението по уважен
частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг
исков процес за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното
вземане,произтичащо от същото право.
Предвид това тълкувателно решение, съдът намира, че решението по уважения
частичен иск по гр.д.№111/2019г.по описа на НПРС се ползва със сила на пресъдено нещо
относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право, а именно,че в
резултат на извършено от ответника спрямо ищеца противоправно поведение, са му
причинени неимуществени вреди и същият е преживял болки и страдания и между
неговите действия и причиненият престъпен резултат е налице причинно-следствена връзка.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи: Ищеца е предявила срещу ответника частичен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД
за заплащането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на
поведението на ответника , за което той е осъден по силата на одобрено от съда
споразумение , в размер на 85 000лв. от общо 90 000лв., ведно със законната лихва
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане и иск с
правно основание чл.86 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва върху обезщетението в
размер на 25 900лв. за периода от 24.12.2018г. до датата на депозиране на исковата молба .
За основателността на исковете на ищеца следва да са налице всички кумулативни
предпоставки от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД , пораждащи основание за
отговорност на прекият причинител, спрямо увредения за обезщетение на причинените
вреди. По делото безспорно е доказано ,че ответникът на 24.12.2016г. е причинил на
ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване в движението на
десния долен крайник, разстройство на здравето, временно опасно за живота, обусловено от
травматичния субдурален хематом. Съобразно разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Одобреното от съда споразумение за решаване на
делото има последиците на влязла в сила присъда, съобразно разпоредбата на чл. 383, ал. 1
НПК Установено е по безспорен начин виновното противоправно поведение на
ответника, в резултат на което ищеца е претърпял неимуществени вреди. В настоящото
производство по безспорен начин се установи и причинна връзка между деянията и
претърпените от ищеца неимуществени вреди, поради което, съдът намира, че са доказани
всички предпоставки за възникването на отговорността за обезщетяване на вредите
причинени на ищеца от ответника .
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от
съда по справедливост на осн.чл.52 от ЗЗД и то цели да репарира болките ,страданията и
7
другите нематериални последици , възникнали от деликта. Справедливостта, като критерий
за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди от непозволено увреждане
не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които
носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства,
при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения. В случая ищеца е претърпял мозъчна травма и е получил травматичен
субдурален хематом и трайно затрудняване в движението на десния долен крайник, като
след инцидента е бил и в кома . Във връзка с това ищецът е претърпял две мозъчни
операции , първата за отстраняване на хематома и втората за пластика на костният дефект
получен след евокуацията на хематома по време на които е претърпял силни болки в
областта на главата. С решение на ТЕЛК на ищеца е призната и 60 % трайно намалена
трудоспособност за срок от една година ,след което липсват последващи решения на ТЕЛК
за ищеца. Безспорно претърпените от ищеца операции са му причинили болки и страдания ,
като същият се е възстановявал около 6 месеца след деликта. Във връзка с затрудненията с
десният крайник му е била провеждана и рехабилитация и физиотерапия. Вещото лице по
СМЕ е установило ,че ищецът не е напълно възстановен след претърпяната травма ,като има
травмена енцефалопатия изразяваща се в долна дясна монопареза в умерена степен –
ограничени и затруднени движения на десен крак и намалена чувствителност на същия
,нарушено равновесие ,забавена мисловна дейност ,забравяне на събития ,геогравска
дезориентация. Същевременно се установи ,че ищецът управлява системно лично личният
си автомобил , като води с него дъщеря си на море и пътува и в чужбина , което обсновава
извода ,че той се справя с негативните последици от деликта в ежедневието си , като
липсват издадени последващи решения на ТЕЛК, които да констатират негова намалена
трудоспособност, като посочената в СМЕ намалена трудоспособност на ищеца според
вещото лице не може да замести процедурата по издаване на експертно решение на ТЕЛК
по този въпрос.
Предвид гореизложеното и съобразно преживяните от ищцата болки и страдания и
с оглед житейски оправданото ,съдът приема ,че на ищеца се следва обезщетение за
претърпените от него болки и страдания в размер на 20 000лв.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца. Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е не всяко
поведение на пострадалия, дори, когато не съответства на предписаното от закона, а само
това чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за
произлезлите вреди. От значение е само личното поведения на пострадалия, неговите
конкретни действия, с които е създал предпоставки за настъпване на увреждането. Съдът
като съобрази показанията на разпитаните по делото свидетели на ответната страна ,които
съдът кредитира тъй като са последователни и непротиворечиви приема ,че е налице
съпричиняване от страна на ищеца и той с поведението си е допринесъл за настъпването на
процесният деликт . Същият на 24.04.2016г. е отишъл в дома на ответника , вдигнал е
скандал, без да е бил предизвикан , отправял е обиди и заплахи към ответника и членовете
8
на семейството му , удрял е ответника ,съжителката му Галина и е блъснал нейната
възрастна майка ,която след инцидента е претърпяла и инсулт. Въпреки ,че първоначално
ищецът е бил призован от ответника да спре със скандала и обидите и агресивното си
поведение ответникът не се е вслушал и не е престанал с агресивното си поведение . В
случая ответникът е бил принуден да предприеме действия по защита на семейството си и в
своя собствена защита. Ако ищецът не беше опишъл в дома на ответника и не бе имал
гореописаното агресивно поведение той не би получил и такова нараняване. Свидетелката
Г.Г. описва ищеца като много конфликтен , груб и арогантен, който я следи и срещу когото
тя имала издадена и заповед за защита, което не се оспорва от ищеца.
Предвид гореизложеното съдът оценява съпричиняването от страна на ищеца Ф.Н. на
50%. Ето защо определеното на ищеца обезщетение следва да се редуцират с тези 50% и
същото при това положение то възлиза на сумата от 10 000лв.
От тази сума от 10 000лв., следва да се приспаднат присъдените вече на ищеца по
предходното дело 5 000лв. обезщетение за неимуществени вреди и следователно на ищеца
се следва като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от процесният
деликт сумата от 5 000лв.
Искът по чл.45 от ЗЗД в останалата му част за разликата над 5 000лв. до
претендираните 85 000лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът е
в забава и без покана считано от датата на деликта. В случая деликта е настъпил на
24.12.2016г., но ищецът претендира лихва върху обезщетението за периода от 24.12.2018г.
до датата на завеждане на исковата молба в съда на 21.12.2021г. Ответникът е възразил ,че
искът по чл.86 от ЗЗД е погасен по давност. Съдът като съобрази регламентираната в чл.111
б.в от ЗЗД три годишна погасителна давност за вземания за лихва , счита ,че в случая е
погасена по давност лихвата за периода от 24.12.2016г. до 21.12.2018г. , а за периода от три
години преди датата на завеждане на исковата молба т.е. от 21.12.2018г. до 21.12.2021г. не е
погасен по давност. Ищецът претендира такава считано от 24.12.2018г. и за периода от тази
дата до датата на завеждане на иска 21.12.2021г. изтеклата лихва върху обезщетението не е
погасена по давност и същата се следва на ищеца.
Поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати върху обезщетението за
неимуществени вреди и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за
периода от 24.12.2018г. до 21.12.2021г. ,която съдът изчислява в размер на 1519.46лв. с
помощта на интернет калкулатор.
Искът за мораторна лихва в останалата му част за разликата над 1519.46лв. до
претендираните 25 900лв. е неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед изхода от спора на ищеца следва да се присъдят разноски по делото
съобразно уважената част от исковете в размер на 29.39лв. за адвокатски хонорар , а на
ответника съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 1317.70лв. за адвокатски
хонорар.
9
На осн.чл.78 ал.6 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати съобразно
изхода от спора сумата от 17.64лв. за направени разходи за възнаграждение по СМЕ и
сумата от 260.78лв. за държавна такса по делото върху уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Р. ГР. с ЕГН ********** от гр.Н.п. да заплати на Ф. ЮС. Н. с ЕГН
********** от гр.Н.п., действащ ,чрез пълномощника си адв.М.М. от ШАК , съдебен адрес
гр.Н.п. на осн.чл.45 ЗЗД сумата от 5 000лв./ пет хиляда лева/, частичен иск от общо 90
000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, преживени болки и страдания
от деликт, извършен от ответника на 24.12.2016г. , ведно със законната лихва върху тази
сума считано от датата на завеждане на исковата молба на 21.12.2021г. до окончателното й
заплащане.
Отхвърля искът по чл.45 от ЗЗД за разликата над 5 000лв. до претендираните
85 000лв. , като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. Р. ГР. с ЕГН ********** от гр.Н.п. да заплати на Ф. ЮС. Н. с ЕГН
********** от гр.Н.п., действащ ,чрез пълномощника си адв.М.М. от ШАК , съдебен адрес
гр.Н.п. на осн.чл.86 от ЗЗД мораторна лихва върху обезщетението от 5 000лв. в размер на
1519.46лв./ хиляда петстотин и деветнадесет лева и четиридесет и шест стотинки/ за периода
от 24.12.2018г. до 21.12.2021г.
ОТХВЪРЛЯ искът по чл.86 от ЗЗД за разликата над 1519.46лв. до
претендираните 25 900лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. Р. ГР. с ЕГН ********** от гр.Н.п. да заплати на Ф. ЮС. Н. с ЕГН
********** от гр.Н.п., действащ ,чрез пълномощника си адв.М.М. от ШАК , съдебенадрес
гр.Н.п. разноски по делото в размер на 29.39лв.
ОСЪЖДА Ф. ЮС. Н. с ЕГН ********** от гр.Н.п., действащ ,чрез пълномощника си
адв.М.М. от ШАК , съдебен адрес гр.Н.п. да заплати на Н. Р. ГР. с ЕГН ********** от
гр.Н.п. разноски по делото в размер на 1317.70лв.
ОСЪЖДА Н. Р. ГР. с ЕГН ********** от гр.Н.п. да заплати сумата от 17.64лв. за
възнаграждение за вещо лице по СМЕ и сумата от 260.78лв. държавна такса по сметка на
ШОС.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
10