Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр
ІV-45 Година 2019, 07
май гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен
граждански състав, на осми април две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. ДАНИЕЛА МИХОВА
при секретаря Тодорка
Стоянова разгледа докладваното от съдия Евтимова въззивно гражданско дело №
1053/2018г. по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.
Цигиелски, гражданин на Република Полша, роден на ***г. с лична карта № AZL627625, издадена на 30.12.2014г. от
ПА Полша с постоянен адрес в гр.Полша, Либуша 480, п.с. 38 -306 чрез адвокат Л.К.
от БАК със съдебен адрес *** против решение № 648/19.04.2018г., постановено от
Районен съд – Бургас по гр. дело № 5893/2017г. в частта, в която са отхвърлени исковете
му против „Сичес Полска СП. З. О. О.“, ЕИК: ********* с място на стопанска
дейност в Република България, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас,
Индустриална зона, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, представлявано от Фабрицио Зароли,
Клаудио Пала и Джовани Батиста Бона за заплащане на следните суми: 3 579,83
лева – възнаграждение за положен извънреден труд след работно време през
периода от 01.07.2014г. до 31.10.2014г.; 8 483,56 лева – възнаграждение за
положен извънреден труд в почивни дни през периода от 01.07.2014г. до 31.10.2014г.;
474,63 лева – възнаграждение за положен извънреден труд по време на официални
празници през периода от 01.07.2014г. до 31.10.2014г. и 3 538,19 лева - мораторна
лихва върху общата главница за периода от 31.10.2014г. до 09.08.2017г., ведно със
законната лихва за забавено плащане върху всяка от процесните главници, начиная
от подаване на исковата молба – 09.08.2017г. до окончателното им изплащане. Жалбата
е насочена и срещу решението в частта, в която Цигиелски е осъден да заплати на
„Сичес Полска СП. З. О. О.“съдебни разноски в размер на 66,67 лева. Иска се от
съда да отмени процесното решение и да постанови друго, с което да осъди
работодателя „Сичес Полска СП.З.О.О“ да заплати на В. Цигиелски следните суми: 3 579,83
лева – извънреден труд след работно време на основание чл.150 от КТ; 8 483,56
лева – извънреден труд през почивните дни на основание чл.262, ал.1, т.2 от КТ
и 474,63 лева – извънреден труд през официалните празници на основание чл.264
от КТ, ведно с мораторна лихва, считано от 31.10.2014г. до датата на
предявяване на исковата молба в размер на 3 538,19 лева и със законна
лихва от датата на предявяване на исковата молба до пълното изплащане.
Претендират се разноски за първа инстанция в размер на 488,95 лева и 405,00
лева за въззивна инстанция.
В жалбата Цигиелски твърди, че решението
е неправилно. Посочва, че съдът е нарушил процесуалните правила като е отхвърлил
искането му за събиране на свидетелски показания, които да установят положения
от него извънреден труд. Излага обстойни доводи за необходимостта от тези
показания. Заявява, че ответната страна съзнателно е създала пречки и не е
предоставила всички, находящи се в нея писмени доказателства. Подчертава, че
при събирането им, решаващият извод на съда, би бил друг. Прави искане за
разпит на свидетели по реда на Регламент /ЕО/ № 1206/2001г. на Съвета на
Европейския съюз относно сътрудничеството между съдилищата на държавите –
членки при събирането на доказателства по граждански и търговски дела.
В. Цигиелски се представлява пред
Окръжен съд – Бургас от адвокат К. от БАК.
Въззиваемата страна - „Сичес Полска
СП.З.О.О.“ не представя писмен отговор на жалбата, не изразява становище по нея
и не се представлява в съдебно заседание.
Като взе предвид твърденията на страните
и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за
установено следното:
От фактическа страна по делото е
установено, че на 06.08.2013г. е сключен трудов договор между „Сичес Полска СП.
З. О. О.“ в качеството му на работодател и В. Цигиелски в качеството му на
работник за длъжността „монтьор, тръби за продуктопроводи“ с място на
изпълнение – територията на Република България. В т.5.3 от договора е уговорено
брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 727,33евро, от които
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 388,51 евро и допълнително
месечно нетно възнаграждение в размер на 80 евро за всяка година трудов стаж и
професионален опит на същата или сходна позиция. Според т.9 от договора продължителността
на работния ден е 8-часа- от 08,00 до 17,00 часа с един час обедна почивка. В
договора е записано, че полагането на извънреден труд е допустимо само по
изключение при условията и по реда, предвидени в действащото законодателство.
На 31.10.2014г. трудовият договор е
прекратен по взаимно съгласие на страните.
На 09.08.2017г. В. Цигиелски подава
искова молба против „Сичес Полска СП. З. О. О.“, в която твърди, че работният
му ден е продължавал с около 1 до 2 часа повече, работил е през съботните и
неделните дни и е полагал труд по време на официалните празници в България. Въз
основа на тези твърдения и на последващо изменение, Цигиелски предявява следните
обективно съединени осъдителни искове: 1.
иск с правно основание чл.150 от КТ, вр. чл.262 и чл.264 от КТ за заплащане
на възнаграждение в размер на 3579,83
лева, представляващо извънреден труд
след работно време, от които: 28
часа през месец юли 2014г.; 19 часа през месец август 2014г. 21 часа през месец
септември 2014г.; 23 часа през месец октомври 2014г.; 2. иск с правно основание чл.150, вр. чл.262 и чл.264 от КТ за
заплащане на възнаграждение в размер на 8483,56
лева, представляващо извънреден труд
през почивни дни, както следва: 33 часа през месец юли 2014г.; 56 часа през
месец август 2014г.; 46,5 часа през месец септември 2014г.; 49 часа през месец октомври
2014г.; 3. иск с правно основание чл.150
от КТ, вр. чл.262 и чл.264 от КТ за заплащане възнаграждение в размер на 474,63 лева, представляващо 9 часа извънреден труд по време на официален празник- 22.09.2014г., ведно
с мораторна лихва върху главниците в размер на 3538,19 лева, считано от 31.10.2014г. до датата на предявяване на
исковата молба и със законна лихва, начислена от датата на предявяване на
исковата молба до пълното изплащане на обезщетенията; 4. иск с правно основание чл.224 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 1226,96 лева за неизползван платен годишен отпуск от 8 дни за 2013г., ведно с
мораторна лихва в размер на 346,24 лева,
считано от 31.10.2014г. до датата на предявяване на исковата молба и със
законна лихва, начислена от датата на предявяване на исковата молба до пълното
изплащане на обезщетенията; 5. иск с
правно основание чл.224 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 2607,29 лева за неизползван платен годишен отпуск от 17 дни за 2014г., ведно с
мораторна лихва в размер на 735,77 лева,
считано от 31.10.2014г. до датата на предявяване на исковата молба и със
законна лихва, начислена от датата на предявяване на исковата молба до пълното
изплащане на обезщетенията.
В отговор на исковата молба ответната
страна „Сичес Полска СП.З.О.О“ оспорва допустимостта на исковете и релевира
възражение за неяснота на формираните сборни суми. При условията на
евентуалност изразява становище за неоснователност на претенциите и прави възражение
за прихващане със сумата от 7209,49 лева, представляваща стойността на
заплатените от него разходи за наем на хотел, храна в хотела и пътувания на
ищеца.
За установяване на релевантните за
спорното правоотношение юридически факти по делото са представени множество
писмени доказателства и е изслушано заключение на съдебно-икономическа
експертиза. Не е уважено искането на ищеца за събиране на гласни доказателства
по Регламент /ЕО/ № 1206/2001г. Въз основа на приобщените по делото доказателства,
съдът формира извод за неоснователност на обективно съединените осъдителни
искове за извънреден труд, мораторна и законна лихва; за основателност на
исковете с правно основание чл.224 от КТ и за неоснователност на възражението
за прихващане. В мотивите си съдът посочва, че твърденията на В. Цигиелски за
извънреден труд не са доказани.
В хода на въззивното производство е
допуснат разпит на свидетели по реда на Регламент /ЕО/ № 1206/2001г. на Съвета
на Европейския съюз. В резултат на това, по делото са приобщени показанията на
свидетеля Богуслав Михаил Нагода, дадени пред Районен съд– Горлице, Република
Полша и на свидетеля Едвард Росол, дадени пред Районен съд – Ясло, Република
Полша.
Въз основа на изложените факти, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението в
обжалваната част поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Предметният обхват на въззивното
произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на
цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на
чл.269 от ГПК, съдът констатира, че решението в обжалваната част е валидно -
постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в
предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението в обжалваната част е допустимо
– произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при
определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 648/19.04.2018г. в оспорената
част е неправилно. Постановено е в нарушение на процесуалните правила и е
необосновано. Този извод се налага по следните съображения:
Понятието „извънреден труд“ е
регламентирано в чл.143 от Кодекса на труда и по метода на изключването в
разпоредбата на чл.144 от същия кодекс. Според правилата на цитираните правни норми
извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. Извънредният труд е
забранен и се допуска по изключение само в следните случаи: 1. за извършване на
работа във връзка с отбраната на страната; 2. за извършване на работа от
служители на Министерството на вътрешните работи, свързана с провеждане на
избори, изготвяне на експертизи и психологично подпомагане при
оперативно-издирвателни дейности и овладяване на критични ситуации, както и за
друга работа, свързана със сигурността и опазване на обществения ред; 3. за
предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия; 4. за
извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на
водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и
съобщителните връзки връзки и оказване на медицинска помощ; 5. за извършване на
аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или
на съоръжения; 6. за довършване на започната работа, която не може да бъде
извършена през редовното работно време; 7. за извършване на усилена сезонна
работа. Заплащането на извънредния труд е уредено в чл.150, вр. чл.262 и чл.262 от Кодекса на труда – с трудово
възнаграждение в увеличен размер, което не може да е по-малко от: 1. 50 на сто
– за работа през работните дни; 2. 75 на сто – за работа през почивните дни; 3.
100 на сто – за работа през дните на официалните празници; 4. 50 на сто – за
работа при сумирано изчисляване на работното време. Когато между работодателя и
работника не е уговорено друго, увеличението за положен извънреден труд се
изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.
Анализът на цитираните правни норми обосновава извод, че за да е осъществен
фактическия състав на чл.143 от КТ е необходимо да са налице следните
материалноправни предпоставки: 1. фактически положен труд; 2. продължителност на този труд над
законоустановеното работно време за длъжността и при условията на
алтернативност 3. разпореждане на работодателя или знание и непротивопоставяне
на същия за положения труд над установеното работно време. Тежестта да установи
полагането на извънреден труд се носи от работника или служителя. Той трябва да проведе пълно и главно
доказване на предпоставките по чл.143 от КТ, за което са допустими всички доказателствени
средства, включително и свидетелски показания. В тежест на работодателя е да
установи заплащането на извънредния труд, за което може да си служи с писмени
доказателства и съдебни експертизи.
В конкретния случай е безспорно
установено, че на 06.08.2014г. страните са сключили трудов договор при
условията на българското законодателство с уговорена продължителност на
работното време от 8 до 17 часа, един час почивка на обяд и трудово
възнаграждение в размер на 1 727,33 евро. Безспорно е установено също, че
трудовото правоотношение е прекратено на 31.10.2014г. по взаимно съгласие между
страните, които са заявили, че нямат неуредени финансови отношения. От събраните
по делото доказателства не се установява работодателят да е отразявал и
начислявал на Цигиелски възнаграждение за извънреден труд през 2014г. От приложеното
по делото писмо вх.№ 15923/18.04.2018г.
е видно, че като оператор на система за контрол и управление на достъпа на
територията на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, „Ер Ен Чи“ ЕООД не съхранява данни за
достъпа на работниците, осъществяващи трудови функции на територията на
нефтопреработвателното дружество. Изложеното дотук очертава спорните въпроси по
делото, а именно: полагал ли е ищецът извънреден труд и ако да - в какъв обем.
Отговорът на първия въпрос е положителен и се извежда от анализа на събраните в
хода на първоинстанционното и на въззивното производство писмени и гласни
доказателства. Според показанията на свидетелите Богуслав Нагода и Едвард
Росол, които са дадени пред Районен съд – Ясло и Районен съд - Горлице,
Република Полша по реда на Регламент /ЕО/ № 1206/2001г., ищецът Цигиелски
действително е полагал извънреден труд на територията на „Лукойл Нефтохим“ АД. Продължителността
на работните дни през седмицата е била между 9 ½ часа и 10 часа. Никога
не е била 8 часа. За допълнително отработеното време всеки работник си е водил
записки. Времетраенето на извънредния труд е било еднакво за всички работници,
защото те са били настанени в един хотел и са били превозвани с общ автобус до
мястото на работа и обратно. В показанията си свидетелите твърдят, че преди
подписването на трудовия договор страните са се уговорили храната, транспорта и
нощувките да бъдат за сметка на работодателя. Категорични са, че не е било
възможно да работят само 8 часа, тъй като превозът от и до работното място е бил
общ за всички и се е извършвал в точно определени часове. Свидетелите поясняват
още, че не знаят кои са официалните празници в Република България, но заявяват,
че са почивали само по Коледа и Великден. Уточняват, че Цигиелски е работил и в
събота.
Нормалната продължителност на работното
време е регламентирана в чл.136, ал.1 и ал.2
от
Кодекса на труда. Тя е петдневна
със седмично работно време до 40 часа и до 8 часа през деня. В конкретния
случай от показанията на свидетелите Нагода и Росол, които настоящият състав
възприема като логични, обосновани и последователни, се установява без
противоречие, че ищецът е полагал извънреден труд през седмицата, през съботните
дни и по време на официалните за Република България празници. Този извод не се
опровергава от факта, че работникът е направил извънсъдебно изявление за
уредени финансови взаимоотношения с работодателя и липса на претенции към него.
По своята същност, това изявление представлява предварителен отказ от право на
иск, който е недопустим. Поради това същото няма правна и доказателствена
стойност и не лишава работника от възможността да търси по съдебен ред
обезщетение за положения от него извънреден труд. Изложените съображения
обосновават извод, че от фактическа страна е осъществена първата от предпоставките
на чл.143 от КТ и на изследване в процеса се поставя втората от тях - за времетраенето
на положения от ищеца извънреден труд.
Съвкупният анализ на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, твърденията на страните и тяхното процесуално
поведение мотивират настоящият съдебен да приеме, че действително отработените
от Цигиелски часове превишават нормалната продължителност на работното време
през седмицата с един час, че Цигиелски
е
работил през съботните дни в продължение на 5 часа, а по време на официални
празници в продължение на 9 часа. От свидетелските показанията се установява,
че работодателят е знаел и не се е противопоставял на положения от Цигиелски
извънреден труд. При това положение, не може да има съмнение, че са осъществени
втората и трета материалноправни предпоставки на чл.143 от КТ и исковете на
ищеца са доказани по основание.
За изчисляване на размера на дължимото
обезщетение по делото е извършена и приета съдебно-икономическа експертиза. От
заключението на вещото лице е видно, че размерът на извънредния труд за
отработени 91 часа в делничните дни е 3579,83 лева. Размерът на извънредния
труд за отработени 184,50 часа в почивни дни възлиза на 8 483,56 лева, а
размерът на извънредния труд за отработени 9 часа в празничен ден /2.09.2014г./
възлиза на 474,63 лева. Броят на часовете, посочен от вещото лице обаче не
съвпада с броя на часовете извънреден труд, които съдът приема за установени, а
именно – един час в работните дни през
седмицата и 5 часа в съботния ден. Поради това, възнаграждението за тях подлежи
на преизчисляване. За официалния
празник през месец септември 2014г. възнаграждението за извънреден труд съвпада
с това по експертизата – 474,63 лева.
Предвид гореизложеното, броят на
часовете извънреден труд в периода от месец юли 2014г. до месец октомври 2014г.
и дължимото за тях възнаграждение, е както следва:
за месец юли 2014г. – 19 часа извънреден
труд в работни дни и
възнаграждение в размер на 745,18 лева
(19 часа х 26,15 лева х 150 %); 20 часа
извънреден труд в почивни дни и възнаграждение в размер на 915,25 лева (20 часа х 26,15 лева х 175
%); общ размер на възнаграждението- 1660,43 лева;
за месец август 2014г. – 19 часа извънреден труд в работни дни и възнаграждение в размер
на 760,10 лева (19 часа х 26,67 лева х 150 %); 20 часа извънреден труд в почивни
дни и възнаграждение в размер на 800,10
лева (20 часа х 26,67 лева х 175%); общ размер на възнаграждение- 1560,20 лева;
за месец септември 2014г. – 21 часа извънреден
труд в работни дни и възнаграждение в
размер на 830,66 лева (21 часа х 26,37 лева х 150 %); 20 часа извънреден труд в почивни
дни и възнаграждение в размер на 922,95
лева (20 часа х 26,37 лева х 175%); 9
часа извънреден труд по време на официален
празник – 22.09.2014г. и възнаграждение в размер на 474,63 лева (9 часа х 26,37 лева х 200 %); общ размер на възнаграждението – 2228,24 лева;
за месец октомври 2014г. – 23 часа
извънреден труд в работни днии
възнаграждение в размер на 890,79 лева (23
часа х 25,82 лева х 150 %); 20 часа
извънреден труд в почивни дни и възнаграждение
в размер на 903,70 лева (20 часа х 25,82
лева х 175 %); общ размер на възнаграждението
– 1794,49 лева;
При определяне размера на възнаграждението
съдът използва посочените в колона 4 на приложение № 1 от заключението на СИС
ставка за брутно трудово възнаграждение на един час.
Изложеното дотук обосновава извод, че
предявеният от В. Цигиелски иск с правно основание чл.150 от КТ, вр. чл.262 и
чл.264 от КТ за заплащане на възнаграждение за извънреден труд след работно
време, е основателен и трябва да се уважи за сумата от 3226,73 лева, представляваща стойността на 82 часа извънреден труд в работни дни в периода от месец юли 2014г.
до месец октомври 2014г. За разликата до претендирания за присъждане пред
настоящата инстанция размер от 3579,83
лева, искът е неоснователен и трябва да се отхвърли. Частичната
основателност на главния иск има за последица и частична основателност на
акцесорната претенция за мораторна лихва. Изчислена по алгоритъма, използван от
съдебно-икономическата експертиза в таблица № 2 от заключението, мораторната лихва върху възнаграждението
за извънреден труд в работни дни за периода от 31.10.2014г. до 09.08.2017г.
възлиза на 909,68 лева. За разликата
до пълния размер на претендираната лихва, акцесорната претенция е
неоснователна.
Предявеният иск с правно основание иск
чл.150, вр. чл.262 и чл.264 от КТ за заплащане на възнаграждение за извънреден
труд, положен през почивни дни, също е основателен и трябва да се уважи за
сумата от 3 542 лева, представляваща стойността на 80 часа извънреден труд в съботните дни
в периода от месец юли 2014г. до месец октомври 2014г. За разликата над този размер до
претендираната от ищеца стойност от 8483,56
лева, искът е неоснователен и трябва да се отхвърли. Частичната основателност
на главния иск има за последица и частична основателност на акцесорната
претенция за мораторна лихва. Изчислена по алгоритъма, използван от
съдебно-икономическата експертиза в приложение № 2 от заключението, мораторната
лихва върху възнаграждението за извънреден
труд в почивни дни за периода от
31.10.2014г. до 09.08.2017г. възлиза на 998,57
лева. За разликата до пълния размер, акцесорната претенция
е неоснователна.
Искът с правно основание чл.150 от КТ,
вр. чл.262 и чл.264 от КТ за заплащане на възнаграждение за 9 часа извънреден труд по време на
официални празници, също е основателен и трябва да се уважи за сумата от 474,64 лева. Основателността на главния
иск има за последица и основателност на акцесорната претенция за мораторна
лихва. Изчислена по алгоритъма, използван от съдебно-икономическата експертиза
в приложение № 2 от заключението, мораторната лихва върху възнаграждението за извънреден труд по време на официални празници за периода от 31.10.2014г.
до 09.08.2017г. възлиза на 133,81 лева.
По изложените съображения, предявените
от В. Цигиелски искове за заплащане на обезщетение за положен извънреден труд
през работната седмица, през почивните дни и по време на официални празници са
основателни за сумата от 7 243,67 лева
– главница и за сумата от 2 042,06
лева – мораторна лихва. За разликата до претендираните размери от 12 538,02 лева – главница и 3 538,19
лева – мораторна лихва исковете са
неоснователни.
Предвид гореизложеното решението в
частта, в която са отхвърлени исковете на работника за заплащане на
възнаграждение за извънреден труд в размер на 7 243,67 лева и мораторната
лихва в размер на 2 042,06 лева е неправилно и трябва да се отмени. Вместо
това, съдът трябва да постанови решение по съществото на спора, с което да уважи
предявените искове до размерите, посочени в мотивите на настоящия съдебен акт. Решението
в останалите части, в които „СИЧЕС Полска СП.З.О.О“ е осъдено да заплати на
Цигиелски обезщетение по чл.224 от КТ и е отхвърлено възражението за прихващане,
не е обжалвано и е влязло в сила.
По делото е направено искане от
процесуалния представител на въззивната страна за присъждане на съдебни
разноски за двете съдебни инстанции. След като се съобрази с разпоредбата на
чл.78, вр. с чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред въззивната инстанция, съдът
намира, че трябва да присъди в полза на В. Цигиелски извършените от него
разходи за водене на делото пред въззивната инстанция в размер на 233,90 лева, които са съразмерни на
уважената част от иска. В полза на Цигиелски трябва да се присъдят и
извършените от него разходи за водене на делото пред Районен съд – Бургас в
размер на 322,16 лева, които също са съразмерни на уважената част от исковете. На
основание чл.78,
ал.6 от ГПК дружеството – работодател трябва да заплати държавна такса в размер
на 321,52 лева по сметка на Окръжен съд – Бургас.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд, ІV
въззивен
състав,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 648/19.04.2018г.,
постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 5893/2017г. в частта, в която са
отхвърлени исковете на В. Цигиелски, гражданин на Република Полша, роден на ***г.
с лична карта № AZL627625,
издадена на 30.12.2014г. от ПА Полша с постоянен адрес в гр.Полша, Либуша 480,
п.с. 38 -306 чрез адвокат Л.К. от БАК със съдебен адрес *** против „Сичес
Полска СП. З.О.О.“, ЕИК: ********* с място на стопанска дейност в Република България,
със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, Индустриална зона, „Лукойл
Нефтохим Бургас“ АД, представлявано от Фабрицио Зароли, Клаудио Пала и Джовани
Батиста Бона за заплащане на следните суми: 3226,73 лева – възнаграждение за положен
извънреден труд след работно време през периода от 01.07.2014г. до 31.10.2014г.,
ведно с мораторна лихва за периода от 31.10.2014г. до 09.08.2017г. в размер на 909,68
лева; 3542,00 лева – възнаграждение за положен извънреден труд в почивни дни
през периода от 01.07.2014г. до 31.10.2014г., ведно с мораторна лихва за
периода от 31.10.2014г. до 09.08.2017г. в размер на 998,57 лева; 474,64 лева –
възнаграждение за положен извънреден труд по време на официални празници в периода
от 01.07.2014г. до 31.10.2014г., ведно с мораторна лихва за периода от 31.10.2014г.
до 09.08.2017г. в размер на 133,81 лева, както и законна лихва за забавено
плащане на всяка от процесните главници, начиная от подаване на исковата молба
– 09.08.2017г. до окончателното им изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 648/19.04.2018г.,
постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 5893/2017г. в частта, в която В.
Цигиелски, гражданин на Република Полша, роден на ***г. с лична карта № AZL627625, издадена на 30.12.2014г. от
ПА Полша с постоянен адрес в гр.Полша, Либуша 480, п.с. 38 -306 чрез адвокат Л.К.
от БАК със съдебен адрес *** е осъден да заплати на „Сичес Полска СП. З.О.О.“,
ЕИК: ********* с място на стопанска дейност в Република България, със седалище
и адрес на управление в гр.Бургас, Индустриална зона, „Лукойл Нефтохим Бургас“
АД, представлявано от Фабрицио Зароли, Клаудио Пала и Джовани Батиста Бона
съдебно-деловодни разноски в размер на 66,67 лева.
ВМЕСТО това, съдът ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Сичес Полска СП. З.О.О.” с място
на стопанска дейност в Република България, със седалище и адрес на управление в
гр.Бургас, индустриална зона „Лукойл Нефтохим Бургас”, БУЛСТАТ: *********, представлявано
от ФабрициоЗароли, Клаудио Пала и Джовани Батиста Бона да заплати на В. Цигиелски,
гражданин на Република Полша, роден на ***г. с лична карта № AZL627625, издадена на 30.12.2014г. от
ПА Полша с постоянен адрес в гр.Полша, Либуша 480, п.с. 38 -306: 1. възнаграждение за 82 часа извънреден труд след работно време за периода от
01.07.2014г. до 31.10.2014г. в
размер на 3226,73 лева,
ведно с мораторна лихва за периода от 31.10.2014г. до 09.08.2017г. в размер на 909,68 лева; 2. възнаграждение за 80 часа
извънреден труд в почивни дни за
периода от 01.07.2014г. до 31.10.2014г. в размер на 3 542,00 лева, ведно с мораторна лихва за периода от 31.10.2014г.
до 09.08.2017г. в размер на 998,57 лева;
3. възнаграждение за 9 часа извънреден труд по време на официални празници в периода от 01.07.2014г.
до 31.10.2014г. в размер на 474,64 лева,
ведно с мораторна лихва за периода от 31.10.2014г. до 09.08.2017г. в размер на 133,81 лева, както и законна лихва за
забавено плащане на всяка от процесните главници, начиная от подаване на
исковата молба – 09.08.2017г. до окончателното им изплащане; 4. съдебни
разноски за производството пред Районен съд – Бургас в размер на 322,16
лева, съобразно с уважената част на исковете и 5. съдебни разноски за производството пред Окръжен съд – Бургас в
размер на 233,90 лева, съобразно с уважената част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА „Сичес Полска СП. З.О.О.”, ЕИК:
********* с място на стопанска дейност в Република България,със седалище и
адрес на управление в гр.Бургас, Индустриална зона, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД,
представлявано от Фабрицио Зароли, Клаудио Пала и Джовани Батиста Бона да
заплати по сметка на Окръжен съд – Бургас държавна такса в размер на 321,52 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: