Р Е Ш Е Н
И Е
град
София, 13.12.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, I-ви състав,
в закрито заседание на тринадесети декември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА частно
гражданско дело № 15074 по описа за 2019 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба, вх. № 60491 от 30.10.2019
г., подадена от ”Т.С.“ЕАД, чрез
юрисконсулт М.К.– длъжник по изпълнително дело № 20198600401849 по описа на
ЧСИ В.М., рег. № 860 при КЧСИ, с район на действие Софийски градски
съд, срещу отказ на ЧСИ М.да намали разноските по изпълнителното дело за
адвокатско възнаграждение и пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
В жалбата са наведени оплаквания, че ЧСИ М.неправилно е приела за събиране
адвокатско възнаграждение в размер на 230.00 лева, при положение, че по
изпълнителното дело не били извършвани никакви действия от процесуалния
представител на взискателя, извън подаването на самата молба за образуване на
изпълнителното дело. Поддържа се, че длъжникът се отнасял към категорията “сигурни
платци“, а задължението било платено в срока за доброволно изпълнение.
Жалбоподателят счита, че приложение следвало да намери чл. 10, т. 1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1/2004 г.) и адвокатското
възнаграждение да се определи в минималните размери от 200.00 лева. Поддържа,
че пропорционалната такса също била неправилно определена и следвало да се
изчисли до законово определения размер. Жалбоподателят моли разноските по
изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение и пропорционалната такса по т.
26 ТТРЗЧСИ да бъдат намалени. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство.
Взискателят М.И.Ш., чрез пълномощник – адвокат П.Х.,
е депозирала в срока по чл. 436, ал. 3
ГПК възражение по така подадената
от длъжника жалба, с което е оспорила същата по подробно изложени съображения
за нейната неоснователност. Счита, че адвокатският хонорар не е прекомерен с
оглед действията на процесуалния представител, насочени към събиране на
вземането, което не било платено в срока за доброволно изпълнение. Поддържа, че жалбата следва да се отхвърли
като неоснователна. Претендира разноски за настоящото производство.
ЧСИ В.М. е изложила
мотиви по обжалваните действия, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага
становище, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Софийският
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и в отговора на жалбата, и прецени материалите по изпълнителното дело, приема от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна – длъжника по
изпълнението, и е насочена срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие
по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Разгледана по същество жалбата е
основателна, поради следните съображения:
Изпълнително
дело № 20198600401849 по описа на ЧСИ В.М. било образувано по молба от
11.10.2019 г. на взискателя М.И.Ш.,
чрез пълномощник - адвокат П.Х., въз основа на изпълнителен лист,
издаден по гр. дело № 64540/2017 г. по описа на СРС, ГО, 50-ти
състав, срещу длъжника “Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, за сумата от 482.19 лева –
съдебно–деловодни разноски по делото. Към молбата за образуване на
изпълнителното дело били представени пълномощно и договор за правна защита и
съдействие (л. 3 от изпълнителното дело). В договора е отразено, че сумата за
процесуално представителство по изпълнителното дело е уговорена в размер на
230.00 лева и е платена в брой. С разпореждане от 11.10.2019 г. ЧСИ М.е приела
за събиране исканото адвокатско възнаграждение от 230.00 лева. От изготвената
по изпълнителното дело сметка за размера на дълга (на
л. 7 от изпълнителното дело), се установи,
че освен сумата по изпълнителния лист и адвокатското възнаграждение от 230.00
лева, от ЧСИ М.са начислени и такси по ТТРЗЧСИ в общ размер на 245.86 лева, към
които следва да се прибави и определената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на
сумата от 85.46 лева. В поканата за доброволно изпълнение (л. 8 от
изпълнителното дело) на длъжника е указано, че следва да заплати посочените
суми, чиито сумарен размер е изчислен на 1 043.51 лева. С молба от 14.10.2019 г. (л. 9 от
изпълнителното дело) - три дни след образуване на изпълнителното дело и преди
връчване на поканата за доброволно изпълнение на длъжника, взискателят, чрез
пълномощника – адвокат Х., поискал запор на банковата сметка на “Т.С.“ЕАД,
открита при “Общинска банка“АД. Настоящият жалбоподател е подал възражение
срещу така приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение и
пропорционална такса (л. 20 от изпълнителното дело), което е оставено без
уважение с обжалваното Разпореждане от 21.10.2019 г.
При тези данни
може да се формира извод, че единствените усилия на представляващия взискателя
адвокат са сведени до подаване на молбата за образуване на изпълнително дело, част от съдържанието на която и без да представлява отделно действие по
защита е възлагането по чл. 18 ЗЧСИ.
Молбата от 14.10.2019 г. с искане за налагане на запор (посочване на
способ за принудително изпълнение) върху банковата сметка на “Т.С.“АД, която е
публична, предвид ноторно известния факт, че едноличен собственик на капитала
на топлопреносното дружество е Столична община, която е собственик и на “Общинска
банка“АД, не променя горния извод. Ето защо настоящият състав на съда
приема, че не са били осъществени значими процесуални действия по защита и
съдействие, респ. извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания, визирани в чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. Приетият за събиране
по изпълнителното дело адвокатски хонорар следва да бъде намален до минимума
определен с чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/2004 г., в размер на 200.00 лева за депозиране на молба за образуване на
изпълнително дело. Останалата част от хонорара следва да остане в тежест на
взискателя, който се е съгласил да го заплати при свобода на договарянето.
Допълнително следва да се зачете и
фактът, че вземането по изпълнителния лист е за съдебни разноски и натрупването
на допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство
в размер на почти половината от дълга, създава опасност от накърняване на чл.
57 КРБ.
Неправилно е
определен и размерът на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Пропорционалната такса се
изчислява само върху размера на присъденото вземане по изпълнителния лист без
да включва такси и разноски по самото принудително изпълнение, включително и
без приетото за събиране адвокатско възнаграждение. В процесния случай сумата
по изпълнителен лист - главница за
съдебно–деловодните разноски е в размер на 482.19 лева. Съгласно т. 26, б.“б“
от ТТРЗЧСИ при материален интерес от 100.00 до 1 000.00 лева - размерът на
пропорционалната такса е 10.00 лева + 10 на сто за горницата над 100.00 лева. В
конкретния случай размерът на пропорционалната такса, изчислен по реда на т. 26,
б.“б“ ТТРЗЧСИ, възлиза на сумата от 48.22 лева, която е дължимата по изпълнителното дело
пропорционална такса, а не в размер на 85.46 лева, както е изчислено от
ЧСИ. При определяне на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ следва да се
държи сметка и за ограничението по т. 27а, предложение първо от ТТРЗЧСИ, по
силата на което размерът на възнаграждението на ЧСИ не може да надхвърля 1/10
част от размера на вземането по изпълнителния лист. Посоченият размер на
таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е достигнат със сумата от 48.22 лева и не може да бъде
надхвърлян.
По изложените
съображения обжалваният отказ от
21.10.2019 г. да се намалят разноските по изпълнително дело № 20198600401849
по описа на ЧСИ Матова, за адвокатски хонорар и пропорционална такса, е неправилен и следва да бъде отменен.
По разноските за настоящото производство.
Претенцията на жалбоподателя, независимо от изхода на делото,
както и тази на взискателя - за присъждане на разноски за настоящото
производство, са неоснователни. Отговорността за разноски се понася от
страната, срещу която е постановено решението, спрямо която отговорността за
разноски е санкция за неоснователно предизвикан спор. Предмет на съдебен
контрол по делото е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на
съдебния изпълнител, който обаче не е страна в това съдебното производство и
общият режим по чл. 78 ГПК и чл. 81 ГПК за присъждане на разноски е неприложим. Единствено за пълнота следва да се посочи,
че релевантна за хипотезата на търпени вреди в случай на незаконосъобразно
принудително изпълнение би била нормата на чл. 441 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ на ЧСИ В.М., с рег. № 860, с район на действие
Софийски градски съд, обективиран в Разпореждане от 21.10.2019 г., постановено
по изпълнително дело № 20198600401849 по нейн опис, за намаляване на разноските за адвокатски хонорар и таксата
по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като вместо това постановява:
НАМАЛЯВА таксите
и разноските по изпълнително дело № 20198600401849 по описа на
ЧСИ В.М., с рег. №
860, с район на действие Софийски градски съд, както следва: за адвокатско
възнаграждение в полза на взискателя М.И.Ш. – до размера на
сумата от 200.00 лева, и за пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ - до размера на сумата от 48.22 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
претенциите на “Т.С.“ЕАД и М.И.Ш., за присъждане на разноски за настоящото
производство, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.