№ 742
гр. Пловдив, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Мария Ив. Пеева
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело №
20245300102579 по описа за 2024 година
Ищецът К. Г. К., ЕГН **********, с адрес гр. *****, моли съда да осъди А. П.
Л., ЕГН **********, с адрес гр. *****, да му заплати сумата от 48 830 лв.,
предоставена от ищеца на ответника в периода 05.11.2021г. – 18.10.2022г. по
договор за възлагане на СМР и дължима на отпаднало основание, поради
разваляне на сключения договор за възлагане на СМР, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано 11.07.2024г. до окончателното изплащане на
сумата.
Исковата претенция се основава на твърденията, че страните са сключели
устен договор за възлагане на СМР, въз основа на който ищецът е предоставил
на ответника, за периода от 05.112021г. до 18.10.2022г., в брой срещу разписки
(разходен касов ордер), парични суми в общ размер на 48 830 лв. Предмет на
сключения между страните договор за възлагане на СМР е извършване на
СМР от ответника на обект, находящ се в гр. *****, закупуването на
материали, доставка и монтаж на гипсокартон, консумативи. Паричните суми
са предоставяне на ответника с цел закупуване на материали и извършване на
СМР на обекта, като някои от сумите са му предоставяни с основание „аванс“
с цел закупуване на гипсокартон, улуци или други материали или за да бъде
платено възнаграждение на работници на обекта. Ищецът твърди, че
1
ответникът не е извършил нищо от възложената му работа и получените от
него пари не са изразходвани за целите, за които са му предоставени, като
същевременно ответникът отказва да върне парите. Ищецът твърди, че
договорът е развален поради неизпълнение от страна на ответника, за което
ответникът е уведомен на 05.12.2024г. по имейл адрес и чрез изпратено
съобщение на мобилния му телефон чрез приложението вайбър. В случай че
ответникът не е уведомен за развалянето на договора, то ищецът прави
изявление исковата молба да се счита за изявление за разваляне на договора и
покана за връщане на получените суми.
Препис от исковата молба е редовно връчена на ответника, като в срока по
чл.131 ГПК същият не е подал отговор на исковата молба.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено
следното:
По допустимостта на иска.
Предявеният иск е допустим и следва да се разгледа по същество.
По основателността на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на страните,
съгласно чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Като писмени доказателства по делото са приети разходно- касови ордери,
както следва: РКО № 8/ 05.11.2021г. за сумата 2000 лв.; РКО № 10/
10.11.2021г. за сумата 1300 лв.; РКО № 20/ 12.11.2021г. за сумата 1200 лв.;
РКО № № 23/ 17.11.2021г. за сумата 2200 лв.; РКО № 28/ 19.11.2021г. за
сумата 1200 лв.; РКО № 30/ 24.11.2021г.; РКО № 15/ 17.12.2021г. за сумата
2500 лв.; РКО № 31/ 30.12.2021г. за сумата 3000 лв.; РКО № 29/ 30.12.2020г. за
сумата 3000 лв.; РКО № 3/ 05.01.2022г. за сумата 2000 лв.; РКО № 14/
25.02.2022г. за сумата 2000 лв.; РКО № 25/ 01.03.2022г. за сумата 1000 лв.;
РКО № 27/ 04.03.2022г. за сумата 1200 лв.; РКО № 1/ 08.03.2022г. за сумата
5000 лв.; РКО № 6/ 18.03.2022г. за сумата 1200 лв.; РКО № 2/ 05.04.2022г. за
сумата 400 лв.; РКО № 4/ 08.04.2022г. за сумата 2500 лв.; РКО № 15/
15.04.2022г. за сумата 300 лв.; РКО №33/ 22.05.2022г. за сумата 100 лв.; РКО
№42/ 28.05.2022г. за сумата 100 лв. РКО №43/ 30.05.2022г. за сумата 500 лв.;
2
РКО №1/ 01.06.2022г. за сумата 500 лв.; РКО № 4/ 03.06.2022г. за сумата 1000
лв.; РКО №13/ 10.06.2022г. за сумата 1000 лв.; РКО №18/ 16.06.2022г. за
сумата 1000 лв.; РКО №25/ 17.06.2022г.; РКО №27/ 01.06.2022г. за сумата 100
лв.; РКО №36/ без дата за сумата 500 лв.; РКО №1/ 01.07.2022г.за сумата 2000
лв.; РКО №8/ 02.07.2022г. за сумата 2000 лв.; РКО №8/ 02.07.2022г. за сумата
300 лв.; РКО №16/ 08.07.2022г. за сумата 1000 лв.; РКО №22/ 15.07.2022г. за
сумата 1000 лв.; РКО № 14/ 22.07.2022г. за сумата 1500 лв.; РКО №45/
29.07.2022г. за сумата 1000 лв.; РКО № 2/ 05.08.2022г. за сумата 500 лв.; РКО
№ 11/ 12.08.2022г. за сумата от 500 лв.; РКО №21/ 19.08.2022г. за сумата 500
лв.; РКО №52/ 30.09.2022г. за сумата 200 лв.; РКО №9/ 07.10.2022г. за сумата
500 лв.; РКО №20/ 10.10.2022г. за сумата 80 лв.; РКО №39/ 14.10.2022г. за
сумата 80 лв.; РКО № 43/ 16.10.2022г. за сумата 100 лв.; РКО №45/
17.10.2022г. за сумата 120 лв.; РКО №46/ 18.10.2022г. за сумата 250 лв.
Общата стойност на описаните РКО възлиза на сумата 48 830 лв. Установява
се, че сумите по описаните РКО са предадени в брой на А. П. Л., като ордерите
са подписани от получателя А. Л. (има положен подпис „за получил“), с
изключение на РКО № 11/ 12.08.2022г. за сумата от 500 лв. и РКО №20/
10.10.2022г. за сумата 80 лв. Като основание за изплащане на съответните
суми е посочено, че са за „извършване на СМР за гипсокартон“, „аванс
заплащане СМР“, „служебен аванс“, „служебен аванс за материали“, „СМР
гипсокартон“, „СМР предстенна конструкция“, „аванс“.
По делото са събрани гласни доказателства – разпитан е свидетелят Г. М.. От
показанията му се установява, че свидетелят познава ищеца от 2007г., когато е
постъпил на работа в една от фирмите му. Към настоящия момент свидетелят
е ***** на една от фирмите на ищеца. Свидетелят познава ответника от 2021г.,
с него го е запознал ищецът. Към онзи момент фирмата, на която свидетелят е
*****, е била основен изпълнител на строеж на жилищен комплекс, находящ
се в гр. *****, като жилищният комплекс се е състоял от 34 къщи с подземни
гаражи. Инвеститор на комплекса е ищецът. Имало много подизпълнители на
строителните работи. Ищецът е довел ответникът на строителния обект и го е
запознал със свидетеля, ответникът се явявал като подизпълнител. В
последствие към ноември месец ищецът започнал да дава пари на ответника
да закупува материали и да изпълнява дейности по изграждането на стени от
гипсокартон, както и на предстенни обшивки. Тези пари са давани основно в
брой, пред свидетеля са давани пари в брой с разписки, на които А. Л. се
3
подписвал. На самия обект имало обособен офис, в който обикновено се
срещали тримата и там ставало предаването на парите. Парите са давани на
ответника в периода от ноември месец 2021г. до октомври 2022г., когато
започнали да се съмняват, тъй като нямало доставени материали и извършени
строителни дейности от ответника. Установява се от показанията на
свидетеля, че ответникът бил ангажиран като физическо лице от ищеца, с
мотива, че Л. ще закупува материали от фирми, с които е работил по-рано и
има много високи отстъпки, а след като са закупени, материалите е трябвало
да бъдат осчетоводени, след като Л. представи фактури за закупени
материали. Работата била възложена на ответника лично от ищеца, възложено
му е закупуване на материали за строежа в гр. *****. Посоченото основание
„аванс“ в разписките означавало за закупуване на материали. Установява се от
показанията на св. М., че нищо не е изпълнено от ответника.
При така установеното от фактическа страна съдът намира следното от правна
страна:
Установява се от събраните по делото доказателства, че между страните е бил
сключен договор, по силата който ответникът се е задължил да извърши
строителни дейности по изграждане на стени от гипсокартон, както и на
предстенни обшивки, като част от договорените задължения на ответника е
било да закупува необходимите за това строителни материали. В тази връзка
на ответника са му били предоставени парични средства в брой, авансово за
закупуване на необходимите материали – предимно гипсокартон. Този извод
съдът прави въз основа на показанията на св. М., които съдът кредитира като
добросъвестно дадени, почиващи на непосредствените впечатления на
свидетеля. Показанията му не се опровергават от останалите събрани по
делото доказателства. Напротив същите кореспондират с писмените
доказателства – разходно- касови ордери за получени суми от ответника Л..
Следва да се посочи, че изложените от ищеца обстоятелства и представени
доказателства, не се оспорват от ответника, доколкото същият не е подал
отговор на исковата молба. Ответникът не е оспорил получаването на сумите,
не е оспорил, че е подписал ордерите „за получил сумата“. Установява се също
така безспорно, че ответникът не е изпълнил поетите от него задължения за
извършване на строителни дейности по изграждане на стени от гипсокартон,
както и че не е доставял строителни материали за тази цел, за което са му били
4
давани авансово пари за тяхното закупуване. Установява се, че във връзка със
сключения договор, ищецът е дал в брой на ответника сума в общ размер на
48 250 лв., предназначена за закупуване на строителни материали. За сумата в
общ размер 580 лв. съдът приема, че ищецът не доказва нейното получаване
от ответника, тъй като представените разписки РКО № 11/ 12.08.2022г. (за
сумата от 500 лв.) и РКО №20/ 10.10.2022г. (за сумата 80 лв.) не са подписани.
Предвид на приетото за установено, че ответникът се явява неизправна страна
по сключения между страните договор, в полза на ищеца е възникнало
правото да развали сключения договор, при което положение платените по
този договор суми подлежат на връщане, тъй като основанието за тяхното
получаване е отпаднало.
Не се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът е отправил
покана за разваляне на договора преди подаване на исковата молба. По делото
са представени разпечатки от вайбър съобщение, в което се съдържа изявление
за разваляне на договора, направено от пълномощник на ищеца. От така
представените разпечатки не може да се направи извод нито за датата на
тяхното изпращане, съответно получаване, нито за адресата им, доколкото по
делото не са ангажирани доказателства, че телефонните номера, на които са
изпратени съобщенията, принадлежат или се ползват от ответника.
Предвид че исковата молба съдържа изрично изявление за разваляне на
договора и връщане на получените суми, следва да се приеме, че с
получаването на препис от исковата молба ответникът се счита за уведомен за
изявлението на насрещната страна за развалянето на договора.
В обобщение следва да се посочи, че с оглед на пасивното поведение на
ответника, който не оспорва изложените от ищеца обстоятелства, и с оглед на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено, че между
страните е бил сключен договор за строителни дейности по изграждане на
стени от гипсокартон и на предстенни обшивки, във връзка с който договор
ищецът е заплатил на ответника, в периода ноември 2021г.– октомври 2022г., в
брой, сума в общ размер на 48 250 лв., предназначена за закупуване на
строителни материали; че поради неизпълнение от страна на ответника, в
полза на ищеца е възникнало право да развали сключения договор, както и че
с исковата молба е направено изявление за разваляне на договора, достигнало
до ответника с получаването на препис от исковата молба.
5
По изложените съображения предявеният иск се явява основателен за сумата
48 250 лв. и следва да бъде уважен за този размер, като за разликата до пълния
предявен размер от 48 830 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на искането за заплащане на законна лихва съдът счита, че
такава се дължи от датата на получаване на препис от исковата молба –
14.12.2024г. Както беше посочено по- горе в мотивите съдът не приема за
доказано твърдението на ищеца, че е направил изявление за разваляне на
договора и съответно отправил покана за връщане на получените на
основание разваления договор суми в общ размер 48 830 лв. в момент,
предхождащ исковата молба. Предвид изложеното претенцията за присъждане
на законна лихва за периода 11.07.2024г. – 13.12.2024г. следва да се отхвърли
като неоснователна.
В частта по разноските.
С оглед изхода на спора – частична основателност на иска, своевременно
направеното искане за присъждане на разноски и представени доказателства
за направени такива, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, по
съразмерност с уважената част от иска в общ размер на 6 585,38 лв. (6651,90
лв. х 0,99). Претендираната от ищеца държавна такса, заплатена по ч.гр.д. №
12120/ 2024г. по описа на Районен съд – Пловдив не следва да бъде
присъждана в пълен размер, тъй като исковата претенция е в по- малък размер
от предявеното вземане в заповедното производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. П. Л., ЕГН **********, с адрес гр. *****, да заплати на К.
Г. К., ЕГН **********, с адрес гр. *****, сумата от 48 250 /четиридесет и
осем хиляди двеста и петдесет/ лева, предоставена от ищеца на ответника в
периода 05.11.2021г. – 18.10.2022г. по договор за възлагане на СМР и дължима
на отпаднало основание, поради разваляне на сключения договор за възлагане
на СМР, ведно със законната лихва върху тази сума, считано 14.12.2024г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
иска за разликата до пълния предявен размер от 48 830 лв., както и искането
6
за заплащане на законна лихва за периода 11.07.2024г. до 13.12.2024г. като
неоснователно.
ОСЪЖДА А. П. Л., ЕГН **********, с адрес гр. *****, да заплати на К.
Г. К., ЕГН **********, с адрес гр. *****, разноски в размер на 6 585,38 лв.
/шест хиляди петстотин и осемдесет и пет лева и тридесет и осем
стотинки/, за производството по гр. дело № 2579/ 2024г. по описа на Окръжен
съд- Пловдив.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
7