№ 68
гр. ЛЕВСКИ, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на единадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело №
20244410100707 по описа за 2024 година
въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са от С. Д. П. от ***** срещу „Кредирект“ ЕООД, гр.София
установителни искове, съединени при условията на евентуалност, както
следва: установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.11,
т.9 и чл.10, ал.1 ЗПК, вр. чл.21 ЗПК, във вр. с чл.22 ЗПК за прогласяване на
нищожност на Договор за потребителски кредит №1011718/01.02.2024г.; при
условията на евентуалност - в случай на отхвърляне на първия
установителен иск - установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД,
във вр. с чл.143, ал.1 ЗЗП, във вр. с чл.24 ЗПК за прогласяване
нищожността на клаузата за неустойка, установена в чл.18 от същия договор
за потребителски кредит.
Ищцата твърди, че на 01.02.2024 г. сключила с ответното дружество
„Кредирект“ ЕООД Договор за потребителски кредит №1011718, по силата на
който й бил отпуснат кредит в размер на 2400 лева за срок от 18 месеца.
Съгласно чл.3, ал.2, т.6 от договора за ползване на сумата,
кредитополучателят дължи на кредитодателя възнаградителна лихва с
фиксиран годишен лихвен процент - 50 %. Годишният процент на разходите
по кредита бил изчислен на 62.95 % , без в него да се включват разходите за
1
събиране, лихви за забава, такси и неустойки за неизпълнение. В договора
било посочено, че общата дължима сума от потребителя е в размер на 3615.94
лева. В чл.6 от договора било предвидено задължение за потребителя в срок от
2 дни да обезпечи заема с банкова гаранция в размер на цялото задължение,
валидна за период от сключване на договора до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема или да осигури
поръчител на едно или две физически лица, които следва да отговарят
кумулативно на множество изисквания подробно посочени в чл.6, ал.1, т.2 от
договора. В чл.18, ал.1 било посочено, че ако заемателят не предостави
посоченото в чл.6 от договора обезпечение в двудневен срок от сключване на
договора, дължи неустойка на кредитора в размер на 4596.35 лева, която се
заплаща разсрочено съгласно погасителния план. На ищеца била начислена
неустойка в общ размер на 4596.35 лева, разпределена на 18 месечни вноски
/4 вноски по 357.00 лева и 14 вноски по 227.29 лева/, всяка от която била
добавена към дължимата главница и лихва по договора за кредит, като по този
начин общата месечна погасителна вноска била в размер на 457.00 лева, а
общо дължимата сума достигнала почти 4 пъти договорения кредит от 2400
лв. и станала на 8212.29 лева.
Навежда довод, че ищцата, в качеството й на потребител по договора за
потребителски кредит не дължи предвидените с договора плащания за лихви и
неустойки, тъй като договора за потребителски кредит е нищожен.
Излага следните основания за нищожност на договора:
Посоченият в договора лихвен процент не отговаря на действително
приложения процент, тъй като уговорената неустойка представлява добавък
към договорната лихва. Поради по-високия лихвен процент нараства и
стойността на годишния процент на разходите /доколкото възнаградителната
лихва е един от компонентите му/, но ГПР не е обявен на потребителя и не е
посочен в договора в действителния му размер, с което са нарушени
изискванията на чл.5 и на чл.11, т.10 ЗПК.
Към договорения лихвен процент в договора се кумулира вземането,
представляващо скрита печалба, визирана в чл.18 от договора като неустойка,
с която кредиторът допълнително се обогатява, поради което се нарушават
добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на
потребителят и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на
добросъвестността и в негов ущърб, което води до нищожност на договорното
2
съглашение.
Предвид, че възнаградителната лихва съставлява цена за предоставено
ползване на заетата сума и е налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на
добросъвестност при участие в облигационните отношения. Сочи, че съгласно
съдебната практика при необезпечени заеми възнаградителната лихва следва
да не надхвърля повече от три пъти законната лихва. В процесния случай
договорената между страните лихва надхвърляла повече от три пъти
законната, което представлявало нарушение на добрите нрави, като критерий
за норми на поведение, установени в обществото, на основание на това, че не
отговаря на действителните параметри на договора, тъй като към нея се
кумулира уговорената в чл.18 от договора неустойка. Реално прилаганата
договорна лихва накърнява договорното равноправие между страните,
противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността
при договарянето, поради което клаузите, въз основа на които кредиторът се
обогатява неоснователно се явяват нищожни. Поради това, че нищожните
уговорки не произвеждат никакво действие, счита, че следва да се приеме, че
лихвата не е уговорена между страните по процесния договор и такова
задължение не е възникнало.
В Договор за потребителски кредит №1011718/01.02.2024г. не са
изпълнени изискванията на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, който регламентира, че
кредиторът следва да включи в договорното съдържание условията за
прилагането на лихвения процент.
Сочи, че ЗПК не въвежда легална дефиниция какво се разбира под
„условията за прилагане“ на лихвения процент по кредита. От граматическото
и логическо тълкуване на този израз, както в контекста на правната разпоредба
на чл.11 от ЗПК, така и в контекста на нормите, съдържащи изисквания по
чл.10, ал.1, чл.11 ал.1, т.7-12 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.9, които ако не са спазени
договорът за потребителски кредит е недействителен, се налага изводът, че
под „условия за прилагане“ трябва да се има предвид предварително
разяснени на потребителя и съответно инкорпорирани в договора
предпоставки за прилагането на лихвения процент, според които да става ясно
как се начислява този процент за възнаградителна лихва: дали върху цялата
сума по кредита, дали върху остатъка от главницата при отчитане на
извършените погасявания от длъжника в определен срок или по някакъв друг
3
свободно избран от страните начин.
Твърди, че в процесния договор е налице неяснота върху каква стойност
се изчисляват 50 %, което е необходимо, за да може потребителят да извърши
самостоятелна преценка за правилността на този указан размер.
Информацията е от съществено значение за защита интересите на
потребителя, тъй като от нея зависи каква ще бъде реалната цена, която той
ще заплати за предоставения му заем. Сочи, че чл.5 от ЗПК и ЗЗП, регулиращи
потребителската защита, издигат като основно право на потребителя правото
на информация за характеристиките и цената на услугите /чл.1, ал.1, т.1 и т.3
от ЗЗП/, респ. като задължение на добросъвестния търговец да даде на
потребителя информацията позволяваща му да направи своя информиран
избор /чл.4, т.1 и т.4 ЗЗП/. Специалните основания за недействителност на
договора по смисъла на чл.22 от ЗПК са въведени с оглед засилена защита на
потребителя по договора за предоставяне на финансови услуги, при който
същият е в неравностойно положение, предвид характера на договора като
едностранен търговски и специфичната специализирана и сложна
организирана финансова материя. Непредоставянето на релевантната за
потребителя информация относно основен елемент - стойността на
финансовата услуга преди сключване на договора и невключването й в
условията на контракта е увреждащо за потребителя, поради което
законодателят е предвидил тежката правна последица по чл.22 ЗПК -
нищожност на договора за потребителски кредит на основание неизпълнение
на изискванията по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК.
В нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договора не е посочен начинът
на изчисляване на годишния процент на разходите /ГПР/ и липсва яснота по
какъв начин е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Нормата
на §1, т.2 ДР ЗПК, определя, че тя представлява сбор от общия размер на
кредита /отпусната в заем сума/ и общите разходи по кредита. Последните са
регламентирани в §1, т.1 ДР ЗПК и по своето същество представляват годишен
процент на разходите - чл.19, ал.1 ЗПК. В ГПР, съгласно законовата
дефиниция, се включва възнаградителната лихва и всички други разходи
/такси, комисионни и пр./ свързани с кредита. Счита, че по изложените
съображения, определената в договора неустойка представлява „скрито“
оскъпяване на кредита. В случай, че се добави неустойката към общата сума
за плащане посочена в договора, ГПР ще надвиши повече от пет пъти
4
законната лихва, с което се допуска нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК и клаузата
за ГПР е нищожна. Навежда довод, че от тук следва нищожност и на договора
на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Клаузата на чл.18, ал.1 от Договор за потребителски кредит
№1011718/01.02.2024г. предвиждаща заплащането на неустойка в размер на
4596.35 лева е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване
на нормите на чл.143, ал.1 от ЗЗП, във връзка с чл.24 от ЗПК. С договора се
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка. В случая претендираната неустойка е в
размер почти 175 % над договорения кредит. Видно от представения към
договора погасителен план главницата е 2400 лв., дължимата сума като сбор
от главница и лихва е в размер на 3615.94 лв., само дължимата неустойка е в
размер на 4596,35 лв., а дължимата сума като сбор от главница, лихва и
неустойка е в размер на 8226.00 лв. Оскъпяването на кредита чрез заплащане
на неустойка в размер почти двоен на главницата счита, че представлява
нарушение на принципа на добросъвестност и справедливост, целта на който е
да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за
сметка на другата.
Прекомерно високият размер на неустойката не може да се обоснове с
твърдението на кредитора, че поема по-висок риск с предоставянето на кредит
на лице, което не е осигурило поръчител или гарант. В глава четвърта от ЗПК е
уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна
оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от
Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредит. Счита, че
разгледана в този аспект, клаузата на чл.18 от Договора, според който се
дължи неустойка в размер на 4596.35 лева при неосигуряване в 2-дневен срок
от датата на сключване на договора на обезпечения, се намира в пряко
противоречие с преследваната цел на транспонираната в ЗПК директива.
Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. Счита, че
5
неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение е типичен пример за
неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване. Същата се явява нищожна
съобразно т.3 от Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк.
дело №1/2009г., ОСТК. Предвидената с процесния договор неустойка не
обезпечава вземане на кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят
само заради неизпълнението на задължението на кредитополучателя да
представи обезпечение. По същата причина, неустойката няма
възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може да обоснове
законосъобразност, доколкото паричният й еквивалент е значителен - 4596,35
лева, почти двойно оскъпяване спрямо договорената главница - 2400.00 лева.
Счита, че плащането на сумата по предвидената с договора неустойка цели
обогатяване на кредитора за сметка на потребителя, поради което тази клауза
противоречи на добрите нрави и цели заобикаляне на чл.33, ал.1 ЗПК.
На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба е връчен на
ответника, който в законоустановения срок е депозирал писмен отговор, с
който исковете са оспорени като неоснователни.
Наведен е довод, че не е налице недействителност на договора по
смисъла на ЗПК.
Сочи, че на основание чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделна
договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото
същият може да се прилага и без нея. Неустоечната клауза не е част от
съществените параметри на договора за заем, тя самата е договорена между
страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя.
Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му
параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона
форма. Покрити са всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 ЗПК, както и тези на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен
процесния договор. Твърди, че е попълнено от кредитополучателя Искане за
сключване на договор за кредит, както и изпратен на посочения от него имейл
адрес Стандартен европейски формуляр. Още преди подписване на договора
за заем кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, като
сам е избрал параметрите и условията му. Предвид това клаузите по
процесния договор се явяват индивидуално договорени с конкретния
6
потребител. Кредитополучателят е бил запознат още преди сключването на
договора с неговите условия и при добросъвестно договаряне от страна на
ответното дружество.
Клаузата, с която е определена и приложимата лихва по кредита е
индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език. Ясно
изразеният размер на лихвения разход върху предоставената сума не изисква
преценка за неравноправен характер на договорната клауза, тъй като е част от
основния предмет на договора. В процесния договор лихвата е уговорена като
фиксирана за целия срок и е посочена, както в проценти, така и с цифрова
стойност, а частта лихва във всяка една анюитетна вноска е изрично описана в
Погасителния план. Лихвата е ясно и изрично посочена в договора и за
потребителя не се създава никакво съмнение каква е конкретната стойност на
цената, която се задължава да плати по кредита. Оспорва като невярно
твърдението, че в договора не са посочени условията за прилагане на лихвата.
Твърди това да е направено в чл.3, ал.5 от процесния договор. Предвид
изложеното оспорва като неоснователни аргументите на ищеца за нарушение
на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК.
Твърди, че по отношение на формирането на годишния процент на
разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК
изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити ясно било посочено какъв е размерът на ГПР и по
какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на
чл.19, ал.1 ЗПК компоненти. Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК „ГПР не може да бъде
по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ.“ При нормативно
определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 68,95% и
ГПР определен в процесния договор в размер на 62,95%, в случая годишният
процент на разходите не надхвърлял пет пъти размера на законната лихва за
забава, поради което не е налице нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК .
Навежда довод, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде
включвана в ГПР. Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му
към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е
проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия
случай била уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не
7
осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на
договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, счита, че е изначално
невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.
ГПР е сбор от разходите, които представляват цената за предоставената
на потребителя услуга. За да бъде информирано решението на
кредитополучателя, то същият следва да е наясно предварително за размера на
тази цена. Именно поради това законодателят е установил императивното
задължение за институциите, предоставящи заеми и кредити по занаят да
посочват сбора и компонентите на ГПР. Неустойката, от своя страна,
обслужва неизпълнението и нейната функция е да обезщети страната по
сключения договор. Тя представлява право на изправната страна и подлежи на
договаряне между страните. Твърди, че в процесния случай, освен че
неустойката е дължима от потребителя за неспазване на конкретно
задължение по договора, тя е уговорена като фиксиран размер и двете страни
са били напълно наясно с размера й още преди да настъпи фактът на
неизпълнение на задължението, което обезпечава. Навежда довод, че двете
понятия не следва да се смесват, те нямат обща, дори близка правна
характеристика и функция.
Сочи, че разходите, които се включват в ГПР са такива, с които
потребителят е бил наясно към датата на сключване на договора. Неустойката
е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и
разбираема - такава би била дължима след сключване на договора и само в
случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си.
Към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне
основание за плащане на неустоечната сума. Неустойката е уговорена като
фиксирана сума и изцяло в полза на потребителя е разсрочена на вноски,
които може да изплати заедно със съответната част за главница и лихва на
всеки падеж. Търговецът е внесъл достатъчно яснота по този въпрос, като в
погасителния план към договора, е посочена възможната вноска за неустойка
за целия период на погасяване. Обстоятелството, че тя се дължи само при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение било
недвусмислено уговорено в чл.18, ал.2 и ал.3 от договора. В цитираните
клаузи било направено ясно разграничение между задълженията за главница,
лихва и неустойка и изрично посочено, че неустойката не се включва в ГПР. В
погасителния план ясно и точно били посочени размерите на вноските с и без
8
неустойка, каква част от тях представлява лихва и главница към всеки един
падеж.
Оспорва като неоснователен довода, че неустойката представлява
„добавък към възнаградителната лихва“. Лихвата по кредита е
възнаграждение за кредитора, като цена на предоставения финансов ресурс.
Същата представлява задължителен и основен компонент от договора за
кредит по дефиниция и страните я уговарят още преди сключването на
договора за кредит. Обстоятелството, че страните са се договорили, в случай
на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
неустойката да бъде изплащана на части, а не еднократно, и че всяка част от
нея ще се плаща на падежите по договора, не води до превръщането й в лихва.
Тази уговорка е изцяло в полза на ищеца, тъй като разпределя задължението
му във времето с падежни дати същите като за главница и лихва. Предвид
изложеното счита, че с неустойката не се нарушава чл.11, ал.1, т.9 ЗПК.
По отношение на действителността на лихвата по договора сочи, че в
настоящия случай лихвата по кредита е фиксирано уговорена за целия срок на
договора, като при това обстоятелство „Кредирект“ ЕООД, не си е запазило
правото да променя едностранно същата. Между страните е уговорено, че
договорената лихва ще се разпределя във всяка една от вноските по кредита, а
няма да се заплаща на кредитодателя еднократно в пълен размер. По този
начин се цели поставяне на кредитополучателя в по-благоприятно положение,
тъй като не е ангажиран от връщане на суми в пълен размер в кратки срокове.
В Част II от европейския формуляр били посочени размерът на заемната сума,
размерът на фиксираната възнаградителна лихва и размерът на общата сума,
която следва да бъде изплатена на кредитодателя, като по този начин
кредитополучателят е бил напълно информиран за условията, преди да
сключи съответния договор. Погасителният план, който е неразделна част от
Договора включвал пълна и точна информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и каква
част от вноската представлява главница и каква лихва.
Оспорва като неправилни и необосновани твърденията, че уговореният
фиксиран лихвен процент по договора е в противоречие с добрите нрави, тъй
като надвишава три пъти размера на законната лихва. Счита, че доводът, че
конкретно съотношение между възнаграждението по договора и трикратния
размер на законната лихва противоречи на закона и основополагащи правни
9
принципи, без подобен лимит да е законодателно уреден, и при ясно и
недвусмислено определен лихвен процент за целия срок на договора, не може
да намери основание нито в закона, нито в правната доктрина. Наличието на
противоречие с добрите нрави се преценява за всеки отделен случай като
меродавна за преценката е конкретната фактическа обстановка. Те не
представляват конкретни правила, а морални принципи, поради това изводът,
че са нарушени не може да бъде изведен като императив за всеки случай, в
който договорно задължение има една конкретна стойност. На следващо място
посочва, че възнаградителната лихва е част от ГПР, като в същото време в
закона е установен максималният размер на ГПР, който към датата на
сключване на договора е 68,95%. От това следва, че максималният възможен
размер на договорната лихва е нормативно регулиран, макар и опосредено.
При така формулираните клаузи и от съдържанието на договора било ясно, че
още към момента на сключването му потребителят е бил уведомен за всички
възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при
всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Това е постигнато
с индивидуално уговорени параметри на договора, за които потребителят е
бил наясно предварително, като е имал възможността да се откаже от
договора без каквито и да било последици при сключването му, както и след
това.
Навежда довод, че оспорената неустойка е действителна. Същата е била
уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не
изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на
кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или
поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Съгласно чл.11, т.18
ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е
съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие
в правата и задълженията на страните: дружество ответник било предоставило
паричен заем срещу обезпечение, а кредитополучателят се задължил да върне
заетата сума и договорената лихва. Процесният договор за потребителски
кредит бил сключен изцяло по волята на ищеца, който попълнил искане за
сключване на договор за кредит, получил подробна информация за желания от
него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и
имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да
предложи различни формулировки. Дори да не е могъл да обмисли
10
достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от
договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита,
кредитополучателят е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на
отказ от договора по реда на чл.29 ЗПК, информация за което е получил още
със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от
оспорената неустойка, както и без никакви други отрицателни последици -
заплащане на обезщетения или такси. Сочи, че именно чрез възможността за
отказ от договора се гарантират в най-пълна степен правата на потребителя, в
случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни
за него условия. Друга възможност за кредитополучателя е било
удължаването на тридневния срок чрез предоставянето на нарочна молба до
кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение.
Твърди, че в случая ищецът не се е възползвал от нито една от договорно и
законоустановените си права. Счита, че потребителят изобщо не е имал
намерение да предоставя обезпечение, тъкмо обратното, с изтеглянето на
кредита е целял да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като
впоследствие заведе максимален брой неоснователни искове срещу своя
кредитор. Твърди, че същият е договарял недобросъвестно в нарушение на
изискванията на чл.12 ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой не
може да черпи права от неправомерното си поведение.
На следващо място сочи, че неустойката е имала предварително
определен начален и краен момент, също така е била с фиксирани параметри
за срока на договора, предвид на което в процесния случай противоречие с
добрите нрави не е налице, включително предвид обстоятелството, че при
изследването на този въпрос се прави проверка за наличие и на допълнителни
критерии, които също отсъствали в процесния случай, като например дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи като
поръчителство, залог или ипотека, както и дали неустойката е в прекомерно
съотношение с очакваните от неизпълнението вреди. При сключване на
процесния договор кредитополучателят не е предоставил обезпечение, което
да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем,
въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът е направил
предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в
хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в договорната
неустойка, като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да
11
предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката. Посочва
още, че кредиторът има право на неустойка, само ако е налице формата на
неизпълнение на длъжника, за която същата е била уговорена. Когато
договорената неустойка е компенсаторна, в преценка на кредитора в
хипотезата на чл.79, ал.1 ЗЗД е да иска или реално изпълнение, заедно с
обезщетение за вредите по общия ред, или уговорената за неизпълнението на
длъжника компенсаторна неустойка.
Излага възражения, че не е налице неравноправност по ЗЗП. Твърди, че
клаузите на договора, включително оспорените не са във вреда на
потребителя, отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Не е налице нито една от хипотезите на чл.143 ЗЗП, като
едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя,
същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и
предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към
търговеца. Тази яснота у ищеца е била налице както преди сключване на
договора, така и при подписването му. В Стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити били посочени
разходите по кредита, размера на договорната лихва, ГПР, както и размера на
неустойката, уговорена впоследствие в договора за кредит. В Погасителния
план към договора били изчерпателно посочени компонентите на всяка една
възможна вноска, както при предоставяне на обезпечение, така и в случай че
такова не бъде дадено. В самия договор били посочени условията за
предоставяне на обезпечение и сроковете за това. И лихвата и неустойката
били фиксирани и ясно описани в договора, така че клаузите им нямали нужда
от допълнително тълкуване с цел потребителят да разбере с какво и при какви
условия се задължава. Стойността на неустойката била посочена в общ
конкретен размер чрез цифрова стойност, не в процент, предпоставките при
които се дължи били точно и изчерпателно изброени, както и начинът на
плащане - срок и размер на всяко едно отделно плащане до крайния падеж на
договора. Така кредитополучателят бил информиран за условията за ползване
на продукта на търговеца предварително - да върне главницата и лихвата, да
представи обезпечение, като има право на избор какво да бъде то, в случай че
не го направи, да плати и фиксирана неустойка в точен и индивидуално
определен размер. Предвид това било изключено ищецът да не е бил
12
предварително наясно с икономическите последици от сключваните договора
за кредит, респективно да е налице нарушение на чл.143 ЗЗП.
Навежда довод, че на самостоятелно основание всички изложени
твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от
факта, че в периода 2023 г. - 2024 г. ищецът бил сключил общо 6 договора,
които съдържали уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение по кредита. Този факт опровергавал твърденията на ищеца за
липса на достатъчно информация за това какъв би бил крайният размер на
задължението на потребителя към кредитора и, че клаузите накърняват
добрите нрави. В случая вместо да упражни някое от договорно и
законоустановените си права още при сключване на първия договор - да
прекрати договора, да поиска удължаване на срока за предоставяне на
обезпечение или за замяната му с друг вид, кредитополучателят по своя
инициатива сключил още 5 договора с уговорка за плащане на неустойка,
респективно при идентични условия. Очевидно било, че при сключването на
всеки следващ договор потребителят е бил наясно с условията за предоставяне
на обезпечение и за плащането на неустойка, в случай че обезпечение не бъде
осигурено, но въпреки това е изтеглил заемните суми и се е ползвал от тях. От
тази фактическа постановка било ясно, че ищецът е сключил договорите с
единствената цел да се обогати за сметка на ответника, като ползва кредитите,
а след това заведе искове за недействителност. Навежда довод, че това е в
пряко противоречие с добросъвестността, която страните си дължат в
преддоговорните отношения по чл.12 ЗЗД и универсалния принцип, че никой
не може да черпи права от неправомерното си поведение. Излага аргумент, че
ако целта не е била такава, то потребителят щял да се откаже още от първия
договор или просто не би сключил 6 при същите условия, в който случай да
върне само чистата стойност на кредита на кредитора си.
На следващо място излага аргумент, че от изложените факти относно
недобросъвестността на кредитополучателя, следва извод, че е налице
индивидуално договаряне и добросъвестност от страна на кредитора, тъй като
в продължение на 2 години ищецът е ползвал многократно един вид кредитен
продукт, респективно многократно се е запознавал с условията му, като по
всеки отделен кредит е получавал преддоговорна информация и сам е избирал
да се обвърже с клаузите за неустойка при безспорното знание за
икономическите последици на тези уговорки.
13
По отношение на твърдението за неравноправност навежда довод, че
процесният договор следва да се тълкува в контекста на трайните отношения
между страните, създадени на база 6-те договора за кредит, които съдържат
една и съща уговорка и предоставят идентични кредитни продукти при
идентични условия. Сочи, че преценката за неравноправност на клаузи,
сключени с потребител, на първо място винаги започва от въпроса налице ли е
индивидуално договаряне на конкретното условие, след което това дали
клаузите, с които се обвързва потребителят, му дават достатъчно ясна и точно
информация, за да предвиди конкретните параметри на финансовите си
задължения за целия период на обвързаността си с търговеца. В случая не би
могла да е налице липса на индивидуално договаряне на процесните клаузи,
както и липса на информираност с условията и последиците от тях, доколкото
потребителят се е запознавал с тях многократно и всеки път е имал
възможност да не се задължава с тях, но сам е избирал да направи обратното.
Още при сключване на първия договор потребителят е бил информиран за
условията за ползване на продукта на търговеца предварително - да връща
заемната сума при фиксирана лихва, да представи обезпечение в уговорения
срок, като има право на избор какво да бъде то, а в случай че не го направи, да
плати и неустойка в точен и индивидуално определен размер. Впоследствие и
след еднократно задължаване с тези условия, потребителят отново е избрал
същите условия и повторно се е задължил с тях, като това поведение е
повтаряно до сключването на 6 идентични договора. От тук е явно, че в случая
е налице индивидуално договаряне, което изключва неравноправността на
оспорените клаузи и липсата на достатъчно информация за финансовите
задължения, които се поемат с тях.
Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни.
От ответника са предявени срещу ищеца на основание чл.211 ГПК
съединени при условията на евентуалност насрещни искови претенции, както
следва: насрещен осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за
заплащане на сумата в размер на 1956,71 лв., представляваща част от
неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем
№1011718/01.02.2024г. в общ размер на 2 400 лева, ведно със законната лихва
от датата на подаване на иска до окончателното плащане; при условията на
евентуалност - в случай на уважаване на първоначалния иск за обявяване на
целия договор за недействителен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК -
14
осъдителен иск с правно основание чл.23 ЗПК за заплащане на сумата в
размер на 1956,71 лв., представляваща неизплатена част от чистата стойност
на кредита по Договор за паричен заем №1011718/01.02.2024г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на иска до окончателното плащане.
Твърди, че кредитополучателят С. Д. П. е в неизпълнение на
задължението си. След подписване на договора и усвояване на кредита,
кредитополучателят не е изпълнил задължението си да предостави
обезпечение съобразно условията на чл.6, поради което се е активирала
предвидената в чл.18 договорна неустойка. Кредитополучателят е направил
само едно плащане по кредита на 06.03.2024 г. в размер на 443,29 лева, с което
е погасена единствено първата вноска по кредита с падеж – 04.03.2024г.
Твърди, че кредитополучателят е в просрочие на 7 вноски с падежи:
02.04.2024 г., 02.05.2024 г., 03.06.2024 г., 02.07.2024г., 02.08.2024 г., 02.09.2024
г. и 02.10.2024 г., поради което са налице предпоставките на чл.13, ал.3 от
Договора за обявяването на предсрочна изискуемост на кредита.
Цялото задължение по договора е обявено за предсрочно изискуемо с
Уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото задължение
на С. Д. П. по Договор за потребителски кредит № 1011718 от 01.02.2024 г.,
връчено на ответника по насрещния иск с връчване на исковата молба по него.
Твърди задължението на ответника да възлиза на обща стойност от 6216,51
лева, от които 2 400 лева главница, 703,95 лева възнаградителна лихва,
2090,24 лева договорна неустойка и 1022,32 лева такси.
Навежда довод, че предвид наличието на неизпълнение от страна на
кредитополучателя и изискуемостта на предоставената главница, ответникът
дължи претендираното вземане в размер на 1 956,71 лв., представляващо част
от неизплатено задължение за главница.
В случай на обявяване на договора за кредит за изцяло недействителен,
навежда довод, че ответникът дължи връщане на чистата стойност на кредита
съгласно задължителното и специално предписание на чл.23 ЗПК, като
претендира сумата в размер на 1 956,71 лв., представляваща неизплатената
част от чистата стойност на кредита.
На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба по насрещния иск
е връчен на ответника по него и ищец по първоначаланите искове С. Д. П.,
който в законоустановения срок е депозирал писмен отговор с доводи за
неоснователност на насрещните искове.
15
Оспорва ответницата да е получила от кредитодателя сумата в размер на
2400.00 лева. Твърди, че не е усвоила изцяло договорения кредит в размер на
2400.00 лева, а е усвоила единствено сума в размер на 1013.83 лева,
предоставена й от заемодателя, поради което оспорва размера на
претендираната с насрещната искова молба главница. Твърди, че сумата в
размер на 1386.17 лева не е напускала патримониума на заемодателя
„Кредирект“ ЕООД и не е послужила за погасяване на задължението по
Договор за паричен заем №899515 сключен на 24.07.2023г. с „Кредирект“
ЕООД. В чл.3, ал.7, т.3 от Договора, се посочва, че Заемателят се съгласява
съществуващите негови задължения към Заемодателя /“Кредирект“ ЕООД/ да
бъдат погасени чрез извършване на прихващане със средствата от
договорения паричен заем. Твърди, че не става ясно Договор за паричен заем
№899515/24.07.2023г., с кредитодателя ли е сключен /“Кредирект“ ЕООД/ или
с друг кредитор, предвид че на ответницата не й било известно да е сключвала
Договор за паричен заем №899515/24.07.2023г. и не разполага с екземпляр от
същия.
Навежда довод, че дори действително ищецът по насрещната искова
молба да е погасил от договорената главница по договор за потребителски
кредит №1011718 от 01/02/2024г. суми по Договор за паричен заем
№899515/24.07.2023г., то тези суми били платени без основание по
недействителен договор и евентуално за погасяване на суми по
недействителни клаузи.
Моли насрещните искови претенции да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното:
С доклада по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит
№1011718 от 01.02.2024г. Договорът е подписан на 01.02.2024г. от разстояние,
при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ. На кредитополучателя е
предоставен стандартен европейски формуляр, съдържащ необходимата
преддоговорна информация. Посоченото не е спорно между страните и се
потвърждава от представения от кредитодателя лог файл, стандартен
европейски формуляр, който съгласно клаузата на чл.10, ал.2 от договора
16
кредитополучателят декларира, че му е предварително представен.
От клаузите на договора се установява, че по силата на същия на ищцата
е предоставена в заем сума в размер на 2400 лева, при фиксиран лихвен
процент от 50.00 % и ГПР 62.95 %, със срок на погасяване 18 месеца.
Съгласно клаузите на чл.3, ал.7 от договора, отпуснатата в заем сума в
размер на 2400 лв. следва да бъде усвоена по следния начин: страните се
съгласяват да се рефинансира сключеният на 24.07.2023г. Договор за паричен
заем №899515, като заемателят заявява изрично, че желае да погаси изцяло
задължението си по посочения по-горе договор, в това число дължимите
лихви, такси и неустойки, възлизащо на 1 386,17 лв. Заемодателят се
задължава да изплати на заемателя дължимия след извършеното прихващане
остатък от заемната сума в размер на 1 013,83 лв.
Представен е Договор за паричен заем №899515 от 24.07.2023г., видно
от който същият е сключен между страните „Кредирект“ ЕООД и С. Д. П. на
24.07.2023г. от разстояние, със срок на погасяване 24.01.2025г.
Съгласно клаузата на чл.6 от процесния договор за кредит №1011718 от
01.02.2024г. страните са постигнали съгласие, че договорът ще бъде обезпечен
с поне едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция в размер
на цялото задължение, валидна за период от сключване на договора до
изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване
на заема или да осигури поръчителство на едно или две физически лица, които
следва да отговарят кумулативно на изисквания подробно посочени в чл.6,
ал.1, т.2 от договора.
Уговорено е, че обезпечението следва да бъде предоставено от
кредитополучателя в срок от 2 дни от сключване на договора.
Съгласно клаузата на чл.18, ал.1, ако заемателят не предостави
посоченото в чл.6 от договора обезпечение в двудневен срок от сключване на
договора, дължи неустойка на кредитора в размер на 4596.35 лева, която се
заплаща разсрочено съгласно погасителния план.
Видно от погасителния план, инкорпориран в договора е, че
задължението на ищеца следва да бъде погасено с 18 месечни вноски,
включващо задължение за главница, лихва, неустойка, с падеж на последната
вноска 04.08.2025г. Установява се, че на ищеца е начислена неустойка в общ
размер на 4596.35 лева, разпределена на 18 месечни вноски - 4 вноски по
357.00 лева и 14 вноски по 227.29 лева, всяка от които е добавена към
17
дължимата главница и лихва по договора за кредит, като по този начин общата
месечна погасителна вноска е в размер на 457.00 лева, а общо дължимата сума
е в размер на 8212.29 лева.
В клаузата на чл.13 от договора е установено, че при забава на
погасителна вноска от страна на кредитополучателя същият дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до датата на
погасяване на задължението, както и е установено право на кредитора да
обяви вземането за предсрочно изискуемо.
С насрещния иск от кредитора е представено уведомление за предсрочна
изискуемост, което е връчено на кредитополучателя /ответник по насрещния
иск/ с връчване на книжата по чл.131 от ГПК - на 04.11.2024г.
От приетите заключение и допълнително заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза и повторна съдебно-счетоводна експертиза по
въпрос №3 от първоначалната, се установява следното:
В ГПР - 62,95%, посочен в чл.3, ал.2, т.4 от Договора /Параметри по
договора за кредит/ не е включена неустойката за непредоставяне на
обезпечение в размер на 4610,06лв.
При включване на неустойката с общ размер 4610,06лв., ГПР се изчислява в
размер на 605,48%.
Съотношението на ГПР с включена неустойка от 4610,06лв. към законната
лихва към 01.02.2024г., която е в размер на 13,79%., се изчислява на 43,91,
което вещото лице изяснява, както следва - законната лихва се съдържа 43,91
пъти в изчисления ГПР.
Главницата в размер на 2400 лева по процесния Договор за кредит
№1011718/01.02.2024г. е изцяло усвоена от кредитополучателя на 01.02.2024г.,
като е направено рефинансиране - погасяване на кредит №899515/24.07.2023г.
със сумата от 1386,17лв., чрез вътрешен трансфер, генериран софтуерно от
системата на „Кредирект“ЕООД, описан счетоводно като приходен касов
ордер. По сметка на кредитополучателя С. П. е преведена сума в размер на
1013,83лв. Или общо усвоена сума по кредита - 1386,17лв.+1013,83лв. =
2400,00лв.
Кредитополучателят С. Д. П. е направила едно плащане по процесния
Договор за кредит №1011718/01.02.2024г. в размер на 443,29лв. на 06.03.2024г.
С тази сума са погасени: неустойка в размер на 343,29лв. и договорна лихва в
размер на 100,00лв.
18
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
По иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.22 ЗПК за
прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит
№1011718/01.02.2024г.:
Наведен е довод за недействитеност на договора за кредит поради
нарушение на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК - поради това, че посоченият в договора
лихвен процент и ГПР не отговарят на действително прилагания между
страните, тъй като в същите следва да се кумулира неустойката, договорът не
съдържа условията за прилагане на лихвения процент и начинът за
изчисляване на ГПР, както и че действително прилагания между страните
лихвен процент противоречи на добрите нрави, а действителния размер на
ГПР нарушава императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК.
Съгласно чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-
12 ЗПК договорът за кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 от
ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй
като същите са изискуеми при самото му сключване.
Основателен е доводът, че не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10
ЗПК. Разпоредбата предвижда, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение №1 към закона начин.
Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност по
смисъла на чл.22 от ЗПК, е налице не само, когато в него изобщо не е посочен
ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по
начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на
потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини,
както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора
размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И
в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за
действителния размер на приложимия ГПР.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
19
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална
формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя
как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В
посочената величина, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които са пряко свързани с кредитното
правоотношение.
В процесния случай в договора кредиторът се е задоволил единствено
с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по кредита и
ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент
на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се
формира същият - кои точно разходи са включени. По този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Тъй като в договора
няма уточнение по какъв начин е формиран ГПР, кои разходи включва
съответният процент и какъв е математическият алгоритъм, по който се
формира годишното оскъпяване на кредита, следва, че е нарушен чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК.
Отделно от това, ГПР, посочен в договора не отговаря на действителния
такъв, при спазване разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК.
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-икономическа
експертиза се установява, че в посочения в договора ГПР 62,95 % не е
включена като разход по кредита уговорената неустойка за непредставяне на
обезпечение. ГПР е формиран от главницата по кредита и договорната лихва.
При включване на неустойката в разходите по кредита вещото лице е
изчислило ГПР в размер на 605,48 %, което надхвърля многократно
законоустановения размер в чл.19, ал.4 ЗПК.
При тълкуване клаузата за неустойка, съдът приема, че същата излиза
извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции за неизпълнение на задълженията на длъжника по договора за
кредит, а има за цел скрито неправомерно увеличаване на сумата, която
следва да бъде върната от кредитополучателя.
С оглед естеството й, уговорената неустойка представлява
20
допълнителен, изначално дължим разход по кредита, който следва да бъде
включен в действително прилагания между страните ГПР.
Предвидената неустойка не обезпечава основните задължения на
длъжника, като част от същественото съдържание на договора за заем, а е
предвидена за неизпълнение на акцесорно, вторично задължение за
представяне на обезпечение. Изпълнението на последното не представлява
такова, произтичащо пряко от предоставената в заем сума, а би следвало да е
от значение за кредитора при преценката му относно това дали да отпусне
заем и при какви условия, с оглед липсата или наличието, вида на
представеното от длъжника обезпечение. С изискването в
договора кредитополучателят да предостави в 2-дневен срок след
сключването му обезпечение, кредитодателят на практика се освобождава от
задължението си да извърши предварителна оценка на риска, като отпуска
кредит без да извърши такава, но вменява в тежест на кредитополучателя в
невъзможно кратки срокове и при трудно изпълними условия да обезпечи
кредита. Заложените критерии относно исканото обезпечение ги прави
отнапред невъзможни за изпълнение от потребителя в уговорения срок.
Неизпълнението на това изискване е обвързано с неустойка, която е
значителна по размер - 4610,06 лв., който надхвърля почти двойно стойността
на отпусната в заем сума от 2400 лв., като по този
начин увеличава дължимата погасителна вноска. Макар да е уговорена като
санкция, която се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
изначално е предвидено задължението за неустойка да се кумулира към
дължимите главница и договорна лихва, изначално е предвидено в договора
разсрочване на задължението за неустойка и същото е включено като част от
месечните погасителни вноски в приложимия между страните погасителен
план, с което размерът на вноските се увеличава.
Така установеното води до извод, че действителната цел на
предвидената неустойка не е да обезпечи предоставянето на обезпечение от
страна на потребителя, нито да обезщети евентуалните вреди от
необезпечаването на кредита, а се касае за скрит разход по кредита, който
увеличава цената на финансовата услуга. Неустойката на практика предоставя
сигурна печалба за кредитора, а заплащането й - допълнителна финансова
тежест за потребителя, подлежи на включване в годишния процент на
разходите и в общата сума, дължима от потребителя.
21
По естеството си клаузата за неустойка позволява на търговеца да
получи сигурно завишено плащане, без това оскъпяване да е надлежно
обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми
в ЗПК (чл.19 ЗПК). Чрез кумулиране на неустойката към задълженията по
договора на практика се стига до различни стойности както на ГПР, така и на
лихвата. Посоченото представлява нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК,
което води до последиците, визирани в чл.22 от ЗПК - нищожност на целия
договор за кредит.
Поради изложените доводи предявеният иск за признаване на процесния
договор за кредит за нищожен се явява основателен на основание чл.26, ал.1,
предл.1 от ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК и следва да бъде уважен.
С оглед уважаване на главния иск за прогласяване нищожността на
договора за потребителски кредит, не се е сбъднало процесуалното условие за
разглеждане на предявения от ищеца при условията на евентуалност иск за
прогласяване нищожността на клаузата за неустойка, както и не се е сбъднало
процесуалното условие за разглеждане на предявения от ответника насрещен
иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД произтичащ от неизпълнение
задължението за заплащане на главница по договора между страните.
Сбъднало се е процесуалното условие за разглеждане на предявения при
условията на евентуалност насрещен осъдителен иск с правно основание чл.23
ЗПК за заплащане на сумата в размер на 1956,71 лв., представляваща
неизплатена част от чистата стойност на кредита по договора прогласен за
нищожен, ведно със законната лихва от датата на подаване на иска до
окончателното плащане.
Съгласно нормата на чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.
В процесния случай чистата стойност на кредита - отпуснатата в заем
сума е в размер на 2400 лева. Установено е по делото от заключението на
вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, че посочената
сума е била изцяло усвоена от кредитополучателя.
Установява се, че кредитополучателят е направил едно плащане в размер
на 443,29 лв., което следва да бъде приспаднато от чистата сума по кредита,
доколкото останалите вземания за лихви и неустойки по нищожния договор са
недължими при изначална липса на основание.
22
От изложеното следва, че дължимата от кредитополучателя незаплатена
част от чистата стойност на кредита е в размер на 1956,71 лв.
Насрещният осъдителен иск с правно основание чл.23 ЗПК е
основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 ЗА
на адв.Й. М. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение за уважения иск по чл.26 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, и ответникът да
бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 1121,23 лв.,
при съобразяване на Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за
адвокатска работа. Във връзка с направените от ответника възражения за
присъждане на едно адвокатско възнаграждение по трите заведени в РС-
Левски дела, следва да бъде посочено, че гр.д. №710/2024г. и гр.д.№904/2024г.
са предявени срещу различен ответник - кредитор - „Кредирект“ ЕООД, при
което не може да се приеме, че делата целят един и същ интерес с настоящото.
Съдът не намира злоупотреба с право в процесния случай на заведените от
ищеца три дела срещу посочените две дружества.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл.78, ал.6
ГПК дължимата се държавна такса по главния иск, а именно държавна такса в
размер на 328,49 лв. по сметка на РС-Левски.
С оглед уважаване на насрещния иск с правно основание чл.23 ЗПК и на
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. за
осъществена правна помощ и процесуално представителство по насрещната
искова молба.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД,
вр. чл.22 от ЗПК Договор за потребителски кредит №1011718 от
01.02.2024г., сключен между С. Д. П., ЕГН:**********, адрес: *****, ***** и
„Кредирект“ ЕООД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: *****
ОСЪЖДА на основание чл.23 ЗПК С. Д. П., ЕГН:**********, адрес:
*****, *****, да заплати на „Кредирект“ ЕООД, ЕИК:*****, със седалище и
адрес на управление: ***** сумата в размер на 1956,71 лв., представляваща
23
неизплатена част от чистата стойност на кредита по Договор за паричен заем
№1011718/01.02.2024г., прогласен за нищожен, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 21.10.2024г. до окончателното плащане
на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА „Кредирект“
ЕООД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: ***** да заплати на
адв.Й. В. М., личен номер:*****, АК-Плевен, адрес на кантора: *****,
адвокатско възнаграждение в размер на 1121,23 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „Кредирект“ ЕООД,
ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: ***** да заплати по сметка
на Районен съд - Левски държавна такса в размер на 328,49 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК С. Д. П., ЕГН:**********,
адрес: *****, *****, да заплати на „Кредирект“ ЕООД, ЕИК:*****, със
седалище и адрес на управление: ***** разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
24