№ 21486
гр. С, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.ОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110166451 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „ТС“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес
ГР.С, УЛ.Я, №23Б срещу Т. М. И. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ЖК Д, бл.53, ет.7, ап.40,
с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за
сумата от 2528,67 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С,
ж.к. Д бл. 53, ет. 7, ап. 40, аб. № 376442, ведно със законна лихва от 22.12.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 429,21 лв. за периода от 15.09.2019 г.
до 10.12.2021 г., сумата от 28,26 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
22.12.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5,37 лв. за периода от
31.12.2018 г. до 10.12.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 73444/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
1
се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от дружеството, което претендира да бъде
привлечено като трето лице помагач. Поддържа, че съгласно общите условия за ответника е
налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение,
дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на изпълнение на падежа на
задължението за заплащане на главницата, представляваща стойност на извършена услуга
дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез
назначения му особен представител адв. С., с който предявените искове се оспорват като
неоснователни и недоказани. Твърди, че не се установява през процесния период страните
по делото да са били обвързани от валидно възникнала облигационна връзка, съответно
ответникът да е имал качеството битов клиент по смисъла на ЗЕ, доколкото приложимите
към сключваните от ищеца договори с потребители Общи условия не са надлежно
публикувани, поради което и не са влезли в сила и не са от естество да уреждат отношенията
между страните. Сочи, че не е доказано наличието на облигационна връзка между
дружеството за дялово разпределение и етажната собственост, в която се намира процесният
топлоснабден имот. Поддържа, че не се установява как е изчислена претендираната сума за
главница за топлинна енергия. Оспорва правилното изчисляване и разпределяне на
доставената до абонатната станция топлинна енергия между самостоятелните обекти в
етажната собственост. Твърди, че не е пребивавал в имота през процесния период, поради
което не е възможно да е потребил твърдяното количество топлинна енергия. Релевира
възражение за недължимост на процесните вземания поради погасяването им по давност.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице помагач представя изисканите му документи.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК по реда на чл. 422 ГПК са искове за
установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 73444/2021 г., образувано по депозирано на 22.12.2021 г. заявление на „ТС“ ЕАД.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150
2
ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
Ищецът претендира, че ответникът е клиент на топлинна енергия, тъй като е
собственик на процесния топлоснабден имот. Видно от Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 127 от 10.08.2007 г., том I, рег. № 3653, дело 112/2007 г. ответникът е
придобил апартамент 40 на адрес: гр. С, ж.к. Д, бл. 53, ет. 7. Видно от заявление –
декларация от ответника от 27.09.2007 г. същият изрично е изявил желание да му бъде
открита партида съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „ТС“ АД, като е декларирал, че домакинството му се състои от 1 член, като
топлата вода ще заплаща по показания на регистрирания водомер с прогнозна месечна база
от 2 куб. м. С постановление за възлагане на недвижим имот от 21.09.2020 г. по изп. д. №
20198440401798 на ЧСИ Стоян Якимов, влязло в сила на 07.12.2020 г. имотът е възложен на
трето за производството лице.
От посоченото се установява, че в рамките на процесния период от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. С, ж.к. Д бл. 53, ет. 7, ап. 40, аб. №
376442 е бил собственост на ответника.
Следователно по силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между ответника като титуляр на
правото на собственост върху имота и топлопреносното предприятие, е възникнало
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по
отношение на процесния обект. В случая е налице и нарочно изявление на ответника за
откриване на партида и приемане на общите условия на дружеството, поради което и
наличието на облигационна връзка между страните в рамките на процесния период е
несъмнено установено, а възраженията на особения представител по отношение обявяването
на общите условия са неоснователни.
Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на
реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на
чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.
От изравнителните сметки, постъпили от третото лице помагач, и от заключението на
допусната съдебно-техническата експертиза се установява, че в рамките на процесния
период за имота е доставена топлинна енергия на обща стойност 2497,74 лева. За имота в
рамките на процесния период топлинната енергия е изчислявана на основата на „служебен
отчет“ за отопление на имота, по емпирична формула за сградна инсталация и по служебен
отчет за БГВ, като според заключението на СТЕ разпределението и остойностяването на ТЕ
е извършено съгласно действащата нормативна уредба. От приложените от третото лице
3
помагач изравнителни сметки е видно, че за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. ТЕ е на
стойност 1262,05 лева, а за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. – 1235,68 лева.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано и
изчислено коректно. Неоснователни са оспорванията на процесуалния представител на
ответника по отношение размера на доставената топлинна енергия и нейното
остойностяване, тъй като видно от заключението на вещото лице извършените отчитания и
начисления са извършени надлежно.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Своевременно ответникът е навел възражение за погасяване по давност на вземанията
на ответника, което с оглед горните изводи за установяване на валидното им възникване
следва да бъде обсъдено.
С оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на
топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите
се погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка тригодишна давност.
На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от “ТС” EАД на клиенти в град С, приложими към
процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок за
плащане е започнал да тече давностният срок за погасяване на всяко месечно задължение.
Течението на погасителната давност е спряно в периода от 13.02.2020 г. до 20.05.2020 г.
вкл. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) и
пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/09.04.2020 г.)., т.е. за 69
дни.
В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД считано от 22.12.2021 г. -
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, от която на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК се
счита предявен искът.
При съобразяване изложеното, вкл. спирането на давността, вземането на ищеца за
цена на доставената на ответника топлинна енергия към момента на предявяване на иска е
погасено по давност за периода от 01.05.2018 г. до 31.07.2018 г.
По изложените съображения и при кредитиране заключението на вещото лице, съдът
на основание чл. 162 ГПК определя размера на непогасеното по давност вземане в размер на
2382,20 лева за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г.
Ответникът дължи на ищеца и сумата 28,26 лева, определена на основание чл. 162
4
ГПК от съда за извършената услуга за дялово разпределение. Съгласно разпоредбите на чл.
36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с клиенти на ТЕ, чл. 61, ал. 1 Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и договорите между „ТС” ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сграда – етажна собственост, таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия
на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. При съобразяване на представените от третото лице
изравнителни сметки и заключението на вещото лице следва извод, че за процесния имот е
извършено дялово разпределение надлежно и при спазване приложимата нормативна
уредба,
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период
приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “ТС”
EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят задълженията, а именно от 15–ти юни на съответната година
доколкото при съобразяване на чл. 5, т. 1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния
период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти
април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди
издаването им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от
извършеното дялово разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им
редакция се явяват неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът
изпада в забава след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от
ищеца до ответника.
По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение е
неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това задължение,
поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора
– чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана – за заплащане на дължимите
суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази част също е
неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 531,61 лева от общо 654,84
5
лева и в размер на 88,49 лева /от общо 109,84 лева/ за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Т. М. И. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С, ЖК Д, бл.53, ет.7, ап.40 дължи на „ТС” ЕАД с ЕИК ****** на
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 2382,20 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Д бл. 53, ет. 7, ап. 40, аб. № 376442, и
сумата от 28,26 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 22.12.2021 г. до
изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 73444/2021 г. по описа на СРС, 118 състав
като ОТХВЪРЛЯ иска за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 2382,20
лева до пълния предявен размер - 2528,67 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 31.07.2018 г.,
както и в цялост исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва в размер на
429,21 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 10.12.2021 г. върху стойността на топлинната
енергия и представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 19.12.2022 г и за
мораторна лихва в размер на 5,37 лв. за периода от 31.12.2018 г. до 10.12.2021 г. върху
главницата за стойност на услугата дялово разпределение, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 73444/2021г. по
описа на СРС, 118-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК Т. М. И. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С, ЖК Д, бл.53, ет.7, ап.40 да заплати на „ТС” ЕАД с ЕИК ******, сумата 531,61 лева –
разноски за исковото производство и 88,49 лева разноски за заповедното производство по ч.
гр. д. № 73444/2021г. на СРС, 118 –ти състав.
Решението е постановено при участието на „Нелбо“ АД, ЕИК ********* като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6