Р Е Ш Е Н И Е
гр.Елин
Пелин, 27.03.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД EЛИН ПЕЛИН, Пети състав, в публично заседание на двадесет и шести февруари през
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Ирина Борисова, като разгледа докладваното
от съдията АНД № 9 по описа за 2020 г.
на РС Елин Пелин и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е жалба от Д.Е.С., ЕГН ********** *** срещу Наказателно постановление № 19-1204-002452/03.09.2019
г. издадено от Началник група към ОД на МВР София, сектор Пътна полиция ОДМВР - София, с което на
основание чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП
за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за шест месеца и на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр.2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП му е
наложено наказание глоба в размер на 10.00 лева. В жалбата се излагат доводи, че
наказателното постановление е неправилно и необосновано, издадено при допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон, като се сочат аргументи в тази
насока. Моли се да бъде отменено изцяло.
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Жалбоподателят редовно призован
за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е писмено
становище чрез пълномощника си адв.Ю., с което заявява че поддържа жалбата си и
моли наказателното постановление да бъде отменено, като излага доводи в
подкрепа на искането си.
Административнонаказващият орган
– ОД МВР София, редовно призован не изпраща представител и не взема становище
по жалбата.
РП Елин Пелин редовно призовани
не изпращат представител.
Съдът след като обсъди събраните
по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено
следното от фактическа страна:
Видно от обжалваното Наказателно
постановление № 19-1204-002452/03.09.2019 г. на Началник група към ОД на МВР
София, сектор Пътна полиция ОДМВР –
София, същото е издадено въз основа на АУАН № Д919460/13.05.2019 г. по описа на
ОДМВР София. С наказателното постановление на жалбоподателя Д.Е.С. е наложено на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за шест месеца и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП наказание глоба в
размер на 10.00 лева, за това че: На 13.05.2019 г. в 17,02 часа в Община Елин
Пелин на път Автомагистрала № А-2 като водач на товарен автомобил – … .. с рег.
№ …, държава България, при обстоятелства: АМ Хемус, 21 км с посока София
управлява товарен автомобил …. с рег. № .., собственост по талон на …. ООД и
собственост на В. Е.С. съгласно договор за покупко-продажба № 4415810.08.2018
г., като автомобилът е с прекратена регистрация на 22.11.2018 г. с основание за
прекратяване по чл.143, ал.15 от ЗДвП служебно прекратяване регистрацията на
товарен автомобил …. с рег. № .., чиито собственик В. Е.С. не е регистрирал
притежаванатото от него МПС в сектор Пътна полиция.
От приложения по делото АУАН № Д919460/13.05.2019 г. по описа на ОДМВР
София е видно, че същият е съставен от И.С.И. и подписан от свидетеля В.Е.П.,
за това, че: „На 13.05.2019 г. в 17,02
часа в Община Елин Пелин на път София регион – Ловеч – Шумен – Варна при обстоятелства: На Автомагистрала Хемус,
посока София управлява товарен автомобил
… с рег. № …, собственост на ..ООД
булстат…., като при извършената проверка на 21 км се установи, че управляваното
от водача МПС е дерегистрирано по чл.143
ал.15 към дата 22.11.2018 г. не представя контролен талон към СУМПС, с което
виновно е нарушил чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. АУАН е връчен на жалбоподателя и подписан без
възражения
Представено е постановление за
отказ да се образува досъдебно производство от 17.07.2019 г. издадено по
прокурорска преписка № 668/2019 г. по описа на РП Елин Пелин, в което е
отбелязано, че по преписката не са налице данни за осъществено деяние което да
реализира признаците на престъпление по чл.345, ал.2 от НК или друго
престъпление от общ характер, тъй като макар и от обективна страна безспорно да
се установява, че лицето С. е управлявал
лек автомобил с прекратена регистрация, не би могло да се изведе извод за
наличието на умисъл за извършване на
деянието, поради което и на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК е отказано образуването на
наказателно производство за престъпление от общ характер. С оглед
обстоятелството, че е налице издаден АУАН, преписката е изпратена на ОДМВР
София, за преценка относно наличието или липсата на извършено административно
нарушение по ЗДвП.
От справка за нарушител водач на името на Д.Е.С. се установява, че е правоспособен водач и има и други налагани
наказания за нарушения на ЗДвП.
Представени са справки за …. с рег. № .., удостоверяващи собствениците
притежавали автомобила – В. Е.С. и „…..“ ООД и наличието на прекратяване на
регистрацията.
По
делото е приложена Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. по описа на МВР удостоверяваща
компетентността на служителите да издават АУАН и НП.
В хода
на проведеното съдебно производство са разпитани свидетелите И.С.И. -
актосъставител и В.Е.П. – свидетел по съставянето на АУАН. И двамата свидетели
заявяват, че поддържат изложената в АУАН фактическа обстановка. Свидетелят И.
сочи, че при извършване на проверката на
процесното МПС управлявано от жалбоподателя – товарен автомобил Мерцедес
направил проверка в R-СОТ с
таблет, в която въвел регистрационния номер на МПС и име на водача. Свидетелите твърдят, че така
се установило, че спряното МПС е
дерегистрирано към датата и часа на проверките. За констатираното нарушение свидетелят
И. съставил процесния АУАН.
При
така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от лице,
което има право на това и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което
съдът я намира за допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество,
като се извърши цялостна проверка на обжалваното постановление, досежно
неговата законосъобразност.
По пункт първи от наказателното постановление,
с което на основание чл.175, ал.1, т.1,
пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
шест месеца:
Не е
спорно между страните по делото, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че на посочените в АУАН и НП дата и място, жалбоподателят е
управлявал МПС ….с рег. № …. Спорен е факта известно ли е било това обстоятелство на жалбоподателя
или не.
Съгласно чл.7
от ЗАНН, за да бъде едно деяние обявено
за административно нарушение е необходимо то да е извършено умишлено или непредпазливо. В случая вмененото на
жалбоподателя деяние по чл.140, ал.1 от ЗДвП е от категорията на умишлените и може да бъде извършено с пряк
или евентуален умисъл по смисъла на чл.11 от НК, която норма се прилага
субсидиарно и в
административнонаказателното производство по силата на чл.11 от ЗАНН. В
конкретния случай обаче по делото липсват каквито и да било доказателства,
които да сочат по несъмнен и категоричен начин, че на жалбоподателя е било
известно, че управляваното от него моторно превозно средство към момента на проверката е със служебно прекратена регистрация. Установи се, че
моторното превозно средство е придобито от В.. Е.С. с договор за покупко-продажба на МПС от 17.08.2018 г..
На 13.05.2019 г. В.. Е.С. предоставил за ползване автомобила на жалбоподателя, но липсват доказателства, които да установяват, че служебното прекратяване на
регистрацията на автомобила извършено на 22.11.2018
г. е било известно на
жалбоподателя. Административно-наказващият орган не представя
доказателства в тази насока, нито към административната преписка, нито в хода
на съдебното следствие, които да удостоверяват, че това обстоятелство е било
известно на жалбоподателя и към момента на извършената проверка на 13.05.2019
г., той е имал съзнанието, че управлява моторно превозно средство с прекратена
регистрация. Предвид така
установените обстоятелства не би могло да се приеме, че вмененото деяние на
жалбоподателя е съставомерно от субективна страна, тъй като не се установи по
какъвто и да било начин, че към момента на проверката той е съзнавал, че
управлява нерегистрирано МПС. Липсата на умисъл при извършване на едно деяние,
означава, че деецът не го е извършил, поради което не би могло да носи и
административно наказателна отговорност, поради което издаденото наказателно постановление
подлежи на отмяна в тази част.
По
пункт втори от наказателното постановление, с което на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр.2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 10.00 лева:
Съдът намира, че по отношение на
конкретното деяние не са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила, а извършеното нарушение «непредставяне на контролен талон към СУМПС» е
безспорно доказано. След като спряли
водача за проверка, контролните органи са установили, че същият не носи в себе
си контролен талон. Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. В случая не се опровергаха в хода на съдебното следствие
констатациите в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление,
че водача на
МПС в нарушение на задължението си по чл.100, ал.1
т.1 от ЗДвП не е представил контролен талон към СУМПС. Ето защо правилно
на жалбоподателя е наложено наказание по чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП -
глоба в размер на 10.00 лева, която е с фиксиран размер, поради което
административнонаказвщият орган е определил един законосъобразен и справедлив
размер на наказанието. Изложеното сочи, че наказателното постановление се явява
законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Неоснователно е поддържаното от жалбоподателя
становище за приложимост на чл.28 от ЗАНН, според която норма е предвидено, че за
маловажни случаи на административни нарушения, наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС, преценката на
административния орган за маловажност на случая е за законосъобразност и тя
подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, той
следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона. За да се прецени дали един случай е маловажен, по
силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН следва
да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. В случая, по
делото не са ангажирани доказателства, че всяко едно от двете нарушения, поради
своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност, поради
което правилно административнонаказващия орган не е приложил тази разпоредба.
Следва да се има предвид и че конкретно охраняваните обществени отношения са от
особена важност, за което законодателят е целял по-висока степен на защита,
която не следва да се заобикаля посредством института на маловажен случай, тъй като водачите на
МПС следва да съблюдават и спазват стрикно ЗДвП, доколкото от поведението им на
пътя зависи здравето и живота и на други участници в движението по пътищата.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 19-1204-002452 /03.09.2019 г. издадено от Началник
група към ОД на МВР София, сектор Пътна
полиция ОДМВР - София, с което на основание
чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП
за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя Д.Е.С.,
ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-1204-002452 /03.09.2019 г. издадено от Началник група към ОД
на МВР София, сектор Пътна полиция ОДМВР
– София, с което на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за извършено
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя Д.Е.С., ЕГН ********** е
наложено наказание глоба в размер на 10.00 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: