№ /22.02.2022 година, гр.В.
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ
състав, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
като
разгледа докладваното от съдията адм.дело
№1309 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Настоящото
производство е по реда на чл.248 от ГПК, приложим съгласно изричното препращане
на чл.144 от АПК.
Производството
по делото е приключило с решение № №1289/14.10.2021г, с което е отхвърлена жалбата
на Администрацията на Министерски съвет на Република България, представлявани
от министър-председателя, срещу Заповед № Г-480/20.12.2007г. на Гл. архитект на
Община В., с която на осн.чл.124 ал.2 и чл.16 вр. чл.129, ал.2 от ЗУТ е одобрен
ПУП-ПРЗ за УПИ І-1505а; ІІ-1532; ІV-1253; VІІІ-1508а; VІ-1252а; V-1252 „за
озеленяване”, кв.5, и улична регулация с о.т.38, 40, 41, 42, 43, 44, 45. С
решението АМС са осъдени да заплатят в полза на ответника и на част от
заинтересованите страни разноски, както следва: на Община В. - в размер на 490лв;
на В.И.В. - в размер на 641лв; на Ц.Н.С. – в размер на 3000лв; на „МИРАДА“ ООД
– в размер на 9000лв; на В.С.Д. - в размер на 241лв; на Н.Б.Н. – в размер на
241лв; на Б.Н.К. - в размер на 241лв; на В.А.Ц.-Б. – в размер на 241лв; на Н.А.Ц.
– в размер на 241лв; на Л.Д.Г. – в размер на 1040лв; на К.С.Д. – в размер на
680лв; на В.С.С. – в размер на 680лв; на Р.П.Г. – в размер на 680лв; на М.Н.Д. –
в
размер на 680лв; на Ц.К.С. – в размер на 680лв.
В
срока по чл. 248 ал.1 от ГПК с касационната жалба АМС чрез процесуалния си
представител Е. К. са оспорили решението и в частта за разноските. Съобразно
смесения й характер, с разпореждане №14586/15.11.2021г съдията-докладчик е
посочил, че двете искания – касационната жалба за отмяна на първоинстанционното
решение, и молбата за изменението на първоинстанционното решение в частта за
разноските, имат различен адресат, съотв. и различен процесуален ред за
произнасяне. Поради това, с цел процесуална икономия и избягване на двукратното
връчване на една и съща жалба – тя и молба по чл.248 от ГПК, е преценил, че
връчването следва да бъде извършено след отстраняване нередовностите на касационната
жалба. Когато това е сторено, с разпореждане №15398/30.11.2021г докладчикът е
разпоредил връчване на преписи от касационната жалба – същата и молба по чл.248
от ГПК, на останалите страни в производството, като им е указал 14-дневен срок
от връчването за депозиране на отговор по касационната жалба и писмени
доказателства, и 7-дневен срок от връчването за отговор по молбата по чл.248 от ГПК .
Касационната
жалба, съотв. молбата по чл.248 от ГПК, е връчена на всички останали страни в
производството. В срока по чл.248 ал.2 от ГПК е постъпил отговор единствено от Ц.Н.Н.
и от „Мирада“ ООД чрез адв.Р.Р..
За
да се произнесе по молбата за изменение на решението в частта за разноските,
съдът съобрази следното:
Молителят
излага, че заинтересованите страни Ц.С. и „Мирада“ ООД са представлявани от общ
адвокат в това производство, който при това не се е явявал лично по делата в
Административен съд В. (където е представял само писмени становища), нито пред
ВАС (където заседанията са били закрити); че в случая се касае за неоценяем иск
по см.чл.7 ал.1 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, т.е. същото би следвало да е в размер на 600лв. за
инстанция; че присъдените възнаграждение от 3000лв. за Ц.С. и 9000лв. за
„Мирада“ ООД надвишават в пъти нормативно установения минимален размер по
Наредба №1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения и са
присъдени в противоречие с чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата, т.е. не са
справедливи и обосновани. Твърди се също, че така присъдените възнаграждения не
са съобразени с два обективни критерия – обем и сложност на извършената
дейност, както и величината на защитавания интерес. Отправено е искане
присъденото адвокатско възнаграждение да бъде редуцирано до нормативно
определения минимум.
Съдът
счита молбата по чл.248 от ГПК за неоснователна.
Минималните
размери на адвокатските възнаграждения са определени с Наредба №1/09.07.2004г, приета
с решение на Висшия адвокатски съвет от 9.VII.2004г на осн.чл.121 ал.1 вр.чл.36 и чл.38 от Закона
за адвокатурата, както гласи §3 от ЗР на Наредбата. Съгл.чл.8 ал.2 т.1 от
Наредбата (Изм. и доп. - ДВ, бр. 84 от 2016 г., в сила при образуване на настоящото
адм.д.№1309/2016г), минималното адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, и конкретно за такива по Закона за устройство на
територията (каквото е настоящото) и Закона за кадастъра и имотния регистър е
600 лв. В течение на производството са настъпили две изменения в цитирания
текст: редакцията на чл.8 ал.3 от
Наредбата (Изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила
от 15.05.2020 г.) предвижда, че минималното адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, е в размер на 500лв.;
актуалната редакция на чл.8 ал.2 (отм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр.45 от
2020 г., в сила от 15.05.2020 г.; нова, бр.
68 от 2020г.) пък
предвижда минимално адвокатско възнаграждение за дела по ЗУТ и ЗКИР от 900 лв.
Същевременно съгл.чл.3 ал.4 от Наредбата възнагражденията за процесуално представителство
се дължат за всяка инстанция, включително и при връщане на делото за ново
разглеждане.
От
образуването си през 2016г до постановяване на решението през м.октомври 2021г
настоящото производство е преминало през общо 2 инстанции – един път първа и
два пъти втора по частни жалби срещу определения за прекратяване на
производството. При това съдът намира, че с оглед продължителността на
производството, проведените многобройни открити съдебни заседание в продължение
на пет години, назначените общо четири СТЕ (три единични и една тройна),
събрания голям обем доказателства, многобройните възражения на страните,
числото на участниците в производството, степента на фактическа и правна
сложност, съответно – вида, обема и продължителността на положения реално
специализиран юридически труд от страна на адвокатите – пълномощници и
юрисконсулти, е неоправдано и недопустимо техните възнаграждения да бъдат
определени в минимален размер съобразно претенцията на административния орган,
оспорващ решението в частта за разноските.
Присъдените
разноски в полза на Община В. - в размер на 490лв; на В.И.В. - в размер на
641лв; на В.С.Д. - в размер на 241лв; на Н.Б.Н. – в размер на 241лв; на Б.Н.К.
- в размер на 241лв; на В.А.Ц.-Б. – в размер на 241лв; на Н.А.Ц. – в размер на
241лв; на Л.Д.Г. – в размер на 1040лв; на К.С.Д. – в размер на 680лв; на В.С.С.
– в размер на 680лв; на Р.П.Г. – в размер на 680лв; на М.Н.Д. – в размер на 680лв; и на Ц.К.С. – в размер на
680лв, на практика са под минималния размер на 900лв. съобразно действащата при
постановяване на решението редакция, а тази в размер на 1040лв. незначително ги
надвишава. Очевидно искането на молителите така присъдените възнаграждения да
бъдат редуцирани до минимума е неизпълнимо, защото те по принцип са определени
под този минимум, като при това в размера на разноските са включени не само
адвокатското възнаграждение, а тези за изготвяне на три СТЕ – две единични и
една тройна.
Не
са прекомерни и разноските, присъдени в полза на Ц.Н.Н. – в размер на 3000лв, и
на „Мирада“ ООД в размер на 9000лв. Тези две заинтересовани страни са
представлявани в настоящото производство от трима адвокати от АК – В. и АК –
София. За всяко проведено открито съдебно заседание и за всяко прието
доказателство от тяхно име по делото са депозирани подробни, пространствени,
изчерпателни и мотивирани съображения, обективирани в молби, писмени становища,
защити и прочие. Упълномощените от тези заинтересовани страни адвокати –
пълномощници са проявили последователност, изчерпателност и аргументираност при
изготвянето на множество становища във връзка с изобилния доказателствен
материал, събран в продължение на петте години продължителност на
производството пред първата инстанция, и двете производства от частен характер
пред ВАС. Формулирано по различен начин – на Ц.Н. са присъдени по 600лв. всяка
от 5 години продължителност на производството, включващо две инстанции; на
„Мирада“ ООД са присъдени по 1 800лв. за всяка от 5 години продължителност
на производството. С оглед фактическата и правна сложност на делото и реално
положения квалифициран юридически труд от страна на адвокатите – пълномощници,
както и с оглед степента и тежестта на засягане интересите на конкретната
страна, съдът в този си състав намира, че възнаграждение в такъв размер,
представляващо двукратния размер на минимума от 900лв. по приложимия текст на
Наредбата, не е прекомерно, и не следва да бъде редуцирано.
В
този смисъл съдът счита молбата на администрацията-жалбоподател за
неоснователна, което налага оставянето й без уважение.
Така
мотивиран и на осн.чл.248 ал.3 от ГПК вр.чл.144 от АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с пр.осн.чл.248 от ГПК от
Администрацията на Министерски съвет чрез гл.ю.к.Е. К. за изменение на решение № №1289/14.10.2021г. по
адм.д.№1309/2016г на АС – В., ХХVІ с-в, в частта, с която в полза на ответната
и заинтересованите страни са присъдени разноски, както следва: на Община В. - в
размер на 490лв; на В.И.В. - в размер на 641лв; на Ц.Н.С. – в размер на 3000лв;
на „МИРАДА“ ООД – в размер на 9000лв; на В.С.Д. - в размер на 241лв; на Н.Б.Н.
– в размер на 241лв; на Б.Н.К. - в размер на 241лв; на В.А.Ц.-Б. – в размер на
241лв; на Н.А.Ц. – в размер на 241лв; на Л.Д.Г. – в размер на 1040лв; на К.С.Д.
– в размер на 680лв; на В.С.С. – в размер на 680лв; на Р.П.Г. – в размер на
680лв; на М.Н.Д. – в размер на 680лв; на Ц.К.С. – в размер на 680лв.
Определението
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд-София.
Преписи
от определението да се връчат на изброените в диспозитива страни чрез
процесуалните им представители.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: