№ 141
гр. Велико Търново, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
гражданско дело № 20214000500345 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 260095 от 14.05.2021г. по т.д. № 559/ 2020г. по описа на
Окръжен съд-Плевен е признато за установено на осн.чл.422 ГПК и чл.430 от
ТЗ, че В. Г. Б. от гр.Плевен и Д. Д. Б. от гр.Плевен дължат на „Юробанк
България“ АД-гр.София сумата 65168 лв., от които-65000 лв.-част от общо
дължимата главница в размер на 121745,46 лв. за периода от 04.12.2017г. до
27.11.2019г., и 168 лв. разноски за връчване на покани, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на заявлението-02.12.2019г. до
окончателното й изплащане, както и 1303,36 лв.-направени разноски за
държавна такса и 1809,02 лв.-разноски за адв.възнаграждение в заповедното
производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 т.2 ГПК № 4320 от 03.12.2019г.
по ч.гр.д.№ 7673/ 2019г. по описа на РС-Плевен. Осъдена е Д.Б. да заплати на
„Юробанк България“ АД-гр.София разноски за исковото производство-
1994,18 лв. Осъден е В.Б. да заплати на „Юробанк България“ АД-гр.София
разноски за исковото производство-1994,18 лв., а в полза на ОС-Плевен-240
лв. разноски за експертиза.
1
В законоустановения срок срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от Д.Б. от гр.Плевен, чрез пълномощника адв.Д. Н.
Счита решението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, по
изложени за това доводи. Счита, че неправилно ОС-Плевен е възприел
фактическата обстановка по делото, едностранчиво е тълкувал
доказателствата, и не е обсъдил всички спорни моменти Докладът на съда не
отговарял на чл.140 и чл.146 ГПК. Нямало доказателства по делото, че
договорът за кредит HL35495, който към момента на рефинансирането на
26.02.2015г. е собственост въз основа на цесия от 25.04.2008г. на „Бългериън
Ритейл сървиз“/, е откупен от цесионера „Бългериън Ритейл сървиз“ от
„Юробанк България“ ЕАД към момента на сключване на процесния договор
от 26.02.2015г. Не било доказано, че тя и другият ответник Б. са получили
сумата от 141000лв., както твърдял ищецът в Приложението към договора от
26.02.2015г., нито сумата 133546 лв. Не били давали съгласие лихвата
/договорна и наказателна/ по договора за кредит HL35495да стане главница
по договора за банков кредит от 26.02.2015г., както и за използване на
методиката за БЛП и ГЛП по този договор.Неправилно било прието от ОС-
Плевен, че й е редовно и надлежно връчена както на нея, така и на Б. поканата
за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като поканите са им връчени от
ЧСИ, а същият няма такава компетентност, тъй като може да извършва
връчване на покани само при образувано пред него изп.производство, каквото
срещу тях няма във връзка с този кредит. Счита, че първоинстанционният
съд е нарушил чл.60 ал.2 от ЗКИ, тъй като кредитът следвало да бъде обявен
за предсрочно изискуем, когато не бъде издължен на договорените дати за
плащане, както било в случая, но предсрочната изискуемост имала действие
от момента на получаване от длъжника на волезявлението на кредитора за
това, а в случая това волеизявление не е достигнало до нея и Б., предвид
изложеното относно ненадлежното връчване на поканите. Неправилно ОС-
Плевен бил приел, че предсрочната изискуемост е настъпила през
м.септември 2018г., тъй като исковата молба, която може да има характер на
волеизявление на кредитора за предсрочна изискуемост на кредита, е връчена
на ответниците през 2020г. Неправилно било прието от ОС-Плевен, че
постъпващите от ответниците суми по кредита са правилно осчетоводени от
банката и с тях правилно е погасявана лихвата по кредита, тъй като не били
уведомени с другия ответник за въвеждането на Референтен лихвен процент
2
Прайм, различен от договорения Софибор, и предвид на това банката
неправилно е удържала сумите по лихвите. Неправилно била присъдена и
сумата 168 лв. за разноски, тъй като по делото нямало доказателства за
извършването им. Моли въззивния съд да отмени решението на ОС-Плевен
изцяло. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника по нея „Юробанк България“ АД-гр.София чрез пълномощника
адв.Д.М.. В същия се излага, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението в обжалваната част-правилно и законосъобразно по изложени за
това доводи, като моли същото да бъде потвърдено.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становището
на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
По същество решението в обжалваната част е правилно.
Предявени са субективно и обективно съединени установителни искове
с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.430 ТЗ вр. чл.79 ал.1 ЗЗД за
установяване на вземанията на „Юробанк България“ АД от Д.Б. и В.Б. по
договор за кредит-предмет на издадената в полза на банката заповед за
изпълнение. Предмет на разглеждане във въззивното производство е само
искът по отношение на Д.Б..
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от
първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото
доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се
установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло
така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я
възпроизвежда отново.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на
установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на
3
първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната
практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и
доказаността на предявения срещу Д.Б. установителен иск.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира
същите за неоснователни.
Оплакването, че неправилно ОС-Плевен е възприел фактическата
обстановка по делото, едностранчиво е тълкувал доказателствата, и не е
обсъдил всички спорни моменти, е неоснователно. Съдът е обсъдил всички
събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, въз
основа на които е установена правилно фактическата обстановка по делото, и
са направени правилни правни изводи относно основателността и
доказаността на предявения иск.
Оплакването, че съдът не е взел предвид, че нямало доказателства по
делото, че договорът за кредит HL35495, който към момента на
рефинансирането на 26.02.2015г. е собственост въз основа на цесия от
25.04.2008г. на „Бългериън Ритейл сървиз“/, е откупен от цесионера
„Бългериън Ритейл сървиз“ от „Юробанк България“ ЕАД към момента на
сключване на процесния договор от 26.02.2015г., е несъстоятелно. Между
страните е налице валидно облигационно отношение, основано на процесния
договор за банков кредит HL 70825 от 26.02.2015г., съгласно който банката е
предоставила на ответците банков кредит, обезпечен с ипотека върху
недвижим имот, в размер до 141000лв. за целите на пълно предсрочно
погасяване на задълженията им по договор за кредит № HL 35495, сключен
между „Юробанк България“ АД и кредитополучателите. Дали вземането по
този предходен договор, по който е извършено предсрочно погасяване, е
налице цесия, или не, е въпрос неотносим към настоящото производство.
Относим е въпросът погасено ли е с отпуснатият банков кредит задължението
на кредитополучателя към кредитора по този предходен договор,
предоставена ли е реално сумата на кредитополучателя за посочената цел-
предсрочно погасяване на задължението по този предходен договор. Съгласно
клаузите на договора за банков кредит от 26.02.2015г.-чл.2 ал.1, банката
открива заемна сметка на кредитополучателя, като срокът за усвояване на
суми по кредита е 25.03.2015г.-чл.2 ал.2, като на датата на откриване на
4
заемната сметка, сумата, посочена в чл.1 ал.1 от договора или съответна част
от нея, равна на задълженията в швейцарски франкове по договора за кредит
HL 35495, се усвоява по блокирана разплащателна сметка в лева на
кредитополучателя В.Б., открита в „Юробанк България“ АД, като общият
размер на кредита се посочва в Приложение № 1 и с подписването на този
договор кредитополучателят дава своето изрично съгласие за извършването
на тези платежни операции /чл.2 ал.3/. В Приложение № 1 от 05.03.2015г. към
договора за банков кредит е посочено, че размерът на предоставения и
усвоен кредит от кредитополучателя е 133846 лв., като с подписване на това
приложение страните изрично са се съгласили, че тази сума ще бъде
превалутирана безкасово, служебно от банката, от лева в швейцарски
франкове по посочения в приложението обменен курс. От заключението на
съдебно-икономическата експертиза се установява, че тази сума е усвоена по
договора за кредит от 26.02.2015г., налице са и плащания по този договор,
извършвани от кредитополучателя, като до 02.12.2017г. са в общ размер
12100,54 лв.-за главница. Вещото лице е посочило, че дължимата главница за
периода от 04.12.2017г. до 27.11.2019г. е 121745,46 лв. Предвид изложеното,
неоснователно е оплакването, че не било доказано, че Б. и другият ответник Б.
са получили сумата от 141000лв., както твърдял ищецът в Приложението към
договора от 26.02.2015г., нито сумата 133546 лв.; че не били давали съгласие
лихвата /договорна и наказателна/ по договора за кредит HL35495 да стане
главница по договора за банков кредит от 26.02.2015г., както и за използване
на методиката за БЛП и ГЛП по този договор, както и че неправилно било
прието от ОС-Плевен, че постъпващите от ответниците суми по кредита са
правилно осчетоводени от банката и с тях правилно е погасявана лихвата по
кредита, тъй като не били уведомени с другия ответник за въвеждането на
Референтен лихвен процент Прайм, различен от договорения Софибор, и
предвид на това банката неправилно е удържала сумите по лихвите.
Оплакването, че неправилно било прието от ОС-Плевен, че й е
редовно и надлежно връчена както на нея, така и на Б. поканата за предсрочна
изискуемост на кредита, тъй като поканите са им връчени от ЧСИ, а същият
няма такава компетентност, тъй като може да извършва връчване на покани
само при образувано пред него изп.производство, каквото срещу тях няма във
връзка с този кредит, е неоснователно. Поканата до Б., съдържаща
волеизявлението на банката-кредитор за обявяване на кредита по процесния
5
договор за предсрочно изискуем, е връчена лично на нея на 10.09.2018г. от
Ива Динова-техн.секретар при ЧСИ. Няма законова пречка съобщенията да
се връчват от ЧСИ, напротив. Съгласно чл.42 ал.2 ГПК връчването на
съобщения може да се извърши и от ЧСИ. Предвид на това, неоснователни са
и оплакванията, че първоинстанционният съд е нарушил чл.60 ал.2 от ЗКИ и
че неправилно бил приел, че предсрочната изискуемост е настъпила през
м.септември 2018г., а не през 2020г. когато на ответниците е връчена
исковата молба.
Оплакването, че неправилно била присъдена и сумата 168 лв. за
разноски, тъй като по делото нямало доказателства за извършването им, е
неоснователно. Плащането на посочената сума е установено по делото от
заключението на съдебно-икономическата експертиза.
Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният срещу
Б. установителен иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен.
С оглед изложеното и предвид на това че решението в обжалваната
част не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде
потвърдено от въззивния съд. Разноски от ответника по жалба не са
претендирани, поради което не се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260095 от 14.05.2021г. по т.д. № 559/ 2020г. по
описа на Окръжен съд-Плевен в обжалваната част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6