Р Е Ш Е Н И Е
№ 684
от 19.10.2022 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Хасково, ІІІ-ти касационен
състав, в открито заседание на двадесет и първи септември, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при секретар Ангелина
Латунова и прокурор Антон Стоянов, като разгледа АНД /К/ № 474/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково,
докладвано от съдия Икономова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано е по касационна жалба на ВПД
Началник на Районно управление /РУ/ Димитровград към Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи /ОД на МВР/ Хасково срещу Решение № 70/13.04.2022 г. по
АНД № 57/2022г. по описа на Районен съд – Димитровград. С решението е отменено
наказателно постановление /НП/ № 21-0254-000912/17.11.2021
г. на
Началник РУ – Димитровград към ОД на МВР Хасково, с което на Е.Е.К. са наложени следните
административни наказания: „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство /МПС/ за срок от 24
/двадесет и четири/ месеца на основание чл. 174, ал. 3, предл. Второ във връзка
с чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата са изложени съображения за
отмяна на постановеното съдебно решение. Сочи, че водачът на МПС отказва да
бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични и упойващи
вещества, като същият заявява категорично нежелание да даде проби за изследване
въз основа на връчения му талон. Нарушението било безспорно установено и
доказано. Следвало да се има предвид и високата обществена опасност на
нарушенията от вида на процесното, основание и за законодателна промяна в посока
завишаване размера на предвидените наказания. Моли НП да бъде потвърдено. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай на
претендирано такова.
В съдебно заседание касаторът Началник
РУ – Димитровград към ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответникът – Е.Е.К., редовно призован,
не се явява. Чрез процесуалния си представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Сочи, че са допуснати съществени процесуални нарушения,
съществено ограничаващи правото на защита на наказаното лице. Не било
установено по категоричен начин, че лицето не е дало кръвна проба. Моли
решението да бъде оставено в сила, като подробни съображения са изложени и в
представена по делото молба. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково, изразява становище за основателност на жалбата.
Административен съд - Хасково, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания,
прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна
страна:
Касационната жалба е депозирана в
законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на
оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.
Решението на Районния съд е валидно и
допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол, като
произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
Районният съд е установил следната
фактическа обстановка: на 04.10.2021 г., около 19:35 часа, гр. Д., по бул. „Д.
Б.“ Е.Е.К. управлявал лек автомобил „Фиат“, с рег. Х****КС. На водача е
отправена покана от контролните органи за извършване на проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози, но същият
отказва. Издаден е талон за медицинско изследване № 0051342
без издадени 8 броя стикери, вкл. и не бил залепен стикер на талона към акта,
като от самия талон не ставало ясно и времето, в което лицето следва да се яви
за кръвна проба в ЦСМП Димитровград. За извършеното нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е съставен акт № GA450108/04.10.2021
г. Въз основа акта е издадено оспореното в настоящото производство НП. Тази
фактическа обстановка е установена въз основа на събрания и кредитиран от РС-Димитровград
доказателствен материал.
Съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, чиято контролна функция е предоставена по
силата на чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП във връзка със Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и
ал. 3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал.
3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
Не са допуснати съществени процесуални
нарушения и противоречие с материалния закон, основание за отмяна на съдебното
решение.
Презумптивната доказателствена сила на
акта не е оборена в хода на съдебното производство /чл. 189, ал. 2 от ЗДвП/. Обективираното
не се опровергава и от събрания и проверен по делото доказателствен материал. Едностранни
и безпротиворечиви са изслушаните свидетелски показания, от които ведно с писмените
доказателства се установява соченото за извършено нарушение. Последователността
на извършените от Е.Е.К., в качеството му на водач по смисъла на § 6, т. 25 ДР
ЗДвП, действия е ясна, непротиворечива, като е посочено изрично кое от тях е
съставомерно по смисъла на чл. 6 ЗАНН, така че за същото да се наложат административни
наказания в предвидения от законодателя вид и размер.
По безспорен начин са посочени
елементите от обективната и субективната страна на нарушението. В АУАН и НП се
съдържат задължителните реквизити по чл. 42, т. 3-т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5-т.
6 от ЗАНН: описание на нарушението, датата и мястото на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават,
както и законните разпоредби, които са нарушени виновно. Налице е пълно
съответствие между отразената в АУАН фактическа обстановка и възпроизведената
въз основа на цялата административнонаказателна преписка такава в НП. Нарушението
е формално, като за осъществяването му не е необходимо настъпването на
определен противоправен резултат.
Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДвП „водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв.“.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП
разписва няколко хипотези, които обуславят налагането на предвидените с нея
кумулативно административни наказания. Алтернативно са посочени съставите на
различни по вид административни нарушения – 1. отказ на водача на МПС да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта; 2. отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с
тест за установяване употребата на наркотични вещества; 3. неизпълнение от водач
на МПС на предписание за изследване с доказателствен анализатор; 4. неизпълнение
от водач на МПС на предписание за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му; 5. неизпълнение от водач на МПС на предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
В разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП
се формират две групи нарушения – отказ да се извърши проверка и неизпълнение
на предписание /ТР № 13/20.12.2021 г. по тълк. дело № 1/2021 г., ОСС на
ВАС, I и II колегия/.
Тук е мястото да се посочи, че отказът
/първата група нарушения/ да се извърши проверка по т. 1 и т. 2 може да бъде
обективиран едновременно или поотделно, тъй като двете хипотези са поставени,
както в условията на алтернативност, така и в условията на кумулативност.
Контролните органи имат правомощията да извършат проверка на водача на МПС
досежно употреба на алкохол, но и на наркотични вещества или техни аналози.
Тяхна е преценката в какво се изразява проверката, т.е. те действат в условията
на оперативна самостоятелност и не е необходимо присъстващите полицаи да са
установили някакви външни признаци у водача, негово поведение или реакции, които
да са ги довели до извода, че следва да му бъде направен и тест за наркотици.
Втората група нарушения включва
неизпълнение на предписание, която група е разграничена от първата със съюза
„или“, т.е. тези нарушения могат да бъдат осъществени самостоятелно, но и
едновременно с първата група нарушения. Втората група нарушения – т. 3 са
свързани със съюза „или“ спрямо нарушенията по т. 4 и т. 5, за което важат и
твърденията по-горе, като нарушенията по т. 4 и т. 5 едно спрямо друго също
могат да бъдат извършено едновременно, но и поотделно.
Следователно, за всеки един от
отказите по т. 1 и т. 2 и при неизпълнение на предписанието по т. 3, т. 4 и т.
5 може да бъде ангажирана отговорността на водача на МПС. В конкретния случай
се установява безспорно, че Е.Е.К. е отказал да му бъде извършена проверка с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, с
което поведение е извършил нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. Второ ЗДвП,
посочено изрично в АУАН и НП. Законосъобразно и явно справедливо
административнонаказващият орган е наложил кумулативно предвидените
административни наказания - „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство /МПС/ за срок от 24
/двадесет и четири/ месеца в техния абсолютен размер за деяние, което
съставлява нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, спазвайки нормите на чл. 27,
ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя /чл. 12
от ЗАНН/, при липсата на предпоставки за освобождаване от отговорност поради
маловажност на случая /чл. 3 ЗАНН, чл. 28, б. „а“ от ЗАНН – в редакцията от ДВ,
бр. 105 от 19 Декември 1991 г./.
В допълнение следва да бъде посочено:
съгласно чл. 174, ал. 4 ЗДвП редът, по който се установява концентрацията на
алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или
самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните
работи и министъра на правосъдието. На това основание е издадена Наредба № 1 от
19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 3, ал. 2 от
цитираната наредба „при съставянето на акт за установяване на административно
нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за
изследване по образец съгласно приложение № 1“. Съгласно чл. 3а от цитираната
наредба „установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни
аналози - с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1.
лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето
не приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство
или тест“.
Така разписаните хипотези по т. 1, т. 2 и т. 3 са в условията на
алтернативност.
В
действителност в АУАН и НП е посочено и неизпълнение на предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Установява се по делото, че на основание
чл. 6 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. е изготвен талон за медицинско
изследване № 0051342/04.10.2021 г. В талона е посочено словом
основанието по чл. 3а, т. 1 от цитираната наредба - отказ на лицето да му бъде
извършена проверка с тест, поради което и същото е насочено към ЦСМП-Димитровград
за медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване. Екземпляр от
талона е връчен на лицето, удостоверено с подпис на последното. Въпреки това и
с оглед разпределената доказателствена тежест касаторът не успя да докаже, че
са спазени изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. относно изготвянето на
талон за медицинско изследване и връчването на екземпляр от него, от което да
се следва извод за неизпълнение на предписание по смисъла на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а ответникът не сочи доказателства, че се е явил за извършване на
медицинско изследване с цел установяване на употребата на наркотични вещества
или техни аналози, с което е изпълнил и даденото му предписание. Въпреки това за
ангажиране отговорността по чл. 174, ал. 3, предл. Второ от ЗДвП на Е.Е.К. е
достатъчно, че е формирал отказ да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества. В този смисъл и доводите му,
изложени в касационното производство, относно спазването на процедурата за издаване
на талон за изследване съгласно Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. биха били
релевантни само ако наказанията бяха ангажирани за неизпълнение на предписанието
за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата
на наркотични вещества или техни аналози. Отказите – да бъде извършен тест или
изследване, макар и изразени заедно, се формират и обективират през определен
период от време и имат самостоятелен вербален и конклудентен израз. Деецът
взема отделно решение за всеки отказ и преследва различни, макар и сходни цели,
доколкото доказаната употреба на наркотично вещество при доказан пряк умисъл
винаги ще доведе до ангажиране на наказателната му отговорност.
Въпреки
че в НП е цитирана санкционната разпоредба чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и в частта,
включваща неизпълнение на предписание от лицето, административнонаказващият
орган е конкретизирал за кое поведение на К. са наложени административните
наказания. Фактите, които могат да бъдат подведени под правната квалификация на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – неизпълнение на предписание, посочени в НП и оспорения
съдебен акт, са елемент от състава на друго по вид нарушение, макар и за него
да се предвиждат на същото правно основание същите по вид и размер
административни наказания като процесните. Евентуално осъществяване съставите
на двете отделни нарушения предпоставя кумулативното налагане на наказанията по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, т.е. наложените наказания да се изтърпят поотделно за
всяко едно от тези две нарушения. В случая наказващият орган не се е възползвал
от това свое правомощие /чл. 18 ЗАНН/, като наказаното лице е могло да упражни
адекватно правната си защита, разбирайки в какво се изразява обвинението спрямо
него, вкл. и още при съставянето на АУАН по чл. 36, ал. 1 ЗАНН, поради което НП
не подлежи на отмяна като незаконосъобразно издадено.
Доколкото направените от Районен съд –
Димитровград изводи не съответстват на фактическата обстановка и са налице
основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от Наказателно-процесуалния
кодекс, то съдът констатира, че постановеното съдебно решение следва да бъде
отменено, а НП - потвърдено.
По изложените съображения и на
основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК,
Административен съд – Хасково,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 70/13.04.2022 г. по АНД № 57/2022г. по описа на Районен съд –
Димитровград, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 21-0254-000912/17.11.2021
г. на Началник Районно управление Димитровград към Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи Хасково, с което на Е.Е.К. са наложени следните
административни наказания: „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24
/двадесет и четири/ месеца на основание чл. 174, ал. 3, предл. Второ във връзка
с чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.