ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 759
гр. Пловдив , 23.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и трети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502097 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 и сл. във вр. чл.248, ал.3 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. В. КР. с адрес за призоваване
град К., ул. С. №6, офис 10, ЕГН **********, чрез адв. П.К., срещу
определение №4133 от 21.06.2021 г., постановено по гр.д. №17083/2020 г. на
Пловдивски районен съд, VIII граждански състав, с което е оставена без
уважение подадената от жалбоподателя молба за изменение на постановеното
по делото решение в частта относно разноските.
В жалбата се твърди незаконосъобразност и неправилност на
съдебния акт поради нарушение на материалния и процесуалния закон и
необоснованост, като се излагат подробни съображения. Иска се отмяна на
определението, като се постанови ново, с което на адв. К. да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 4226 лв., евентуално – 3169.50 лв.
Ответното дружество „Ер 35 Солюшънс“ ЕООД не е изразило
становище по частната жалба.
Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за
допустимостта на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално
допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна срещу
1
подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна.
Производството пред първата инстанция е образувано по предявен
от В.К. срещу „Ер 35 Солюшънс“ ЕООД иск с правно основание чл.200 от
КТ, за заплащане на обезщетение в размер на 40000 лв., частичен иск от
100000 лв., за причинени неимуществени вреди от трудова злополука, ведно
със законната лихва върху сумата от 02.02.2019 г. до окончателното
изплащане. Направено е и искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение за адв. К..
Отговор на исковата молба в законоустановения срок не е
постъпил. Делото е насрочено за разглеждане в съдебно заседание. В
проведеното такова на 01.04.2021 г. страните не са се явили, като не са били и
представлявани. По повод депозирана от адв. К. молба е допуснато изменение
на иска, като е увеличен на 100000 лв. Постановено е неприсъствено решение,
искът е уважен изцяло. На адв. К. е присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв.
По повод депозирана в законоустановения срок молба от адв. К. за
изменение на решението в частта относно разноските, е постановено
атакуваното определение. С него съдът е приел, че спорът не е с фактическа и
правна сложност, съобразил е цената на иска, обстоятелството, че решенето е
неприсъствено, по делото не са извършвани продължителни и сложни
процесуални действия и не са събирани други доказателства, освен
представените от ищеца писмени такива, той е бил представляван по делото
безплатно, като с пълномощника са се уговорили съдът да определи размера
на адвокатското възнаграждение, като не са налице основания за изменение
на съдебния акт.
Определението според въззивния състав е неправилно. Разноските
в случая следва да се определят в съответствие с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
размер на 3530 лв. /съобразно интереса – 100000 лв./. Макар и по делото да е
постановено неприсъствено решение, не се възприема виждането на
първостепенния съд, че се касае за дело с ниска правна и фактическа
сложност. Към исковата молба са приложени множество писмени
доказателства. Процесуалното представителство на адв. К. не е било сведено
2
само до изготвяне на исковата молба – същата е депозирала молба с
конкретизация на исковата молба, правила е искания, включително за
събиране на доказателства, за изменение на иска, за постановяване на
неприсъствено решение. Искала е издаване на изпълнителен лист,
преупълномощила е и друг адвокат. Ето защо неправилно е определено
адвокатското възнаграждение в размер на 300 лв., което не е съобразено и с
цената на иска.
Адв. К. е лице, регистрирано по ЗДДС. В този случай върху
минималния размер на адвокатското възнаграждение се дължи и 20% ДДС,
като на същата следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на
4236 лв. В частната жалба е допусната очевидна грешка при пресмятането и е
поискано присъждане на 4226 лв., които са сбор от сумата от 3530 лв. и ДДС
706 лв., като се получава именно 4236 лв. Ето защо не е налице
несъответствие с диспозитивното начало на гражданския процес. Тъй като с
първостепенния акт на адв. К. са присъдени 300 лв., следва да се измени
атакувания акт, като ответника да бъде осъден да заплати разликата, а именно
допълнително още 3 936 лв.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен
граждански състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №4133/21.06.2021 г., постановено по гр.д.
№17083/2020 г. на Пловдивски районен съд, VIII граждански състав, с което е
оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба за изменение на
постановеното по делото решение в частта относно разноските, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №506/05.05.2021 г., постановено по гр.д.
№17083/2020 г. на Пловдивски районен съд, VIII граждански състав, в частта
относно разноските, като:
ОСЪЖДА „Ер 35 Солюшънс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град П., ул. Ц. И. А. №2, да заплати на
адвокат П.Д. К. със служебен адрес град К., ул. С. №6, офис 10, ЕГН
**********, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в
3
размер на още 3936 (три хиляди деветстотин тридесет и шест) лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4