Решение по дело №356/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 45
Дата: 29 юни 2021 г. (в сила от 29 юни 2021 г.)
Съдия: Славейка Атанасова Костадинова
Дело: 20215001000356
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 12 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Пловдив , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова

Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20215001000356 по описа за 2021 година
Производство по чл.240 ал.1 от ГПК.
Образувано е по молбата на адвокат Ж.Д. от АК – Х. като
пълномощник на МЦ „Х.“ ООД, град П., ЕИК ..., за отмяна на постановеното
по т. дело № 588/2020 година по описа на Окръжен съд – Пловдив
неприсъствено решение № 2 от 01.02.2021 година.
В молбата се твърди, че са налице предвидените в чл. 240 ал. 1 т. 1 от
ГПК предпоставки за отмяна на посоченото решение, тъй като страната,
срещу която то е постановено, а именно МЦ „Х.“ ООД е била лишена от
възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване на преписи от
исковата молба и на призовката за съдебното заседание. В молбата за отмяна
се посочва, че в заповедното производство – ч.гр. дело № .../... година на
Районен съд – Пловдив адвокат Ж.Д. е подала от името на МЦ „Х.“ ООД
възражението по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с
пълномощно, даващо й възможност да извършва от името на дружеството
1
всички правни и фактически действия, включително такива, за които е
необходимо изрично пълномощно. Тъй като исковото производство по чл.
422 от ГПК било продължение на заповедното, според адвокат Д. връчването
на преписа от исковата молба и приложенията, както и на призовката за
насроченото открито съдебно заседание следвало да стане чрез нея на
основание чл. 51 от ГПК, което не било сторено. Извършването връчване
било ненадлежно, поради което се иска отмяна на постановеното
неприсъствено решение и връщане на делото на ОС – Пловдив за
продължаване на процесуалните действия, както и присъждане на разноски за
производството пред АС – Пловдив.
Срещу молбата за отмяна е подаден писмен отговор от Н... чрез
юрисконсулт А.Т. с изразено становище за нейната неоснователност. Твърди
се, че първоинстанционният съд е връчил редовно книжата по делото на
ответника на вписания в ТРРЮЛНЦ адрес на управление съобразно
разпоредбата на чл. 50 ал. 4 от ГПК и че за съда не е съществувало
задължение да връчва книжа на адреса на адвоката, тъй като той не е посочен
като съдебен адресат. Поддържа се, че за съда не съществува задължение да
връчва книжа и призовки освен на страната и на упълномощения от нея
адвокат. Искането е за оставяне на молбата за отмяна без уважение и за
присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че молбата за отмяна на неприсъственото решение е
допустима. Връчването на решението на първоинстнационния съд е станало
на 16.02.2021 година чрез адвокат Ж.Д., а молбата за отмяна е подадена по
куриер на 26.02.2021 година и е заведена в съда на 02.03.2021 година, т.е. в
предвидения в чл. 240 ал. 1 от ГПК едномесечен срок.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Производството по т. дело № 588/2020 година е образувано по
предявен иск по чл. 422 от ГПК от Н... против МЦ „Х.“ ООД, имащ за
предмет установяване съществуването на вземането на Н... от ответника по
издадените заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен
лист по ч.гр. дело № .../... година на РС – Пловдив.
Връчването на преписа от исковата молба и приложенията в
образуваното исково производство е извършено по вписания в ТРРЮЛНЦ
2
адрес на управление на ответното дружество, а именно град П., бул. „К.В.“ №
..., ет. ..., офис .... Изпратеното съобщение е върнато по делото на 02.10.2020
година с отбелязване, че търсеното дружество не е открито на адреса, няма
офис, нито представител или пълномощник, както и че по сведение на
намиращо се на този адрес лице, посочено поименно – М.Я., дружеството е
бивш наемател и е напуснало адреса.
Въпреки данните, че търговското дружество е напуснало вписания в
ТРРЮЛНЦ адрес и няма вписан нов адрес, което е основание да се приеме
редовното му уведомяване съгласно чл. 50 ал. 2 от ГПК, съдът е приложил и
уредената в чл. 50 ал. 4 от ГПК процедура, като е залепил уведомление по чл.
47 ал. 1 от ГПК на 09.10.2020 година и е дал на ответника двуседмичен срок
за получаване на книжата от канцеларията. Едва след изтичане на този срок и
неизвършване на каквито и да е действия от ответника, съдът е предприел
последващи процесуални действия, изразяващи се в изготвянето на
определението по чл. 140 от ГПК и насрочване на делото за разглеждане от
открито съдебно заседание на 20.01.2021 година от 13,30 часа. Призовката на
ответника, изпратена за това съдебно заседание отново е върната в цялост на
дата 17.11.2020 година с отбелязване, че търговското дружество не се намира
на адреса, че е било наемател там и е напуснало, като сведенията са събрани
от М.Я.. При така оформената призовка в съдебно заседание на 20.01.2021
година законосъобразно е прието от ОС – Пловдив редовно призоваване на
ответника при условията на чл. 50 от ГПК.
Що се отнася до доводите в молбата по чл. 240 ал. 1 от ГПК за
задължението на съда да връчи книжата и призовката за съдебно заседание
чрез адвокат Ж.Д., съдът ги намира за неоснователни по следните
съображения:
Към момента на завеждане на исковото производство – т. дело №
588/2020 година и връчването на преписа от исковата молба с приложенията и
призовката по описания по-горе начин, адвокат Ж.Д. не е имала качеството на
пълномощник на ответника по това дело. Пълномощното, представено по т.
дело № 588/2020 година е с дата 01.02.2021 година, съвпадаща с датата на
постановеното неприсъствено решение. До този момент тя не е могла да
представлява ответника като негов пълномощник, нито да получава книжа,
адресирани до него, доколкото не е посочена и като съдебен адресат по
3
смисъла на чл. 39 ал. 1 от ГПК. В представеното в заповедното производство
– ч.гр. дело № .../... година по описа на РС – Пловдив пълномощно/ стр. 143/
изрично е посочено, че адвокат Ж.Д. е упълномощена да представлява МЦ
„Х.“ ООД по ч.гр. дело № .../... година. Вярно е, че исковото производство по
чл. 422 от ГПК е своеобразно продължение на заповедното производство,
доколкото в него се установява съществуването на вземанията, за които са
издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Що се отнася обаче до
правата на адвоката да представлява дружеството, те зависят от волята на
упълномощителя и са в обема, в който са учредени. При изрично посочване в
адвокатското пълномощно, че се отнася само за заповедното производство,
не може да се приеме, че адвокатът има права да представлява дружеството и
в исковото производство по чл. 422 от ГПК. Предприетите от съда по т. дело
№ 588/2020 година процесуални действия по връчване на книжа и
призоваване на ответника на вписания в ТРРЮЛНЦ адрес на управление са
законосъобразни, доколкото ответникът е упълномощил адвокат Д. да го
представлява по това дело в по-късен момент, след провеждане на откритото
съдебно заседание на 20.01.2021 година и в деня на постановяване на
неприсъственото решение.
Нещо повече, дори при наличие на валидно упълномощаване на
адвокат в исковото производство по чл. 422 от ГПК, за съда не съществува
задължение да връчва книжа и призовки освен на страната и на адвоката, ако
той не е изрично посочен като съдебен адресат, каквито данни няма по
настоящото дело.
По тези съображения съдът намира, че молбата за отмяна на
постановеното неприсъствено решение в хипотезата на чл. 240 ал. 1 т.1 от
ГПК е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора МЦ „Х.“ ООД следва да бъде осъден да
заплати на Н... направените в настоящото производство разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Юрисконсултско възнаграждение се дължи
съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК, като неговият размер се определя по реда на
чл. 37 ал. 1 от Закона за правната помощ в размерите, посочени в чл. 25 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. В случая съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева на основание чл. 25 ал.
4
1 от НЗПП.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд


РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на адвокат Ж.Д. от АК – Х. като пълномощник
на МЦ „Х.“ ООД град П., ЕИК ..., за отмяна на постановеното по т. дело №
588/2020 година по описа на Окръжен съд – Пловдив неприсъствено решение
№ 2 от 01.02.2021 година.
ОСЪЖДА МЦ „Х.“ ООД, град П., ЕИК ..., да заплати на Н..., със
съдебен адрес РЗОК – П., град П., ул. „Х.Ч.“ № ..., сумата от 150 лева
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5