Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 47

 

 

гр. София, 11.03.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и дванадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

 

при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на прокурора ……...…………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 151 по описа за 2018 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            „С ” ООД, ЕИК е предявил срещу Община Ч. обективно съединени искове с правно основание чл.266, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД –

            1. за заплащане на сумата от 69 319.14 лева, съставляваща незаплатено възнаграждение за извършени СМР по част „Електро“, възложени на ищеца с договор № Д 50/14.04.2015 год. за възлагане на допълнителни възникнали СМР за подобект 1 : „СМР по текущ ремонт в сградата на ОУ „Св. св. Кирил и Методий”, с. Ч.“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.07.2018 год. до окончателното й заплащане;

            2. за заплащане на сумата от 24 016.10 лева, съставляваща незаплатено възнаграждение за извършени СМР по част „ОВК, ВиК и технологично обзавеждане на кухнята“, възложени на ищеца с договор № Д 137/24.08.2015 год. за инженеринг – проектиране, авторски надзор и изпълнение на строителство по изграждане на сградни инсталации в ОУ „Св. св. Кирил и Методий”, с. Ч.“, съставляваща част от дължимите суми по фактура 842/19.12.2017 год. на обща стойност 30 741.22 лева и

            за заплащане на сумата от 8 640 лева, съставляваща заплатено от изпълнителя на „П ” ООД възнаграждение за изготвени проекти по част „Архитектура – заснемане за възстановяване, конструктивно становище, безопасност и здраве, пожарна безопасност, управление на отпадъците и технически контрол по част конструктивна“ по договор № Д 137/24.08.2015 год.,

            ведно със законната лихва върху сумите, считано от 24.07.2018 год. до окончателното й заплащане;

            3. за заплащане на сумата от 1 216.58 лева, съставляваща мораторна лихва за забава в плащане на главницата от 24 016.10 лева за периода от 19.01.2017 год. до 19.07.2017 год. /изрично уточнение за периода е направено в първото по делото с.з./.

Претендират се и направените по делото разноски.

            С исковата молба се твърди, че с договор № 50/14.04.2015 год., сключен между „С” ООД в качеството на изпълнител и Община Ч., възложител, на ищеца било възложено изпълнение на част „Електро” за обект ОУ „Св. св. Кирил и Методий” – с. Ч.

На 24.08.2015 год. между „С ” ООД в качеството на изпълнител и Община Ч., възложител, бил сключен договор № Д-137, по силата на който ищецът се задължил да извърши „Инженеринг – проектиране, авторски надзор и изпълнение на строителство по изграждане на сградни инсталации в ОУ „Св. св.Кирил и Методий”.

На 07.07.2016 год. било сключено допълнително споразумение към договора, в което били описани CMP, които подлежат на изпълнение. Съгласно сключения договор и техническото задание към него ищецът изготвил възложените проекти, описани в част II – „Задание за проектиране”.

Тъй като в проектното задание липсвали част „Архитектура”, „Конструкции, ПВЗ, Пожаробезопасност“ и План за управление на строителните отпадъци, липсата им станала причина за връщане на документите за издаване на строително разрешение и горното довело до необходимостта от допълнителното им изготвяне. Същото било възложено от ищеца на архитектурно бюро „Проектно бюро Т4” ООД за което „С” ООД заплатило сумата от 7 200 лева без ДДС или 8 640 лева с ДДС. На база изготвените проекти по част Архитектурна, конструкция, технология, ПБЗ, ПБ, ВиК, Електро-, видеонаблюдение, охранителна система, оповестяване, пожароизвестяване, ОВК, Технология и План за управление на строителни отпадъци, било издадено разрешение за строеж № 5/08.06.2016 год. на главния архитект на Община Ч.

След издаване на разрешението за строеж започнало изпълнение на възложените дейности. Със заповед № 1/08.12.2017 год., издадена от главния архитект на Община Ч., била въведена етапност на строеж „Ремонт и изграждане на сградни инсталации в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”. На 27.02.2017 год. бил съставен констативен акт обр. 15 със забележки, като впоследствие били изпълнени всички необходими дейности по отстраняване на забележките.

След изпълнение на всички договорени работи по първи етап от строителството, включващ част ВиК, ОВК, Технологично обзавеждане на кухня, Електро-, силова и осветителна инсталации, обектът бил въведен в експлоатация с Удостоверение № 2/19.12.2017 год. на Главния архитект на Община Ч.

С издаване на горното удостоверение за въвеждане в експлоатация и съгласно т.6 (2) от подписания между страните договор за възложителя възникнало задължението да заплати сумите, явяващи се разлика от изпълненото по проект количество и платеното по съответните части, както следва :

- по част проектиране – 8 640 лева;

- по част „ОВК, ВиК и технологично обзавеждане на кухнята“ – 24 016.10 лева;

- по част „Електро“ – 69 319.14 лева.

Твърди се, че видовете и количествата CMP по част „ОВК, ВиК и технологично обзавеждане на кухнята“ били описани в представена на ищеца от възложителя заменителна таблица от 19.12.2017 год., получена по електронна поща. Дължимата сума за изпълнените работи била включена като част от сумата по фактура **********/19.12.2017 год. на обща стойност 30 741.22 лева.

Твърди се, че по част „Електро“ ищецът изпълнил ел. инсталацията, като изпълнението на тези дейности му било възложено допълнително – поради промяна в част „Технологична“ на проекта на кухненските помещения. Поради промяна на разположение на кухненското обзавеждане, стени и други в кухненските помещения, се наложило допълнително изграждане на ел. инсталация и промяна на вече изградената, което не било предвидено първоначално от възложителя и поради пропуск при първоначалното възлагане на корпус 1 от етаж 2. Част от дължимата по тази част сума била включена във фактура 842/19.12.2017 год.

            С уточняваща молба от 13.08.2018 год. ищецът сочи, че договорните му отношения с ответника започнали от 2014 год. На 10.09.2014 год. бил сключен първия договор между „С“ ООД и Община Ч, с предмет СМР по текущ ремонт на сгради – общинска собственост, обхващащ Подобект № 1 : СМР по текущ ремонт в сградата на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, с. Ч.

В процеса на изпълнение на СМР на сградата на ОУ „Св. св. Кирил и Методий” възложителят взел решение за промяна на обема на СМР, като бъдат подменени и сградните инсталации, за което бил подписан анекс с количествено стойностна сметка към него. Възлаганията по време на строителство били ориентировъчни. Когато се изпълнявал договорът от 2014 год., към него нямало изготвени проекти за изпълнение на дейностите. Такива били изготвени след възлагането през 2015 год., като с договор 137/24.04.2015 год. на ищеца бил възложен инженеринг на обекта – изготвяне на проект, авторски надзор и изпълнение на строителство на сградните инсталации на училището. Съгласно втория договор ищецът изготвил проекта повече от една година след като започнало изпълнението на сградните инсталации. След изготвяне на проектите ищецът изпълнил изцяло приетите с удостоверението за въвеждане в експлоатация дейности по първия етап на строителството.

С нова уточняваща молба от 21.09.2018 год. ищецът сочи, че първият договор, сключен между „С” ООД и Община Ч., е договор Д 70 от 10.09.2014 год., включващ ремонт на покриви, мазилки, шпакловки, плочки и други ремонтни работи. В хода на изпълнение на договора се установила необходимост от подмяна на електроинсталациите на училището и изграждане на слаботоковите инсталации, които до момента не били предвидени в рамките на количествените сметки. Тъй като тези дейности не били предвидени в КС към договора от 10.09.2014 год., било извършено допълнителното им възлагане, за което бил подписан договор Д 50/14.04.2015 год. за възлагане на допълнителни работи, възникнали в хода на изпълнение на договор Д 70 от 10.09.2014 год.

Твърди се, че в хода на изпълнение на дейностите по договора от 2015 год. количествени сметки били непрекъснато променяни с вътрешни заменителни протоколи, които обаче не били подписвани от представител на изпълнителя.

Сочи се, че след проведена открита процедура по ЗОП с възложител Община Челопеч с предмет „Инженеринг – проектиране, авторски надзор и изпълнение на строителство по изграждане на сградни инсталации в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, с. Ч.”, бил сключен Договор Д 137/24.08.2015 год. Сочи се, буквално, „че в изпълнение на този договор „проектирахме” вече направеното“. Дейностите по проектиране изцяло били приети от възложителя, а част от изпълнените от ищеца работи били приети и въведени в експлоатация, а друга част се използват и следва да бъдат въведени в експлоатация.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете като неоснователни, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

С отговора се сочи, че в сключения между страните договор № Д 50/14.04.2015 год. в раздел III, 3.1. била договорена цена съгласно ценовата оферта на изпълнителя в размер на 439 683.05 лева без включен ДДС или 527 619.66 лева с ДДС. В хода на изпълнение на този договор Община Ч. е извършила следните плащания за реално извършените и приети работи/дейности, възложени с договора, въз основа на двустранно съставени протоколи за установяване и заплащане на натурални видове строително-монтажни работи (акт обр.19) и издадени от изпълнителя фактури, както следва :

- авансово плащане от 237 428.84 лева по фактура № **********/16.04.2015 год.;

- плащане от  64 711.57 лева по протокол № 1/04.06.2015 год. и фактура № **********/05.06.2015 год.;

- плащане от  51 269.04 лева по протокол № 2/02.07.2015 год. и фактура № **********/02.07.2015 год.;

- плащане от 37 128.49 лева по протокол № 3/09.09.2015 год. и фактура № **********/09.09.2015 год.;

- плащане от 31 557.77 лева по протокол № 4/15.09.2015 год. и фактура № **********/15.09.2015 год. и

- плащане от 101 305.15 лева по протокол № 5/08.01.2016 год. и фактура №    **********/15.01.2016 год.

Общата стойност на заплатените по договора дейности възлизала на 523 400.86 лева.

Договор № Д 50/14.04.2015 год. бил приключен с извършеното на 22.01.2016 год. окончателно плащане, съгласно подписан протокол № 5/08.01.2016 год. (акт обр.19). Сочи се, че по договора допълнителни CMP/дейности извън неговия предмет, съгласно КСС и офертата на изпълнителя, не са възлагани на изпълнителя, не са предадени на Община Челопеч, съответно и не са приети.

Сочи се, че между страните бил сключен договор № Д 137/24.08.2015 год. за изпълнение на обществена поръчка с предмет инженеринг – проектиране, авторски надзор и изпълнение на строителство по изграждане на сградни инсталации в ОУ „Св. св. Кирил и Методий”. Съгласно уговореното в раздел II, т.3.(1). от договора и приложените към него техническо задание, техническо предложение на изпълнителя и ценово предложение на изпълнителя, възложената дейност по проектиране включвала изработването на инвестиционен проект (фаза – работен проект). Видно от уговореното в т.16 (1) от договора и офертата на изпълнителя, същият се е задължил да изготви инвестиционния проект във фаза – работен проект в обхвата съгласно Наредба № 4/21.05.2001 год. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, така че той да е основание за издаване на разрешение за строеж. Изготвените от изпълнителя отделни части Архитектура - заснемане за възстановяване, конструктивно становище, безопасност и здраве, пожарна безопасност, управление на отпадъците и технически контрол по част конструктивна, били части от възложения по договора инвестиционния проект – фаза работен проект, който проект бил платен от Община Ч. на 09.11.2015 год. и на 23.11.2015 год., съгласно издадена от изпълнителя фактура № **********/02.11.2015 год., с оглед на което претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 8 640 с ДДС за изготвени и незаплатени проекти по части Архитектура, е неоснователна.

По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 24 016.10 лева с ДДС, част от сумата по фактура № **********/19.12.2017 год. за извършени и неплатени СМР по договор № Д 137/24.08.2015 год., ответникът сочи, че не е спорно обстоятелството, че първи етап от строежа - ВиК, ОВК, Технологично обзавеждане на кухня, Електро-, силова и осветителни инсталации, бил завършен и въведен в експлоатация съгласно удостоверение № 2/19.12.2017год. издадено от Главния архитект на Община Ч. и се използва по предназначение. Посочените обаче в исковата молба СМР по вид, количество и стойност, не са предмет на процесния договор, не са включени в офертата на изпълнителя, съответно не са дейности, касаещи въведения първи етап от строежа. Действително между страните била водена кореспонденция във връзка с предложената заменителна таблица от 19.12.2017 год., но същата не била одобрена от възложителя, респ. не е подписана от него и не са приети за извършени работите по нея, в т.ч. и поради липса на анализни цени към нея. Именно и поради горното Община Ч. е отказала плащане по предявената от ищеца фактура № **********/19.12.2017 год. – неокомплектова, без приложени към нея документи съгласно изискванията на т.6(1) от договора.

            Ответникът също претендира направените по делото разноски.

            Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

 

            Предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.

            I. Първият от предявените искове с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 69 319.14 лева, съставляваща незаплатено възнаграждение за извършени СМР по част „Електро“, възложени на ищеца с договор № Д 50/14.04.2015 год., е квалифициран като такъв с определението по чл.374 от ГПК и с доклада по делото, като ищецът не е изложил възражения във връзка с тази квалификация. Следва да се отбележи, че горната квалификация е дадена и с отменителното определение на САС по ч.гр.д. № 4900/2018 год., с което са дадени задължителни указания до първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия с оглед констатациите за редовност на и.м. – въззивният съд е приел, че с уточняващата си молба от 21.09.2018 год. ищецът е изложил ясни твърдения, че по договор № Д 50/14.04.2015 год. ответникът не му е заплатил СМР по част „Електро“ на стойност 69 319.14 лева.

            Горните ясни твърдения на ищеца обаче влизат в пълна колизия с последващите подадена допълнителна искова молба и писмени бележки, депозирани в срока, определен от съда на осн. чл.375, ал.2 от ГПК. В същите вече ясно се сочи, че –

            „Стойността на изграждането на ел. инсталацията на помещенията, които не са предмет на ККС по договор № Д 50/14.04.2015 год., възлиза на 69 319.14 лева с ДДС и същата не влиза във възложените и заплатените дейности по договор № Д 50/14.04.2015 год.“. Ищецът пояснява, че след започване на изпълнението било констатирано, че в представената КСС към договора липсват като заложени дейности по част „Електро“, абсолютна предпоставка за цялостното приемане на обекта, което наложило извършването им от ищеца.

            Тук следва да се отбележи, че ищецът не е направил искане за изменение на този иск, поради което съдът продължава да е сезиран с претенция, основана на договорно основание – конкретно на цитирания договор № Д 50/14.04.2015 год. Доколкото обаче ищецът не установява, а и – видно от ДИМ и писмената му защита, не твърди процесните СМР по част „Електро“ да са му били възлагани от ответника с този договор, то искът следва да се отхвърли само на това основание – без да се изследва дали СМР са били действително извършени, макар и на друго основание.

 

            II. По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 24 016.10 лева, съставляваща незаплатено възнаграждение за извършени СМР по част „ОВК, ВиК и технологично обзавеждане на кухнята“, възложени на ищеца с договор № Д 137/24.08.2015 год., съставляваща част от дължимите суми по фактура 842/19.12.2017 год. на обща стойност 30 741.22 лева :

            На първо място следва да се посочи, че с уточняващата си молба от 21.09.2018 год. ищецът сочи, че в изпълнение на договор № Д-137/24.08.2015 год., който е бил с предмет инженеринг – проектиране, надзор и строителство, „проектирахме“ вече направеното“ по предходния цитиран горе договор № Д-50/14.04.2015 год. Горното съставлява изрично признание за симулативността на договор № Д-137/24.08.2015 год., който няма предмет – договорът е сключен за проектиране, но СМР вече са били извършени по предходен договор.

            На следващо място – в ДИМ ищецът конкретизира, че изпълнените дейности по договор № Д-137/24.08.2015 год. са описани в представена от възложителя заменителна таблица от 19.12.2017 год., получена от „С“ ООД по електронна поща и горното остава единственото твърдение, изложено по делото, за начина на възлагане на процесните СМР с цена 24 016.10 лева.

            Горното обаче не означава, че тези СМР са станали част от предмета на договора от 24.08.2015 год., доколкото не бе установено извършването им да е било възложено от  ответника. С отговора на и.м. последният изрично сочи, че тези СМР не са били включени в офертата на изпълнителя, съответно не са дейности, касаещи въведения първи етап от строежа; признава се, че между страните е водена кореспонденция във връзка с предложената заменителна таблица от 19.12.2017 год., но същата не е била одобрена от възложителя, не е подписана от него и не са приети за извършени работите по нея. Именно поради горното Община Ч. е отказала плащане по предявената от ищеца фактура № 842/19.12.2017 год.

            С оглед неоснователността на иска за заплащане на главницата от 24 016.10 лева съдът следва да отхвърли като неоснователен и акцесорния иск за заплащане на сумата от 1 216.58 лева, съставляваща мораторна лихва за забава в плащане на главницата за периода от 19.01.2017 год. до 19.07.2017 год..

 

 

 

             III. По отношение на претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 8 640 лева, съставляваща заплатено от изпълнителя на „П” ООД възнаграждение за изготвени проекти по част „Архитектура – заснемане за възстановяване, конструктивно становище, безопасност и здраве, пожарна безопасност, управление на отпадъците и технически контрол по част конструктивна“ по договор № Д 137/24.08.2015 год. :

Съгласно уговореното в раздел II, т.3.1. от договора и приложените към него техническо задание, техническо предложение и ценово предложение на изпълнителя, възложената дейност по проектиране включва изработването на инвестиционен проект (фаза – работен проект). Видно от уговореното в т.16.1 от договора и офертата на изпълнителя, същият се е задължил да изготви инвестиционния проект във фаза – работен проект в обхвата съгласно Наредба № 4/21.05.2001 год. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, така че той да е основание за издаване на разрешение за строеж. Изготвените от изпълнителя отделни части Архитектура – заснемане за възстановяване, конструктивно становище, безопасност и здраве, пожарна безопасност, управление на отпадъците и технически контрол по част конструктивна, са части от възложения по договора инвестиционния проект – фаза работен проект, който проект е бил заплатен от Община Ч. на 09.11.2015 год. и на 23.11.2015 год., съгласно издадена от изпълнителя фактура № 712/02.11.2015 год., поради което претенцията на ищеца за заплащане на изготвени и незаплатени проекти по части Архитектура, е неоснователна.

            С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника в цялост направените по делото разноски в размер на 4 820 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 4 620 лева и внесен депозит за ССЕ в размер на 200 лева.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ст” ООД, ЕИК срещу Община Ч. обективно съединени искове с правно основание чл.266, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД –

            1. за заплащане на сумата от 69 319.14 лева /шестдесет и девет хиляди триста и деветнадесет лв. и четиринадесет ст./, съставляваща незаплатено възнаграждение за извършени СМР по част „Електро“, възложени на ищеца с договор № Д 50/14.04.2015 год. за възлагане на допълнителни възникнали СМР за подобект 1 : „СМР по текущ ремонт в сградата на ОУ „Св. св. Кирил и Методий”, с. Ч.“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.07.2018 год. до окончателното й заплащане;

            2. за заплащане на сумата от 24 016.10 лева /двадесет и четири хиляди и шестнадесет лв. и десет ст./, съставляваща незаплатено възнаграждение за извършени СМР по част „ОВК, ВиК и технологично обзавеждане на кухнята“, възложени на ищеца с договор № Д 137/24.08.2015 год. за инженеринг – проектиране, авторски надзор и изпълнение на строителство по изграждане на сградни инсталации в ОУ „Св. св. Кирил и Методий”, с. Ч.“, съставляваща част от дължимите суми по фактура 842/19.12.2017 год. на обща стойност 30 741.22 лева и

            за заплащане на сумата от 8 640 лева /осем хиляди шестстотин и четиридесет лв./, съставляваща заплатено от изпълнителя на „П” ООД възнаграждение за изготвени проекти по част „Архитектура – заснемане за възстановяване, конструктивно становище, безопасност и здраве, пожарна безопасност, управление на отпадъците и технически контрол по част конструктивна“ по договор № Д 137/24.08.2015 год.,

            ведно със законната лихва върху сумите, считано от 24.07.2018 год. до окончателното й заплащане;

            3. за заплащане на сумата от 1 216.58 лева /хиляда двеста и шестнадесет лв. и петдесет и осем ст./, съставляваща мораторна лихва за забава в плащане на главницата от 24 016.10 лева за периода от 19.01.2017 год. до 19.07.2017 год.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК „С” ООД, ЕИК да заплати на Община Ч. направените по делото разноски в размер на 4 820 лева /четири хиляди осемстотин и двадесет лв./.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ :