Р Е Ш Е Н И Е
№………/2019г.
гр.Варна 08.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет
и първи състав в открито съдебно заседание проведено на петнадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Мария Минкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№6602/2019г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
В исковата молба ищецът А.А. твърди, че за адрес на
потребление гр.***
за
клиентски номер *** и абонатен
номер *** е
извършена корекция на потребено количество ел.енергия
от ответника „Е.п.“ АД, като е фактурирана електроенергия на стойност
2353,85лв. представляваща корекция на сметка в резултат на неточно измерване на
електромер № ***за период
от 20.01.2017г. до 19.01.2018г. Твърди, че на 19.01.2018г. служители на „*** са
извършили проверка на СТИ монтирано на адреса, като са съставили констативен
протокол №1301234 от 19.01.2018г., в който е удостоверено, че СТИ е демонтирано
и изпратено за експертиза в БИМ. Твърди, че на 12.04.2019г. е изготвен
констативен протокол от метрологична експертиза на СТИ №1019/12.04.2019г. от
БИМ, в който е отбелязано отсъствие на механични дефекти на кутията на клемите
на клемния блок
на електромера. Твърди, че е нарушено правото на потребителя за контрол
на показанията на СТИ, тъй като скритите
показания на СТИ не са били визуализирани на дисплея, като е неясно в кой
часови диапазон са действително консумирани натрупаните в скритите регистри
показатели, дали енергията по тарифи Т3 и Т4 е потребена
от ищеца като абонат за процесния период. Твърди,
че ищеца не е потребил
начислената му ел. енергия за периода от 20.01.2017г. до 19.01.2018г. и не е
манипулирал СТИ и, че издадената фактура № *** за сумата от 2353,85лв. е неправилна и незаконна, като липсва
справка с начина и основанието на изчислението на корекцията. Твърди, че не е
налице законово регламентирана възможност да преизчисление
на количеството потребена електрическа енергия,
доколкото СТИ не е било параметризирано да отчита по
три/четири тарифи. Твърди, че съгласно разпоредбите на чл.13 от Директива № ***/32/ЕО от 05.04.2006г. на Европейския
парламент, държавите-членки гарантират чрез вътрешни нормативни механизми, че
сметките се изготвят от електроразпределителните дружества, операторите на
разпределителната мрежа и фирмите за търговия с енергия на дребно въз основа на
реално енергийно потребление и информацията следва да бъде предоставена по ясен
и разбираем начин. Твърди, че
допълнително начисляване на ел. енергия би било допустимо само при доказано
виновно поведение, установяване периода на неотчитане и реално потребеното количество енергия. Твърди, че не дължи процесната сума. Предявява искане, съдът да постанови
решение, с което да приеме за установено , че А.Д.А. , ЕГН ********** не дължи
на „Е.П.“ АД сума в размер на 2353,85лв., представляваща цена на неточно
измерена/неизмерена ел. енергия за период от 20.01.2017г. до 19.01.2018г. по
фактура № ********** от 17.04.2019г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника е подал писмен отговор на исковата
молба, в който счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Прави
възражение, че процесната сума представлява цената на
реално доставена и потребена от абоната електрическа
енергия в размер на 13858 квтч. и се дължи от ищеца
на основание чл.50 от ПИКЕЕ, вр.с чл.200, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Твърди, че ищеца и ответното дружество са
страни по договор за пренос на ел. енергия през електроразпределителните мрежи
на *** сочи, че ответното дружество
изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено,
качествено и времево отношение като осигурява необходимото количество
ел.енергия в обект находящ се в ***, че на 19.01.2018г. е извършена техническа
проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на „*** АД в присъствието на двама свидетели, като за
извършената проверка е съставен констативен протокол № 1301234. Твърди, че при
извършени замервания с еталонен калибриран уред е установено, че в
невизуализираните регистри 1.8.3 има показания в размер на 874 квтч., в регистър 1.8.2-4742квтч., в регистър
1.8.3-8561квтч., в регистър 1.8.4-5297квтч, в регистър 1.8.0-19475квтч. Сочи,
че извършената експертиза от БИМ е установила намеса в тарифната схема на
електромера и наличие на преминала енергия, които не са визуализирани на
дисплея. Твърди, че на 15.04.2019г. „***Д съставя
становище за начисляване на електрическа енергия в размер на 13858квтч., а на
17.04.2019г. „Е.П.“ АД издава фактура № **********, с което е определена цената
на реално консумираната ел.енергия, натрупана в скрития регистър в размер на
2353,85лв. Моли да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание
чл.124
от ГПК.
Като писмени доказателства по делото са приети:
Копие от констативен протокол №***., констативен протокол от БИМ №1019/12.04.2019г.,
становище за начисление на ел.енергия от 15.04.2019г., справка за потреблението
към 10.05.2019г., извлечение за фактури и плащания към 10.05.2019г., 2бр. писма
на ответника до ищцата от 16.04.2019г. и от 17.04.2019г. с обратни разписки,
протокол за монтаж/демонтаж от 26.10.2016г. и СТЕ.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Разпределението на доказателствената
тежест в процеса по предявен отрицателен установителен
иск освобождава ищцата от носенето на доказателствената тежест и прехвърля същата върху ответника
в случай, че той оспорва претенцията чрез навеждане на противоположни на нея
положителни факти. Тази промяна в страната носител на доказателствената
тежест в конкретния случай възлага върху ответното дружество тежестта да
докаже, че ищцата е потребител на ел.енергия и че сметката е коригирана с
посочената в ИМ сума законно, верността на извършените изчисления съгласно
приложената методика, че претендираната сума е за
количество ел.енергия, което е действително доставено до абоната.
Не се спори и за наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на ел.енергия, по силата на който ищцата
се явява потребител на доставяната от ответното дружество ел.енергия през
електроразпределителните мрежи на „** АД.
Съгласно представената по делото фактура №***. (л.13), е начислена корекция въз основа на извършена
проверка в размер на 2 353.85лв., за обект находящ
се на адрес гр.*** с титуляр
ищеца. За изготвяне на фактурата и извършване на начислението ответникът се е
позовал на констатациите направени при проверка и отразени в Констативен
протокол №***, в който е
отразено, че е установена намеса в работата на СТИ отразяващо консумираната в
обекта ел.енергия. Посочено е, че при извършване на проверката е установено, че
СТИ е настроено по начин, че да отчита ел.енергия в регистър който не е видим
при регулярните проверки за отчитане на ползваната ел.енергия.
Съгласно представения констативен протокол от БИМ РО
Варна в СТИ отчитащо ползваната на адреса ел.енергия е била извършена софтуерна
намеса довела до отчитане на част от ползваната ел.енергия в скрит регистър на
устройството отчитана като тарифа Т3 и Т4, които не са видими при регулярно
четене на данните му.
Въпреки изложеното обаче, ответникът не е доказал,
че такова количество ел. енергия е доставено на ищеца, поради което същият да
дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно
необходимо, защото ел.енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба
се подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът
дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. В този
смисъл е решение №1081/07.02.2008г., постановено по търг. дело №657/2007г. на
ВКС, определение №717/18.11.2009г., постановено по търг.дело №658/2009г.
липсват обаче безспорни доказателства за това от кой момент е започнало
начисляването на ползваната ел.енергия в скрития регистър на тарифа Т4 на СТИ,
а това от своя страна води до невъзможност да се установи еднозначно стойността
на тази енергия.
На следващо място, като аргумент за недължимост на сумата, който е във връзка с принципа да се
заплаща за реално получена стока, е и обстоятелството, че при подобен род
корекции, не е ясна и остава неясна, при липса на проверки, към коя дата е
налице неотчитане на ел. енергия, което от своя страна би довело до
неоснователно обогатяване на ответното дружество. В тази връзка разпоредбата на
Общите условия и на двете дружества съществено противоречи на основни принципи
на правото, както и на добрите нрави.
Задължителната практика на ВКС се придържа и към
разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия
само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на
доставяната електроенергия, както е регламентирано в Общите условия на
ответника, противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на
договорната отговорност и е недопустимо ангажирането й при липса на
доказателства за виновно поведение на потребителя, препятствало правилното
отчитане.
Що се отнася до начислената сума за възстановяване
на ел.захранване, то при извода, че ответника не е имал право да претендира
сумата за корекция последният не е бил в правото си да прекъсва ел.захранването
на имота и съответно да иска суми за възстановяването му.
Следва да се има предвид, че макар вещото лице да е
посочило, че е трудно да бъде извършено въвеждане на допълнителни данни в СТИ
преди неговото монтиране, то настоящия случай не е такъв. Водно от вписванията
в констативния протокол на „*** СТИ с №*** 0216 6692 8757 е именно сваленото и изпратено
за изследване в БИМ, като това устройство е монтирано на 26.10.2016г. и е
невъзможно да се установи от който момент и в кой период от тази дата се е начислила
енергията в тарифи Т3 и Т4.
По изложените съображения следва да се приеме, че
ответникът не е доказал при условията на пълно и главно основание, че тази сума
му се следва и предявените искове следва да бъдат уважени.
Предвид извода за основателност на претенцията
ответника следва да бъде осъдена да заплати на ответника сторените в настоящото
производство разноски възлизащи на 94.15лв.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА между „Е.П.“
АД, *** и ищеца А.Д.А. ЕГН********** ***, че ищецът не дължи на „Е.П.“
АД сумата от 2 353.85лв. начислена като корекция от ответното дружество за
обект находящ се на адрес: гр.***, за периода от 20.01.2017г. до 19.01.2018г. за
клиентски №*** и абонатен
№***, на основание чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, *** да заплати на
А.Д.А. ЕГН********** *** сумата от 94.15лв., представляваща направените по
делото съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на
уведомяването.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: