Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 1467 /30.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на първи октомври,
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ
ДИАНА ГАНЕВА
при секретар Г. Д., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 1546/2020г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът Х.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, е оспорил
решение № 92/29.06.2020г. постановено по АНД № 128/2020г. по описа на Районен
съд Царево, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 19-4635-000191
от 12.08.2019г. на началника на РПУ – Приморско към ОД на МВР – Бургас. С наказателното
постановление за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175,ал.3,
пр.1 от ЗДвП на касатора е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Иска да
бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща
представител.
Ответникът по касация Районно управление – Приморско при ОД на
МВР - Бургас, редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас – прокурор Дарин
Христов, счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение
предлага да бъде оставено в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
Х.С.Д. е наказана за това, че на 11.07.2019г. в 12:15 часа в
гр.Китен на ул.“Атлиман“ с посока на движение към ул.“Крайморска“ управлява
триколесно МПС червено на цвят, без марка и модел с фабричен номер МС48V500W18040250, което не е регистрирано по надлежния ред.
Административнонаказващият орган е приел, че е нарушена нормата на чл.140, ал.1
от ЗДвП.
Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
Съгласно чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наказва се с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което
не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.
Районният съд, след като обсъдил всички доказателства, е
приел, че не са налице съществени нарушения на процедурата при установяване на
административното нарушение и при налагане на наказанието и е потвърдил наказателното
постановление.
Обжалваното
решение е правилно.
Наведените
в касационната жалба възражения са неоснователни. При описание на нарушението в
наказателното постановление е записано, че то е извършено на 11.07.2019г. в
12:15 часа в гр. Китен, на ул. „Атлиман“, в посока на движение към ул.
„Крайморска“. Така описаното място на констатиране на нарушението този съдебен
състав намира за изчерпателно. Затова необосновано се явява твърдението, че в
наказателното постановление липсва адекватно посочване на мястото на
нарушението. Нерегистрираното МПС е било в движение, а не в покой и посочването
на конкретен номер на улицата, по която се е движело, би било некоректно.
Отделно от това, след като МПС е в движение, достатъчно е конкретизирането на
мястото на нарушението по начина, по който това е извършено от
административнонаказващия орган в процесното наказателно постановление.
Неоснователно
е и възражението, касаещо приложението на чл.7, ал.1 от Наредба №
І-45/23.03.2020г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни. Касаторът подчертава
първата част от изречението, съставляващо нормата на чл.7, ал.1 от тази
наредба, а именно „превозните средства, на които не може да се установи
поставеният от производителя идентификационен номер, не се регистрират“.
Тълкуването на нормите обаче изисква да се тълкува пълният текст на нормата, да
се съобрази нейното системно място в целия нормативен акт, както и целите на
нормативния акт и да се прецизира, като се съпостави и анализира с останалите
норми. В случая текстът на нормата, която касаторът цитира е следният:
„превозните средства, на които не може да се установи поставеният от
производителя идентификационен номер, не се регистрират, с изключение на
превозно средство, изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и
предоставено за нуждите на бюджетна организация, като регистрирането му се
извършва след поставяне на нов идентификационен номер“. Съществена за
разбирането на съдържанието на ал.1 е ал.2 на чл.7 от наредбата, според която
извън изключението по ал.1, превозните средства, на които не може да се
установи поставеният от производителя идентификационен номер и документите за
тях, се задържат и се уведомяват съответните органи. От тази разпоредба, както
и останалите алинеи от 3 до 7 на чл.7 от наредбата се установява, че
законодателят, като е дефинирал превозни средства, на които не може да се
установи поставеният от производителя идентификационен номер, е имал предвид
тези превозни средства, за които има съмнения ,че номерът е умишлено изтрит или
подправен, а не превозните средства, които въобще никога не са имали поставен
такъв идентификационен номер. Освен това, както се установява от съдържанието
на текста на ал.2, тези превозни средства следва да бъдат задържани и
компетентните органи да установят на какво се дължи фактът, че не може да бъде
установен поставеният от производителя идентификационен номер. Анализът на
цитираните разпоредби обосновава извода, че те са абсолютно неотносими към
процесния спор.
На
последно място, неоснователно е и възражението, според което съдът не може да
анализира приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, след като
администартивнонаказващият орган не е обсъдил приложението в случая на тази
норма. Според тълкувателно решение № 1/2007г. на ВКС преценката за маловажност
на случая по чл.28 от ЗАНН е преценка за законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол, което означава, че съдилищата, при наличие на възражения, са длъжни да
обсъдят всеки конкретен случай през призмата на чл.28 и да преценят дали са
налице предпоставки за приложението на тази разпоредба. В конкретния случай
районният съд е изложил мотиви, според които не са налице предпоставки, които
да обосноват приложението на маловажния случай. Тези мотиви се споделят изцяло
от настоящия съдебен съста
По
изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено
в сила.
На
основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 92/29.06.2020г. по АНД № 128/2020г. по описа на
Районен съд Царево.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: