Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260379/16.3.2021г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и седми състав, в публично съдебно заседание на десети
март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пл. Караниколов
Секретар Петранка
Петрова,
като
разгледа докладваното НАХД № 4251/2020 г. по описа на РС - Варна, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на "П." ЕООД ***,
ЕИК *********, представлявано от Р.М.Д., против Наказателно постановление № 03
-012883/25.06.2020 г., издадено от
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на
въззивника за нарушение по чл. 264, вр. чл.
128, т. 2 и чл.154, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ на основание чл.
415в. ал. 1 от КТ е наложено административно наказание – „имуществена
санкция“ в размер на 200.00 /двеста/ лева.
Въззивникът обжалва
наказателното постановление с искане за цялостната му отмяна, като настоява
съдът да приеме, че в случая е налице хипотезата на чл. 28
от ЗАНН и на дружеството – въззивник не следва да
бъде налагана административна санкция за допуснатото нарушение. В с. з. въззивникът
редовно призован, не се явява и не се представлява по делото.
Въззиваемата
страна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че
констатациите на наказващия орган относно извършването на нарушението, неговия
автор и санкцията, която следва са правилни и
обосновани и че при съставяне на наказателното постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Счита, че разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН е неприложима в настоящия случай. Моли съда, да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
При
извършена през м. май 2020 г. проверка по спазване на трудовото законодателство
на "П." ЕООД *** се установило, че лицето И.В.И., ЕГН **********,
работещ в дружеството на длъжност "обслужващ погребално бюро", е
полагал труд на 26.12.2019 г. /Рождество Христово/, като не му е било заплатено
полагащото му се възнаграждение за това, че е работил на официален празник.
Това обстоятелство било констатирано въз основа на представените от страна на
дружеството копия от ведомост за заплати, график за работа за месец декември
2019 г., ТД № 36/21.02.2019 г.
Въз основа
на това на 08.06.2020 г. срещу "П." ЕООД в присъствието на неговия
управител бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
за допуснато нарушение по чл. 264, вр. чл. 154
ал.1 и чл.
128, т. 2 от КТ.
Срещу така
съставения акт на 08.06.2020 г. е депозирано писмено обяснение на основание
чл.402, ал.1, т.2 от КТ, ведно с ведомост за заплати за месец декември 2019 година.
Административно наказващия орган
/АНО/, счел, че са налице обстоятелствата по чл.
415в. ал. 1 от КТ и наложил предвидената в тази разпоредба имуществена
санкция към средния размер.
Така
описаната фактическа обстановка се приема за установена въз основа на
кредитираните от съда като безпристрастно дадени и резултат от непосредствени
лични възприятия показания на разпитаните свидетели – М.М.
и П.Н., както и от приложените по делото писмени доказателства. Същите са
безпротиворечиви и преценени в тяхната съвкупност не налагат различни
фактически изводи.
Съдът, въз
основа на императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения
акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на
наказателното постановление направи следните фактически и правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок от легитимирано чрез правния си интерес лице,
поради което е приета от съда като допустима.
Относно
компетентният орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.
416, ал. 2 от КТ - ръководителя на съответния контролен орган в лицето на
Директора на Дирекция "ИТ" гр. Варна.
Относно
процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:
Служебната
проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното
наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение,
въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи
основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които
гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере в както
точно е обвинен. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН.
Нарушението е описано ясно и точно, визирана е конкретно нарушената правна норма
и всички свързани с нея законови и подзаконови нормативни актове, което е
гарантирало правото на нарушителя да разбере какво именно нарушение му се
вменява, за да може адекватно да организира защитата си по него. Възражения за
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на проведеното
административно – наказателно производство не се правят и от въззивника.
Относно
материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания
административен акт.
За да е
съставомерно нарушението по чл. 264 КТ следва наказаното лице да има
качеството работодател, да е престиран труд от
работник или служител на официален празник и да не е платено за престирания труд възнаграждение в удвоен размер. В
настоящия случай, от събраните по делото доказателства - писмени и гласни
безспорно се установява, че към момента на проверката, извършена от служители
на Д"ИТ" – Варна дружеството не е заплатило на И.В.И. дължимото трудово възнаграждение за положения
от него труд на официален празник. Сторило е това впоследствие, за което е
представило и доказателства пред АНО. Въз основа на тях наказващия орган приел,
че в случая е налице хипотезата на чл.
414в., ал. 1 от КТ, съгласно който - "За нарушение, което е отстранено
веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от
което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100/сто/ до 300 /триста/
лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 /петдесет/ до 100
/сто/ лв".
Ето защо
съдът приема, че в конкретния случай дружеството – въззивник
действително е осъществило от обективна и субективна страна състава на
визираното в чл. 264 от КТ нарушение.
Правилно и
законосъобразно АНО е приел, че са налице предпоставките на чл.
415в. от КТ за ангажиране на отговорност за маловажно нарушение.
Законодателят конкретно е посочил какви са критериите, на които трябва да отговаря
нарушението, за да се квалифицира по този привилегирован състав. На първо място
е предвидено нарушението "да може да се отстрани веднага по реда,
предвиден в този
кодекс" и на второ – "от него да не са произлезли вредни
последици за работници или служители". Нормата е императивна, тя не дава
оперативна самостоятелност на АНО, а и на съда, да прецени по целесъобразност
дали следва да приложи тази норма. Нарушението не само може да бъде отстранено
веднага след установяването му, но и реално е било отстранено, като още на
следващия месец на работника е било платено полагащото му се възнаграждение. От
деянието не са настъпили вредни последици. При тези обстоятелства АНО е бил
длъжен и е приложил привилегирования състав на нарушение по чл. 415в.
Определяйки
санкцията в предвидения максимален размер АНО не е съобразил обстоятелствата,
визирани в нормата на чл. 27
от ЗАНН. При определяне размера на санкцията по чл.
415в. от КТ, като смекчаващо отговорността обстоятелство е следвало да
бъдат взети предвид осъзнаването на нарушението, ниската стойност на дължимото
възнаграждение и факта, че се касае за положен труд в само един ден,
сравнително краткото просрочие на изплащането на
дължимото възнаграждение, липсата на данни за други допуснати нарушения на
трудовото законодателство от въззивника. Всички тези обстоятелства не са били
преценени от наказващия орган, който необосновано е наложил санкция на
нарушителя към средния размер. Предвид липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства на нарушителя, съдът намира, че наказанието следва да бъде
определено в минимален размер на предвиденото в закона. Имуществена санкция в
размер на 100.00 /сто/ лева би била достатъчна с оглед конкретно извършеното
нарушение и за да се постигнат предвидените от закона цели, като се въздейства
както върху нарушителя, така и върху членовете на обществото.
На
последно място, предвид възраженията на въззивника, наведени от неговия
процесуален представител по съществото на делото, следва да се отбележи, че
съгласно Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по Тълкувателно дело №
7/2010 г. на ОСК на ВАС специалният състав по глава ХIХ, раздел II КТ на
"маловажно" административно нарушение по чл.
415в. от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28
от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
"Маловажните"
нарушения установени по КТ, съобразно чл.
415в. от КТ следва да имат два основни признака - нарушението да е
отстранимо веднага след установяването му и от него да не са настъпили вредни
последици за работници и служители, като в настоящия случай са налице и двете
предпоставки. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от
административнонаказателна отговорност /за разлика от случаите по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание - имуществена
санкция, но в многократно по-нисък размер. По изложените съображения съдът
намира за неоснователно възражението на жалбоподателя относно приложението на чл. 28
от ЗАНН, тъй като в настоящия случай приложението на чл. 28
от ЗАНН се дерогира от специалната норма на чл.
415в. ал. 1 от КТ, касаеща привилегированите
състави на административни нарушения на този кодекс.
Разпоредбата
на чл.
415в. ал. 1 от КТ се отнася към тази на чл. 28
от ЗАНН като специална норма към обща в производствата по налагане на
наказания във връзка с установени нарушения по прилагане на трудовото
законодателство. Тя дава възможност на административнонаказващия орган, при
наличие на определени обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца с
по-ниска степен на обществена опасност, да наложи по-лека санкция, без да
нарушава принципа за индивидуалната и генералната превенция.
Гореизложените
съображения мотивират съда да приеме, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде изменено в частта на наложената санкция, поради което и на
основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 03 - 012883, издадено на 25.06.2020 год. от
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна, срещу "П."
ЕООД ***, ЕИК *********, представлявано от Р.М.Д., ЕГН **********, като
НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция“ от 200.00 /двеста/ лева на
100.00 /сто/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен
съд – Варна в 14 - дневен срок
от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: