Р Е Ш
Е Н И Е
град София, 20.05.2021 година
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ..…......… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА
въз.гр.дело №13562 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №159384 от 05.07.2019г., постановено по гр.дело №28883/2018г.
по описа на СРС, ІІ Г.О., 77-ми състав, са отхвърлени
предявените от "Ю.Б." АД срещу К.Б.К. при условията на
обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД за
приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от
9987.63 лв., непогасена главница по договор - заявление за издаване на кредитна карта
American Express от 06.06.2005г., подписан между "Пощенска банка"
АД и ответника, ведно със законна лихва
за периода от 22.01.2018г. до изплащане на вземането, сумата от 1760.95 лв., представляваща договорна лихва
за периода 01.11.2016г. - 17.01.2018г., сумата от 1095.47 лв., представляваща мораторна лихва за периода
01.11.2016г. - 17.01.2018г., такси в размер на 191.79 лв. за периода
01.11.2016г. - 17.01.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от
29.01.2018г. по ч.гр.д. №4599/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 77-ми състав.
Постъпила
е въззивна жалба от ищеца - "Ю.Б." АД, чрез адв.Вл.П., с която се обжалва изцяло решение №159384 от 05.07.2019г., постановено по гр.дело
№28883/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 77-ми състав, с което са отхвърлени
предявените срещу К.Б.К. при условията на
обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД. Инвокирани са доводи за
неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, като постановен в
нарушение на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото
доказателства. Поддържа се, че незаконосъобразен като противоречащ на закона е
изводът на СРС за нищожност на процесното заявление – договор за издаване на
златна кредитна карта American
Express от 06.06.2005г. поради липса на посочен кредитен лимит. Твърди се, че няма нормативно
признато задължение на банката-издател да посочва за в бъдеще конкретен
кредитен лимит. Точно обратното – дава се право на картоиздателя едностранно да
променя кредитния лимит, което съответства на посоченото в т.7.2 от Общите
условия, неразделна част от договора за издаване на кредитна карта. Твърди се
още, че от приетата по делото като неоспорена съдебно-счетоводна експертиза се
установява факта, че ответникът е усвоявал и ползвал предоставения от банката
кредитен лимит, което е достатъчно основание да се приеме, че е възникнало
валидно кредитно правоотношение между страните. Поддържа се още, че ответникът
дължи погасяване на неизплатените от него задължения, конкретно посочени по
вид, размер и период в заключението на съдебно-счетоводна експертиза, което е
основание за уважаване на заявените искови претенции. По изложените аргументи
моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло първоинстанционното
съдебно решение и постанови друго, с което да уважи предявените искове като основателни
и доказани. Претендира присъждане на разноски, направени в заповедното
производство и пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна - К.Б.К. не депозира писмен отговор и не взема становище относно подадената
въззивна жалба.
Предявени са от "Ю.Б."
АД срещу К.Б.К. при условията на субективно
и обективно съединяване следните искове: иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на
вземане на ищеца спрямо ответника за сума в размер
от 9987.63 лв., непогасена главница по договор - заявление за издаване на кредитна карта
American Express от 06.06.2005г.; иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК вр.240, ал.2 ЗЗД за установяване съществуване на вземане на
ищеца спрямо ответника за сума в размер от
1760.95 лв., представляваща договорна лихва за периода 01.11.2016г. - 09.11.2017г.; иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане на ищеца спрямо ответника за сума в размер от 1095.47 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 01.11.2016г. - 17.01.2018г.; иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на
вземане на ищеца спрямо ответника за сума в размер от
191.79 лв., представляваща дължими такси за периода 01.11.2016г. - 17.01.2018г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист от 29.01.2018г. по ч.гр.д. №4599/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 77-ми
състав.
С оглед предмета на постъпилата
въззивна жалба на въззивен контрол подлежи изцяло постановеното
първоинстанционно решение.
Софийският
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния
съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на
чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на
настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата
инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и
обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните
искови суми видно от приложеното ч.гр.д.
№4599/2018г. по
описа на СРС, ІІ Г.О., 77-ми състав,
въззивника - ищец- "Ю.Б." АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК на 22.01.2018г. и е
постановена на 29.01.2018г. заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по реда на чл.417 от ГПК срещу К.Б.К. за заплащане на
сумите, посочени в заявлението. В
срока по чл.414 от ГПК длъжника - К.Б.К. е подал възражение, поради което дължимите от него суми, посочени в заповедта на
изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни
искове.
На следващо място по
делото не се спори между страните, а и от доказателствата се установява, че е
бил подписан договор -заявление
за издаване на златна
кредитна карта American
Express от 06.06.2005г., съгласно което ответникът - К.Б.К. е поискал от "Пощенска банка" АД /чийто универсален правоприемник
е ищеца - "Ю.Б." АД – факт, по отношение на който няма спор между страните/ да му предостави суми по златна кредитна карта
American Express. Заявлението е подписано за картодържател на 06.06.2005г. и за
банката – на 06.06.2005г.. В заявлението се съдържа
декларация на заявителя - К.Б.К., че е запознат с
Общите условия за издаване и използване на кредитни карти American Express,
приема ги и разбира, че банката може да отхвърли заявлението, без да посочи
причина за това. В Общите условия е посочено, че по силата на сключения договор банката предоставя на ответника кредитна
карта American Express, която може да бъде използвана при заплащане на стойността
на сделки на места, технически оборудвани да приемат плащания, посредством картата, за извършване на транзакции чрез автоматични
устройства АТМ, както и да извършва тегления в брой в рамките на кредитния
лимит. В чл.15 от Общите условия към договора е посочено, че картоиздателят има
право да прекрати договора с картодържателя и да обяви картата за невалидна, в
който случай картодържателят е длъжен да я върне незабавно на картоиздателя,
ако картодържателят не е изплатил минималните месечни вноски по две
последователни месечни извлечения. Съгласно чл. 15.2 при прекратяване на
договора от картоиздателя цялото задължение става незабавно изискуемо.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо, но по същество неправилно. За да постанови обжалваното съдебно
решение, с което са отхвърлени предявените искове, първостепенният съд е приел,
че процесният договор, обективиран в заявление
за издаване на златна
кредитна карта American
Express от 06.06.2005г., е изцяло нищожен на
основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, съответно липсва възможност опорочената сделка да породи правни последици, т.е. същата е непоправима, без възможност за саниране,
което е основание в полза на банката да не може да възникне валидно вземане срещу ответника за
връщане на заета сума на договорно основание. Настоящият съдебен състав счита
обоснованият в обжалваното решение извод на СРС за неоснователност на
предявените искове за неправилен и за незаконосъобразен, тъй като не
съответства на събраните по делото доказателства. Така постановеното
първоинстанционно решение е незаконосъобразно, обоснованите в него изводи
противоречат на събраните по делото доказателства и са направени при неправилен
анализ на материалния закон.
Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба, които
настоящият състав счита за основателни, намира да посочи следното:
В конкретната хипотеза и от
анализа на събраните по делото доказателства се установява, че е бил сключен договор на 06.06.2005г., по силата на който ищецът е поел
задължение да предостави на ответника определен кредитен лимит при използването на издадена
златна кредитна карта
American Express, а съответно ответникът е поел задължение да връща сумите, както и да заплаща
минимална месечна вноска в размер на 5 % от усвоената сума, но не по-малко от
20 лв.. Неоснователно е
релевираното от ответника в писмения отговор възражение, че не е запознат и
не е получил Общите
условия, тъй като видно от заявлението – договор за издаване на златна кредитна карта American Express и декларация към него, същото е подписано от ответника, който
е декларирал, че е запознат с Общите
условия за издаване на златна кредитна карта American Express. Следователно се
налага извода, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение по сключен писмен
договор, с права и задължения на страните, уредени в Общите условия, неразделна
част от договора. Договорът е действителен - спазена е писмената форма за
валидност, като освен това договорът се е изпълнявал - картодържателят-ответник
по настоящето дело е ползвал суми по картата, както и е извършил плащания по
издадената златна кредитна карта. Не може да бъде споделен изводът
на СРС, че след като в договора няма изрично посочен предоставения на
картодържателя кредитен лимит, то това е основание за прогласяване нищожност на заявление –
договор за издаване на златна кредитна карта American Express на
основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД. Настоящият въззивен състав счита, че обстоятелството, че не е изрично
посочен в договора предоставен на картодържателя кредитен лимит, не е от съществено значение за изхода на
спора, тъй като използваната и дължима сума от картодържателя се установява от приетото по делото като неоспорено заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, в което са
отразени усвояваните
и погасени от ответника суми по издадената златна кредитна карта по дати и
размери, посочени в таблица /неразделна част от заключението/. Експертът-счетоводител
е посочил, че
размерът на дължимото по договора се начислява ежемесечно чрез изготвяне на
месечно извлечение, като внасянето на минималната вноска по него е задължителна
за картодържателя. В случая предоставеният кредитен лимит по картата е 10000 лв.. На следващо място от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 22.01.2018г., ответникът не е погасил следните задължения: 9987.56
лв., непогасена главница по договор - заявление за издаване на златна кредитна карта American Express от 06.06.2005г.; 1760.95 лв., представляваща възнаградителни лихва за периода 07.10.2016г. - 06.11.2017г.; 1095.47 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава за периода
07.10.2016г. - 06.11.2017г.; 86.50 лв.,
представляваща дължими такси и разходи за периода 07.10.2016г. - 06.11.2017г.. Експертът е посочил, че непогасените задължения са обективирани в месечни
извлечения, в които са отразени дата на падежите на задълженията, които дати предхождат
датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 22.01.2018г., както
следва: 31.10.2016г., 29.11.2016г., 29.12.2016г., 30.01.2017г., 01.03.2017г.,
29.03.2017г., 02.05.2017г., 29.05.2017г., 29.06.2017г., 31.07.2017г.,
29.08.2017г., 29.09.2017г., 30.10.2017г., 07.11.2017г., 07.12.2017г. и
08.01.2018г.. При доказателствена тежест за ответника в хода на съдебното
производство не са представени
доказателства за извършени плащания на усвоените суми по кредитната карта по месечни
извлечения с дати на падежи, посочени в заключението на вещото лице.
Следователно се налага извода, че в полза на банката е възникнало правото да прекрати договора, тъй като непогасените от
ответника вземания са станали изискуеми преди подаването на заявлението
по чл.417 от ГПК - 22.01.2018г..
Неоснователно се явява релевираното от ответника в
писмения отговор възражение,
че вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по
реда на чл.417
от ГПК, са погасени по
давност. Най-ранната
дата на падежа на вноските, които не са платени от ответника, е настъпил на 31.10.2016г. и към момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по реда на чл.417
от ГПК – 22.01.2018г., не е изтекла предвидената в чл.110 от ЗЗД обща
петгодишна давност.
С оглед гореизложеното и като
съобрази липсата на ангажирани доказателства
за погасяване на задълженията, за които е установено, че са валидно възникнали
и изискуеми, то въззивният
съд приема, ответникът е
длъжник на процесните вземания, поради което предявеният установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен за сума в размер от 9987.56 лв., непогасена главница по договор - заявление за издаване на кредитна карта
American Express от 06.06.2005г., ведно
със законната лихва за периода от 22.01.2018г. до
изплащане на вземането, като за разликата до пълния предявен размер от 9987.63 лв. следва да се отхвърли като неоснователен; предявеният установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК вр.240, ал.2 ЗЗД следва да бъде изцяло уважен за сумата от 1760.95 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода 07.10.2016г. - 06.11.2017г.; предявеният установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД следва да бъде изцяло уважен за сумата от 1095.47 лв., представляваща мораторна
лихва за забава за периода 07.10.2016г. - 06.11.2017г.; предявеният установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен за сума в размер от 86.50 лв., представляваща дължими такси и разходи за периода 07.10.2016г. - 06.11.2017г., като за разликата до пълния предявен размер от 191.79 лв. следва да се отхвърли като неоснователен, за които суми е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от
29.01.2018г. по ч.гр.д. №4599/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 77-ми състав.
Поради несъвпадение
на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното съдебното решение, следва
да се отмени частично на основание чл.271, ал.1 от ГПК и да бъде постановено
друго, с което предявените установителни искове да бъдат уважени до посочените
по-горе размери.
По разпределяне отговорността
за разноски в заповедното
производство:
Разноските по заповедно дело
не са самостоятелна претенция, която да подлежи на установяване в хода на
исковото
производство Същевременно,
произнасянето на съда по иска по чл.422 от ГПК предоставя правомощието на исковия съд
да разпредели отговорността за разноски по заповедно производство и съдът дължи изричен осъдителен
диспозитив в хода на исковото дело по тези разноски. Това е така, защото
отговорността за разноски по заповедното дело се разрешава с оглед на изхода на
делото по иска по чл.422 от ГПК и съобразно разпоредба на чл.81 от ГПК именно исковият съд следва да разпредели тази отговорност, като съд,
слагащ край на спора по вземането по повод на което тези разноски са направени
(В този смисъл т.12 от ТР от 18.06.2014 г. по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК на
ВКС).
С оглед гореизложеното и като
съобрази че със заповедта в тежест на ответника са възложени разноски и като съобрази изхода на делото по предявените исковете по чл.422 от ГПК, то съдът
приема че следва да постанови осъдителен диспозитив в настоящото дело и в полза на ищеца да се присъди сумата от 1039.33 лв., представляваща направени разноски в заповедното
производство за платена
държавна такса и за възнаграждение за адвокат, изчислени съобразно уважената част на предявените
искове.
По отговорността за разноски, направени в исковото
производство:
С оглед изхода на спора пред настоящата
инстанция заявената претенция на въззивника-ищец за присъждане на разноски се
явява основателна. На основание чл.78, ал.1 от ГПК въззиваемият-ответник следва
да бъде осъден да заплати на въззивника-ищец сторените разноски в
производството пред СРС в общ размер на сумата от 1594.62 лв., изчислени
съобразно уважената част на предявените искове, както и направените разноски
пред въззивната инстанция в размер на сумата от 282.66 лв., изчислени съобразно
уважената част на предявените искове.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№159384 от 05.07.2019г., постановено по гр.дело
№28883/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 77-ми състав, В ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените от "Ю.Б." АД срещу К.Б.К. при
условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 ЗЗД за сума от 9987.56 лв., непогасена главница по договор - заявление
за издаване на златна
кредитна карта American
Express от 06.06.2005г., ведно със законната лихва за периода от 22.01.2018г. до изплащане на вземането,
с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.240, ал.2 ЗЗД за сума от 1760.95 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода 07.10.2016г. - 06.11.2017г.; с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД за сума от 1095.47 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 07.10.2016г. - 06.11.2017г.; с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
ЗЗД за сума от 86.50 лв., представляваща дължими такси и разходи за периода 07.10.2016г. - 06.11.2017г.,
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "Ю.Б." АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***;
срещу К.Б.К., с ЕГН **********,***; при условията на субективно и
обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК вр.чл.240, ал.1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 9987.56 лв., непогасена главница по договор - заявление за издаване на златна кредитна карта American Express от 06.06.2005г., ведно със законната лихва
за периода от 22.01.2018г. до изплащане на вземането, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.240, ал.2 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1760.95
лв., представляваща
договорна /възнаградителна/
лихва за периода 07.10.2016г. - 06.11.2017г.; с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД,
че ответникът дължи на ищеца сумата от
1095.47 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 07.10.2016г. - 06.11.2017г.; с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
ЗЗД, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 86.50 лв., представляваща дължими такси и разходи за
периода 07.10.2016г. - 06.11.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от
29.01.2018г. по ч.гр.д. №4599/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 77-ми състав.
ОСЪЖДА К.Б.К.,
с ЕГН **********,***; да заплати на "Ю.Б." АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***; на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1039.33 лв., представляваща направени разноски в заповедното производство за платена държавна такса и за възнаграждение за адвокат, изчислени съобразно
уважената част на предявените искове; сумата от 1594.62 лв., представляваща сторени разноски в производството
пред СРС, изчислени съобразно уважената част на предявените искове; както и
сумата от 282.66 лв., представляваща направени разноски пред въззивната инстанция, изчислени съобразно уважената
част на предявените искове.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №159384 от 05.07.2019г., постановено по гр.дело
№28883/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 77-ми състав, в останалата обжалвана
част.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./