Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен, 18. 08. 2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на единадесети
август през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 1548
по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „***”, рег. № ***, чрез
„***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
***, представлявано от Д.Т.Д., в която се твърди, че по силата на сключен договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** ищецът е отпуснал на ответника Р.И. *** потребителски кредит под формата на
кредитна карта ***. Твърди се, че на *** год. ответникът е активирал предоставената му от
ищеца кредитна карта с максимален кредитен лимит в размер на 700 лв. Твърди се,
че същият представлява револвиращ потребителски кредит, който
кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции- теглене в брой от
банкомати, плащания чрез терминални устройства и др., осъществени чрез
издадената карта. Твърди се, че върху усвоената сума се начислява годишна лихва
и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен
процент. Твърди се, че съгласно чл. 1 и чл. 14 от договора за кредитополучателя
възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска,
представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението. Твърди се, че ответникът е преустановил редовното
обслужване на картата на 01. 03. 2019 год., когато е последното му плащане по
нея, като балансът по същата е в размер на минус 808, 12 лв. Твърди се, че това
е принудило кредитора да блокира използването й. Твърди се, че към настоящия
момент задължението на ответника възлиза на 770, 27 лв. главница и 37, 85 лв.
договорна /възнаградителна/ лихва. Твърди се, че отделно от тези суми ответникът
дължи лихва за забава в размер на 39, 96 лв. за периода от 09. 05. 2019 год. до
11. 11. 2019 год. Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е било образувано ч. гр. дело № ***/ 2019
год. по описа на Плевенския районен съд. Твърди се, че издадената заповед за
изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК,
което обуславя правния интерес от предявяването на иск. Поради това ищецът моли
съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника,
че му дължи горните суми в общ размер на 848, 08 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на дължимата сума. Претендира и присъждане на всички направени
съдебни разноски по делото.
Ответникът не е взел становище по исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните относно
дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № ***/ 2019 год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск
е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е
издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок,
респ. заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, предявеният положителен
установителен иск е основателен. Налице са предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно:
-въпреки че на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения
от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично съдебно
заседание;
-искът е вероятно основателен с оглед приложените по
делото писмени доказателства.
В
заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск по чл. 422 във
вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като
следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият
дължи на ищцовото дружество процесните суми.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство
деловодни разноски в размер на 75, 00 лв., както и направените в настоящото
исково производство деловодни разноски в размер на 225, 00 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Р.И.
***, ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „***”, рег. № ***,
чрез „***“, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, ***, представлявано от Д.Т.Д., сумата от общо 848, 08 лв., от които 770, 27 лв. представляващи
главница по договор за револвиращ потребителски кредит с номер *** от 08. 02. 2019 год., 37, 85 лв. представляващи договорна /възнаградителна/
лихва за периода от 01. 03. 2019 год. до 09. 05. 2019 год. и 39, 96 лв.
представляващи лихва за забава за периода от 09. 05. 2019 год. до 11. 11. 2019
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26. 11. 2019 год.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Р.И.
***, ЕГН **********, да заплати на „***”, рег. № ***, чрез „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
***, представлявано от Д.Т.Д., сумата
от 75, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски в
заповедното производство, и сумата от
225, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото
производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: