Р Е Ш Е Н И Е
№ 3049 01.08.2018г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, гражданско отделение, в открито заседание на четвърти юли две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4744 по описа на
съда за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба от „Девимед” ООД против „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Пловдив” АД се твърди, че по силата на сключен между страните договор за доставка на медицински консумативи от 22.10 2012 г. изпълнителят – ищецът, е доставил на ответника – възложител медицински консумативи. Твърди се, че общо доставените консумативи са на стойност 33 660 лева, като процесната фактура е с № 9388/31.07.2014 г., от която се претендира частично сума в размер на 16 830 лева, по подробно описани в молбата медикаменти. Твърди се, че доставката на стоките по фактурата е надлежно удостоверена от ответника на дата 11.08.2014 г. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство по ч. гр. дело № 1056/2018 г. на Районен съд – Пловдив, като е направено искане за постановяване на решение, с което да се установи съществуването на сумата от 16 830 лева по процесната фактура и на сумата от 5 137,97 лева - лихва за забава за периода от 18.01.2015 г. до 18.01.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата. С исковата молба са претендирани направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „УМБАЛ Пловдив“ АД, с който се заявява, че предявеният от ищеца иск се признава както по основание, така и по размер, но се сочи, че законната лихва би следвало да е в размер, различен от претендираната.
Съдът, като прецени
всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 1056 по описа на ПРС за 2018г. е видно, че е издадена заповед за изпълнение № 745 от 22.01.2018г., с която е разпоредено „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Пловдив” АД да заплати на „Девимед” ООД сумата от 16 830 лв. – главница, представляваща част от неплатена сума в размер на 33 660 лв. с ДДС за доставени медицински консумативи по договор от 22.10.2012г., за която е издадена фактура № 9388/31.07.2014г., 5 137.97 лв. обезщетение за забава за периода от 18.01.2015г. до 18.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 19.01.2018г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 439.36 лв. платена държавна такса и 1 547.14 лв. платено адвокатско възнаграждение.
По делото е представена фактура № ********** от 31.07.2014г., с получател „МБАЛ Пловдив” АД и доставчик „Девимед” ООД, на медикаменти, на обща стойност 33 660 лв., с включен ДДС.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 1056 по описа на Пловдивски районен съд за 2018г., че срещу издадената заповед за изпълнение № 745 от 22.01.2018г. в срок е постъпило възражение по чл.414 ГПК от „УМБАЛ Пловдив” АД, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
Ответникът е депозирал писмен отговор по делото, с който е заявил, че признава иска както по основание, така и по размер, като в същото време е навел възражение относно размера на претендираната лихва, като е посочил, че размерът й би следвало да бъде 5 132.18 лв., а не претендираният размер от 5 137.97 лв. Предвид това и при съобразяване на приложените по делото писмени доказателства съдът намира, че издадената от ищцовото дружество, в качеството му на доставчик на медицински изделия, фактура, представлява основание за плащане на цената на стоката. Ответникът не оспорва обстоятелствата, на които ищцовата страна основава исковите си претенции и не ангажира доказателства за евентуални плащания на претендираните суми, поради което съдът намира, че в тежест на ответното дружество е възникнало задължението за заплащане на уговорената цена, респективно на непогасения остатък от нея, с оглед на което и следва да се постанови решение, с което да се признае за установено съществуването на вземанията на ищеца към ответника в посочените размери.
Доколкото съдът формира извод за наличие на главен дълг, по иска по чл. 86 ЗЗД следва да се посочи, че не се установява да е настъпило погасяване на вземанията, поради което ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва. За конкретния размер на задължението ищецът е ангажирал доказателства, но във връзка с направеното в отговора на исковата молба възражение по отношение на този размер, като се има предвид и разпоредбата на чл.162 ГПК, съдът извърши служебна справка в онлайн калкулатор за изчисляване на законна лихва, в резултат на която се констатира, че за периода от 18.01.2015г. до 18.01.2018г., обезщетението за забава възлиза на сумата от 5 137.97 лв., за който размер е и формулираната от ищеца претенция. Поради това и следва да се установи съществуване на вземане за обезщетение за забава в размера, посочен в исковата молба.
С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. Предвид разясненията по т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Направените в заповедното производство разноски възлизат на сумата от 439.36 лв. заплатена държавна такса и 1547.14 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, а в исковото – на сумата от 439.36 лв. заплатена държавна такса и 1 426.85 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. От ответника е формулирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна по исковото производство, което съдът намира за основателно, предвид разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това на страната следва да се присъди сумата от 1 189.04 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Пловдив” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „България” № 234, със законен представител И.П.М.дължи на „Девимед” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, ул. „Николай Лилиев” № 34 Б, ет.5, със законен представител А.К.М.сумата от 16 830 лв. /шестнадесет хиляди осемстотин и тридесет лева/ главница, представляваща част от неплатена сума от 33 660 лв. с ДДС по фактура № 9388/31.07.2014г. за доставени медицински консумативи по договор от 22.10.2012г., 5 137.97 лв. /пет хиляди сто тридесет и седем лева и 97 ст./ обезщетение за забава за периода от 18.01.2015г. до 18.01.2018г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от 19.01.2018 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 745 от 22.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1056 по описа на ПРС за 2018г.
ОСЪЖДА „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Пловдив” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „България” № 234, със законен представител И.П.М.да заплати на „Девимед” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, ул. „Николай Лилиев” № 34 Б, ет.5, със законен представител А.К.М.сумата от 439.36 лв. /четиристотин тридесет и девет лева и 36 ст./ заплатена държавна такса и 1 547.14 лв. /хиляда и петстотин четиридесет и седем лева и 14 ст./ заплатено адвокатско възнаграждение - разноски по частно гр. дело № 1056 от 2018г. и 439.36 лв. /четиристотин тридесет и девет лева и 36 ст./ заплатена държавна такса и 1 189.04 лв. /хиляда сто осемдесет и девет лева и 04 ст./ заплатено адвокатско възнаграждение по настоящето дело.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
АД