Р
Е Ш Е Н И Е
№………/…………….2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на осемнадесети януари
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При участието на секретаря
Албена ЯНАКИЕВА, като разгледа докладваното от съдията т.дело №608/2020г.
по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по общия ред на ГПК.
Образувано
е по искова молба на И.Е.В., ЕГН **********,***
чрез адв.Вл.Ш. от ВАК, като увредено лице и потребител на застрахователна
услуга, срещу ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, София, за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от
50 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болка, страдание, емоционален стрес и негативни психически
преживявания, претърпени в резултат от ПТП на 12.02.2019г., когато като ищецът
бил увреден като пешеходец, ведно със законна лихва върху главницата, считано
от датата на увреждането до изплащане на задължението както и за сумата от 77
лева, представляващи сторените от ищеца разходи за лечение ведно със законна
лихва от посочения по-горе момент. Претендират се и сторените разноски.
В срок е постъпил отговор на исковата
молба от ответника ЗД БУЛ ИНС АД, чрез адв.М.Г., с който се оспорва
основателността и размера на предявените искове. Въвеждат се възражения срещу
исковете.
С определение от 26.05.2020г. с оглед
характера на иска съдът е приел, че същият подлежи на разглеждане по общия ред
/гл.XIII/, на основание чл.113 ГПК. Не са въведени възражение срещу този ред за
разглеждане на исковете.
В исковата молба ищецът твърди, че е
получил увреждания с характер на средна телесна повреда, изразяващи се в
счупване на лява лъчева кост /ляв горен крайник/ - при ПТП на 12.02.2019г.,
когато като пешеходец бил блъснат от л.а.***с ДК№ ***, управляван от Д.Д.,
чийто автомобил имал валидна към този момент застраховка на ГО на
автомобилистите при ответното дружество. Твърди образувано ДП №56/2019г. на Сектор
ПП при ОД на МВР –В и образувано и приключило със споразумение от 06.12.2019г.
НОХД №5494/2019г. на ВРС, 37 състав, с което обвиняемият Д.Д. е признат за
виновен за посоченото ПТП.
Ищецът твърди, че от момента на ПТП до
настоящия момент изпитва физически болки и страдания в областта на увредения
крайник. Твърди продължително лечение; преживян емоционален стрес, психическа
промяна в личността. Твърди че продължава да преживява инцидента: сънува
кошмари, избягва автомобили и често си спомня за преживяното. Твърди, че е
подал застрахователна претенция пред ответното дружество ведно с прилагане на
необходимите документи, но по нея нямало отговор и изплатено обезщетение, с
което обосновава предявяването на иска за обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди със законна лихва от датата на увреждането.
Ответникът своевременно оспорва иска
по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на ПТП,
причинно-следствената връзка с претърпените, подлежащи на обезщетяване вреди.
Твърди, че ищецът сам се е поставил в уязвимо положение като е пресичал на
необозначено място, навлязъл е внезапно на пътното платно на червен светофар.
Не е спазил правилата относно пешеходците в ЗДвП като с това е съпричинил в
значителна степен вредите. Оспорват се по вид и характер претърпените от
произшествието вреди като се твърди, че ако и да са налице такива, то те не са
довели до продължително лечение, съпроводено с болки и страдания за ищеца. Ако
се установи по-продължителен процес, ответникът твърди, че той се дължи на
поведението на пострадалото лице, което не е изпълнявало лекарските
предписания. Оспорва се изобщо иска за неимуществени вреди, в частност
преживения от ПТП емоционален стрес. Оспорва се иска за имуществени вреди.
Претендира се отхвърляне, евентуално уважаване в много по-нисък размер.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от адв.Вл.Ш., който поддържа исковата молба.
Ответното дружество се представлява от
адв.С. – В., която поддържа отговора и стореното с него оспорване на исковете
по основание и размер.
Съдът, въз основа на твърденията, възраженията
и доводите на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по
вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Видно от приложено НОХД №5494/2019г. на ВРС,
НО, 37 състав, същото е приключило със споразумение за прекратяване на
наказателното производство, с което се приема за безспорно, че на 12.02.2019г.
в гр.В, на пешеходна пътека на ул.Пирин, след кръстовището с бул.Сливница, при
управление на л.а.Х, модел HRV с рег.№***, обвиняемият Д.Я.Д. е нарушил
правилата за движение /чл.5, ал.1 и ал.2 и чл.119 ЗДвП/ като по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на И.Е.В. ***, изразяваща се в счупване на лява
лъчева кост на ляв горен крайник в долна трета, довело до трайно затрудняване
движението на този крайник за период от 2-3 месеца, като деянието е извършено
на пешеходна пътека. Определението на съда за прекратяване на НП е влязло в
сила на 06.12.2019г.
Не се спори, че към датата на настъпване на
ПТП, автомобилът, управляван от Д.Д. е бил застрахован по сключена застраховка
ГО при ответното дружество по полица №BG/02/119000158595, със срок на покритие
от 09.01.2019г. до 08.01.2020г.
Съобразно твърденията в исковата молба и
представените с уточняваща молба доказателства, ответното дружество е уведомено
за увреждането от ищеца на 16.12.2019г., поради което и съдът намира предявения
иск за допустим като предявен след заявяване на увреждането пред застрахователя
и изтичане на срока по чл.380 вр.чл.492 КЗ. /вж. л.24-27/ Дори при по-късно
завеждане на застрахователната претенция, съобразно приложено от ответника
доказателство на л.62 /на 05.03.2019г./, то отново съдът намира изпълнено
процесуалното изискване за предявяване на претенцията първо пред застрахователя
и едва след изтичане на тримесечния срок – пред съда.
От изслушаната Съдебно-медицинска експертиза
/на л.69/, кредитирана от съда, се установява, че съгласно журнала за прием на
пациенти в Спешен ортопедичен кабинет на Спешен център при МБАЛ Св.Анна –В АД,
се установява регистриране на ищеца И.Е.В. под амб.№1680/12.02.2019г.,
пешеходец. От листа за преглед на пациента се установява, че е поставена диагноза:
счуване на лява лъчева кост в долна трета –гипс за 30 дни. Освен това са
констатирани кръвонасядане и ожулване по предната повърхност на дясно коляно.
Според вещото лице, тези увреждания отговарят на описания произход – блъскане
на пешеходеца от МПС. Счупването на тази кост предполага затруднение в
движението на крайника за период от поне 2-3 месеца при неусложнен оздравителен
процес. Вещото лице е извършило и преглед на ищеца на 01.10.2020г., при който
се констатира умерено изразена болезненост с лява киткова става, ри разгъване.
Въз основа на прегледа вещото лице е направило констатация за възстановяване
функцията на крайника без дефицит; не са открити данни за усложнения,
придружаващи заболявания, които да продължат оздравителния процес. Устните обяснения
на вещото лице са потвърждаващи заключението.
От САТЕ /на л.74 и сл./, също кредитирана от
съда, се установява, че: ПТП е настъпило на 12.02.2019г. около 7.00 часа на
кръстовището, образувано от пресичане на бул.Сливница и ул.Пирин. От крайна лява
лента на булеварда водачът на л.а.Х Д.Д. на разрешаващ сигнал на светофарната
уредба в посока към дясна пътна лента на ул.Пирин, посока към бул.Цар
Освободител, спира в кръстовището да пропусне автомобилите, които се движат по
бул.Сливница, посока към лятно Тракия, след което навлиза в дясно платно на
ул.Пирин. По същото време, пешеходецът И.Е. започва пресичане при зелена
светлина, посока Нептун, и три стъпки преди да се качи на тротоара е блъснат
отзад. Според вещото лице за пешеходеца контактът е в левия крак, а за
автомобила предна лява част на предна броня. Според вещото лице, водачът на
автомобила е имал пряка видимост към пешеходеца като е следвало да го възприеме
и пропусне, след което да продължи маневрата си завиване наляво и включване в
ул.Пирин. Към момента, в който водачът е бил в средата на кръстовището,
пешеходецът е бил вече на пешеходната пътека, в лявото платно на ул.Пирин. Пред
цялото време до удара пешеходецът се е движил на разрешаващ за него зелен
сигнал на светофара. Заключението се поддържа при устното изслушване на вещото
лице. В заседание вещото лице отбелязва също, че зеления сигнал е светел
едновременно както за пешеходеца, така и за завиващия наляво автомобил /а така
също и движещите се направо към лятно Тракия/, по бул.Сливница.
Поради оспорване на заключението от
пълномощника на ответното дружество, е допусната повторна експертиза /на л.108
и сл./, изготвена от ново вещо лице. С нея се потвърждават дадените вече
заключения по въпросите от първоначалното заключение, а именно: установява се,
че ПТП е настъпило в дясното платно на ул.Пирин, непосредствено до кръстовището
с бул.Сливница, на около 1.50м. от началото и на около 1.80 наляво от десния
тротоар. Водачът на л.а. е имал възможност технически да предотврати удара в
случай, че е осъществил визуален контакт към зоната на пешеходната пътека.
/дори при действително намиращ се на място друг автомобил, който е спрял за да
пропусне пешеходеца/ Ударът е настъпил при зелен сигнал на светофарната уредба
за посоката на пешеходеца като вещото лице излага поне две хипотези за това.
Оспорване на заключението от страна на застрахователя се обосновава с липсата
на точни данни относно времето на тръгване на водача и пешеходеца, времето за
преминаване на пътното платно на двамата участници, широчината на пътното
платно, мястото на удара и посоката му. Независимо от оспорването, ответното
дружество не е направило искане за допълнителна експертиза.
Съобразно изслушаните свидетелски показания на
водения от ищеца св.Виолета В., ценени при условията на чл.172 ГПК /майка на
ищеца/, се установява, че е била шокирана от инцидента, тъй като синът ѝ
спазвал всички правила. На пострадалия бил поставен гипс и това се отразило
тежко на личния му живот и в работата. Според свидетеля, физическата травма
отминала, но останал стреса от преживяното – И. не искал да шофира след ПТП,
започнал да изпитва напрежение при пресичане на пешеходни пътеки, затворил се в
себе си. 2-3 месеца отнело възстановяването на ръката, но според св.В. психически
още не се е възстановил. Излага, че ищеца и родителите му живеят заедно като
през времето на лечението, свидетелката помагала в ежедневните дела. Според
нея, въпреки възстановяване, ръката е по-слаба от другата. Паралелно с това,
сочи, че се налагало даване на успокоителни. Твърди, че синът ѝ имал
главоболие дълго време след ПТП.
От показанията на водача Д., изслушан също
като свидетел, се установява, че същия е предприел маневрата завой наляво на
зелен сигнал едновременно с друг успоредно движещ се с него автомобил. Поради
разрешено движение на движещите се направо автомобили, двете МПС-та, вкл.
процесната Х, изчакали преминаващите и тогава навлезли в ул.Пирин, където в
дясно настъпило ПТП. Според св.Д., слизайки от колата, той видял пострадалия на
земята, подпрян на ръката си. Едвам го задържали, защото той искал да си ходи.
Въз основа на събраните доказателства съдът
достига до следните правни изводи:
Предявени
са искове с правно основание чл.432 вр.чл.429 КЗ, пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя на гражданската отговорност на застрахования водач,
причинил ПТП. С разпоредбата на чл.432 КЗ законът признава в полза на
пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл.432 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието
и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
Предявените
искове с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.477 КЗ са допустими, на основание
чл.380 КЗ вр.чл.498, ал.3 КЗ. От приложените към исковата молба доказателства,
неоспорени от насрещната страна, се установява, че преди сезиране на съда е
отправена застрахователна претенция от увреденото лице като в срока по чл.380 КЗ, не е налице произнасяне от страна на ответното дружество. И към настоящия
момент не е налице изплащане изцяло или отчасти на обезщетение нито постановен
отказ. Не са налице изключенията по чл.494 КЗ за изключване от застрахователно
покритие. Посоченото основание попада в обхвата на застраховане по задължителна
застраховка ГО съгласно чл.477 и чл.478 КЗ. Застрахователят не оспорва
наличието на покритие по застрахователната полица ГО, но оспорва механизма на
настъпване на произшествието, вината на застрахованото лице –деликвент,
релевира съпричиняване от страна на пешеходеца и най-после, оспорва размера на
вредите – имуществени и неимуществени като прекомерен.
По
отношение механизма на ПТП, съдът намира, че от изслушаните две автотехнически
експертизи безспорно се установява начина на настъпване на увреждането - установява се, че ПТП е настъпило в дясното
платно на ул.Пирин, непосредствено до кръстовището с бул.Сливница, на около
1.50м. от началото и на около 1.80 наляво от десния тротоар. Водачът на л.а. Х,
собственост на застрахования, е имал възможност технически да предотврати удара
в случай, че е осъществил визуален контакт към зоната на пешеходната пътека.
/дори при действително намиращ се на място друг автомобил, който е спрял за да
пропусне пешеходеца/ Ударът е настъпил при зелен сигнал на светофарната уредба
за посоката на пешеходеца като вещото лице излага поне две хипотези за това, но
и двете подчертават, че пешеходецът е пресичал на зелена светлина. Освен това,
се установява безпротиворечиво, че пресичането на пътното платно е осъществено
на отреденото за това място – пешеходна пътека. В тази връзка съдът е обвързан
и от приетото от обективна страна в споразумението за прекратяване на
наказателното производство по НОХД №5494/2019г. на ВРС.
Съгласно
разпоредбата на чл.383 от НПК, одобреното от наказателния съд споразумение има
последиците на влязла в сила присъда като има задължителна сила за всички
юридически и физически лица, учреждения и длъжностни лица, а във връзка с
гражданския процес задължителната сила на присъдата се изразява в нейното
установително действие по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е
деецът и наказуемо ли е деянието /чл.413 НПК/. Както е прието и в решение № 53
на ОСНК на ВС, постановено по н.д.№41/1981г., което не е загубило сила, поради
аналогичната уредба на силата на пресъдено нещо на присъдата по отменения НПК, осъдителната
присъда е задължителна за гражданския съд досежно всички признаци на престъпния
състав и досежно правната квалификация на деянието. Поради това настоящият
състав е обвързан от посочените в споразумението, одобрено от наказателния съд,
квалификации за нарушаване на чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗДвП както и на чл.119. Съобразно
разпоредбата на чл.25 от ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг
път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Съгласно чл.119 ЗДвП, при
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен
да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре. При заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека
пътно превозно средство водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен
да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне
преминаващите по пешеходната пътека пешеходци. Водачите на завиващите нерелсови
пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците. При
пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка
"пешеходна пътека", когато водачът е превишил разрешената максимална
скорост за движение или е нарушил друго правило от ЗДвП, имащо отношение към
произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на
съответното произшествие“. Тъй като поведението на водача не е било съобразено
с тези изисквания на ЗДвП, то и същото е противоправно, обстоятелство, признато
от обвиняемия Д. в образуваното наказателно производство.
Въз
основа на горното, съдът намира за установен състава на чл.45 ЗЗД спрямо водача
на автомобила, причинил ПТП.
От
събраните доказателства не се установява съпричиняване на вредоносните
последици от пешеходеца. Напротив, съобразно категоричните доказателства,
същият е пресичал на разрешена за него зелена светлина на светофарната уредба,
на обозначеното за това място – пешеходна пътека като не се установява да е
предизвикал произшествието с активни или пасивни свои действия. При съвкупност
от доказателства, които фиксират момента, участниците в ПТП, механизма на
настъпване на ПТП, съдът намира, че точното ситуиране на двете тела /пешеходеца
и автомобила/ спрямо пътното платно, не е от решаващо значение за спора. Релевантно
е единствено обстоятелството, че пешеходецът е пресичал с нормална скорост
/неопровергано житейско предположение/ и при обективна възможност на водача на
автомобила да възприеме било него, било спрелия от лявата му страна друг
автомобил, пропуснал пешеходеца. С оглед и на цитираната по –горе разпоредба на
чл.119, ал.5 от ЗДвП, съдът намира възражението на ответното дружество за
съпричиняване съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, за неоснователно.
Поради
наличие на настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по
застраховка ГО, е налице основание за ангажиране отговорността на
застрахователя.
С
оглед обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в разпоредбата на
чл.429 КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото
лице на основание чл.45 ЗЗД – имуществени и неимуществени вреди както и
посочените в чл.493 КЗ. Поради това и двата съединени за общо разглеждане иска,
за имуществени и неимуществени вреди, намират основание в предявения пряк иск
по чл.432 КЗ.
Съдът
намира за основателен предявения иск за имуществени вреди до размера 77
лева, предвид посочено в представените фактури основание на разхода и съвпадане
по време с периода непосредствено след ПТП. Същите не са оспорени изрично от
насрещната страна. Освен това, посочените рентгенографии са описани и в
застраховтелната претенция.
По
отношение на неимуществените вреди: При определяне размера на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди съдът следва да обсъди събраните доказателства
и да го определи по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, като съобрази обществения
критерий за справедливост и действително претърпените от ищеца неимуществени
вреди, както че болките, страданията и другите нематериални последици в
житейски аспект обикновено не се ограничават само до изживените в момента на
инцидента, а продължават и след това. От показанията на разпитания единствен
свидетел – майката на пострадалото лице, които съдът цени съгласно чл.172 ГПК,
се установяват обстоятелствата по исковата молба, подкрепени и от изслушаната
неоспорена медицинска експертиза. Установява се характера на счупването,
мястото на фрактурата и последиците от същото. Според СМЕ, получените от ищеца увреждания отговарят на описания
произход – блъскане на пешеходеца от МПС. Счупването на лявата лъчева кост на
ляв горен крайник в долна трета, предполага затруднение в движението на
крайника за период от поне 2-3 месеца при неусложнен оздравителен процес. При
извършения преглед на ищеца, вещото лице констатира умерено изразена болезненост
в лява киткова става, при разгъване, но и пълно възстановяване на функцията на
крайника без дефицит; не са открити данни за усложнения, придружаващи
заболявания, които да пролонгират оздравителния процес. Устните обяснения на
вещото лице са потвърждаващи заключението.
Съдът намира, че не се установяват получени от
ищеца други травматични и психологически увреди, вкл. психическа и личностна
промяна, емоционален стрес, които да са персистирали във времето след
инцидента. Макар да се предполага, че такова внезапно неприятно събитие, би се
отразило негативно на психиката на пострадалия, то съдът намира, че то е имало
временен характер и не се свързва
обичайно с продължаващо страдание и отражение върху характера и личността на
пострадалия. Описаните в исковата молба преживявания, поддържани и от
свидетеля, съдът намира за неустановени, а и неочаквани с оглед
възстановителния период и гладкото му протичане. Макар да създава затруднения в
ежедневието, известна промяна в навиците и обслужването, поставянето на гипсова
имобилизация не може да доведе до емоционален стрес, а още по-малко до
личностова промяна. Съдът отчита становището на вещото лице, че е налице
напълно завършен оздравителен процес с възстановяване на крайника. Поради
изложеното както и предвид необходимостта съдът да търси максимално точното
пресичане на претърпяната вреда и паричната компенсация за удовлетворяване
обществената нагласа за справедливост, реципрочност и еквивалентност, искът,
предявен за 50 000 лева, се явява прекомерно завишен. При отчитане
степента на увреждане, вида и характера му, продължителността на лечение,
възрастта на увреденото лице, лекия дефицит в лява киткова става, съдът намира
за справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД размер на обезщетението от 15 000
лева. За горницата искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Предвид
уважаване на иска за неимуществени и имуществени вреди, основателен се явява и
акцесорния иск за мораторна лихва в размер на законната. Същата се претендира
за периода от увреждането 12.02.2019г. до окончателното изплащане на
обезщетението, вкл. съобразно депозирана уточняваща молба на ищеца.
От
данните по делото е видно, че по заведената щета вх.№********** /на л.62/,
застрахователят е изискал представянето на допълнителни документи с писмо от
22.03.2019г. От представеното от застрахователя, неоспорено, писмо до него, се
установява завеждане на застрахователна претенция на увредения
вх.№139355/05.03.2019г. /на л.62/ Застрахователят изрично е направил изявление,
че не оспорва завеждането ѝ. Хронологично, с писмо от 22.03.2019г. същият
е поискал представяне от увреденото лице на допълнителни писмени доказателства
/л.25/.
По
делото е депозирано и писмо на ищеца, неоспорено от насрещната страна, за
прилагане на допълнителни доказателства към претенцията, вкл. одобреното
споразумение по НОХД №5949/2019г. на 37 състав на ВРС, експертизи,
мед.документация, за които не е ясно кога са изпълнени, но предвид одобряване
споразумението на 06.12.2019г., вероятно това е станало с известие за доставяне
на 16.12.2019г.
По
делото липсват доказателства за изпълнение задължението на ищеца да представи
допълнителните доказателства непосредствено след изискването им с писмо от
22.03.2019г., но същият обективно не би могъл да изпълни, тъй като
наказателното производство е било прекратено на 06.12.2019г., много след
изтичане срока за произнасяне по застрахователната претенция. Съдът отчита, че
към претенцията на увреденото лице са били приложени минимално изискуемите
документи съгласно чл.106 КЗ, вкл. протокол за оглед на местопроизшествието,
изготвен непосредствено след ПТП на 12.02.2019г. Към претенцията са представени
и мед.документи както и посочена банкова сметка ***. Поради това, не са били
налице основания за забавата на застрахователя извън срока по чл.380 КЗ и
обезщетението в размер на законната лихва следва да се дължи, считано от
05.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението. За предходния период с
оглед въведените с новия КЗ правила при определяне на обезщетение по чл.84,
ал.3 ЗЗД, искът се явява неоснователен.
Въз
основа на тези изводи, между страните следва да бъдат разпределени сторените по
делото разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. Тъй като ищецът е
освободен от държавни такси и разноски съгласно чл.83, т.4 ГПК, то не е правил
такива по делото. На пълномощника му се дължи възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ съобразно чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.38 от ЗА и чл.2, ал.2,
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за МРАВ, в размер съобразно интереса от
2030 лева, а съобразно уважената част – 611.20 лева. /не е начислено ДДС поради
липса на данни и искане в този смисъл/
На
насрещната страна ЗАД се дължат съразмерно на отхвърлената част, разноските,
сторени по делото, които общо възлизат на сумата от 3369 лева, или съответно 1443.86
лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Ищецът
е освободен от внасяне на държавни такси и разноски на основание чл.83, ал.1,
т.4 ГПК, поради което следващите се за производството държавни такси и платени
от бюджета на съда разноски, се събират от ответната страна по аргумент от чл.78,
ал.6 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за
производството държавна такса върху уважения размер на исковете в на 603.08
лева както и авансирания от бюджета на съда депозит за експертизи в размер на 100
лева, по сметка на ВОС.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, София, да заплати на ищеца И.Е.В., ЕГН **********,***,
сумата от 15 000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди- болки, страдания и
дискомфорт, причинени от ПТП на 12.02.2019г., когато ищецът като пешеходец е
блъснат от управлявания от Д. Я.Д., л.а.
***с ДК№В 87 63 ВС и му била причинена физическа травма – счупване на лява
лъчева кост на горен крайник, както и сумата
от 77.00 лева, представляващи сторени във връзка с увреждането мед.разходи
– имуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
05.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.432
вр.чл.380 КЗ и чл.45 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска
на И.Е.В., ЕГН **********,*** срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС АД, ЕИК
*********, София, за заплащане обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат от ПТП на 12.02.2019г., за разликата над 15 000 лева до
претендираните 50 000 лева както и за претендираното обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва за периода от 12.02.2019г. до
04.06.2019г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, София, да заплати по бюджета на съдебната
власт, сметка „Държавни такси“ на ВОС сумата
от 603.08 лева държавна такса върху уважения размер на исковете както и
авансирания от бюджета на съда депозит за експертиза в размер на 100 лева, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, гр.София да заплати на адв.В.Ш. от ВАК,
сумата от 611.20 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА и на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2
седмичен срок от връчване препис от същото на страните, с въззивна жалба пред
Апелативен съд –В.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: