Решение по дело №465/2024 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

1. Производството по делото е по реда на Глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

2. Образувано е по искова молба, предявена от Б. П. Е., с [ЕГН], чрез пълномощника си адвокат С. Х., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в общ размер на 30 000 лв., от които 10 000 лв. за периода от 01.04.2020 г. до 26.10.2021 г. и 20 000 лв. за периода от 13.04.2022 г. до 01.03.2024 г. - датата на предявяване на исковата молба, за престоя му в Затвора Пловдив, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в унизително, расистко и нечовешко отношение, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода през посочените периоди, и по-конкретно: липса на достатъчно жилищна площ; липса на топла вода в килията и в общата баня; наличие на хлебарки, дървеници и други насекоми в килиите; липса на лекар и медицинско обслужване; не се дават необходимите на ищеца лекарства; лошо качество на предлаганата в затворническата столова храна; лоша хигиена в помещенията за хранене; липса на парно в затвора; ищецът не винаги получава сапун и други препарати за лична хигиена; лоша хигиена в килиите и в общите помещения на Затвора Пловдив – дупки по стените, мръсна тоалетна, мръсен коридор на поста; психологът на затвора отказва да работи с ищеца, същото се отнася и за ИСДВР.

3. Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искови претенции като счита същите за неоснователни и недоказани, поради което моли да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

4. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковите претенции.

IІІ. За фактите:

5. От данните по делото се установява, че Б. П. Е. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив в периодите от 02.11.2020 г. до 25.06.2021 г., когато е освободен (л. 49, 50) и от 16.08.2022 г. до 01.03.2024 г. (л. 54, 52, 50).

От Затвора - Пловдив са представени множество становища и справки, от които се установява следното:

6. Относно периода от 02.11.2020 г. до 25.06.2021 г. е предоставена информация единствено, че Б. П. Е. постъпва в Затвора Пловдив от ОЗСА Смолян на 02.11.2020 г. като няма запазени данни в коя стая на Приемно отделение е бил настанен, при какви битови условия и с колко други лишени от свобода е пребивавал съвместно до превода си в ЗООТ Смолян.

7. Относно периода от 16.08.2022 г. до 01.03.2024 г. е дадена следната информация:

7.1. Б. П. Е. постъпва в Затвора Пловдив от ОЗСА Пловдив на 16.08.2022 г. и е настанен в стая „ОП-1" на Приемно отделение, където пребивава до 19.08.2022 г., когато е разпределен в пета група. Същият е пребивавал съвместно с други лишени от свобода, както следва: 16.08.2022 г. – 7 лишени от свобода; 17.08.2022 г. - 8 лишени от свобода; 18.08.2022 г. - 8 лишени от свобода.

Стая „ОП-1" е с площ от 26,47 кв.м. (без площта на санитарния възел) и разполага с два прозореца с размери 0,50 м. х 1,218 м. и 0,97 м. х 1,18 м.

Санитарният възел е с площ 2,80 кв.м. и разполага с един прозорец с размери 0,30 м. х 1,18 м. Санитарният възел разполага с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация.

Стаята разполага с две осветителни тела и достатъчно дневна светлина. Отоплява се с „централно" парно отопление.

Санитарната обработка против дървеници, хлебарки, гризачи и др. се извършва редовно от външна лицензирана фирма.

Хигиената на спалните помещения, в т.ч. и на спалното бельо е задължение на самите лишени от свобода.

При престоя си в Приемно отделение л.св. Б. П. Е. не е подавал молби или жалби, свързани с лоши битови условия или други форми на причиняван му дискомфорт.

7.2. От 19.08.2022 г. до 14.10.2022 г. вкл. е настанен в стая № 57 на пост V, с квадратурата 27,11 кв.м. (т.е. с капацитет за 6 човека), с два отваряеми прозореца - 0.97 м. x 1.17 м. и 0.45 м. x 1.17 м. Има санитарен възел, който е обособено помещение с квадратура 2,53 кв.м. и един отваряем прозорец с размери 0.35 м. х 1.15 м.

През посочения период, в това спално помещение са били настанени между 4 и 6 лишени от свобода, заедно с ищеца. Следователно всеки от тях е разполагал с над 4 кв.м. жилищна площ.

7.3. За периода от 14.10.2022 г. до 02.12.2022 г. Б. Е. е бил настанен в помещение № 58 на пост V, с площ 27.06 кв.м. (т.е. с капацитет за 6 човека) без санитарен възел, с два отваряеми прозореца с размери 0.96 м. x 1.19 м. и 0.47 м. x 1.19 м. Санитарният възел е 2.41 кв.м. с един отваряем прозорец - 0.30 м. х 1.17 м.

През този период, в спално помещение № 58 са били настанени между 5 и 6 лишени от свобода, заедно с ищеца. Следователно всеки от тях е разполагал с над 4 кв.м. жилищна площ.

7.4. За периода от 02.12.2022 г. до 30.12.2022 г. Е. е бил настанен в помещение № 61 на пост V, с площ 27.00 кв.м. (отново с капацитет за 6 човека) без санитарен възел, с два отваряеми прозореца с размери 0.95 м. x 1.17 м. и 0.44 м. x 1.17 м. Санитарният възел е 2.50 кв.м. с един отваряем прозорец - 0.34 м. x 1.17 м.

През този период, в спално помещение № 61 са били настанени между 4 и 5 лишени от свобода, заедно с ищеца. Следователно всеки от тях е разполагал с над 4 кв.м. жилищна площ.

7.5. На 30.12.2022 г. Е. е настанен в спално помещение № 39, на пост № 3 като до края на присъдата си е бил настанен в това спално помещение (освободен е на 08.03.2024 г.). Размерите на спално помещение № 39 без санитарен възел е 47,80 кв. м. (за 11 човека). Квадратурата на санитарния възел е 2,50 кв. м. В спалното помещение има два отваряеми прозореца с размер 1,20 м. х 1,20; 0,60 м. х 1,20 м. Размерът на прозореца в санитарния възел е 0,60 м. х 1,20 м.

През периода от 30.12.2022 г. до 01.03.2024 г., в спално помещение № 39 заедно с ищеца са били настанени между 6 и 11 лишени от свобода, т.е. за всеки от тях е имало над 4 кв.м. жилищна площ.

7.6. За всеки лишен от свобода е осигурено легло с размери 90 x 180 см. Шкафовете са с размери 45 x 50 см.

На всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода два пъти седмично съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода, а работещите имат достъп (баня) всеки работен ден. Във всеки санитарен възел има течаща студена вода.

След ремонт в 5 група са подменени изцяло подова настинка, боя и дограма в спалните помещения. Стаите са оборудвани с нови легла, поставени са маси, столове и шкафчета. Заради умишлени злонамерени действия, в нарушение на чл. 96 т. 2 ЗИНЗС, всичко това е увредено или напълно унищожено, което е наложило няколко допълнителни ремонта и осигуряване на нов инвентар.

Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените лишени от свобода, като за целта получават съответните прибори, както и могат да ги закупуват от лавката на затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си (зап. ЛС-04-642/28.11.2018 г. на Министъра на правосъдието).

Във всяко спално помещение има течаща вода и отделен санитарен възел, като лишените от свобода имат неограничен достъп до тях. Лишените от свобода имат право да притежават и нагреватели, с които могат да си топлят вода. Санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" сключва централен договор за ДД обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях. Има утвърден график по които се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора.

7.7. Посочено е, че договорът за ДДД обработка, сключен с ГДИН е действащ до м. май 2023 г. След този период ДДД обработките се правят самостоятелно за всяка една териториална структура на ГДИН /по затвори/. Периодът на обработване е на два месеца или при необходимост, като се третират само определени сектори в местата за лишаване от свобода. В тази връзка са представени протоколи за ДДД от месеците януари, февруари, март, юли, август, септември 2020 г., февруари, март, май, юни, август, септември 2021 г., февруари, март, май, юни, август, септември, ноември 2022 г., януари, февруари, март, май, ноември и два протокола от декември 2023 г. и месец февруари 2024 г.

7.8. Сочи се още, че на лишените от свобода се полагат миещи и перилни препарати. Ежемесечно се дават по 2 броя сапуни и 400 грама прах за пране, съгласно утвърдена таблица № 6 представена по делото.

Хигиенизирането на спалните помещения е задължение на лишените от свобода настанени в него.

Отговорника на стаята изготвя график на лишените от свобода за ежедневно почистване на помещението.

За хигиенизирането ежемесечно се раздават препарати съгласно утвърдената таблица № 6.

7.8. Представени са седмичните дневни листове за приготвяната храна за лишените от свобода, съдържащи и справка относно количеството на различните видове хранителни продукти и калориен състав, както и Таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода възрастен.

7.9. По делото са представени също и Здравния картон на Е., кръвни изследвания направени на Е. през 2021 г., три Амбулаторни листове от 2022 г., 2023 г. и 2024 г. за извършени на Е. общи медицински прегледи (л. 58 и сл.).

8. Като свидетели по делото е разпитан В. К. А., който заявява, че познава Б. П. Е.. През двата периода от 01.04.2020 г. до 26.10.2021 г. и от 13.04.2022 г. до 01.03.2024 г. били заедно с Б. в Затвора Пловдив, но не в една стая. Б. бил в 39 килия, а той бил в 37 килия - съседни килии. Ходил е в килията на Б.. Условията били нечовешки. През последната година - 2023 г., преди единадесети декември, преди да го преместят в Затвора Пазарджик, там били живели животни, не хора. Б. по 12-14 човека в една стая. Нямало прозорец. Дори един на един нямало прозорец. Нямало баня в стаята. Нямало мазилка в килията, все едно някой бил стрелял в килията. Имало дупки по стените. Нямало парно. Имало дървеници и хлебарки. Откакто бил в затвора никога не били пръскали за дървеници и хлебарки. В целия затвор в Пловдив, каквито били условията в килия 39, такива били навсякъде - по коридора, в столовата, в медицинския център. Коридорът бил в мръсотия. Не е присъствал и не е бил свидетел дали Б. е боледувал. Нямали пералня лишените от свобода. Не им давали сапун и прах, и нямало как да си изперат дрехите. Нямало къде да си простират дрехите.

ІV. За правото:

9. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуалноправно легитимирана страна по заявените главни искови претенции за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.

10. Каза се, главните искови претенции на ищеца са за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под стража, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество.

11. На следващо място, следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

При това положение, установяването на кой да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Това разбира се очевидно налага, преди всичко да се установи, че ищецът действително, фактически е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в някое от специализираните за това места и по-точно в тези изрично посочени от ищеца.

Тук е мястото да се посочи, че от наличните по делото доказателства се установява, че Е. не е пребивавал в Затвора [населено място] през част от първия исков период (01.04.2020 г. - 26.10.2021 г.), а именно от 01.04.2020 г. до 01.11.2020 г. вкл., на 25.06.2021 г. (когато е освободен) и на 26.06.2021 г., както и през част от втория исков период (13.04.2022 г. - 01.03.2024 г.), а именно от 13.04.2022 г. до 15.08.2022 г. вкл. Както вече бе казано, от данните по делото се установява, че същият е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив, както следва: от 02.11.2020 г. до 25.06.2021 г., когато е освободен (л. 49, 50) и от 16.08.2022 г. до 01.03.2024 г. (л. 54, 52, 50).

Само това е достатъчно да се приеме, че в посочените части (досежно периодите от 01.04.2020 г. до 01.11.2020 г. вкл., на 25.06.2021 г., на 26.06.2021 г. и от 13.04.2022 г. до 15.08.2022 г. вкл.), исковите претенции са неоснователни.

При това положение, възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, ще бъдат обсъдени само за престоя на ищеца в Затвора [населено място] през периодите от 02.11.2020 г. до 24.06.2021 г. вкл. (на 25.06.2021 г. същият е освободен) и от 16.08.2022 г. до 01.03.2024 г. (дата на предявяване на исковата молба).

12. За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразена относимата в случая нормативна уредба.

Според чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора (чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС), а в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното (ал. 5 на чл. 284 от закона).

В чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС е предвидено, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

13. Относно първия исков период в разглежданата част, а именно от 02.11.2020 г. до 24.06.2021 г. включително, от страна на ответника не е представена изисканата в първото по делото съдебно заседание информация относно престоя на ищеца в Затвора Пловдив, съобразно заявените в исковата молба неимуществен вреди.

Според разпоредбата на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, Съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.

Това ще рече, че при наличие като проявен юридически факт на неизпълнение от страна на административния орган, на указаното му съобразно разпределението на доказателствената тежест задължение, да представи конкретни данни, както и при липсата на каквито и да е данни за противното, ще следва да бъде приложено цитираното нормативно установено допускане, като се приеме за установено, че административният орган не е изпълнил задължението си да осигури на Е., нормални условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в наличието на достатъчно жилищна площ, нормални битови условия, храна, отопление, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, включително минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не по-малка от 4 кв. м., по смисъла на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.

Тоест, с оглед правилото на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, следва да се приеме за установено от фактическа страна, че в периода от 02.11.2020 г. до 24.06.2021 г. включително, тоест за период от 235 дни, ищецът Е. е търпял заявените в исковата молба неимуществени вреди, в резултат на бездействие на администрацията на ответника, да му осигури, нормативно установените условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Настоящият съдебен състав не приема за доказано единствено твърдението на ищеца за претъпени вреди от наличието на дървеници, хлебарки и гризачи през разглеждания период, доколкото от страна на ответника са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинсекции и дератизации против хлебарки, дървеници и гризачи, извършени от ДЗЗД „ФАВОРИТ МЕНИДЖМЪНТ“ [населено място], с което ГДИН има сключен договор за всички поделения на територията на страната. В тази връзка, са представени описаните по-горе в т. 7.7. протоколи за периодично извършвани ДДД обработки, издадени от посоченото дружество на ГДИН. При това положение следва да се приеме, че от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по дезинсекция и дератизация, което изключва незаконосъобразното й бездействие.

14. Описаните данни в т. 7 от настоящото решение, касаещи престоя на ищеца в Затвора Пловдив през периода от 16.08.2022 г. до 01.03.2024 г. (1216 дни), налагат извод за неоснователност на следните твърдения на ищеца:

14.1. Помещенията, които е обитавал Е. при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ през процесните периоди в Затвора Пловдив, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла и шкафчета за лични вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци, а отоплението се е осъществявало посредством централно парно.

Хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях, поради което няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищеца.

14.2. По отношение твърденията за липсващо медицинско обслужване, съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, не може да бъде направен извод ищецът да е имал конкретен здравословен проблем през разглеждания период, за решението на който да му е било отказано медицинско обслужване, достъп до специализирано медицинско заведение или специализирано лечение.

От представения по делото Здравен картон на Е., три Амбулаторни листове от 2022 г., 2023 г. и 2024 г. за извършени на Е. общи медицински прегледи и направените му кръвни изследвания, се установява, че същият в момента на настаняването му в Затвора Пловдив е бил клинично здрав като липсват дори твърдения в рамките на разглежданите 1216 дни здравословното му състояние да е претърпяло някаква промяна.

14.3. Напълно недоказани останаха твърденията в исковата молба, че не му предоставяли препарати за лична хигиена и пране. Напротив, от данните по делото се установява, че на лишените от свобода ежемесечно се дават по 2 броя сапуни и 400 грама прах за пране, съгласно утвърдена таблица № 6 приложена по делото.

14.4. Никакви доказателства не са ангажирани от страна на ищеца и относно оплакванията за лошото качество и количество на храната в Затвора Пловдив. Напротив, установява се от приложените от ответника дневни листове и седмични менюта, че практически храната, предоставяна в Затвора Пловдив е била съответна на утвърдените за това таблици досежно нейното количество и калориен състав – нещо повече през по-голямата част от случаите дневният обем на калории в предоставената храна е надхвърлял броя калории в състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода възрастен, утвърден с Таблица № 1 (л. 188) и заменителна таблица на Министър на правосъдието от 2622 калории дневно.

Правото на лишените от свобода да получават безплатна храна е уредено в чл. 84, ал. 2 т. 1 от ЗИНЗС. В тази разпоредба ясно е посочено, че лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Така цитираната разпоредба налага да се приеме, че за да е налице незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с осигуряването на безплатна храна на лишените от свобода, трябва да се докаже или отказът да бъде предоставена безплатна храна или предоставената такава да не отговаря по химически и калориен състав на утвърдените таблици. Съдът намира, че в настоящото производство не се доказаха подобни хипотези.

14.5. За процесния период, не се установява и нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, а именно М. да е обитавал помещения, в които минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода (в т.ч. и за него) да е по-малка от 4 кв. м. Конкретните данни в тази насока предоставени от Затвора Пловдив са описани подробно в т. 7. от настоящото решение, поради което няма да бъдат преповтаряни.

14.6. Настоящият съдебен състав не приема за доказано и твърдението на ищеца за претъпени вреди от наличието на дървеници, хлебарки и гризачи през разглеждания период, доколкото от страна на ответника и за този период са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинсекции и дератизации против хлебарки, дървеници и гризачи, извършени от ДЗЗД „ФАВОРИТ МЕНИДЖМЪНТ“ [населено място], с което ГДИН има сключен договор за всички поделения на територията на страната. В тази връзка, са представени описаните по-горе в т. 7.7. протоколи за периодично извършвани ДДД обработки, издадени от посоченото дружество на ГДИН, като за периода след изтичане на договора (след м. май 2023 г.) изрично е посочено, че ДДД обработките се правят самостоятелно за всяка една териториална структура на ГДИН /по затвори/. При това положение следва да се приеме, че от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по дезинсекция и дератизация, което изключва незаконосъобразното й бездействие.

14.7. Непротиворечива в горния смисъл е изисканата от органите по изпълнение на наказанията информация обективирана в цитираните по-горе справки и становища.

Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата информация не се ангажираха от страна на ищеца.

При това положение и доколкото възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), следва да се приеме, че условията обсъдени до тук, в които Е. е изтърпявал наказанието лишаване от свобода в Затвора - Пловдив не могат да се квалифицира като неблагоприятни по смисъл на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието "изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или наказание" се състои в "различната интензивност на причиненото страдание" (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v. the United Kingdom). Приема се, че не всяко действие, което има определени емоционални последици, съставлява "нечовешко или унизително отнасяне", а само действията, които причиняват "тежко физическо или душевно страдание на едно лице", каквито не се доказаха в настоящото съдебно производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. При все това не може да се каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси свързани с нечовешко или унизително отнасяне.

14.9. Показанията на разпитания по делото свидетел (В. К. А.) по никакъв начин не променят възприетите вече изводи, доколкото не съответстват на събраните по делото доказателства. Така например, същият твърди, че е бил в Затвора Пловдив заедно с Е. и през двата периода от 01.04.2020 г. до 26.10.2021 г. и от 13.04.2022 г. до 01.03.2024 г., а както вече бе констатирано ищецът не е пребивавал в затвора през част от посочените периоди. Освен това, свидетелят твърди, че Е. е бил настанен през сочените периоди в спално помещение № 39, а от данните по делото се установява, че в това спално помещение, същият е бил настанен само в периода от 30.12.2022 г. до 01.03.2024 г. Аналогично е положението и с твърденията на свидетеля, че откакто е в затвора никога не са пръскали за дървеници и хлебарки, както и че в килия № 39 нямало прозорци.

15. Приетото за установено в т. 13 от настоящото решение налага да се приеме, че в рамките на престоя на ищеца в Затвора Пловдив - 235 дни през периода от 02.11.2020 г. до 24.06.2021 г. включително, администрацията е поставила изтърпяващия наказание Е. в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. В този контекст, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че Е. е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Тези неимуществени вреди, са пряка и непосредствена последица от неизпълнението от страна на администрацията на Затвора Пловдив, на нормативно установени задължения да осигури на Е. нормални условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Неосигуряването на съответната жилищна площ, както впрочем и на храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, са квалифицирани в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС като поставянето на лицето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража.

16. Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди за посочения в т. 15 по-горе период, или общо за 235 дни, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.

Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и в рамките на претендирания размер на съответното обезщетение.

Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периодът на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, икономическия стандарт в страната към момента на увреждането (минималната работна заплата през 2020 г. е 610 лв., а през 2021 г. - 650 лв.), на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост, както следва:

- в размер на 1880 лева за престоя му в Затвора Пловдив през периода от 02.11.2020 г. до 24.06.2021 вкл. (общо 235 дни), който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди, като искът за разликата от 1880 лв. до пълния му размер от 10 000 лв., и за останалите периоди в обхвата на претендирания от 01.04.2020 г. до 26.10.2021 г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съответно, спрямо тези размери на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 01.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед приетото за установено в т. 14. от настоящото решение, като неоснователен и недоказан ще следва да бъде отхвърлен искът на ищеца, ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 20000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 13.04.2022 г. до 01.03.2024 г., при престоя му в Затвора - Пловдив, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

ІV. За разноските:

17. В исковата молба се претендират разноски в полза на адвокат Х., каквито обаче не се констатира да са направени. При това положение, искането следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

Р Е Ш И

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, [населено място], да заплати на Б. П. Е., с [ЕГН], обезщетение в размер на 1880 лв., ведно със законната лихва считано от 01.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди през периода от 02.11.2020 г. до 24.06.2021 г. вкл., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наложената му наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 1880 лв. до пълния му размер от 10000 лв. и за останалите периоди в обхвата на претендирания от 01.04.2020 г. до 26.10.2021 г.

ОТХВЪРЛЯ иска на Б. П. Е., с [ЕГН], да бъде осъдена Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, [населено място], да му заплати сумата в размер от 20000 лв., за претърпени неимуществени вреди, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наложената му наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив, в периода от 13.04.2022 г. до 01.03.2024 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в полза на адвокат С. Х..

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.