№ 620
гр. Варна, 01.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20243001000480 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на Й.
Н. Н. от с.**********, обл.******, действащ чрез пълномощника си адв.В. Н. от САК,
срещу решение №285/21.06.2024г., постановено по т.дело №119/2023г. по описа на Окръжен
съд -Варна, с което са били изцяло отхвърлени исковете за осъждане на застрахователя ДЗИ -
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ АД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 150 000 лева за търпени от ищеца болки и страдания в резултат от загубата на
неговия син Й. Й. А., починал в резултат от травмите при ПТП на 19.10.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на произшествието 19.10.2018г. до
окончателното изплащане.
В жалбата се излага, че решението на ВОС е неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на материалния и процесуален закон.
Твърди се, че по делото било безспорно установено, че настъпилото ПТП, причинено
виновно от водача на л.а.*********** с рег.№********* – С. И. С., причинило смъртта на
наследодателя на ищеца Й. А.. Твърди се, че за това събитие е налице влязла в сила присъда
на наказателния съд, която се ползва със задължителна сила относно меродавните за деликта
обстоятелства съгл.чл.300 ГПК.
Въззивникът излага, че неправилно съдът приел, че за процесния случай е приложима
разпоредбата на чл.493, ал.2, т.1, б.а вр.ал.3 от КЗ като поради това отхвърлил иска.
Съгласно посочената разпоредба, застрахователят може да откаже да заплати на тези от
пострадалите лица, за които установи и докаже, че доброволно са се качили в МПС и са
знаели, че владението му е отнето чрез кражба, грабеж или престъпление по чл.346 НК.
Твърди се, че в разрез със събраните по делото доказателства, без да ги анализира поотделно
и в съвкупност, съдът приел, че синът на ищеца /пътник в процесния автомобил/ е знаел за
противозаконното отнемане на автомобила от водача му. Съдът бил посочил в мотивите си
единствено бланкетно, че се позовава на свидетелските показания на третото лице помагач
С. и обясненията на св.М.Х. както и на правилата на формалната и житейска логика. В тази
връзка въззивникът твърди, че съдът е нарушил нормите на чл.236 и чл.235 ГПК като не е
мотивирал достатъчно акта си и не е обосновал приетите за установени факти, не е изложил
съображенията си относно кредитираните и некредитирани от него доказателства по делото.
/вкл. свидетелски показания, а и обяснения на третото лице -помагач/ Излагат се доводи, че
свидетелят не е могъл да знае, съответно да свидетелства за факт, който не му е бил
известен. Излагат се съображения за заинтересованост на третото лице -помагач, съотв. за
необективност и недостоверност на дадените от него обяснения. Индиция, че пострадалият е
знаел за кражбата на автомобила липсвали и в наказателното производство както и в
1
постигнатото по същото споразумение, с което С. С. се е признал за виновен за извършената
кражба на л.а.***********. Поради това се твърди, че в гражданското производство не е
установена хипотезата на приложената материалноправна разпоредба на чл.493, ал.3 КЗ, а
именно че пострадалият е знаел за престъпното присвояване на МПС. Поради това,
въззивникът счита, че съдът е постановил неправилен и немотивиран съдебен акт, който
следва да бъде отменен. На следващо място, въззивникът поддържа твърденията си по
основателността на иска – по материалноправната легитимация на ищеца съгласно
очертания с ППВС 4/1961г. кръг на правоимащите лица, действително търпените от него
болки и страдания от загубата на неговия син – пострадал при процесното ПТП, относно
справедливия размер на претендираното обезщетение в размера от 150 000 лева.
Претендират се и сторените в двете инстанции съдебно-деловодни разноски, вкл.
адв.възнаграждение.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор на насрещната страна чрез ю.к.П.
Н., за неоснователност на въззивната жалба. Страната споделя изложените в решението на
ВОС фактически и правни изводи. Счита решението за правилно и обосновано. Счита, че е
налице именно хипотезата на чл.493, ал.2 вр.ал.3 от КЗ. Поддържа, че застрахователят е
успял да докаже в процеса основанието за изключване отговорността му съгласно
материалноправната норма, поради което правилно искът е бил отхвърлен. Твърди, че
посредством свидетелските показания на св.Хубиков и обясненията на третото лице, са
успели да установят, че пострадалият е знаел, че водачът С. противозаконно е отнел
владението на автомобила както и че не е правоспособен водач като въпреки това
доброволно се е качил в процесното МПС. Поддържа се, че поради това ответникът е
доказал правоизключващото си възражение. Твърдят се за неоснователни изложените доводи
на въззивника за заинтересованост и недостоверност на събраните доказателства относно
възражението на застрахователя. Отделно от изложеното, страната твърди, че не са налице и
доказателства за търпените от ищеца болки и страдания, свързани със смъртта на неговия
син като в тази връзка изразява съмнение за съществувалата дълбока и емоционална
привързаност между двамата – посочва като едно от основанията за това, че ищецът и
неговият син са живели в различни населени места, обстоятелство, което оборва събраните
свидетелски показания. Претендира се отхвърляне на жалбата и потвърждаване на
съдебното решение ведно с присъждане разноските по делото.
Предмет на производството е и постъпила бланкетна въззивна жалба от третото лице
-помагач С. И. С. срещу решението на ВОС, без излагане на конкретни оплаквания срещу
фактически или правни изводи на първата инстанция.
Срещу въззивната жалба на третото лице е постъпил писмен отговор от страна на
застрахователя за нейната неоснователност. Няма постъпил отговор от насрещната страна Й.
А. Н..
При преценка допустимостта на производството съдът констатира, че двете жалби са
подадени в преклузивния срок, от легитимираните страни, срещу подлежащ на обжалване
акт.
Страните не правят нови доказателствени искания нито твърдят допуснати от първата
инстанция процесуални нарушения, съответно свързани с това искания по доказателствата.
Не са налице и основания за даване указания на страните да ангажират допълнителни
доказателства както и за служебно допускане на такива, свързани с приложението на
императивна правна норма или с размер на претенцията. Повдигнатите с жалбата
оплаквания касаят съжденията на първостепенния съд относно първия и основен довод на
ответника срещу основателността на иска, а именно, че същият не носи отговорност по
риска ГО спрямо пострадалия, съотв. увредения ищец, поради обстоятелства, формиращи
основание за изключване отговорността на застрахователя съгласно чл.493, ал.3 КЗ.
Съобразно изложеното, съдът намира, че производството следва да бъде насрочено в
открито заседание за обсъждане доводите и твърденията на страните, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на Й. Н. Н. от с.**********,
обл.******, подадена чрез пълномощника на ищеца адв.В. Н. от САК, срещу решение
№285/21.06.2024г., постановено по т.дело №119/2023г. по описа на Окръжен съд -Варна,
с което е изцяло отхвърлен иска на Й. Н. Н. за осъждане на ДЗИ -ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ
2
АД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева за
търпените от ищеца болки и страдания, резултат от смъртта на неговия син Й. Й. А.,
починал като пътник в катастрофирал при ПТП на 19.10.2018г. автомобил ***********,
управляван от деликвента С. С. /същият и трето лице помагач в процеса/, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на произшествието до окончателното
изплащане.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДА въззивна жалба на третото лице помагач С. И. С.
срещу постановеното решение.
НАСРОЧВА производството по в.т.д.№480/2024г. по описа на ВАпС в о.с.з. на
19.11.2024г. от 14.30 часа, за която дата и час да бъдат уведомени страните чрез
процесуалните им представители с връчване препис от определението, вкл. третото лице
помагач на застрахователя С. И. С. от с.**********, обл.******.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът:
УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до електронното дело
на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови заявления, подадени чрез портала
ЕПЕП.
УКАЗВА на Застрахователна компания ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ АД, гр.София,
представлявано в производството по делото от ю.к.П. Н., че на осн. чл. 50, ал. 5 ГПК следва
да посочи електронен адрес, чрез който да се извършва предписаното от закона
задължително връчване на адресирани до страната съобщения и съдебни книжа по реда на
чл.38, ал.2 ГПК.
УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл.80 ГПК на сторените
разноски по делото ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание като при
пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото
заседание) за представяне, ведно с доказателства за извършването им, правото им да искат
изменение размера на присъдените разноски се преклудира.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3