Решение по дело №1154/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260366
Дата: 12 октомври 2020 г. (в сила от 3 ноември 2020 г.)
Съдия: Васил Александров Тасев
Дело: 20205330201154
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

               Р      Е      Ш      Е     Н     И      Е     № 260366

         

                                      гр. Пловдив, 12.10.2020г.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Пловдивски районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на  двадесет и шести юни две хиляди и двадесета год. в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ

 

при секретаря Ваня Койчева, като разгледа АНД № 1154/2020 год.по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от В.С.Л., с ЕГН: ********** против Електронен фиш серия К № 2182138 на ОД на МВР – Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 400 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. 

В жалбата се излага становище за недоказаност на вмененото на жалбоподателя нарушение и се прави искане за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен. В съдебно заседание, редовно призован,  жалбоподателят не се явява и не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата страна ОД на МВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирано писмено становище навежда доводи за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законово установения в чл.189, ал.8 от ЗДвП  преклузивен срок. 

Разгледана по същество, същата е основателна.

На жалбоподателят е издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба за нарушение, извършено на 06.07.2018 год. в 10:09 часа в град Пловдив, бул.“Санкт Петербург“ срещу № 73, посока бул.“Освобождение“, установено и заснето с автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр. № 11743са, за превишаване на разрешената скорост с 40 км/ч при управление на МПС „Тойота Корола Версо“ с рег.№ ********. Лекият автомобил се е движел с установена стойност на скоростта 90 км/ч, при разрешена скорост от 50 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч от измерената стойност, в резултат на което превишил разрешената скорост с 40 км/ч. Установено било, че горепосоченото МПС е собственост на жалбоподателя Л..

За така констатираното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1 т.4 от ЗДвП, на В.Л. е наложена глоба в размер на 400 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Електронен фиш, снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Справка за първоначална регистрация.

Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че се налагат следните правни изводи:

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, с описаният в него автомобил е извършено от жалбоподателя движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението.

Правилно обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на В.С.Л., чиято собственост е процесния лек автомобил към момента на нарушението, което обстоятелство не се оспорва. Жалбоподателят не се е възползвал от възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП и не е предоставил в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

Електронният фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като в същият са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба, размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане.

Въпреки установяване извършването на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, съдът счита, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи издадения електронен фиш и налагащи неговата отмяна. Основание за отмяна на атакуваното НП е установеното от съда неизпълнение на изискванията на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, която указва за всяко използване на мобилно АТСС за контрол да бъде попълван протокол съгласно приложението към Наредбата, както и установеното в ал.3 на чл.10 от същата Наредба задължение за попълване на протокол за всяко място за контрол, съпроводен със  снимка на разположението на уреда, при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС. Нарушението в настоящия казус е установено с АТСС тип ARH-CAM S1, което предвид легалното определение за АТСС и техните видове, посочено в §6, т.65 от ДР на ЗДвП, се явява „мобилно“ по своя характер. Същото представлява преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган на пътното платно върху т.нар. триножник, преносима поставка с три крака. Посоченото изключва същото да е „прикрепено“ към земята, каквито са стационарните АТСС, а следва да се приеме, че има характер на временно разположено на участък от пътя, т.е. „мобилно“ АТСС. В този смисъл съставянето на протокол по чл. 10, ал.1, съпроводен със снимка по ал.3 от чл.10 на горепосочената Наредба са задължителни.

Към материалите по делото липсва приложен такъв протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата. Наред с горното не е представена и задължителната в случаите на ползване на мобилно техническо средство снимка на разположението на уреда, съпровождаща така съставения протокол за използване на мобилно АТСС, така както указва разпоредбата на чл.10, ал.3 от горепосочената Наредба. Тази снимка има за предназначение да даде визуална представа къде е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени дали това място отговаря на посоченото в протокола. В случая липсват данни и доказателства за изготвяне на такива.

Ето защо с оглед задължението за въззиваемата страна по чл.189, ал.8 от ЗДвП да предостави административнонаказателната преписка в пълнота и в тази връзка – бездействието на АНО да представи доказателства, позволяващи на съда да прецени спазване изискванията чл.10, ал.1 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, то с оглед разпределение на доказателствената тежест съдът следва да приеме, че същите изисквания не са спазени, което налага извод за съществени нарушения на процедурата по установяване на нарушението, мотивиращи отмяна на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство като незаконосъобразен.

Предвид изхода от спора, искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено, а искане за разноски от жалбоподателя не е направено.

          Мотивиран от горното Съдът

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

 

          ОТМЕНЯВА Електронен фиш серия К № 2182138 на ОД на МВР – Пловдив, с който на В.С.Л., с ЕГН: ********** е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 400 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

 

Вярно с оригинала.

Е. К.