№ 60
гр. , 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря П.Т.А.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Административно наказателно дело №
20221860200011 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „С. Б.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Б., ул. „О.П.“ №2, ет.3, срещу Наказателно постановление /НП/ №
**********, издадено на ********** г. от директора на Дирекция „******************”, с
което на основание чл.416, ал.5 във вр. 413, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ на жалбоподателя
е наложена имуществена санкция в размер 2000 лв. за нарушение на т.1.26 от Приложение
№1 към чл.2, ал.2 от Наредба №2 от 22 март 2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, изразяващо се в това,
че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 27.10.2021г. на
строителен обект „Търговски парк с магазини, кафе, автомивка и трафопост“, находящ се в
местността „Д.“ гр.П. се установило, че „С. Б.“ ЕООД в качеството на строител по смисъла
на пар.1, т.2 от ДР на Наредба №2 от 22 март 2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи не е осигурил комплексни здравословни и безопасни условия на труд /ЗБУТ/ на
всички работещи (включително на подизпълнителите, в това число и на П. М. Ф. и ИВ. М.
Х.- служители от „************“ ЕООД) в съответствие с минималните изисквания на
Наредба №2 от 22 март 2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, тъй като проверяващите
са установили, че на 27.10.2021г. при почивка/престой земекопната строителна машина-
багер е разположена на разстояние по-малко от 2 метра от края на зоната на естественото
срутване на откосите на изкопа между основната сграда и фургоните на строителя и
подизпълнителите, а впоследствие на 02.11.2021г. отново е установено същото нарушение.
1
Жалбоподателят твърди в жалбата си, че описаната от административнонаказващия
орган /АНО/ фактическа обстановка не отговаря на обективната истина. Сочи се, че за да се
определи разстоянието от края на естественото срутване на откосите на изкопа до
земекопната машина, е следвало актосъставителят да извърши измерване и да посочи
конкретното установено разстояние. Видно от текста на НП такова измерване не било
извършвано, както и не било посочено на какво разстояние е установена строителната
машина. Недопустимо е според жалбоподателя законово определени разстояния и
отстояния, като част от състава на административноправна норма и за целите на
административнонаказателното производство, да не бъдат установявани с техническо
средство, а единствено чрез извършване на оглед, при който наблюдението и констатациите
са субективни. Сочи се още, че в нарушение на разпоредбата на чл.18 ЗАНН, в обжалваното
НП е описано и второ нарушение, на което не е дадена квалификация, но същата е възможно
да бъде изведена от фактическите основания, посочени в обстоятелствената част на
обжалвания акт, а именно: че дружеството не е осигурило комплексни здравословни и
безопасни условия на труд на всички работещи в съответствие с минималните изисквания на
Наредба №2. Описаната фактическа обстановка съответствала на разпоредбата на чл.16, т.1,
б. „а“ от Наредба №2, но това не било посочено, с което се нарушавал чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН,
тъй като нарушителят следва да може да се защити не само срещу фактите, но и срещу
правната квалификация. В този смисъл следвало да се приеме, че е налице съществено
нарушение на процесуалния и материалния закон, с което се ограничава правото на защита
на дружеството. На следващо място, оставало неясно защо по отношение на П. М. Ф. и ИВ.
М. Х. дружеството не е осигурило комплексни ЗБУТ. НП следвало да бъде ясно и да не се
нуждае от тълкуване. Такова обаче в случая било необходимо да се извършва, с оглед
реализиране на защитата на дружеството. Не се установявало от описанието на фактите къде
са се намирали П. М. Ф. и ИВ. М. Х. – в изкопа, около изкопа, в близост до зоната на
естественото обрушаване, между строителната машина и изкопа или същите са оператори на
машина, т.е. не ставало ясно дали същите в действителност са били поставени в риск и
какъв, тъй като всеки работник според длъжността си е подложен на различен риск. В
случая не било посочено каква е длъжността и какви са дейностите, които са изпълнявали
работниците и не ставало ясно как осигуряването на ЗБУТ се съотнася към риска, на който е
подложен всеки един от работниците. С това била нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5
ЗАНН, тъй като не може да се установи по какъв начин е извършено нарушение по
отношение на двете лица, така и наличието на индиция за причинно-следствена връзка
между нарушението и застрашаването на живота и здравето на посочените лица. Сочи се, че
комплексните ЗБУТ, които трябва да осигури строителя, са свързани с общите норми за
осигуряване на безопасност в обекта, докато конкретните условия на труд се осигуряват от
съответния подизпълнител по отношение на назначените при него работници. Този въпрос
не бил изследван от АНО, което водело до извод за липса на пълно установяване на
относимите факти от значение за случая. Осигуряването на ЗБУТ на една строителна
площадка се извършвало с договореност между всички участници в строителния процес по
реда на чл.18 ЗЗБУТ, в което споразумение следва да се детайлизира кои са комплексните
2
ЗБУТ, които следва да осигури строителят и кои са конкретните задължения за осигуряване
на ЗБУТ от съответния подизпълнител. Според жалбоподателя е следвало да се посочи кой
работодател-подизпълнител е стопанисвал земекопната машина и по отношение на същата
какви са договорените мерки между строителя и подизпълнителя за безопасна работа. В
този смисъл, не били изяснени обстоятелствата от значение за случая. Подобно изследване
не било извършено от АНО. На следващо място АНО незаконосъобразно не бил приложил
разпоредбата на чл.415в, ал.1 КТ, съобразно която за нарушение, което е отстранено веднага
след установяването му по реда, предвиден в този кодекс и от което не са произтекли
вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с посочената
имуществена санкция. В случая посочените предпоставки били налице и съставомерните
признаци били описани в НП. С писмо до административнонаказващия орган /АНО/ с вх.
№********/**********г. било направено искане да се приложи разпоредбата на чл.415в,
ал.1 КТ по отношение на установеното с Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № **********/04.11.2021г. нарушение. В текста на писмото било
декларирано, че нарушението, посочено в АУАН, е отстранено в деня следващ извършената
проверка, т.е. на 03.11.2021г. Приложен бил и протокол за документиране на факта за
отстраняване на нарушението, подписан от техническия и обектовия ръководители. С това
били изпълнени законовите изисквания и респективно- били налице законовите
предпоставки за прилагане на привилегирования състав на чл.415в, ал.1 КТ. Освен това
процесното нарушение не било сред описаните в изключенията по чл.415в, ал.2 КТ, за които
е неприложим привилегированият състав. С оглед на всичко изложено се иска от съда да
приеме, че обжалваното НП е незаконосъобразно и да отмени същото или в условията на
евентуалност- да го измени като приложи разпоредбата на чл.415в, ал.1 КТ.
В съдебно заседание жалбоподателят „С. Б.“ ЕООД се представлява от упълномощения
адв.С.П. от САК, който поддържа жалбата и в хода по същество на делото моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното НП като незаконосъобразно по
съображенията, подробно изложени в самата жалба, която е подробно мотивирана и
адвокатът подкрепя изложеното в нея. Описаното в жалбата се потвърдило според него и от
проведеното съдебно дирене. При условията на евентуалност - ако съдът не намери
основание НП да бъде отменено изцяло, се иска да бъде приложена разпоредбата на чл.415в,
ал.1 КТ, като се квалифицира евентуално извършеното деяние като нарушение по тази
законова квалификация и съответно- размерът на имуществената санкция да се съобрази с
това, което е предвидено - от 300 лв. до 500 лв., като виждането на процесуалния
представител е, че справедливо би било санкцията да е в минималния размер. Моли се съда
да вземе предвид обстоятелството, че АУАН и НП се позовават на констатации в протокол
от извършена проверка- т.нар. „ПИП“, но същият не е посочен като номер и дата на
издаване. Ако това е ПИП №*********/*********г. относимостта му по процесния казус
била само по т.2 от съдържанието, което касае проверка, извършена на 27.10.2021г., но не и
констатациите по т.1, т.3 и т.4, които се отнасят за извършена проверка на 02.11.2021г.
Недопустимо било в издаденото въз основа на АУАН-а НП, което е предмет на жалбата,
АНО да се позовава на констатации, които не са инкорпорирани в съдържанието на АУАН, а
3
фигурират в друг документ. В този случай те обективно не съществували и в съдържанието
на ПИП. Иска се от съда да вземе предвид, че е недопустимо в мотивите на НП да има
позоваване на факти и обстоятелства, намиращи се извън констатациите по АУАН,
включително и в частта, изложена като обосновка за отказ да се приложи чл.415в, ал.1 КТ с
твърдението, неустановено в производството по АУАН, че на 02.11.2021г.- след датата на
нарушението, което се твърди да е извършено на 27.10.2021г. и за което е съставен АУАН,
не е било отстранено. С оглед на изложеното адв.П. иска от съда да постанови своето
решение, като на доверителя му бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна Дирекция „******************“, чрез
пълномощника си ст.юрк. К.Х. оспорва жалбата и заявява становище за нейната
неоснователност. В хода по същество на делото ст.юрк. Х. моли съда да остави жалбата без
уважение и да постанови решение, с което да потвърди издаденото НП като правилно и
законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната
страна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представител на Районна прокуратура-П. не се явява в съдебното заседание по
разглеждане на делото и не ангажира становище.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 27.10.2021 г. свидетелите В. ИВ. П., Ж. Г. П. и В. Г. СТ., по това време заемащи
длъжност „главен инспектор” в дирекция „******************”, след постъпил сигнал в
Дирекцията, посетили търговски обект „Търговски парк с магазини, кафе, автомивка и
трафопост“, находящ се в местността „Д.“, гр.П. и пристъпили към извършване на проверка
за спазване на трудовото законодателство. Установили няколко нарушения и ги описали в
протокол, а на техническия ръководител на обекта били дадени предписания част от тях да
бъдат отстранени. Нарушението, което има отношение към процесния случай, е свързано с
преценка на проверяващите органи, че земекопна машина била оставена на по-малко от 2 м.
отстояние от откосите на изкопа, което създавало непосредствена опасност от срутване, с
което се нарушавали минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на СМР. На 02.11.2021г. проверяващите лица отново посетили обекта и
отново констатирали същото нарушение. Издаден бил акт за спиране на дейността на
обекта. На 04.11.2021г. В. ИВ. П. съставила АУАН №*********** от 04.11.2021г. срещу
строителя „С. Б.“ ЕООД в присъствието на лицето В.Х. като упълномощен представител на
„С. Б.“ ЕООД. На същата дата - 04.11.2021г., след съставяне на АУАН и във връзка с него,
бил съставен протокол, подписан от техническия ръководител на обекта и обектовия
ръководител за това, че нарушението било отстранено на 03.11.2021г., като строителната
машина е преместена на 2 метра от ръба на изкопа. На **********г. било издадено
обжалваното НП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства: Писмените доказателства - АУАН №
**********/04.11.2021 г.; протокол за извършена проверка № ********* от 04.11.2021г.; акт
4
за спиране от 02.11.2021г. от Д „ИТ- Софийска област“; идентификационна карта; призовка;
1 бр. декларация от работник; пълномощно за ВЛ. П. ХР.; договор за строителство – земни
работи, груб строеж и цялостно строителство до ключ, сключен между „Ар Пи Ес“ ЕООД и
„С. Б.“ ЕООД от 12.10.2020г.; писмо вх. № ********/**********г. в Инспекция по труда
„Софийска област“ с приложен към него протокол за отстраняване на нарушения; и
Гласните доказателства- свидетелските показания на В. ИВ. П., В. Г. СТ., Ж. Г. П., С. АНГ.
М., ВЛ. П. ХР., П. М. Ф. и ИВ. М. Х..
Видно от представения АУАН № **********/04.11.2021г., съставен от инспектор В.П.,
същият е съставен на „С.-Б.“ ЕООД в качеството му на „Работодател“ по смисъла на пар.1,
т.1 КТ и в качеството му на „Строител“ по смисъла на пар.1, т.2 ДР на Наредба №2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи. Нарушението е описано по следния начин: При извършена
проверка на 27.10.2021г. на обект „Търговски парк с магазини, кафе, автомивка и
трафопост“ в ПИ ***********, местност „Д.“ гр.П., се установи, че „С. Б.“ ЕООД, в
качеството му на „Строител“ по смисъла на пар.1, т.2 ДР на Наредба №2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи /ДВ бр.37/04г./ не е осигурил комплексни ЗБУТ на всички работници,
включително на подизпълнителите, в т.ч. и на работниците от „************“ ЕООД, а
именно: П. М. Ф. и ИВ. М. Х. при извършване на СМР на изпълнявания от него строеж, в
съответствие с минималните изисквания на Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, като допуска при почивка/престой земекопната строителна машина –
багер да е разположена на разстояние по-малко от 2 метра от края на зоната на естественото
срутване на откосите на изкопа между основната сграда и фургоните на строителя и
подизпълнителите. Нарушението е извършено и констатирано на 27.10.2021г.
В АУАН нарушението е квалифицирано като нарушение на т.1.26 от Приложение №1 към
чл.2, ал.2 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строителни и монтажни работи. АУАН е съставен в
присъствието на свидетелите Ж. Г. П. и В. Г. СТ., които са се подписали за верността на
констатациите, а като представител на нарушителя е присъствал В.Х., който също е
подписал акта и разписката към него, удостоверяваща, че е получил екземпляр от същия.
Приложено е и пълномощно за това лице.
Същата фактическа обстановка е описана и в т.2 от протокола от извършената
проверка, като е дадено предписание на „С. Б.“ ЕООД да предприеме мерки при почивка
или престой земекопните строителни машини да се изтеглят (преместват) на разстояние по-
голямо от 2.0 м. от края на зоната на естественото срутване на откосите, съгласно
изискванията на т.1.26 от Приложение №1 към чл.2, ал.2 от Наредба №2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи. Даденият срок за изпълнение на това предписание е 05.11.2021г.
Приложени са и снимки, макар да не са с добро качество.
5
В акта за спиране от 02.11.2021г., с който бива спряно извършването на строително
монтажните работи /СМР/ на строителен обект „Търговски парк-П.“, една от посочените
причини за спиране е, че не са разположени на разстояние по-голямо от 2 метра от ръба на
изкопа строителни машини (комбиниран багер) при престой и почивка.
Попълнена е декларация от работника П. М. Ф., работещ в „************“ ЕООД като
„монтажник ВиК“.
Видно е от представения Договор за строителство от 12.10.2020г., че е сключен между
„Ар Пи Ес“ ЕООД в качеството му на Възложител и „С. Б.“ ЕООД в качеството му на
Изпълнител за извършване на земни и строително-монтажни работи за „Обекта“, който не се
спори между страните, че е именно провереният- „Търговски Комплекс с магазини, кафе,
автомивка и трафопост в ПИ с идентификатор ***********, местност „Д.“, гр.П.. В чл.42 от
договора се сочи, че „Изпълнителят“ отговаря за всички вреди, причинени поради
неспазване на мерките за безопасност, в съответствие със законовите разпоредби в страната,
както и поради неизпълнение на изискванията на надзорния орган, отнасящи се до
безопасността и вътрешния ред на строителната площадка.
Видно е от представеното писмо вх. № ********/**********г. в Дирекция „Инспекция
по труда Софийска област“, че с него управителят на „С. Б.“ ЕООД е посочил, че процесното
нарушение е отстранено в деня, следващ извършената проверка- 03.11.2021г., за което са
представили протокол пред служителите на Д „ИТСО“, осъществяващи административното
производство, приключило с ИАА № *********/04.11.2021г. и че строителната машина е
преместена на разстояние по-голямо от 2 метра от ръба на изкопа. В тази връзка е поискано
да се приложи разпоредбата на чл.415в, ал.1 КТ, като бъде определена санкция в размер до
300 лв. Приложен е и самият протокол за отстраняване на нарушение, който също е от
04.11.2021г.
Разпитаните свидетели- инспектори от Дирекция „Инспекция по труда Софийска
област“ поддържат констатациите от АУАН.
Актосъставителката В. ИВ. П. твърди, че след постъпил сигнал в Д „ИТ“ направили
две проверки на място в обекта на контрол, където главният изпълнител е „С. Б.“ ЕООД. В
гр.П. на 27.10.2021г. била първата проверка, а на 02.11.2021г.- втората, като констатирали
редица нарушения, описани в протокола от извършената проверка по ЗБУТ и били дадени
указания на техническия ръководител част от тях да бъдат отстранени. Основните
нарушения били приложени като снимков материал към протокола. За едно от тях съставила
акт на „С. Б.“ ЕООД на 04.11.2021г., а именно: че в качеството му на строител по смисъла
на параграф 1, т.2 от ДР на Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на СМР, не е осигурил комплексни,
здравословни и безопасни условия на труд на всички работещи на обекта, в това число на
подизпълнителите. Били заварени две лица на работа по време на проверката на 27.10.2021г.
Сочи, че заварените на обекта лица работели за подизпълнителя „************“ ЕООД и са
попълнили декларации по време на проверката, в които посочват, че са монтажници на
„ВиК“. Актът бил съставен за това, че земекопната машина е оставена на по-малко от 2 м.
6
отстояние от откосите на изкопа, което създава непосредствена опасност от срутване. Сочи,
че това изискване е дефинирано в чл.2 от същата наредба и там е посочено, че в
приложението към този член са изброени начините, по които трябва да се извършва това.
Свидетелката заявява, че нарушението е само едно. Казва, че не са мерили с метър
отстоянието, но на снимката, която е приложена към протокола съвсем ясно се вижда, че със
сигурност отстоянието е по-малко от 2м., т.е. преценили го приблизително, но е сигурна, че
е било по-малко от 2 метра. Преценили, че не се налага да го мерят. Според свидетелката П.
при проверката на място присъствал техническият ръководител на обекта, а при връчването
на акта- упълномощено лице. Сочи, че екземпляр от акта е връчен на представителя на
нарушителя и той не е имал възражения. Свидетелката е наясно, че е имало представен
документ за това, че лицето е отстранило нарушението.
Свидетелката С.М. заявява, че не е присъствала на проверката на 27.10.2021г. и няма
отношение към процесния АУАН. Казва, че името й фигурира в протокола от проверката,
тъй като протоколът е общ за проверките, извършени на две дати, а тя е присъствала само на
втората дата и при приключване на проверката.
Свидетелката Ж. Г. П. е присъствала на проверката на 27.10.2021г. и си спомня за нея.
Твърди, че във връзка с постъпил сигнал в дирекцията, извършили проверка на 27.10.2021г.
на обект- търговски парк, намиращ се на околовръстния път на гр.П., на който „С. Б.“ ЕООД
е главен строител. Сочи, че проверката приключила в дирекцията на 04.11.2021г., при което
се съставил процесният АУАН за това, че на 27.10.2021г., при посещение на обекта на
място, до изкопа между основната сграда и фургоните на строителя и подизпълнителя, при
престой са паркирани автомобили- земекопна техника и по-специално багер, който бил
разположен на по-малко от 2 метра от зоната на естественото срутване на откоса.
Свидетелката казва, че с просто око се виждало, че гумите на машината са до ръба на изкопа
и не са мерили с рулетки и други инструменти, защото било ясно, че отстоянието е по-
малко. Свидетелката твърди, че лицата, чиито имена са цитирани, са работници на
„*************“ ЕООД, които в този момент работели и също така попълнили декларации
за коя фирма работят. Тези лица минавали покрай изкопите и за тях било опасно там. И
други лица и фирми на подизпълнители имало на обекта, но повече от половината лица
започнали да бягат. Свидетелката твърди, че на лицата са искани и трудови договори и и е
извършена проверка и на тяхната фирма. Твърди, че АУАН е съставен само за едно
нарушение- за това, че машината е на по-малко от 2 метра от изкопа и именно в това се
изразявала липсата на комплексни ЗБУТ. Актът бил съставен в присъствието на
упълномощен представител на дружеството, който нямал възражения при неговото
предявяване. Според свидетелката на 03.11.2021г. /без да е сигурна за датата/
упълномощеният представител на дружеството донесъл протокол, че е отстранено
въпросното нарушение, защото обектът бил спрян и от фирмата искали обектът отново да
бъде пуснат за работа, защото им текли срокове за изпълнение и пускане в експлоатация.
Свидетелката В. Г. СТ. също е присъствала на проверката на 27.10.2021г. и била
свидетел по АУАН, съставен впоследствие относно констатациите от проверката. Тази
7
свидетелка твърди, че на 27.10.2021г. отишли на обекта, за да извършат проверка по повод
подаден сигнал за работещи без договори лица. На обекта заварили лица от „************“
ЕООД и „*************“ ЕООД, както и работници на „С. Б.“ ЕООД. Имало изкоп с
дълбочина между 2м и 3м. между основната сграда и фургоните на техническите
ръководители на фирмите. До ръба на изкопа- някъде на около 50 см. до 1 м. била
паркирана земекопна машина- багер. Това го установили на 27.10.2021г. и поради тази
причина написали АУАН за това, че работодателят не е осигурил здравословни и безопасни
условия на труд във връзка с това, че не е предприел мерки земекопните машини да са
разположени при престой и почивка на отстояние по-голямо от 2 метра от ръба на изкопа.
Според свидетелката неосигуряването на здравословни и безопасни условия на труд се
изразявало в това, че машината е паркирана на около 50 см. от изкопа и можело да стане
срутване- съответно на този изкоп да пострадат работници. Според тази свидетелка
нарушението не е отстранено своевременно, тъй като докато те били на място камионът не
бил оттеглен от мястото си, макар че вероятно впоследствие е бил преместен.
Разпитан е като свидетел и ВЛ. П. ХР., изпълняващ функцията на „инвеститорски
надзор“ на търговския обект с магазини в гр.П.. Същият твърди, че не е присъствал на
проверката на 27.10.2021г., а впоследствие е разбрал, че е имало такава проверка и че той е
бил представител на дружеството „С. Б.“ ЕООД при съставяне на АУАН. На свидетеля е бил
предявен АУАН-ът, за да си припомни констатациите. Във връзка с това казва, че доколкото
не е бил на мястото, не би могъл да е категоричен дали е имало машина на по-малко от 2
метра, но се чуди как това е било установено. Не знае конкретно за коя машина става
въпрос, тъй като на обекта имало много машини. Казва, че на обекта не е имало големи
изкопи, а вдигали нивото, за да се изравнят с подбалканския път. Изкоп с дълбочина 3-4
метра не било имало никога. Предявен му е протоколът от 04.11.2021г. за извършената
проверка и свидетелят заявява, че това, което се смята за изкоп е всъщност разликата в
нивото на общинския имот и имота на АПИ. Свидетелят твърди, че са представили
незабавно протоколи от обектовия ръководител, техническия ръководител и управителя на
фирмата по това, което им било предписано да се отстрани.
Разпитани са като свидетели и упоменатите в АУАН лица- П. М. Ф. и ИВ. М. Х..
Двамата заявяват, че работят за „************“ АД, която преди това е била
„************“ ЕООД. Извършвали дейности по ВиК в търговски обект между гр.П. и гр.З..
Спомнят си за проверката от Инспекцията по труда. Точно по това време свидетелят Ф.
твърди, че подготвяли тръби за монтаж на пожарната система. Другият свидетел- Х. казва,
че по време на проверката били в почивка и пиели следобедно кафе. Инспекторите ги
питали за коя фирма работят и дали са на трудов договор, както и за книгата с инструктажи.
Казват, че фирмата, за която работят, е подизпълнител на „С. Б.“ ЕООД. Казват, че на обекта
имало багери, но не им е направило впечатление някоя от машините да е била съвсем близо
до откоса на изкопа. Не считат, че за тях е имало някаква опасност, тъй като обектът бил
обезопасен, имало маркировки за това от къде може да се преминава, имало и предпазни
облекла и каски.
8
Съдът намира за установено от правна страна следното:
По допустимостта:
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице (соченото за нарушител)
против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление. Жалбата е
депозирана в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, закрепен в чл.59, ал.2 ЗАНН
(съобразно редакцията на ЗАНН с ДВ бр.109 от 2020г., в сила от 24.12.2021г.), считано от
връчване на обжалваното НП (в конкретния случай НП е връчено на 05.01.2022г. по пощата,
а жалбата е изпратена по куриер на 13.01.2022г.). С оглед на това, жалбата се явява
допустима и подлежи на разглеждане.
По компетентността:
Представени са от административнонаказващия орган актове касателно длъжностното
качество и правомощията на актосъставителя и издателя на процесното НП.
С оглед длъжностното качество на актосъставителя В. ИВ. П., заемаща длъжността
„главен инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ (видно от Заповед
№ *******/*********г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“) и във връзка с чл.416, ал.1 КТ, определящ, че нарушения на
трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни
органи, съдът намира, че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на
неговите служебни задължения. Териториалният обхват на контролна дейност на
актосъставителката, като служител на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, е
определен със Заповед №****/*********г., издадена от изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Правомощието на актосъставителката
да издава актове за установяване на нарушения на трудовото законодателство, е отразено и
в длъжностната характеристика за длъжността „главен инспектор“ в отдел „Безопасност на
труда и контролна дейност“ към Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“.
Обжалваното НП също е издадено от оправомощен за това орган, с оглед нормативния
текст на чл.416, ал.5 КТ и Заповед № *****/*********г., издадена от изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. В т.4 от цитираната
заповед е определено, че директорите на „Инспекции по труда“ издават наказателни
постановления по актове за установяване на административни нарушения, издадени от
инспектори. Процесното НП е издадено от инж.Е.И.А., която към **********г. е заемала
длъжността Директор на „Инспекция по труда Софийска област“, видно от приложената
заповед №*****/**********г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“.
По законосъобразността:
Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло
и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи, намери че са били допуснати съществени процесуални нарушения,
9
накърняващи правото на защита на жалбоподателя, както и нарушения на материалния
закон.
Административнонаказателното производство е започнало, протекло е и е приключило
при частично спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН.
При съставянето на АУАН са спазени „формално“ изискванията на чл.42 ЗАНН, а при
издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН, доколкото АУАН и НП съдържат
реквизитите, които ЗАНН е предвидил за тях, но правната квалификация на нарушението не
е прецизна; липсва описание на факти, според които е възприето качеството на нарушителя;
в НП се съдържат факти, които са нови спрямо описаните в АУАН, а нарушението е
установено по начин, който не го откроява като безспорно доказано.
На първо място, в АУАН и НП е посочено, че отговорността на „С. Б.“ ЕООД бива
ангажирана поради качеството му на „Строител“ по смисъла на пар.1 т.2 от ДР на Наредба
№ 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строителни и монтажни работи. В АУАН пък е описано, че отговорност
лицето носи и като „Работодател“ по смисъла на параграф 1, т.1 ДР на КТ, което очевидно
не е възприето от наказващия орган и не е пренесено в обжалваното НП. В
обстоятелствената част на НП обаче не са изложени никакви факти, с които да се обоснове
качеството на дружеството на „строител“, макар вероятно същото да е извлечено от
приложения Договор за строителство. „Строител“ е лицето, определено в ЗУТ, което
самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение- пар.1, т.2 от ДР на Наредба
№2/22.03.2004 г. Строителят е физическо или юридическо лице, включващо в състава си
физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен
договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа -
чл.163,ал.1 ЗУТ. Качеството на „С. Б.“ ЕООД на „Строител“ по ЗУТ е ясно за съда, но
изводимо от писмените доказателства, а не от самата обосновка в НП. Обосноваването на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя освен това предпоставя в
обстоятелствената част на НП да е изложено, че същият: самостоятелно е наел по трудово
правоотношение работници, които са заварени на обекта при проверката. Такива факти в НП
не са изложени. Качеството на строител, а оттук и на субект на
административнонаказателна отговорност, не е аргументирано в процесното НП.
На второ място, освен че не е цитирана правилно нарушената правна разпоредба, не е
цитирана и разпоредбата, която препраща към приложението на санкционната норма на
чл.413, ал.2 КТ към „строителите“ по смисъла на пар.1, т.2 от ДР на Наредба №2/22.03.2004
г. Нарушената правна разпоредба е чл.16, т.1, б.„б“ от Наредба №2/22.03.2004 г., според
която „Строителят“ осигурява комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на
подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при
извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните
изисквания на тази наредба. В случая тази разпоредба изобщо не е цитирана, за да може
наказаното лице да се ориентира на какво основание той отговаря и за осигуряването на
безопасните условия на труд на подизпълнителите, тъй като по делото стана ясно, че лицата,
10
които са попълнили декларации, че работят на обекта, са наети от подизпълнителя и са
негови работници. В НП е посочена като нарушена разпоредба т.1.26 от Приложение №1
към чл.2, ал.2 от от Наредба №2/22.03.2004 г. Няма как да бъде нарушена точка от
Приложение към нормативния акт, защото тя в случая само посочва кои са специфичните
изисквания за осигуряване на безопасност и здраве при изпълнение на видове СМР. В
действителност привръзка с това специфично изискване е следвало да бъде направена, но не
това е нарушената разпоредба, а тази на чл.16, т.1, б.„б“ от Наредба №2/22.03.2004 г., която
изобщо не е посочена. Не е изяснено и защо наказващият орган е приложил чл.413, ал.2 КТ
/отнасяща се за „Работодатели“ по КТ/. Правилното изписване на санкционната норма е
изисквало привръзка с чл.55 ЗЗБУТ. Чл.55 ЗЗБУТ гласи, че „Лицата, които нарушават
изискванията или не изпълняват задълженията си по този закон, носят отговорност по чл.
413, 414, 415, 415в и 416 от Кодекса на труда и другите специфични за съответната дейност
закони и нормативни актове.“. Няма съмнение, че Наредба №2/22.03.2004 г. е специфичен
нормативен акт по смисъла на чл.55 ЗЗБУТ. С нея се определят минималните изисквания за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на временните и подвижните
строителни площадки- чл. 1 от същата наредба. Следователно в крайна сметка и в този
случай следва да се приложи санкция на някоя от разпоредбите от чл.413 до чл.416 КТ, без
лицето да е „Работодател“, но би било по-прецизно да може да се установи защо това е така,
като се посочи привръзката с чл.55 ЗЗБУТ.
На трето място, Наказателното постановление не може да въвежда нови факти, срещу
които лицето не се е защитавало в производството. Такъв нефигуриращ в АУАН факт е
записаното в НП, че „Впоследствие на 02.11.2021г. отново е установено посоченото
нарушение“. Този факт вероятно е посочен с оглед обосноваване защо наказващият орган не
е приложил привилегирования състав на чл.415в, ал.1 КТ, въпреки което не би следвало да
намира отражение в издаденото НП.
На следващо място, изводът за извършване на нарушението, не може да бъде базиран
на субективни преценки. Именно такава субективна преценка са направили контролните
органи, като са счели, че описаното от тях нарушение е било извършено, без обаче да
извършат нужните замервания, което впрочем не би представлявало и особена трудност.
Същите са си направили труда да документират нарушенията чрез заснемането им, но не и
да измерят и да запишат точното разстояние, на което земекопната машина- багер, се е
намирала от откоса на изкопа. От снимките с лошо качество, възпроизведени в протокола за
извършената проверка, съдът не може да заключи, че нарушението е извършено, най-
малкото защото това би означавало също да се позове на субективната си преценка.
Законосъобразният подход е изисквал от проверяващите органи да премерят и запишат
точно на какво отстояние по-малко от 2 метра се е намирала машината, тъй като
посочването „по-малко от 2 метра“ е твърде относително, неточно и създава убеждение, че
елемент от състава на нарушението не е прецизиран.
При преценка на горните нарушения от процесуално и материално естество, съдът ги
намира за съществени, доколкото са засегнали правата на административнопривлеченото
11
лице по начин, който препятства да разбере за какво е ангажирана отговорността му или да
реализира защитата на правата си, поради което следва да предпоставят отмяна на
обжалваното НП в цялост. Освен това не може да бъде санкционирано недоказано по
безспорен начин нарушение.
При този изход на спора и доколкото наказателното постановление се отменя,
разноски следва да бъдат присъдени на жалбоподателя на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН. От
жалбоподателя е поискано присъждане на разноски и са представени доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Направено е възражение за
прекомерност на това възнаграждение, което е основателно и възнаграждението следва да
бъде намалено до размера от 370 лв., колкото е минимумът по чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като не се
присъждат и допълнително заплатените 100 лв. за явяване в съдебно заседание, тъй като по
делото не са провеждани повече от две заседания.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 във вр. чл.63, ал.3 ЗАНН,
РАЙОНЕН СЪД-П.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **********, издадено от Директора на
Дирекция „**********************” на ********** г., с което на основание чл. 413, ал. 2
от Кодекса на труда /КТ/ на „С. Б.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Б., ул. „О.П.” №2, ет.3, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер
2000 лв. за нарушение на т.1.26 от Приложение №1 към чл.2, ал.2 от Наредба №2 от 22 март
2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на СМР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ
„ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ , БУЛСТАТ: ********* ДА ЗАПЛАТИ на „С. Б.”
ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 370.00 лв. /триста и седемдесет лева/, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
12