Р Е Ш Е Н И Е
29.11.2019г. ДУПНИЦА
Номер
Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО - V състав
Районен съд – Дупница
30 Октомври 2019
на Година
СТРАХИЛ
ГОШЕВ
В публично съдебно заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Сашка Вукадинова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане
докладваното от
А Н 999 2019
дело № по описа за
година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление /НП/ № 348а-1094 от 18.07.2019 г., издадено от
Началник на РУ-Дупница, с което за извършено нарушение на чл. 64, ал. 1 от
Закона за МВР, на Е.Х.В.,***, с ЕГН **********,
на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание
„глоба”, в размер на 500 лева.
В жалбата се
излагат твърдения незаконосъобразност и неправилност обжалвания акт. Твърдят се
допуснати нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на последното.
В съдебното
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от
пълномощник – адв. Райнов, който поддръжа жалбата и доразвива съображенията в
нея относно допуснати процесуални нарушения и липса на извършено
административно нарушение от неговата доверителка.
Въззиваемата
страна, редовно уведомена, не се представлява в съдебното заседание и не взема
становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събрания по делото доказателствен материал, счита за установено от фактическа
страна следното:
На
05.07.2019 г., около 23:35 часа в гр. Дупница, на ул. „Иван Рилски“ № 371 се
разразил скандал между съседи живеещи на улицата, сред които била и
жалбоподателката, заедно със съпруга си св. В.. Във връзка с това бил подаден
сигнал на тел. 112 и на място бил изпратен полицейски патрул съставен от
свидетелите – К. и С.. Същите установили на място като спорещи лица
жалбоподателката Е.В. и нейн съсед на име Д.Д.. Отправили им надлежно няколко
устни разпореждания, чрез които разпоредили на Е.В. да не се саморазправя с
лицето Д. Н. Д., след което същата продължила да се държи грубо и арогантно към
него и към двамата полицейски служители. С тези си действия умишлено им
попречила да изпълнят задълженията си по служба, което наложило да бъде
арестувана и отведена в РУ-Дупница. Там по-късно в нейно присъствие и бил
съставен АУАН от св. К., за нарушение на чл. 64, ал.1 от ЗМВР. АУАН е подписан
като свидетел при установяване на нарушението и съставяне на акта от св. С..
Акта бил подписан от жалбоподателката без възражения като срешу подпис и бил
връчен препис от същия.
Въз основа
на този АУАН е издадено и процесното НП. Същото е връчено редовно на
нарушителя.
Възприетата
фактическа обстановка кореспондира със събраните във фазата на съдебното
следствие на настоящото производство гласни доказателствени средства и писмени
доказателства.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите К. и С. като непротиворечиви и логични.
Същите не разкриват каквито и да е противоречия по между си или спрямо
отразеното в приетите по делото писмени доказателства. Макар св. С. да не
демонстрира много ясен спомен за случая същият добросъвестно отбелязва само
обстоятелствата, за които си спомня и в тази му част показанията кореспондират
изцяло с тези на актосъставителя – св. К.. От друга страна съдът не кредитира с
необходимата степен на доверие заявеното от св. В., който е съпруг на
жалбоподателката и е пряко заинтересован от изхода на делото. Изложеното от
него за липса на отправени полицейски разпореждания по ясен и неразбираем начин
спрямо съпругата му се опорвергава от заявеното от полицейските служители,
които според съда са абсолютно непредубедени, както и от отразеното в наличните
по делото писмени доказателства – докладни записки, АУАН, заповед за задържане
и др. Последните служат за проверка и съпоставяне на заявеното от двете групи
свидетели.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимиран субект и е
процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна.
При
разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество
– чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е.
дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение)
съдът служебно констатира, че във воденото административнонаказателно
производство са допуснати процесуални нарушения, които го опорочават и водят до
отмяна на наказателното постановление, обект на проверка в настоящото дело.
Съдът намира, че съдържанието на АУАН и НП не отговаря на всички изисквания на
закона.
Съдът
намира, че, както в АУАН, така и в НП не са описани всички елементи от състава
на нарушението, което е визирано в сочената за нарушена разпоредба на чл. 64,
ал.1 от ЗМВР.
Да се опише,
че лицето е отказало да изпълни полицейско разпореждане далеч не е достатъчно,
за да е налице надлежно описание на нарушението, с оглед обвинителната функция
на АУАН. Винаги когато АНО санкционира субект за неизпълнение на дадено негово
задължение (в случая да изпълни разпореждане на полицейски служител да не се
саморазправя с друго присъстващо лице – Д.Д.), АНО е длъжен да опише в НП, а
преди него и актосъставителят в АУАН, в какво точно се изразява неизпълненото
разпореждане, т.е. за какви точно действия или бездействия лицето се
санкционира, както и какви са били конкретните възложени полицейски функции,
чието изпълнение е възпрепятствало лицето. В процесния случай това не е
сторено, а само е записано, че лицето не е изпълнило устно полицейско разпореждане
да не се саморазправя, като се е държало грубо и арогантно към посоченото в
разпореждането лице и към самите полицейски служители, с което им е попречило да изпълнят задълженията си по
служба, т.е. функциите си, без да се уточни нищо повече за съдържанието на
конкрените осъществени груби и арогантни действия представляващи саморазправа с
присъствалото лице, съответно реплики, жестове или пък удари са били същите,
както и няма яснота относно вида и характера на служебните задължения /възложени функции според чл. 64, ал.1 ЗМВР/,
които са споменати в описанието на нарушението. Ето защо, съдът намира, че
описанието както в АУАН, пренесено по-късно от АНО идентично и в наказателното
постановление не отговарят на изискванията на ЗАНН за пълно, ясно и точно
описание на нарушението, тъй като съдържа такъв порок, съществен по своя
характер, който без съмнение пряко ограничава правото на защита на наказания
субект да разбере за кои свои действия или бездействия е обвинен и на
изпълнението на какви полицейски функции е попречил. В тази насока относно
необходимостта от надлежно и конкретно описание на извършените от нарушителя
действия и бездействия виж. Решение № 307 от 06.11.2017 г. по н. д. № 219 /
2017 г. на Административен съд – Кюстендил. В този смисъл относно
необходимостта на описание на фактите на нарушението, макар и в производство от
друх характер, такова по обжалване на административен акт виж - Решение № 41
от 25.02.2016 г. по адм. д. № 377/2015 г. на Административен съд – Кюстендил. Единствената
законосъобразна последица от посоченото по-горе е отмяната на НП, тъй като е
издадено при съществени нарушения на процесуалните правила.
Извън
описаното процесуално нарушение е налице и неправилна квалификация на
нарушението с оглед цитираната в АУАН и НП като нарушена материалноправна норма
– чл. 64, ал.1 от ЗМВР. Същата урежда императивно в текста си правото
/възможността дадена от закона/ на полицейските органи да издават разпореждания
до държавни органи, организации, юридически лица и граждани /каквато е жалбоподателката/, когато това
е необходимо за изпълнение на възложените им функции, като е посочена основна писмена форма за издаването им. В следващата
алинея 2-ра на чл. 64 от ЗМВР е посочено, като изключения от горното, че при
невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да бъдат издадени в
устна форма /каквато е използвана органа
в случая/ или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които
се отнасят. В допълнение към всичко това задължението за поведение на
адресатите на издадените полицейски разпореждания, в случая гражданин, а именно
че са длъжни да изпълнят същите е визирано и установено от законодателя
императивно не в нормата на чл. 64, ал.1 от ЗМВР, а в тази на чл. 64, ал.4 ЗМВР, като са посочени изрично и изчерпателно изключенията при които
изпълнението на дадените разпореждания не е задължително за адресата им. Именно
с тази норма е корелативно свързана и посочената от АНО санкционна такава на
чл. 257, ал.1 от НК, в която е постановено, че „който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение
на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба
от 100 до 500 лв.“ Корелацията произтича именно от наличието на еднакви
нормативни словесни признаци /изисквания/, а именно липса на изпълнение на
разпореждане на органа на МВР, направено в изпълнение на функциите му, т.е. без
да е от значение формата, в която е обективирано разпореждането, дали е в
предвидената по чл. 64, ал.1 /писмена/ или ал.2 /устна или с конклудентни
действия/ от ЗМВР. Съобразно описанието на фактите на нарушението в първата
част от текста на АУАН и НП се налага извод, че жалбоподателката е била обвинена
не в неизпълнение на административно задължение по чл. 64, ал.1 от ЗМВР, както
е посочено погрешно от актосъставителя и АНО, а напротив в административно
нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР. В този смисъл е и константната практика на
АС-Кюстендил, който е обсъждал множество случаи на нарушения именно на чл. 64,
ал.4 от ЗМВР, санкционирани по реда на чл. 257, ал.1 от същия закон – виж. Решение № 30 от 13.02.2017 г. по н. д. № 353 / 2016 г. на
Административен съд – Кюстендил, Решение № 64 от 13.03.2018 г. по к. адм. н. д.
№ 8 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение № 15
от 21.01.2016 г. по н. д. № 339/2015 г. на Административен съд – Кюстендил и
др. В конкретния случай не е възможно да се приложи и разрешението дадено в ТР № 16/1975г. на ОСГК
на ВС и в ТР № 1/2006г. на ОС на ВАС, в които се приема, че неизлагането на мотиви в самия
административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, ако фактическите основания се съдържат в друг документ към
административната преписка и са относими към посоченото правно основание, тъй
като точно правното основание би следвало да е различно, а именно би следвало
да е такова по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР. В случая съдът служебно е изискал,
дори прокурорската преписка във връзка със същия инцидент, налице е и докладна
записка по АНП, но те не могат да санират неправилното приложение на посочената
от АНО материалноправна норма, с която е дадена погрешна правна
квалификация на деянието.
На следващо място, но не и по значимост, съдът приема, че правото на
защита на жалбоподателя е ограничено съществено още и поради обстоятелството,
че в последното изречение от наличната фактическата обстановка, описана
идентично в АУАН и НП е посочено, че с тези си действия жалбоподателката е
попречила на полицейските служители да изпълнят задълженията си по служба. При изложение на обстоятелствата в АУАН и НП, в тази им част, липсва
сочене на конкретни факти във връзка с релевираното изпълнително деяние и
приетото за извършено с него административно нарушение по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР – „Полицейските
органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации,
юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на
възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено.“. Напротив с
това изречение в обстоятелствената част на АУАН и НП се излагат, макар и
непълно и неточно конкретни твърдения за извършено от жалбоподателя нарушение
по чл. 264, ал.1 от ЗМВР. Напълно неясно е обаче, с кои свои действия,
представляващи според актосъставителя и АНО грубо и арогантно държане
наказаното лице е попречило на полицейските органи да изпълнят конкретни свои
задължения по служба, т.е. да изпълнят функциите си. Не са наведени в този
смисъл и обстоятелства кои точно функции по приложимия закон са имали намерение
да осъществят полицейските органи, респективно в каква насока и за
осъществяването на кое тяхно правомощие /служебно задължение/ лицето е
попречило с грубото си държане. От друга страна, от доказателствата по делото
се установява недвусмислено и безспорно, че полицейските органи в разглеждания
казус са осъществили изцяло и пълноценно функциите си по ЗМВР, включително и при наложила се употреба на помощни средства,
физическа сила и дори последвал арест на г-жа В. по реда на ЗМВР, за срок до 24
часа. Това съдържание на АУАН и НП от една страна и липсата на твърдения за
горепосочените обстоятелства от друга страна, съставлява липса на яснота в
административнонаказателното обвинение и съществено процесуално нарушение. По
същество - пряко сочи на неосъществено от субекта административно нарушение по
чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, а може би такова по чл. 264, ал.1 от ЗМВР, за каквото не
му е повдигнато обвинение. В този смисъл
виж. Решение № 307 от 06.11.2017 г. по н. д. № 219 / 2017 г. на
Административен съд – Кюстендил. Ако актосъставителят е считал, че е налице
противозаконно пречене от страна на жалбоподателката, по отношение на орган на
МВР да изпълнява функциите си /служебните си задължения/, в конкретната
ситуация е следвало с АУАН да обвини лицето не в нарушение на чл. 64, ал.1 от ЗМВР, а след това АНО да го санкционира за такова по реда на чл. 257, ал.1 ЗМВР. Напротив следвало е да му повдигне обвинение за административно нарушение
на чл. 264, ал.1 от ЗМВР и да определи санкцията за същото според размера
посочен в тази норма, като коректно и изчерпателно опише в какво точно се е
изразило противозаконното пречене, както и какви са били конкретните
препятствани полицейски функции. В случая е налице недопустимо смесване на
описанието на елементи от различни състави на нарушения по ЗМВР.
За пълнота следва да се посочи още, че никъде
в НП АНО не е посочил нормата на чл. 53, ал.1 от ЗАНН, която определя
правомощията му да издаде НП и да наложи съответното за нарушението
административно наказание.
Горните
изводи мотивират настоящия съдебен състав да достигне до извод, че е налице
както неправилно приложение на материалния закон, така и няколко съществени
нарушения на процесуалните правила ограничаващи правото на защита допуснати при
издаването на АУАН и НП, които предпоставят задължителна отмяна на обжалваното
НП.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 348а-1094 от 18.07.2019 г., издадено от Началник на РУ-Дупница,
с което за извършено нарушение на чл. 64, ал. 1 от Закона за МВР, на Е.Х.В.,***, с ЕГН **********, на основание чл. 257,
ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 500 лева, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: