№ 603
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000501158 по описа за 2021 година
С решение № 261185 от 13.11.2020 г. по гр. д. № 16294/2018 г. СГС, І-6
с-в, отхвърля предявените от С. С. А. против частен съдебен изпълнител Р. М.
В. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 74, ал. 1
от ЗЧСИ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 200 000 лв. като обезщетение за причинени имуществени вреди от
незаконосъобразно принудително изпълнение, ведно с лихвата от датата на
вредата 04.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от особения
представител на ищеца С. С. А.. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички
доказателства по делото и се е позовал само на свидетелите на ответната
страна (без да отчете тяхната ниска достоверност с оглед отношенията с
ответницата), като не е посочил защо не възприема показанията на останалите
свидетели. Счита, че съдът не е изложил ясни мотиви с оглед противоречието
в показанията - според едните свидетели сградата не е увеличила обема си, а
според другите е. Намира, че по делото не е установена точната площ на
сградата, както и че оценката от ЧСИ не е обхванала пълното застрояване –
счита, че не е отразена площ от 20,83 кв.м., съставляваща разширение на
1
сутерен, и дори не е съобразено, че ЧСИ е продал площ от 206,76 лв., а по
СТЕ тази площ възлиза на 296,13 лв. Подчертава, че представените по делото
проекти за преустройство касаят един и същи парцел и именно процесната
сграда, но има допусната техническа грешка. Сочи, че не е взета предвид СТЕ,
а отделно от това същата е и неправилна и неточна, като се претендира
допускане на тройна СТЕ, на която да се поставят и допълнителни задачи.
Моли да се отмени решението и да се уважи иска.
Ответницата Р. М. В. и третото лице помагач на нейна страна ЗАД
„Армеец“ АД оспорват жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 49 ЗЗД.
Ищецът С. С. А. твърди, че притежавал еднофамилна сграда с
идентификатор 68134.978.759.1, гр. София, район Витоша, в.з. "***", ул. ***
(бивша ул. ***) № ** (която се намирала в поземлен имот с идентификатор
68134.978.759), с площ от 62 кв.м., на два етажа, заедно с гараж с
идентификатор 68134.978.759.2 с площ от 25 кв.м., а разгърната застроена
площ от 117, 47 кв.м., и площ на терена от 880 кв.м. На 31.03.2010 г. с н.а. №
135, т. І, д. 120 на нотариус Ц. З., ищецът учредил върху имота договорна
ипотека в полза на "Банка ДСК" ЕАД, но поради неизправност, банката се
снабдила с изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 39764/2012 г., СРС, 64 с-
в, въз основа на който образувала изп.д.№ 20137900400403 по описа на ЧСИ с
рег. № *** на КЧСИ. Твърди се още, че на 09.05.2013 г. имотът е описан и
оценен с протокол за опис на недвижим имот и е насрочена публична продан.
Твърди се, че началната продажна цена била определена от ЧСИ в размер на
160 500 лв., а е възложен на предложена цена от 208 200 лв. Ищецът намира,
че понесъл вреда от занижената начална продажна цена. Твърди се, че
въпреки възраженията на ищеца-длъжник, имотът бил описан и изнесен на
публична продан без да се опише част от имота, пристроена от ищеца, която
част според него е общо около 110 кв.м. - разширение на терасата на първия и
втория етаж, на гаража, като за това преустройство притежавал позволителен
билет и започната процедура в район „Витоша“ за възстановяване на загубени
2
строителни книжа. Поддържа се, че по този начин чрез действията си
ответницата, в качеството й на частен съдебен изпълнител, нанесла на ищеца
вреда в размер на пазарната стойност на пристроената част, която е в размер
на 200 000 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата
да заплати на ищеца сумата от 200 000 лв. - обезщетение за причинени на
ищеца имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение
(провеждане на публична продан без да се опише и оцени част от имота,
представляваща пристройка с площ от 110 кв.м., съставляваща приращение
към основната сграда), ведно с лихвата от датата на вредата 04.12.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ответницата ЧСИ Р. М. В. оспорва исковете, като твърди, че е
извършила законосъобразни действия за събиране на дълга в полза на
взискателя, като ипотекираният имот надлежно е бил описан, оценен от вещо
лице и изнесен на публична продан, разгласена по предвидения в закона ред.
Изтъква се, че имотът е закупен от единствения наддавач на цена от 208 200
лв., възлагателното постановление не е обжалвано, влязло е в сила,
направеното разпределение не е обжалвано, а в полза на ищеца е
разпределена остатъчна сума от 58 003, 97 лв. Твърди се, че стойността на
имота, определена от вещото лице се отнася за целия имот на длъжника, в
състоянието му, в което е бил към момента на описа и оценката. Твърди се, че
определената от вещото лице пазарна стойност на имота, представляващ
вилна сграда, гараж и право на строеж върху терена, в размер на 214 000 лв. е
реална и дори завишена. Възразява срещу твърдението на ищеца, че
началната продажна цена на имота е била занижена, вследствие на което той е
претърпял вреда. Оспорва размера на вредата, както и наличието на причинна
връзка с действия, респ. бездействия на съдебния изпълнител. Оспорва
твърдението, че за ищеца е настъпила вреда в момента на влизане в сила на
възлагателното постановление. Разяснено е, че след експертната оценка на
вещото лице, длъжникът по изпълнителното дело е посочил с молба, че през
1975 г. е правил преустройство и промени в застроените площи на първия
етаж, втория полуетаж и гаража, като обаче включения в оценката сутерен
ищецът не е ипотекирал, тъй като бил негово несеквестируемо жилище.
Заявява се възражение за погасено по давност вземане на ищеца. Претендира
разноски.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
3
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че ищецът С.А. разполагал с описаните в исковата молба
недвижимости, съгласно приложения договор за продажба от 07.12.1974 г.,
както и че за негов дълг имуществото е било ипотекирано в полза на "Банка
ДСК" като обезпечение. Няма спор, че поради неизправност на длъжника,
банката е предприела принудително изпълнение и въз основа на
изпълнителен лист е образувано изп.д. № 403/2013 г. при ответницата ЧСИ
Р.М.. Не е спорно още, че ЧСИ М. е извършила опис, оценка (214 000 лв.) и
изнасяне на публична продан на ипотекирания имот (при начална цена от
160 000 лв.), като в процедурата е участвал само един наддавач, който е
закупил имота на предложена от него цена в размер на 208 200 лв.
Ответницата е издала възлагателно постановление, което не е обжалвано от
страните по изпълнителното дело и е влязло в сила. С получената сума след
разпределение е погасен изцяло дълга, в едно с таксите и разноските, а в
полза на длъжника е разпределен остатъка от 58 003,97 лв.
Пред първата инстанция е приета СТЕ, която дава становище, че
оценката по изпълнителното дело включва извършеното през 1975 г.
преустройство по отношение на сутерена. Оценени са: РЗП на сграда-117, 47
кв.м. (по договор за продажба), гараж-21, 76 кв.м., сутерен-67, 53 кв.м., т.е.
общото РЗП е в размер на 206, 76 кв.м. Помещенията по проектите отговарят
на описаните в експертизата такива, при съобразяване на преустройството.
Събрани са гласни доказателства. Св В. С. М. сочи, че имотът бил
луксозна 2-етажна вила, с извито вътрешно стълбище, салон за гости,
луксозна камина, облицовка от балчишки декоративен камък, прозорци със
стъклописи. В двора имало изградена от свидетеля оранжерия автоматично
проветряване и поливане на цветята, с вградена цистерна. В двора имало и
беседка с шадраван.
Свидетелят Х. Н. Ц. разказва, че в имота преустройство било правено
след 1975 г. от А., който увеличил мазетата, разширил терасата, направил две
нови стаи, обособил зимник, построил оранжерии, достроил нови помещения
като взел старата площ на терасата и поради тази причина я разширил.
Обособил помещение-трапезария и над него надстроил още едно помещение.
Извадил навън помещенията, извън рамките на старата сграда.
4
Разпитан като свидетел е Н. В. А., вещото лице, което е оценяло имота в
производството пред ЧСИ. Сочи, че е констатирано допълнително към
трапезарията приобщаване на площ от терасата, което го накарало да замери
външно сградата с електронна рулетка и така установил, че площта е
приблизителна на тази по нотариален акт – 68 кв.м. Изтъква, че по документ
за собственост имотът е с три стаи и хол, а на място било констатирано, че на
първия етаж има трапезария, хол, а на втория етаж - две спални. Сочи, че
трапезарията на първия етаж е усвоена част от терасата. Целият имот бил
оценен, като това, което липсвало в нотариалния акт е квадратурата на
сутерена, но тъй като тя била под цялата сграда, свидетелят я взел точно с
параметрите, които са на първия етаж - 67 кв.м и я добавил в оценката, тъй
като този сутерен е несамостоятелна част от сградата. Оценката е включвала и
гаража, но не и други две постройки (остатъци от оранжерия и нещо като
камина с навес) тъй като те не фигурирали в документите за собственост и
съответно не можело да бъдат оценени, тъй като земята била общинска
собственост и построеното вътре ще е общинско. Поради тази причина
свидетелят предупредил помощник съдебния изпълнител, присъствал по
време на огледа и самия съдебен изпълнител, че трябва да се изискат
строителни книжа от общината, за да бъде констатирано, дали има някакви
изменения, нещо допълнително правено, дали има някакви допълнителни
постройки, пристрояване и т.н. в този имот. От общината отговорили, че за
това УПИ няма никакви налични строителни документи. Единственото, което
било представено е позволителен билет, който обаче бил за друг парцел І, кв.
14 в местността "Драгалевци", а предмет на оценка е парцел ХІ, кв. 20 в
местността "Драгалевци - под лифта до плажа - вилна зона". Свидетелят
пояснява допълнително, че на втория етаж, вероятно също имало тераса,
която по същия начин е приобщена към стаята, за да стане по-голяма стаята.
Това е същата тераса, която е приобщена долу и отгоре също е приобщена.
Свидетелят установява, че е оценил в пълнота тези помещения, но това
приобщаване на терасата и получаване на две допълнителни стаи не
увеличава обема на сградата. В договора за покупко-продажба е записано, че
има две тераси. Покривът на гаража не може да се счита и за тераса, защото
той е ограден с ниска ограда около 30-40 см. Към момента на описа според
показанията в имот не са били правени ремонти от последните 30-40 години,
той не бил в добро състояние.
5
Свидетелят Д. И. К. разказва, че присъствал по време на огледа на
имота, заедно със св. А. и помощник съдебния изпълнител К. Б.. Сочи, че
имотът бил огледан и замерен изцяло, като изтъква, че сградата била
изключително стара, занемарена къща, приземният етаж миришел на мухъл,
въглища и дърва, дворът не бил обслужван. На първия жилищен етаж имало
две стаи - един голям хол и още една стая, а терасата била приобщена към
трапезарията на първия етаж, а на втория – терасата била вкарана към едната
спалня. Свидетелят пояснява, че като разбрал за делото, посетил имота през
2018 г. като установил, че той бил същия като обща квадратура, но
изключително добре ремонтиран с много скъпи материали.
Пред настоящата инстанция е допусната повторна СТЕ, с поставени
допълнителни въпроси по почин на съда. Вещото лице установява, че по
представен инвестиционен проект сградата е била преустроена, като според
проекта на сутеренния етаж има увеличение на застроената площ с 20,83
кв.м., на първия етаж - с 52,96 кв.м. спрямо площта му изчислена по старите
норми, или реално увеличение на площта на етажа със 16 кв.м., на таванския
етаж – застроената площ е увеличена с 15, 58 кв.м. спрямо площта му по
старите норми, а реалното увеличение е 13,96 кв.м. В о.з. е пояснено, че по
старите норми в застроените части са включвани площи от терасите и при
това съобразяване, реалното общо увеличение на застроената площ на място е
по-малко по обем (тъй като част от усвоените тераси вече са били включени в
квадратурата). Като е приело, че застроената площ на имота е 296,13 кв.м.
след преустройството, вещото лице е предложило средна пазарна цена в
размер на 296 661 лв. Пояснено е, че са проучвани данни за апартаменти (като
са прилагани и корекционни коефициенти), поради факта, че сградата е само
с право на строеж, но няма собственост върху терена. В т. 2 вещото лице е
посочило, че към 4.12.2013 г. без извършеното преустройство (което според т.
3 е увеличило квадратурата с 50,79 кв.м.), сградата би имала пазарна стойност
от 241 995 лв. СТЕ е дала заключение, след анализ на описанието от експерта,
оценял имота в хода на изпълнителното дело, че той е включил и
помещенията, изгради при преустрояването на имота. Този оценител обаче е
ползвал данните за застроената площ от договора за продажба от 7.12.1974 г.
Както е посочено и в т. 6 на заключението по друга задача, ръкописното
описание на продаваемия имот е било напълно съответно на помещенията
след преустройството и съвпада с отразеното в чертежите, по приложения
6
архитектурен инвестиционен проект. Експертизата е посочила още, че имота
по договора за продажба от 1974 г. и н.а. № 135 от 2010 г. е идентичен, както
и че продаваемия имот съвпада с този, описан в протокола за опис и оценен
от ЧСИ. Отделно от това СТЕ е установила, че одобрения през 1975 г.
архитектурен проект за преустройство е различен от приложения по делото
архитектурен инвестиционен проект, отразяващ заснемане на сградата след
извършено преустройство. Установена е (т. 9) идентичност на имота, посочен
в договора за продажба от 1974 г. и имот в скица на л. 14, посочен в
позволителен билет от 1975 г., а разликата в изписването на номера и
квартала по регулационен план съставлява техническа грешка. Като отчита
данните в описа по изпълнителното производство и площите, с които е
работил оценителя, вещото лице в т. 10 е счело, че сравнителната пазарна
стойност на имота е 227 390 лв. към 4.12.2013 г. Ако се приеме, че на място е
приложен инвестиционният проект от 2013 г., пазарната стойност е 296 660
лв. Оглед на място понастоящем не е извършван.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
В закона се съдържат правила регулиращи отговорността на ЧСИ.
Правилото в чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ е общо и според него за вредите, които
неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност, ЧСИ носи
отговорност. В нормата на чл. 441, ал. 1 от ГПК е уредена специален вид
отговорност, като предпоставките за нейното реализиране са по-детайлно
визирани, а именно противоправно поведение при осъществяване на
процесуални действия от съдебния изпълнител, вина, имуществени вреди,
причинно-следствена връзка между деянието на ЧСИ и вредите. И в двата
случая се касае до деликтна отговорност, реализирана по относимите за това
предпоставки. (Така решение № 207 от 11.04.2019 г. по гр. д. № 3201/2017 г.,
Г. К., ІV Г. О. на ВКС).
В случая искът на жалбоподателя е основан на общото правило на чл.
74 ЗЧСИ, тъй като не се твърди нарушение на процесуалните изисквания,
гарантиращи законосъобразното протичане на изпълнението, а се сочи
осъществяване на неправомерно фактическо действие – неправилно
(неправомерно) описване на продаваемия имот без да се включи в оценката
извършените разширения, което е довело до определяне на занижена начална
7
цена, а от там – до произтекли вреди за длъжника. За да се ангажира
отговорността на ЧСИ следва да се установи, че същият е осъществил
соченото действие, то е неправомерно и виновно, и като пряка последица от
същото е настъпила вреда за ищеца.
Настоящият състав приема, че визирания фактически състав в случая не
е установен в цялост, поради което претенциите са неоснователни, по
следните съображения:
От събраните доказателства в настоящия процес се установява, че
макар и да не е имал такова нормативно установено задължение (предвид
факта, че процесните събития се развиват през 2013 г. и преди изменението на
чл. 485 и чл. 468 от ГПК с ДВ бр. 86 от 2017 г.), ЧСИ е назначил вещо лице,
което е извършило оглед на продаваемия имот. В процеса няма спор относно
компетентността на експерта (съобразно Наредба № 1/16.01.2008 г. за
вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица).
Установява се, че при извършения опис на процесната сграда, същата е
описана точно ръкописно в протокола в състоянието, в което е намерена, като
според приетата СТЕ това описание съответства на промените в обекта,
настъпили след неговото закупуване през 1975 г. Помещенията са били
надлежно обозначени, по начина по-който реално са съществували на място.
Поради тази констатация съдът не е допуснал и допълнителна задача свързана
с оглед на имота и нови доказателствени искания за издирване на проекти в
общината (поискани в последното заседание), доколкото наличните вече
данни сочат, че действително имотът е бил преустроен и достроен. В същото
време се установява, че квадратурата, която е била вписана в описния
протокол е била различна от съществуващата вече на място застроена площ –
теза, въз основа на която жалбоподателя изгражда претенцията. Съдът приема
за доказан факта, че действително сумарната площ на етажите (след
преустройството им) надхвърля тази, която е вписана в описа, като разликата
съставлява 50 кв.м. Същественото обаче в случая е обстоятелството, че в
процедурните книжа на ЧСИ ясно е отразено (и никоя от страните не оспорва
това), че вписаната по-малка квадратура е навсякъде посочена като
квадратура по документи за собственост. Или с други думи, посочването
на площта на обекта е било точно съобразено с наличните документи, с които
длъжникът по изпълнението е разполагал. Няма спор, че ищецът-
жалбоподател е извършил промени в обекта, за които не може да представи
8
надлежни строителни книжа. В хода на процеса се установява, че той е
правил постъпки да заснеме извършените от него промени, но по ирелевантни
причини за настоящия спор, това не е станало. Няма никакво основание да се
счита, че ЧСИ е описал имота неправилно, след като от една страна е посочил
неговата площ по документи и от друга страна подробно е описал наличното
на място като помещения, разпределение, състояние, оборудване, подобрения
и пр. Обичайна практика е даден обект да се описва „с площ по документи“, а
същевременно няма законово изискване да се добавя измерена на място
квадратура. В същото време няма основание да се счита, че вещото лице,
използвано от ЧСИ, е дало оценка, която не е отчела реалната площ на
продавания обект, при положение, че надлежно е описало същия ръкописно.
Не може да не бъде отчетен, че св. А. (оценителят в изпълнителното
производство), ясно се установява, че същият е проучил детайлно имота и
ясно е съзнавал, че той е уширяван с приобщаване на тераси и добавяне на
нови площи, т.е. експертът е възприел правилно именно твърдението на
ищеца – че сградата е увеличила полезната си обитаема площ. Това само
може да сочи, че всички констатирани на място промени са били взети
предвид и съответно отразени в оценката на постройката.
Предвид казаното, на първо място, не може да се приеме за доказано, че
в случая се установява неправомерно действие – неправилно извършен опис
на сградата, с неотчитане на налични пристроявания.
На следващо място, относими са мотивите, изложени в определение №
1269 от 13.11.2013 г. по гр. д. № 4487/2013 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, макар и
изложението да е свързано с иск, предявен по чл. 441 ГПК. В цитирания акт е
посочено, че „оценката е основа за определяне на началната цена при
публичната продан, тъй като нейният размер трябва да бъде видимо по-нисък
от пазарните очаквания - не може да се очаква проданта да привлече
наддавачи, ако началната цена е неразумно висока. Реалната пазарна цена -
паричната сума, която в действителност се получава на пазара за определен
имуществен обект през определен период от време, се постига на публичната
продан, когато тя е проведена според процесуалните правила.“ Колкото и
ниска да е началната цена, ако проданта е надлежно разгласена, това би
привлякло участието на повече наддавачи. Наличието на повече наддавачи
само по себе си гарантира по-голяма възможност за осъществяване на търг и
съответно купуване на имота на цена много по-висока от първоначално
9
обявената, респ. съответна на пазарното търсене. В този смисъл дори да се
приеме, че е определена по-ниска начална цена (160 000 лв.) не може да се
счита, че това е действие, което ангажира отговорността на ЧСИ. В случая
дори по-ниската начална цена не е провокирала пазарен интерес за имота и
участие в наддавателната процедура е взело само едно лице. Имотът е
продаден за сумата от 208 200 лв. Същата действително е по-малка от
посочената от вещото лице пред САС за продаваемата вещ в състоянието,
което тя е била след преустройството и към момента на описа (296 661 лв.).
Тази разлика обаче не може да бъде отчетена като резултат от неправомерно
поведение на ЧСИ. Разликата се дължи на липсата на проявен пазарен интерес
към момента на осъществяването на проданта, обусловен от множество
пазарни фактори, а в конкретиката на случая и поради обичайно и типично
сложилата се в обществото нагласа, че имоти продавани на публична продан
често биват купувани на много по-ниски от пазарните цени. От друга страна
следва да се посочи, че в хода на настоящият процес са събрани гласни
доказателства, които установяват (св. А., св. К.), че продаваемата сграда е
била в сравнително занемарено състояние, не особено поддържана,
неремонтирана от години, с дъх на мухъл и пр. Няма данни тези показания да
са били взети предвид при дадената пред настоящата инстанция експертиза.
Отделно от казаното вече следва да се подчертае, че в случая
извършеното от ищеца преустройство е увеличило обема на сградата с
разширяване на нейното обитаемо пространство. Приобщаването на тераси и
поставянето на нови стени в сутерена и при гаража, безспорно са увеличи
застроената площ и тя сумарно за нивата на къщата е станала приблизително
с 50 кв.м. Това само по себе си обаче не води до еднозначния извод, че
механично тези нови 50 кв.м. неминуемо ще доведат да отражение в
началната продажна цена. Както вече бе разяснено, стойността на
продаваемия на публична продан имот се определя така, че да бъде
атрактивна и да привлече достатъчно купувачи, които да закупят имота на
възможно най-висока цена. Тези кандидати при оглед на имота са имали
възможност да преценят не само техническите му характеристики, но и
практическото разположение на площите в него, в това число и с
извършените подобрения, които ищецът е сторил през 1975 г. След като само
един купувач е проявил интерес към публичната продан и е предложил цена
под оценката, дадена в настоящия процес, очевидно е, че имотът, към онзи
10
момент, не е можел да бъде продаден на друга цена (още по-малко – на по-
висока такава.) Житейското очакване на жалбоподателя, че ако в описа бе
посочена по-голяма квадратура на застроената площ, то и цената, на която
вещта е щяла да бъде продадена, е правно необосновано. Както се посочи,
дори при екзактното описание на имота като помещения и принадлежности, и
по-ниската обявена начална цена, желание да закупи имота е проявил един
единствен купувач. Не може да не се държи сметка за функциите на
съдебното изпълнение, което търси баланс в интереса на длъжника и на
кредитора. Поради това, в неподходящ пазарен момент един имот може да
бъде продаден на стойност много по-ниска от реалната му, тъй като преди
всичко се цели бързо удовлетворяване на кредитора и освобождаване на
длъжника от тежестта на главния дълг и натрупващите се върху него лихви.
Отново за пълнота е необходимо е да се отрази, че според цитираната
по-горе практика на ВКС, реалната пазарна цена при публична продан следва
да се установява само тогава, когато изпълнението е проведено при
процесуални нарушения. Последните биха могли да осуетят възможността
имотът да се продаде на реалната му стойност – напр. при неправилно
разгласяване на проданта се осуетява възможността всички интересуващи се
да узнаят за нея. Тогава може да се предположи, че имотът е можел да се
закупи на различна цена, често и по-висока, ако са разшири кръга на
участниците в търга. В този казус обаче не се твърди наличие на процесуално
нарушение.
Безпредметно се явява обсъждането на възражението във въззивната
жалба, касаещо обсъждането на свидетелските показания от СГС, доколкото
от събраните (вкл. и в настоящото въззивно производство доказателства)
съдът приема, че се установи, че продадения обект е бил с застроена площ,
практически различна (и по-голяма) от тази, отразена в документите му за
собственост.
Само за пълнота на изложението, следва да се посочи изрично, че съдът
намира за неоснователно възражението, че процесният имот е различен от
този, за който е издаден позволителен билет за преустройство от 1975 г. Това
отново е отхвърлено в техническата експертиза, като е посочено, че в
документацията е допусната техническа грешка.
Предвид всички изложени доводи и като намира, че липсва
11
противоправно поведение като пряка последица, от което да са настъпили
вреди за ищеца, съдът приема, че искът по чл. 74 ЗЧСИ е неоснователен.
Частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за вреди, само когато те
са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая не се доказва,
че поради неотразяването в описните книжа на реалната площ (а посочването
само на площта по документи), във вреда на ищеца, имотът е продаден на по-
ниска от пазарната му цена.
Предвид изложените доводи обжалваното решение, отхвърлящо
исковата претенция, следва да се потвърди. На ответницата се дължат
разноски в размер на 1500 лв. за адвокат.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261185 от 13.11.2020 г. по гр. д. №
16294/2018 г. СГС, І-6 с-в.
Решението е постановено при участие в процеса на ЗАД „Армеец“ АД,
като трето лице помагач на страната на ответницата ЧСИ Р.М..
ОСЪЖОДА С. С. А. да заплати на ЧСИ Р. М. В. разноски в размер на
1500 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12