Решение по дело №2125/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1379
Дата: 30 септември 2021 г.
Съдия: Румен Николов Йосифов
Дело: 20217040702125
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 август 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         1379                      30.09.2021г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - гр.Бургас                                                              ХІІІ-ти състав

На шестнадесети септември,                         две хиляди двадесет и първа година

В закрито заседание в следния състав:

 

Председател:   Румен Йосифов

Членове:       1. Павлина Стойчева

                       2. Веселин Енчев

Секретаря: С.А.

Прокурор: Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов, касационно наказателно административен характер дело № 2125 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началник-група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР)-Бургас, сектор Пътна полиция, против решение № 260912/23.07.2021г., постановено по НАХД № 575/2021г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е отменено издаденото от касатора наказателно постановление (НП) № 20-0769-004718/23.12.2020г., с което на К.Щ.Щ., ЕГН-**********, за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 6 месеца.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Позовава се на задължение на извършителя, като собственик на МПС, да се позаинтересува дали застраховката му „гражданска отговорност“ е действаща и дали автомобилът не е с прекратена регистрация. Счита, че дори той да не е знаел точната дата на която регистрацията е била прекратена, е можел да предположи, че това ще се случи предвид предвижданията на закона. Ирелевантно за отговорността му е дали органите на Пътна полиция са го уведомили за прекратената регистрация на автомобила, тъй като уведомяването не е елемент от фактическия състав. Намира, че незнанието на факта за прекратената регистрация се дължи на проявена небрежност от страна на нарушителя, което като непредпазливо деяние, не е изключено от наказване на основание чл.7, ал.2 от ЗАНН. По отношение на факта, че автомобилът е бил с поставени регистрационни табели счита, че това не е извинително за извършителя.

Посочените в касационната жалба оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В съдебно заседание касаторът не се явява, не ангажира доказателства и не прави искания.

Ответникът по касация – К.Щ.Щ., ЕГН-**********, с адрес: ***, чрез пълномощника си адвокат Б.Я. ***, оспорва жалбата в проведеното открито съдебно заседание. Позовавайки се на съдебна практика на настоящия съд, моли същата да бъде оставена без уважение с присъждане на сторените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на районния съд, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Районен съд - Бургас с оспореното решение № 260912/23.07.2021г., по НАХД № 575/2021г., е потвърдил НП № 20-0769-004718/23.12.2020г., с което за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на К.Щ. са наложени глоба от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че Щ. на 25.06.2020г., около 02.30 часа, в гр.Бургас, по ул.Георги Попаянов, срещу бензиностанция Петрол, по посока на движение бул.Захари Стоянов, управлявал собствения си лек автомобил БМВ 320 Д, с рег.№ А5702МТ, който не е регистриран по надлежния ред. При извършена справка се установило, че автомобилът е с прекратена регистрация от 23.07.2019г. по  чл.143, ал.10 от ЗДвП. За това нарушение срещу него бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.№ 777168/22.07.2020г. Той му бил предявен за подпис и Щ. го подписал без възражения в деня на издаването. Въз основа на акта било издадено и оспореното пред районния съд НП.

По случая е имало предварителна проверка, като с постановление от 28.07.2020г. на прокурор при Районна прокуратура - Бургас, е постановен отказ да се образува наказателно производство с мотив липса на виновно поведение, защото до Щ. не е достигнало съобщението, че автомобилът му е бил с прекратена регистрация, поради което той не е осъществил от субективна страна състава на престъпление. В хода на съдебното производство по искане на районния съд, началникът на сектор Пътна полиция към ОДМВР-Бургас е изпратил писмо изх.№ 769000-11040/21.04.2021г., според което няма данни от страна на сектор Пътна полиция да е било изпращано уведомление до собственика К.Щ. за служебното прекратяване регистрацията на автомобила му.

С обжалваното съдебно решение Районен съд - Бургас е отменил посоченото наказателно постановление. Приел е, че не е доказано виновно поведение от страна на извършителя, предвид неуведомяването от страна органите за прекратената регистрация на автомобила му.

 

 

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението на Районен съд - Бургас е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но без табели с регистрационен номер, в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП е предвидено, че съответния водач се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. Ангажирането на административно-наказателната отговорност по посочената санкционна норма изисква нарушителят да е действал умишлено, респ. да е управлявал съответното МПС със съзнанието, че същото е без регистрация, включително и служебно прекратена такава или, че пътното средство е регистрирано, но е без поставени регистрационни табели.

В тази връзка релевантно за настоящия случай е обстоятелството, дали на 25.06.2020г. К.Щ. е управлявал лекия си автомобил знаейки, че същият е със служебно прекратена регистрация. Последното, противно на мнението на касатора, не може да бъде предполагано, а следва да се установи несъмнено, чрез доказване осъществяването на предвиденото в закона нарочно уведомяване.

По делото не се спори и видно от събрания доказателстен материал, налице е служебно прекратяване на регистрацията на лекия автомобил на Щ. марка БМВ 320 Д, с рег.№ А5702МТ, извършено на 23.07.2019г. на основание  чл.143, ал.10 от ЗДвП. По силата на посочената разпоредба служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно средство, т.е. законодателят е въвел нормативно задължение за компетентния орган, при служебно прекратяване на регистрацията на това основание, да уведоми собственика на ППС.

В разглеждания случай уведомяване на собственика на процесното МПС след прекратяването на регистрацията на автомобила на 23.07.2019г. не е извършвано. Последното обаче е част от състава на служебното прекратяване на регистрацията, защото законът изисква наличието кумулативно наличие и на тази предпоставка. Подобно изискване няма при други видове служебно прекратяване на регистрацията (напр. това по чл.143, ал.15 от ЗДвП), което още веднъж идва да покаже, че законодателят отдава съществено значение на уведомяването на собственика за прекратената регистрация. След като уведомяването не е реализирано, то се налага изводът, че не е изпълнен фактическият състав на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Нещо повече в конкретния случай, регистрационните табели на автомобила са били на предназначените за това места, поради което на водача не може да се вмени вина, била тя под формата на умисъл или при непредпазливост за това, че е осъществил състава на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Изложеното по-горе мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че като е отменил наказателно постановление № 20-0769-004718/23.12.2020г., районният съд е постановил решение при правилно приложение на закона, което следва да бъде оставено в сила.

Предвид обстоятелството, че подадената касационна жалба се отхвърля, искането за присъждане на разноски на ответника по касация следва да бъде уважено на основание чл.143, ал.4, вр. чл.228 от АПК, вр. чл.63, ал.3 от ЗАНН. Представени са доказателства за направени разноски в размер на 400 лева за платено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна помощ на л.13 от настоящото дело. Ответникът по касация е направил бланкетно възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в касационната си жалба, но същото не следва да бъде уважавано, тъй като размерът на договореното и заплатено възнаграждение и близък до минималния.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,   

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260912/23.07.2021г., постановено по НАХД № 575/2021г. по описа на Районен съд - Бургас.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Бургас, ул.Хр.Ботев 46, ЕИК-*********, да заплати на К.Щ.Щ., ЕГН-**********, с адрес: ***, сумата от 400 (четиристотин) лева за направени по делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.                                                     2.