Р
Е Ш Е
Н И Е
№260492
гр. С., 23 декември 2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Силистренският
районен съд, гражданска колегия в публично заседание на седемнадесети септември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ БОРОВА
при секретаря Г. Н.
като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 182 по описа за 2020 г.
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 440 от ГПК.
Ищецът А.Г.П. с ЕГН
********** *** моли съда да признае за установено по отношение на ответниците,
че той е собственик на движими вещи, представляващи в съвкупност „линия за
преработка и сушене на зеленчуци“ и същите не са собственост на ответника ЕТ “К.
– Н.Х.“.
Ищецът твърди, че е
придобил правата на собственост върху процесните вещи по силата на сключен с
ответника договор за залог, както и изтекла в негова полза придобивна давност.
Претендират и
разноските си за производството.
Ответникът
ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, БУЛСТАТ ***, гр. С., район "Т.", ул. В. № *, представлявано от изпълнителните
директори Т.В.М. и С.А.Г.е подал писмен отговор, с който оспорва иска като
недопустим, неоснователен и недоказан. Счита предявеният иск за недопустим,
поради липса на доказателства за притежавано от ищеца право на собственост,
както и на факта, че ищецът не е трето
лице, а длъжник в изпълнителното производство. Освен това счита, че искът по
чл. 440 от ГПК може да бъде предявен само ако вещите не са продадени или да
иска присъждане на равностойността им. Излага подробни доводи относно
неоснователността на исковата претенция.
Ответникът ЕТ “К. –
Н.Х.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в с. А., обл. С., ул. Г. № *,
представляван от Н.С.Х. не е подал писмен отговор.
Съдът, след
преценка на събраните доказателствени средства намира за установено следното:
Искът
по чл. 440, ал. 1 от ГПК е
отрицателен установителен, насочен към това да се отрече, че правото към което
е насочено изпълнението за събиране на парично вземане не принадлежи на
длъжника. Всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението може да
предяви иск, за да установи, че имуществото върху което е насочено изпълнението
за парично вземане не принадлежи на длъжника. За да е допустим този иск е
необходимо изпълнителното производство да е започнало и да е насочено
изпълнение към конкретно имуществото - предмет на иска и то все още да не е
приключило, както и ищецът /третото лице/ да не е във владение на имота
/вещите/ срещу които е насочено принудителното изпълнение. Целта на този иск е
да се отрече възможността да се насочи изпълнение върху имущество, което не
принадлежи на длъжника. При уважаване на иска ще се прекрати изпълнението върху
това имущество. В процесния случай, ссъдът, след преценка на представеното изп.д. №
20107670401065 по описа на ЧСИ Г.Г.с рег. № * на КЧСИ, намира предявеният иск
за недопустим.
Установява
се от данните по делото, че по отношение на процесната движима вещ изпълнителното производство е
приключило, като същата е продадена на публична продан.
Съгласно
общото правило на
чл. 154, ал. 1 от ГПК и с оглед характера на иска по чл. 440, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца в настоящото производство е
да установи, че процесните
вещи не принадлежат на длъжника, а са тяхна лична собственост, както и че
движимите вещи, описани в исковата молба са идентични с тези, спрямо които по
искане на взискателя - ответник е било насочено принудителното изпълнение по
изпълнителното дело.
От друга страна, от събраните по
делото доказателства не се
установи, че процесните движими вещи са собствени на ищеца. Изложените от него доводи не са
достатъчни да установят правото му на собственост, придобито въз основа на
давностно владение, поради което тези вещи към момента на изпълнителното
действие са собственост на длъжника и могат да служат за реализиране по
принудителен ред на задължението на длъжника по изп. дело спрямо взискателя
“Обединена българска банка” АД. Предвид изложеното предявения по реда на чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 440 от ГПК, иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Ответникът “Обединена
българска банка” АД е направил искане за присъждане на сторените по делото разноски, но не е посочил размер на
същите, както и липсват доказателства за извършването на такива, поради което и
съдът не дължи произнасяне по разноските.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска с правно чл. 124, ал. 1 във вр.
с чл. 440 от ГПК, предявен от А.Г.П. с ЕГН ********** *** против ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА АД, БУЛСТАТ ***, гр.С., район "Т.", ул. В. № 89Б, представлявано от изпълнителните
директори Т.В.М.и С. А. Г. и ЕТ “К. – Н.Х.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в с. А., обл. С., ул. Г. № 18, представляван от Н.С.Х. за признаване
за установено, че ЕТ “К. – Н.Х.“ не е собственик на движими вещи,
представляващи в съвкупност „линия за преработка и сушене на зеленчуци“ по изп.д. № 20107670401065 по описа на ЧСИ Г.Г.с
рег. № * на КЧСИ, както и че собственик на същите вещи е А.Г.П. с ЕГН **********.
Решението подлежи
на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: