Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 11.06.2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
двадесет и шести състав, в публично заседание на двадесет и осми май две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Мариана Дончева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 13687
по описа на ВРС за 2018 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т.Т.” ООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление *** срещу
Б.И. ЕГН **********, с адрес: *** по
реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на Заповед №
3207/14.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 6638/2018г. по описа на ВРС за сумата от 7080
лева, представляваща дължима неустойка съгласно споразумение между страните
от 29.09.2017г. за прекратяване на 2 бр. договори от 06.03.2017г. за
посредническа дейност и от 06.04.2017г. за отпускане на парични средства във
връзка с обучение и подготовка на лицето за работа в чужбина, ведно със
законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 10.05.2018 г. до окончателното
изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба са изложени твърдения, че на 06.03.2017г. между страните е сключен
договор за посредническа дейност, а на 06.04.2017г. – договор за отпускане на
парични средства във връзка с обучение и подготовка на лицето за работа в
чужбина. Двата договора били изпълнени изцяло от ищцовото дружество, но
ответникът отказал да изпълни своите задължения и да отпътува за , както и да
полага труд за осигурения му работодател. На 29.09.2017г. между страните била
подписана спогодба, с която ответникът признавал, че дължи на ищеца сумата от
3540 лева, която се задължавал да заплати доброволно на четири равни вноски,
първата с падеж 20.11.2017г., а всяка следваща с падеж – 20-то число на месеца,
за който се дължи. В т.3.2 от същото споразумение ответникът се задължавал в
случай, че не изплати изцяло или частично дължима сума в посочените срокове, да
заплати неустойка в размер на 7080 лева (двойния размер на задължението).
Ответникът не заплатил нито една от дължимите суми.
В законоустановения срок ответникът не е депозирал
писмен отговор.
Предявеният иск е с правно основание чл.422 във връзка
с чл.415 от ГПК във вр. с чл.92 от ЗЗД. Предявен
е след провеждане на производство по
чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414,
ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и е
процесуално допустим.
Ответникът не е взел становище по иска, като не е
депозирал писмен отговор в законоустановения срок, не се е явил в първото по
делото съдебно заседание и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 и
чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На ответника е указано, че при непредставяне на писмен
отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждането му в негово отсъствие, може да бъде постановено
неприсъствено решение.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
предвид представените от ищеца доказателства, съдът намира, че предявеният иск е вероятно основателен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в
настоящото производство разноски в размер на 141,60 лева за платена държавна
такса и 150 лева за платено адвокатско възнаграждение, както и направените в
заповедното производство разноски в размер на 141,60 лева за платена държавна такса и 150 лева за
платено адвокатско възнаграждение възнаграждение.
Мотивиран от горното и по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.И.
ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Т.Т.” ООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление *** сумата
от сумата от 7080 лева, представляваща дължима неустойка съгласно споразумение между
страните от 29.09.2017г. за прекратяване на 2 бр. договори от 06.03.2017г. за
посредническа дейност и от 06.04.2017г. за отпускане на парични средства във
връзка с обучение и подготовка на лицето за работа в чужбина, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 10.05.2018 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед №
3207/14.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 6638/2018г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Б.И.
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на „Т.Т.” ООД, ЕИК , със седалище и адрес на
управление *** сумата от 291,60 лева, представляваща направени
в настоящото производство разноски, както и сумата от 291,60 лева, направени в заповедното
производство разноски.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Страната,
срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от ВОС в
едномесечен срок от връчване на решението да го отмени, ако е била лишена от
възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: