Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 23.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на
тридесети октомври
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 5548 по описа
за 2017 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Я.Й.К. и С. Й.Я. срещу З.
„Б.И.” АД, с която са предявени активно, субективно и обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с §22
от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД.
Ищците твърдят, че на 15.08.2014
г. на път ІІ-73 /Шумен-Карнобат/, км 4+582 е настъпило ПТП с участието на
л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. № ******, управляван от Г.Г.М. и пешеходката М.Г.К.,
в резултат на което по непредпазливост била причинена смъртта на последната.
Твърди се, че вина за настъпилото произшествие има водача на автомобила, който
като не възприел своевременно пресичащата пътното платно пешеходка и въпреки
предприемането на аварийно спиране реализирал ПТП. Във връзка с произшествието
е образувано ДП № 87/2014 г. по описа на ОД на МВР Шумен, пр.пр. № 1796/2014 г.
по описа на ОП-Шумен, което е прекратено. Твърди се, че внезапната загуба води
до множество страдания и огромни затруднения в осиротялото семейство на М.К..
Твърди се, че двамата ищци са нейни синове, които изживяват изключително тежко
загубата на своята майка и към настоящия момент все още не са успели да приемат
случилото се. Скръбта им е несравнима и неутешима.
Поддържа се, че към момента на
настъпване на произшествието, отговорността на делинквента е била застрахована
при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № 02114000985538/01.04.2014 г. валидна от 01.04.2014 г. до 01.04.2015 г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от по 200 000 лв. за всеки
един от ищците, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
ищците неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие смъртта на тяхната
майка М.Г.К., резултат от настъпило ПТП на 15.08.2014 г. на път ІІ-73
/Шумен-Карнобат/, км 4+582, виновно причинено от водача управлявал л.а.м.
„Фолксваген голф“ с рег. № ******, чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Б.И.” АД с полица №
02114000985538/01.04.2014 г. валидна от 01.04.2014 г. до 01.04.2015 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта 15.08.2014
г. до окончателното издължаване.
Претендират се разноските по делото, включително и адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адвокат И.,
преупълномощен от адвокат Г., и двамата с пълномощни приложени към отговора.
Оспорва иска по основание и
размер. Твърди се, че не са представени доказателства за наличие на валидно
застрахователно правоотношение. Заявява възражение за съпричиняване на вредата
от страна пострадалата, която не е пресичала на пешеходна пътека, не се е
съобразила с посоката и скоростта на движение на приближаващия се към нея
автомобил, като се е поставила в превишен риск. Оспорва иска по размер с
твърдението, че обезщетението, което се претендира не отговаря на
действителната вреда. Оспорва да е причинен деликт от Г.М. като водач на л.а.м.
„Фолксваген голф“ с рег. № ******. Твърди, че е налице случайно деяние, при
което застрахователят по застраховка ГО не носи отговорност, след като такава
не носи застрахованото лице.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищците депозират допълнителна искова молба, с която поддържат предявените
искове и направените доказателствени искове с исковата молба. Оспорват всички
възражения на ответника, включително и възражението за съпричиняване.
В срока по чл.373 от ГПК
ответникът не депозира допълнителен отговор.
В съдебно
заседание ищците поддържат исковете чрез своя процесуален представител. Заявяват
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение. Претендират разноски съобразно представен списък по
чл.80 ГПК.
Ответникът,
редовно призован, не изпраща представител, не изразява становище в хода по
същество.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От протокол за ПТП № 1480934,
протокол за оглед на местопроизшествие от 15.08.2014 г., от показанията на
свидетеля Г.Г.М., както и от заключенията на приетите по делото САТЕ, се
установява, че на 15.08.2014 г. около 20 часа по главен път ІІ-73,
гр.Шумен-гр.Карнобат, в землището на с.Дибич, обл.Шумен, след разклона за
селото в посока с.Радко Димитриево /гр.Карнобат/ се движил л.а.м. „Фолксваген
голф“ с ДК № ******, управляван от свидетеля М. със скорост около 88-89 км/ч,
приближавайки района на км 4+583 м. Пешеходката М.Г.К. на 72 години навлязла с
бягане в пътното платно от левия банкет, считано за посоката на движение на
автомобила за пресичане на пътното платно, между движещи се в обратна посока
автомобили, диагонално към срещуположния банкет. В този момент лекият автомобил
е бил на около 107 м от мястото на удара. Водачът на автомобила е възприел със
закъснение навлизането на пешеходката в пътното платно и задействал спирачната
уредба за аварийни спиране, когато е бил на около 71,46 м преди мястото на
удара и пешеходката е изминал път около 6,70 м по пътното платно. Автомобилът
приведен в режим на аварийно спиране с отлагане на спирачни следи в продължение
на 27,20 м, не успява да спре и удря пешеходката с предна броня и предния капак
по средата по дясната част на тялото й в областта на дясната подбедрица. В
момента на удара, водачът е отпуснал малко педала на спирачката и автомобилът е
продължил движение е със служебно спиране до окончателното установяване в покой
по средата на пътното платно. Тялото на пешеходката е качено върху предния
капак и след носене в продължение на около 22 м, при спирането на автомобила е
отхвърлено напред без прегазване.
Вследствие на горното пешеходката
е починала на място. От приетото по делото заключение на СМЕ се установява, че
причината за смъртта на М.Г.К. е получената в пряка причинна връзка от
гореописаното ПТП съчетана травма с водеща несъвместимата с живота
гръбначно-мозъчна травма с прекъсване на гръбначния мозък.
От приетото по делото
удостоверение за наследници № 1034/06.04.2017 г. на Община Шумен се установява,
че двамата ищци са синове на починалата при ПТП М.Г.К..
От представената с исковата молба
справка от Информационния център на Гаранционния фонд се установява, че към
датата на ПТП е налице валидно, действащо застрахователно правоотношение между
водача на л.а.м. „Фолксваген голф“ с ДК № ****** и ответното дружество по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с полица № 02114000985538 от
01.04.2014 г., валидна от 01.04.2014 г. до 01.04.2015 г.
Съдът приема за доказано
съществуването на застрахователно правоотношение, тъй като на основание чл.295,
ал.7 от КЗ /отм./ документите, изготвени от фонда въз основа на данните от
Информационния център, до доказване на противното, удостоверяват
застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите или "Злополука" на пътниците,
началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама
(шаси) на моторното превозно средство, име/наименование и адрес/адрес на
управление на собственика на моторното превозно средство или превозвача на
пътници със средства за обществен превоз.
Тази презумпция не е оборена от
ответното дружество.
И двете приети по делото САТЕ
дават заключение, че причина за настъпване на процесното ПТП е внезапното и
неочаквано навлизане на пешеходката в пътното платно в момент, когато това не е
било безопасно-наличие на движещи се автомобили в двете посоки, при което
същата се е поставила в условие за непредотвратимост на удара за водача на лек
автомобил Фолксваген голф.
Установява се, че пострадалата
пешеходка е имала обективна възможност да възприеме движещия се лек автомобил
Фолксваген голф в посока към с.Радко Димитриево още преди навлизането й в
пътното платно и да следи неговото движение, както и на тези, движещи се в
обратна посока. На пътното платно в района на произшествието не е обозначено,
нито пък е налично място за пресичане на пешеходци като пешеходна пътека,
надлез или подлез.
И двете заключения на вещите лица
са еднозначни, а именно: в момента, в който водачът на процесния автомобил е
имал възможността да забележи пешеходката за първи път, излизаща отзад движещ
се срещу него автомобил, той се е намирал на отстояние по-голямо от опасната
зона за спиране, т.е. ударът е бил предотвратим.
След разпита на водача М. в
проведеното на 30.10.2018 г. открито съдебно заседание, по време на който
свидетелят заяви, че преди удара, когато жената изскочила от храстите между
водача и пострадалата нямало други автомобили, вещото лице Г. по време на разпита
си и с оглед събраните свидетелски показания на водача на превозното средство
допълни своето заключение, а именно, че при това положение ударът е бил
предотвратим.
Пред настоящата И.танция са
събрани свидетелските показания на свидетелите М.С.Я. и Й.Я.К.-синове на двамата ищци.
Свидетелят Я. установява, че отношенията
между М.К.-негова баба и двамата й синове, съответно негови баща и чичо, били много
добри. Постоянно се виждали и чували, по празници се събирали да се виждаме, а
и през почивните дни също, кой когато имал възможност. След смъртта на М.на
всички било много тежко. На ищеца С.Я. и към момента му е тежко и се натъжава,
когато се говори за майка му.
Свидетелят К., установя, че преди
смъртта си баба му М.била в много добри отношения със синовете си, виждали се
постоянно. Синовете й ходели постоянно при нея и много тежко понесли смъртта й.
И до ден-днешен я споменават и им е тежко. Преди смъртта си М.била в добро
състояние за възрастта си. Сама се обслужвала, движела се. Не се нуждаела от
чужда помощ. Когато имат възможност синовете й ходят на гробищата. И двамата
синове на М.все още не са преживели смъртта й.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорноста на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди.
Фактът на настъпване на пътно-транспортно
произшествие на 15.08.2014 г. на път ІІ-73, км 4+582 /Шумен-Карнобат/ между
л.а.м. „Фолксваген
голф“ с рег. № ******,
управляван от свидетеля Г.Г.М. и пешеходката М.Г.К., както и настъпилата в пряка причинна
връзка от това ПТП смърт на пешеходката, се установяват безспорно със събраните по делото писмени
доказателства и със заключенията на приетите по делото САТЕ и СМЕ.
Основният
спор между страните е има ли виновно поведение на водача Г.Г.М., като това виновно поведение е изцяло оспорено от
ответника, който е въвел възражение за липсата на деликт, осъществен от водача
на превозното средство. В тежест на ответника бе да оспори въведената от закона
презумпция за вина.
Съдът и с
оглед показанията на свидетеля М. и заключението на вещото лице Г. допълнено в
проведеното открито съдебно заседание с оглед показанията на свидетеля, намира,
че ударът за водача на моторното превозно средство е бил предотвратим, но
поради закъснялата му реакция е настъпил, с което е нарушил задължението си по
чл.20, ал.2 от ЗДвП, а именно да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне
опасност за движението. Безспорно със заключенията и на двете експертизи по
делото се установява, че водачът
на процесния автомобил е имал обективната възможност да
забележи пешеходката за първи път, излизаща отзад движещ се срещу него
автомобил. В този
момент, от който е могъл фактически да забележи и възприеме опасността
възникнала за движението, водачът и управлявания от него
автомобил са се намирали на отстояние, което е било по-голямо от опасната зона за спиране, т.е. ако водачът М. е бил забелязал
опасността от момента, в който той е имал обективната възможност за това и е
задействал спирачната уредба за аварийно спиране, то ударът не би настъпил. Водачът обаче забелязал опасността в
един по-късен момент, със закъснение предприел действия да намали скоростта, за
да спре и в резултат на това негово неправомерно поведение е настъпил
вредоносния резултат.
Ответникът
е въвел възражения за принос от страна на починалата, което е основателно. Безспорно се установява,
че основната причина за настъпване на произшествието е поведението на
пострадалата, която внезапното и неочаквано навлязла в пътното платно в момент, когато това не
е било безопасно-наличие на движещи се автомобили в двете посоки, при което
същата се е поставила в условие за непредотвратимост на удара за водача на лек
автомобил Фолксваген голф. Безспорно в хода на процеса се установи, че
пострадалата пешеходка е имала обективна възможност да възприеме движещия се
лек автомобил Фолксваген голф в посока към с.Радко Димитриево още преди
навлизането й в пътното платно и да следи неговото движение, както и на тези,
движещи се в обратна посока. На пътното платно в района на произшествието не е
обозначено, нито пък е налично място за пресичане на пешеходци като пешеходна
пътека, надлез или подлез.
Т.е. с
поведението си пострадалата е нарушила задълженията си по чл.113, ал.2 във
връзка с ал.1, т.1, чл.114, т.1 от ЗДвП, като е предприела пресичане извън
населено място, на двулентов двупосочен път, навлизайки внезапно на платното за
движение, без да се съобразява с приближаващите се пътни превозни средства.
С това си поведение пешеходката е допринесла
за настъпване на процесното ПТП, респ. за получения вредоносен резултат.
При извод, че поведението на пострадалия е
в причинна връзка с настъпването на злополуката и основание за приложение на
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението, съдът следва
да съобрази степента на приноса за настъпването на вредите. Това предполага
съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане
тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния
резултат. Паралелът и сравнението на поведението на участниците в движението, с
оглед задълженията, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната
за всеки случай преценка за реалния принос и разпределянето на отговорността за
причиняването на деликта
Съдът като съобрази, че пострадалата пешеходка в
качеството си на участник в
движението е
допуснала повече по брой и по
тежест нарушения, както
и че извършените от нея нарушения са основната причина за настъпване на
процесното произшествие, то намира, че приносът на пострадалата значително надвишава този на водача на превозното средство и е в размер на 80%.
С оглед на горното съдът приема, че фактът
на настъпване на неимуществените вреди, както и обстоятелството, че те са в
резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са
безспорно установени.
По делото е безспорно, че по отношение на
увреждащото МПС е налице валидна застраховка «Гражданска отговорност» при
ответника.
Ищците са измежду материално легитимираните лица да
получат обезщетение в качеството им на синове на починалата.
По отношение на размера на
предявените искове за неимуществени вреди:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в
основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за
всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече
пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ /отм./ и чл. 266 КЗ /отм./, а именно: 1 000 000 лв. и
5 000 000 лв., а след 11.06.2012 г., приложими към датата на
процесното ПТП тези суми са съответно: 2 000 000 лв. и
10 000 000 лв.
Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент /в случая настъпилото
ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на майката на ищците/ следва да се отчитат като ориентир за
определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от
функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото
разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени
по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на
ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение
№ 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
Претърпените от ищците неимуществени
вреди Съдът определя в размер на сумата от по 150 000 лв., поради което
предявените искове ще следва да бъдат уважени в посочените размери и отхвърлени
за разликата до пълния претендиран размер.
Този размер удовлетворява
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната
обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства
по делото.
Този размер съответства и на
съдебната практика по аналогични случаи.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен
състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищците след смъртта на тяхната майка болки и страдания, отчита
степента на преживяваните от тях отрицателни емоции, и близката връзка.
Болките и страдания, които ищците
ще продължат да изпитват от загубата, трябва да бъдат отчетени при определяне
размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Ищците не установяват и не
доказват да са претърпели болки и страдания по-големи от обичайните при такова
събитие, поради което не следва да се присъжда по-голям размер на
обезщетението.
Като изхожда от установените по
делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищците,
вследствие търпените от тях болки и страдания, изведени както от
доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски
морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определените по-горе
обезщетения не са завишени по своя размер, спрямо действително установените по
делото факти и не противоречат на принципа на справедливостта.
Така определените размери следва
да бъдат намалени на основание чл.51, ал.2 от ЗЗ. със сумите от по 120 000
лв., съобразно приетия принос, т.е. исковете следва да бъдат уважени за сумите
от по 30 000 лв. и отхвърлени за разликата до сумите от по 150 000
лв.
Относно началната дата на
дължимото обезщетение за забава, такава се дължи от датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223,
ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за
забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай.
Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто
не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по
съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
Ето защо съдът присъжда законна
лихва върху горните главници, считано от датата на увреждане 15.08.2014 г.
По разноските в процеса:
Ищците са освободени от държавна
такса и разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК, поради което не са правили
разноски и такива не им се присъждат.
Същите още с исковата си молба са
заявили, че адвокат Н. осъществява безплатна правна помощ на основание чл.38,
ал.1, т.2 от Закона за адвокатура, а и в тази връзка са представили договор за
правна помощ от 20.03.2018 г., удостоверяващ горното обстоятелство, поради
което и на основание чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати на адвокат Н. адвокатско възнаграждение, което е съответно на уважената
част от исковете.
Предявени са два иска, всеки с
цена от по 200 000 лв. Съобразно чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
При цена на иска 200 000 лв.,
размерът на минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 5 530
лв., съобразно нормата на чл.7, ал.2, т.5(нова – ДВ, бр. 84 от 2016 г. ) от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно която, при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв.,
адвокатското възнаграждение се определя като сбор от 3530 лв. плюс 2 % за
горницата над 100 000 лв.
От тази сума 5 530 лв. и на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати адвокатско възнаграждение, съответно 829,50 лв., което
съответства на уважената част от иска /30 000 лв./, или общо адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата от 1659 лв.
Основателно е възражението за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на
30 000 лв., съобразно представения договор за правна помощ от 14.06.2017
г. Делото не е с правна, нито с фактическа сложност, поради което и на
основание чл.78, ал.5 от ГПК съдът намалява възнаграждението до предвидения
минимум от по 5 530 лв., или общо за защита по двата иска 11 060 лв.,
съответно 13 272 лв. с ДДС.
При това положение ответникът е
направил разноски в размер на 260 лв. депозит вещи лица и свидетел и
13 272 лв.с ДДС-заплатено адвокатско възнаграждение, или общо сума в
размер на 13532 лв. От тази сума и и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците ще
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сума в размер на 11 502,20
лв., която сума е съответна на отхвърлената част от исковете /340 000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в
размер на 2 400 лв. държавна такса, както и сумата от 90 лв.-възнаграждения
вещи лица от бюджета на съда, съответно на уважената част от исковете.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД на Я.Й.К., ЕГН **********,*** и на С.Й.Я.,
ЕГН **********,***, и двамата със съдебни адреси: гр. София, ул. „*****сумата от по 30 000 лв. /тридесет хиляди
лв./, за всеки един от ищците, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от ищците неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие
смъртта на тяхната майка М.Г.К., резултат от настъпило ПТП на 15.08.2014 г. на
път ІІ-73 /Шумен-Карнобат/, км 4+582, виновно причинено от водача управлявал
л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. № ******, чиято отговорност е била застрахована
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Б.И.” АД с полица
№ 02114000985538/01.04.2014 г. валидна от 01.04.2014 г. до 01.04.2015 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта 15.08.2014
г. до окончателното иЗ.ължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените
искове за неимуществени вреди за разликата над сумата от по 150 000 лв. до
пълния размер на по 200 000 лв., а на основание чл.51, ал.2 от ЗЗ. поради
прието съпричиняване в размер на 80% за разликата над сумите от по 30 000
лв. до сумите от по 150 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата на адвокат В.Й.Н., ЕГН **********,*** адвокатско
възнаграждение в размер на 1 659 лв. /хиляда шестстотин петдесет и девет лв./.
ОСЪЖДА Я.Й.К., ЕГН **********,***
и С.Й.Я., ЕГН **********,***, и двамата със съдебни адреси: гр. София, ул. „*****да
заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление *** сумата от 11 502,20 лв. /единадесет хиляди
петстотин и два и 0,20 лв./ разноски направени от ответника, съобазно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд 2 400 лв. /две хиляди и четиристотин
лв./ държавна такса и 90 лв. /деветдесет лв./ заплатени възнаграждения вещи
лица от бюджета на съда.
Присъдените с решението суми
могат да бъдат заплатени по следните банкови сметки на ищците и адвокат Н.:
IBAN: ***, BIC: ***, Банка „И.А.Б.“ АД, с титуляр Я.Й.К.,
IBAN: ***, BIC: ***, Банка „И.А.Б.“ АД, с титуляр С.Й.Я.,
IBAN: ***, BIC: ***, Банка „И.А.Б.“
АД, с титуляр Адвокат В.Н., чл.39 от ЗА.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: