Мотиви към присъда №
31/18.06.2019г., постановена по НОХД №
1174/2018г., по описа на Окръжен съд гр.Плевен.
Обвинението против подсъдимия
А.М.А., роден на ***г. в гр.Свищов, живее в гр. Плевен, ул. «***» №**, българин, български гражданин, неженен, с начално образование, осъждан, с
ЕГН **********, е за престъпление по чл.354а, ал.2 изр. 2-ро, т.4 вр. с ал.1,
изр.1-во, вр. с чл.29 ал.І,
б. „а“ и . „б“ от НК.
Обвинението против подсъдимия С.С.Ф., роден на ***г***,
постоянен адрес:***. Българин, български
гражданин, неженен с основно
образование, осъждан, с ЕГН: **********, е за престъпление по
чл.354а, ал.3, т.1
от НК.
Към
29.08.2017г. подсъдимите А.М.А. и С.С.Ф.
изтърпявали наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора – гр.Плевен, като Ф.
бил настанен в 423 спално помещение, етаж-4 , а А. бил настанен в 206 спално
помещение ,етаж-2 . Двамата подсъдими се познавали и поддържали близки отношения , доколкото условията в
затвора позволявали.
На 29.08.2017г. в затвора гр.Плевен подсъдимият А., по неустановен по делото начин, придобил
саморъчно направена цигара, съдържаща наркотичен коноп
/марихуана/, с нето
тегло на растителна маса 0,078гр., с концентрация на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол
5,85% , на стойност 0,47лв. Същият ден той се уговорил
с подсъдимия Ф. да му я предаде преди вечерното хранене
около 17,30ч. Тъй като били настанени на различни етажи в затвора,
предаването на саморъчно направената цигара трябвало да стане като
се възползват от разкриващата
се възможност,
при ежедневното движение на лишените от свобода по вътрешно стълбище между етажите, като
подсъдимият А. постави цигарата под заключена метална врата на втори етаж , а от
другата страна на вратата да го чака
обв.Ф., който незабелязано да я вземе и
скрие. Между долната страна на вратата и пода съществувал процеп, около 3/5
сантиметра.
Съобразно уговорката
им , когато на втория етаж се чул шум от движение по вътрешното стълбище, подсъдимият А. се насочил към заключената
врата, водеща
за стълбището. Застанал
там, непосредствено под монтирана
камера за наблюдение на коридора, като местоположението му било извън обхвата й. Тихо казал «Ти ли
си ?» , навел се и пъхнал в пролуката под вратата 1бр. цигарена кутия с надпис „Sobranie“, в която
имало саморъчно направена цигара, съдържаща наркотичен коноп,
/марихуана/, с нето тегло
на растителна маса 0,078гр.
, с концентрация на активния наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол 5,85% , на стойност
0,47лв. В същото време от другата страна на вратата, съобразно уговорката, подсъдимият Ф., след като видял подаващата
се в пролуката под вратата цигарена кутия, се навел и бързо я
прибрал в джоб на късите си
панталони . Поведението на подсъдимият А.
било възприето
от намиращия се на близко разстояние св. М. , а действията
на подсъдимия Ф.
били възприети
от св. А.И. /надзирател в Затвора/, който бил на работа
по график на пост №9 – на четвърти етаж . Около 17:30 часа той бил задължен да изведе лишените от свобода и да ги съпроводи по вътрешно стълбище до затворническата столова за вечеря. Към 29.08.2017г. четвъртия етаж се обитавал от 45 човека. Вратите на стълбището, водещи към коридорите и помещенията на втори и трети етаж били заключени, за да се изключи контакт между затворниците от етажите. Свидетелят И. изчакал всички затворници от четвъртия етаж да напуснат етажа, заключил вратата и тръгнал след последните в групата. Процедурата била рутинна, но този
път свидетелят И. видял, че на площадката на втория етаж подсъдимият
Ф. се навел към заключената
метална врата, водеща към втория етаж
и някой от другата страна през процеп /с ширина между 3-5 см. между вратата
и пода,/ му подал кутия от цигари. Подсъдимият
Ф. взел и бързо скрил цигарената кутия в джоба на късите си панталони като се опитал да продължи по стълбището, но бил спрян от силния вик на надзирателя, който му разпоредил
да спре до стената.
Служителят
И., слязъл бързо и погледнал през отвор в металната
врата на втори етаж. Видял само отдалечаващия се по коридора подсъдим А. . Други хора в коридора нямало.
Свидетелят И. питал подсъдимия Ф.
какво съдържа цигарената кутия и поискал от него да му я предаде. Подсъдимият Ф.
отговорил , че в кутията има вероятно марихуана, като също така казал, че и друг път е получавал по същия начин
марихуана от подсъдимия А.. Същевременно
подсъдимият Ф. предал на св идетеля И. 1 бр. кутия от цигари, марка „Sobranie“, при
отварянето на която И. действително
видял вътре саморъчно свита цигара и
отвел подсъдимия Ф. при дежурния
главен надзирател. За станалото бил уведомен дежурен разследващ полицай, който
посетил местопроизшествието, извършен бил оглед на местопроизшествие и
образувано бързо производство в РП-Плевен, впоследствие прието по компетентност
от ОП-Плевен.
При огледа на местопроизшествието било установено , че саморъчно свитатата цигара съдържа кафеникаво-зелена тревиста
маса, която при извършен нарко – полеви тест реагирала като канабис.
От
заключението на вещото лице по назначената и изготвена физико-химическа
експертиза се установява , че представената за изследване суха тревиста маса
представлява смес от тютюн и коноп. Конопът, канабиса и хашиша имат наркотично
действие, нямат легална употреба, пазар и производство и са поставени под
контрол /забрана/ съгласно Списък I на Единната конвенция на ООН за
наркотичните средства от 19**г., ратифицирана от Р.България и Закона за контрол
на наркотичните вещества и прекурсорите, обнародван в ДВ бр.68 от
02.08.2013г. Конопът отделен от тютюна
под микроскоп е изследван при което е установено, че е с нето тегло 0,078гр. и
със съдържание на наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол -
5,85%. Тетрахидроканабинолът е поставен под контрол в Списък I – „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве, поради вредния си ефект от злоупотребата
с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата, като наркотични,
във връзка с чл.3, ал.2 от ЗКНВП.
С протокол от
05.09.2017г. съгласно приложение №2 от
Постановление на Министерски съвет №23/29.01.1998г. наркотичното вещество е
оценено на 0,468лв.
От
заключението на вещото лице по назначената дактилоскопна експертиза е видно, че
по предоставената за изследване 1 бр. кутия от цигари марка „Sobranie“ не са намерени годни за идентификация дактилоскопни
следи.
От заключението на вещото лице и изготвен фотоалбум по назначената
видеотехническа експертиза се установява, че представения за изследване 1 брой
компакт диск съдържа два файла с видеозапис.
Файловете са цифров презапис от оригинални файлове, записани на твърдия
диск на охранителна видео-система. Видеозаписът е цветен, заснет от едно
записващо устройство /Камера №10/, с
вкопирана в
кадъра информация за дата и час, от където става ясно, че видеозаписът е
заснет на 29.08.2017г., в период от
00:44:49 - до 18:20:03часа – системно време. Не са установени следи от
манипулация върху записаната информация. За времето от 17:00 до 17:50часа на
видеозаписа има заснети множество лица от мъжки пол, чиито действия са
илюстрирани във фотоалбум и подредени в хронологичен ред.
Като на посочените време и място, при
условията на опасен рецидив, без надлежно разрешително, съгласно Закона за
контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, разпространил на С.С.Ф. ***
наркотичен коноп, /марихуана/, с нето
тегло на растителната маса 0,078 гр., с концентрация на активния наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол -
5,85%, на стойност 0,47 лв., по цени за пласмент на улицата, към датата
на деянието, съгласно Приложение № 2 към Постановление на МС № 23/29.01.1998
г., подсъдимият А.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 354а ал.2 изр.2 т.4 вр. ал.1 изр.1
вр. чл.29 ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
Като по същото време и на същото място
държал без надлежно разрешение високорисково наркотично вещество, съгласно
Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, а именно –
наркотичен коноп /марихуана/, с нето
тегло на растителната маса 0,078 гр., с концентрация на активния наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол
5,85% на стойност 0,47 лв., по цени за пласмент на улицата, към датата
на деянието, съгласно Приложение № 2 към Постановление на МС № 23/29.01.1998
г., подсъдимият С.Ф. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление поради което по чл. 354а,
ал.3, т.1 от НК.
Съдът прие, че за подсъдимия А. са налице признаците на опасен рецидив, в хипотезите
на чл.29 ал.1, б. „а“ и
б. „б“ от НК, тъй като, видно от бюлетина за съдимост, той е извършил описаното
деяние, след като е бил осъждан както следва:
1.От Районен съд гр. Плевен, с
присъда № 95/24.02.2011г.,. по нохд№138/2011г., с която му е било наложено
наказание в размер на 3 години лишаване от свобода, за престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, вр. чл. 194, вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а“ от НК, извършено на 16/17.07.2010г. Присъдата е била изменена с Решение №165/19.04.11г. по внохд
№279/2011г., по опис на Окръжен съд
Плевен ,като наказанието било намалено на 2 години и 8месеца лишаване от
свобода и е влязла в сила на 19.04.2011г
. А. е бил освободен от Затвора Плевен
на 16.01.2013г., след изтърпяване на наложеното наказание.
2. От Районен съд гр. Плевен, с присъда № 47/17.02.2016г., по нохд
№1658/2015г., с която му е било наложено
наказание, в размер на 8 години лишаване от свобода, за престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, вр. чл. 194, вр. чл. 29, ал.
1, б. „а“ от НК, извършено на 18.01.2015г. Присъдата е била изменена с Решение №153/23.06.2016г. по внохд
№245/2016г. по опис на Окръжен съд
Плевен , като наказанието било намалено на 6 години лишаване от свобода , в
сила от 23.06.2016г.
Освен това съдът прие, че подсъдимият А.
е осъществил от обективна страна посочения престъпен състав, тъй като той,
съобразно изложеното по-горе, е извършил действие по
разпространение на наркотично
вещество-марихуана, с отбелязаните характеристики, въпреки
че няма надлежно разрешително за такава дейност, съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества
и прекурсорите.
От своя страна за подсъдимия Ф., от обективна
страна са налице признаците на действието «държане на наркотично вещество» -марихуана, с
посочени по-горе
характеристики, както и че той няма
надлежно разрешително
за такава дейност, съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества
и прекурсорите.
От
субективна страна настоящият
съдебен състав прие, че деянието на всеки един от двамата подсъдими е осъществено виновно, при форма на вината
- пряк умисъл, по смисъла на чл.11, ал. 2, пр. 1 НК, тъй
като всеки от тях е съзнавал обществената опасност на деянието, което е извършил, предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици и пряко е целял настъпването им.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена и доказана, въз основа
на показанията на свидетелите
А.И., К.М., Д.Г., Б.И. и А.Н., на приложените по делото писмени и веществени доказателства, на заключенията на представените
физико-химическа, дактилоскопна
и техническа експертизи.
Свидетелите В.А.,
И.М., Р.А. и Й.Б. при разглеждане на настоящото дело депозираха
показания в смисъл, че са били принудени на досъдебното производство от оперативния
работник към Затвора – Плевен
К.М., да дадат показания уличаващи
двамата подсъдими в извършване на деянията, за които са обвинени,
но в действителност нито подсъдимият А. е разпространявал наркотици сред лишените от
свобода, нито подсъдимият Ф.
е държал и употребявал такива вещества, а дадените от тези свидетели недостоверни показания на досъдебното
производство били с цел двамата
подсъдими да бъдат «наредени», т. е. злепоставени.
В същия смисъл са обясненията
на двамата подсъдими, депозирани при разглеждане на делото.
Според подсъдимия А.
към него има особено и негативно отношение от страна на администрацията и на служителите
в Затвора Плевен, поради подадени от него сигнали за извършени престъпления и водени съдебни дела за нарушаване на неговите права, като изтърпяващ наказанието си лишаване от
свобода, израз на което
отношение са инсценировки на извършени
от него престъпни деяния, едно
от които е и предмет на настоящото дело.
Подсъдимият Ф. от своя страна заяви, че действително на посочените време и място намерил на земята цигарена кутия, без да знае как е попаднала там и я взел, но в този момент дежурният надзирател на етажа – свидетелят А.И. му извикал да даде кутията, което той и сторил, без да знае какво има в нея.
Свидетелите С.С., Д.М. и И.
М. изтърпявали наказание заедно
с подсъдимия А. или понастоящем
изтърпяващи наказанието си
с този подсъдим заявиха при разглеждането на настоящото дело, че той нито е разпространявал наркотици в затвора, нито е употребявял такива, но е имало случаи когато той е бил набеждаван от други лишени от свобода, че притежава наркотици, понеже искали да го злепоставят.
Като
писмено доказателство по делото бе прието представеното от защитата на подсъдимия А. саморъчно обяснение, за което се твърди, че е било написано и подписано от свидетеля Й.Б., на 22. 04./или 03./2018г.,
/на л. 171 от НОХД №1174/2018г. на Плевенски окръжен съд/, в което той заявява, че е бил накаран от оперативния работник
при Затвора – Плевен - К.М., да свидетелства, че подсъдимият А. разпространява
сред лишените от свобода «трева» за пари.
Във връзка с посоченото обяснение свидетелят И. М., който изтърпявайки наказание в Затвора – Плевен
бил в едно помещение заедно
с подсъдимия А. заяви, че е присъствал
при написването му от Й.Б. с изложеното съдържание.
Съдът не прие че представения ръкописен текст установява твърдените от
Свидетеля М. обстоятелства, тъй
като самият Й.Б., сочен за негов съставител заяви, при разглеждане на делото, след като му бе
предявено обяснението, че
не може да прочете какво е
написано в него, но че той го
е написал и подписал.
За да приеме за установена
и доказана изложената по-горе фактическа обдстанновка съдът кредитира показанията на свидетелите А.И., К.М.,
Д.Г., Б.И. и А.Н., оценявайки ги
като последователни и логични. Съответни на тях са показанията
на свидетелите В.А., И.М., Р.А. и Й.Б., които те са дали на досъдебното производство и които бяха прочетени при разглеждане на делото по реда на чл. 281, ал.1 , т.1 и т.2 от НПК
, като съдът счете,
че тези им показания са непротиворечиви, както помежду си, така и съпоставени с показанията на свидетелите А.И., К.М., Д.Г., Б.И. и А.Н., относно основните обстоятелства, предмет
на обвиненията на двамата подсъдими.
Обясненията на двамата подсъдими съдът оцени като форма на избана от тях защитна позиция, а показанията на свидетелите В.А., И.М.,
Р.А. и Й.Б., дадени от тях
при разглеждане на настоящото
дело, както и тези на свидетелите С.С., Д.М. и И. М., съдът счетече са
недостоверни и
депозирани с цел да бъдат оневинени подсъдимите А. и Ф..
При тези съображения настоящият съдебен състав счете че са несъстоятелни
доводите на защитата на подсъдимия
А., че обвинението му не е
доказано по несъмнен начин. Показанията
на свидетелите
С.С., Д.М. и И. М., както и
тези на свидетелите В.А., И.М., Р.А. и Й.Б., които
при разглеждане на делото заявиха, че са
били принудени на досъдебното
производство да дадат показания, уличаващи
подсъдимия А. в пресъплението,
за което му е повдигнато обвинение, се опровергават
по категоричен начин от останалите доказателства и доказателствени
средства, въз основа на които
съдът прие за установена и доказана изложената по-горе фактическа обстановка.
Несъстоятелни са и доводите
на защитата на подсъдимия Ф.,
че обвинението му е несъставомерно, тъй като не е доказано от субективна
страна, поради това, че от доказателствата по делото е установено, че той не е знаел какво съдържа цигарената
кутия, която е намерил в коридора,
а също така не е доказано и
от обективна страна,
тъй като не е налице «държане», по смисъла на закона, поради това, че той само се е навел, взел е цигарената кутия и веднага след това, приканен от надзирателя А. И., му я е предал. Твърденията на този подсъдим, че не е знаел какво съдържа
цигарената кутия, която е намерил в коридора, се опровергават
от показанията на свидетеля А.И. от досъдебното производство, /на л. 60 от досъдебното
производство/, приобщени към
доказателствената съвкупност
по реда на
чл. 281, ал.4, вр. Ал.1, т.2 от НПК, според които още
на самия етаж, при зададен въпрос на Ф. – какво съдържа цигарената
кутия последният му отговорил, «чин ай-вероятно е марихуана», като казал, «че и друг път е получавал марихуана по същия
начин от А.А.». Показанията на този свидетел
от досъдебното
производство установяват и друго
обстоятелство, а именно – че след като
се навел и взел цигарената кутия, подсъдимият Ф. « я скрил в джоба на късите си панталони», което действие разкрива намерение
от извършилия го да
установи трайна фактическа власт върху веща и налага извод за несъстоятелност на изложения довод от защитата,
че в случая не е налице «държане»
по смисъла на
закона .
Възприемайки показанията на
посочените по-горе
свидетели А.И., К.М., Д.Г., Б.И. и А.Н., както и тези на свидетелите В.А., И.М., Р.А.
и Й.Б., депозирани от тях
на досъдебното производство, съдът
счете, че обвиненията на двамата
подсъдими са доказани, както от обективна, така и от субективна страна.
Що се касае до алтернативно отправеното искане от защитата, за приложението на чл.
9, ал.2 от НК, относно извършеното
деяние от подсъдимия Ф., съдът
прие, че освен малкото количество и ниската стойност на наркотичното вещество,
предмет на престъплението, за което
е обвинението, е необходимо да бъде
установено, че и обществената
опасност на личността на неговия извършител и начина на
неговото извършване също са с ниски
стойности, което условие, с
оглед на предходните осъждания на този подсъдим и на мястото, където е осъществено деянието, предназначено за изтърпяване на наказание «лишаване
от свобода», в случая не е налице, за да се приеме малозначителност или явна незначителност
на неговата обществена опасност.
Като причини за извършване на престъпленията
съдът отчете пренебрежителното отношение на двамата подсъдими към установения в
страната правов ред, забраняващ държането производството и разпространението на
наркотичини вещества, без да има затова надлежно разрешение, а като мотив – стремеж на подсъдимия А. да се
облагодетелства противозаконно, чрез разпространяване на наркотични вещества,
сред изтърпяващите наказание в Затвора Плевен и желание от страна на подсъдимия
Ф. да се сдобие с такива вещества, в нарушение на закона.
При определяне
на наказанията , които наложи на подсъдимите за извършените от тях престъпления , съдът обсъди и прие като изключително смекчаващо обстоятелство твърде
малкото количество и ниската стойност на наркотичния коноп - /марихуана/, а
като отегчаващи обстоятелства – многобройните осъждания на двамата подсъдими, изтърпените
наказания по които присъди не са оказали необходимото въздействие за тяхното
поправяне и превъзпитание .
При наличието на посоченото
изключително смекчаващо обстоятелство, когато и най-лекото предвидено в закона
наказание се оказва несъразмерно тежко, съдът осъди двамата подсъдими, както
следва:
Подсъдимия
А.А. - на основание чл. 354а ал.2 изр.2 т.4 вр. ал.1 изр.1 вр. чл.29 ал.1, б.
„а“ и б. „б“, вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК,
на 4 месеца лишаване от свобода, което наказание, основание чл.57 ал.1
т.2 б.“б“ от ЗИНЗС, да изтърпи при
първоначален строг режим.
Подсъдимия С.Ф.
- на основание чл. 354а, ал.3, т.1, вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК, на 3 месеца лишаване от свобода, което
наказание, на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС, да изтърпи при първоначален строг режим.
Като
съобрази малкото количество и ниската
стойност на
наркотичния коноп - /марихуана/ , обект на престъплението,
предмет на обвинението, съдът, на основание чл.55 ал.3 вр. ал.1 от НК, не
наложи на двамата подсъдими по-лекото наказание „глоба”, което законът
предвижда, наред с наказанието „лишаване от свобода“, за извършените от тях
престъпления.
Приложените
като веществени доказателства по делото опаковки и кутия от цигари, поради
това, че са практически без стойност, съдът постанови да бъдат унищожени, след
влизане на присъдата в сила чрез изгаряне, а приложения като веществено
доказателство CD диск, съдът постанови да остане приложен към НОХД № 1174/2018 г. по описа
на Плевенски окръжен съд.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимите А.А. и С.Ф.
да заплатят направените по делото разноски, в размер на 309,46 лв., като
постанови всеки от тях да заплати по 154,73 лв. деловодни разноски, от които
219,46 лв. деловодни разноски да бъдат преведени по сметка на ОД на МВР – гр.
Плевен и 90,00 лв. деловодни разноски да бъдат преведени по сметка на Окръжен
съд – гр. Плевен.
В този смисъл
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :