Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 449
гр.
Пловдив, 10.3.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 5.3.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 1169/2020 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на В.П. против
Наказателно постановление № 36-0000023, издадено от главен инспектор при ОО-Пловдив
на ИААА, с което на В.П. е наложена глоба в размер на 500 лева на основание чл.
178б, ал.5, т.3, буква „б“ ЗДвП.
С
жалбата и в допълнителната молба-становище се навеждат конкретни
съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.
Претендират се разноски
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Преди разглеждане на спора по същество
настоящият състав намира, че следва да се изложат нарочни съображения относно
процесуалното развитие на делото. Видно от текста на НП същото е издадено на
дата 08.01.2020г., когато в сила все още е била старата структура на ИААА, предвиждаща
съществуването на 27 отдела ООАА, по един за всеки областен град. В съдебно
заседание на 5.3.2020г. от съда е констатирано, че с измененията, осъществени с
ДВ бр. 7/2020, в сила от 1.2.2020г. в Устройствения правилник на ИААА,
структурата на специализираната администрация на агенцията е преобразувана,
като 27-те отдела ООАА са трансформирани в 8 Регионални Дирекции. По конкретно ООАА-Пловдив, ООАА-Смолян и
ООАА-Пазарджик са трансформирани в РДАА-Пловдив, която е правоприемник
на дейността им. По изложените
съображения в съдебно заседание от 5.3.2020г е осъществена замяна на въззиваемата страна,
съответно актуално съществуващата териториална структура РДАА-Пловдив е конституирана като страна в производството.
Действително
призовката по делото формално е адресирана до ООАА-Пловдив. С това обаче не е
нарушено правото на действителната страна да участва в производството. На първо
място от доказателствата по делото се установява, че адресите за призоваване на ООАА-Пловдив и на РДАА-Пловдив са едни и същи,
а именно гр. Пловдив, бул. Христо Ботев № 82. Нещо повече този адрес е изрично
посочен като адрес за комуникация от надлежната въззиваема страна в
съпроводителното писмо към жалбата, с която е сезиран съдът. По-важното обаче
е, че въпреки, че призовката погрешно е била адресирана до ООАА-Пловдив, то в
производството освен, че с определение на съда от 5.3.2020г нарочно е конституирана като надлежна
страна, в производството
реално е участвала РДАА-Пловдив. Така съпроводителното писмо, с което е изпратена жалбата до съда изхожда именно от РДАА-Пловдив.
На следващо място с разпореждането за насрочване на делото е изискано от
въззиваемата страна да представи писмени доказателства. По делото е постъпило писмо рег.№ 52-00-23-750, изходящо
именно от надлежната въззиваема страна РДАА-Пловдив, с което по делото
са представени изисканите от съда писмени доказателства. Не на последно място
именно от РДАА е постъпило писмено
становище 52-00-23-750 /4/ 02.03.2020, с което не се възразява да се
разгледа делото в отсъствие на представител на въззиваемата страна, направен е
анализ на събраните по делото доказателства и се моли за потвърждаване на
процесното НП. С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че не само РДАА е конституирана като
страна по делото, но и реално е участвала в максимална степен в производството,
поради което и не е допуснато накърняване правото на защита на въззиваемата
страна с формалното адресиране на призовката за откритото съдебно заседание до
ООАА-Пловдив.
Съдът като се запозна с приложените
по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното наказателно постановление, намери, че са налице
основания за неговата отмяна по
следните съображения:
Както в АУАН, така и в НП се
сочи, че допуснатото нарушение се изразява в следното: на 31.05.2019г. около
18:05 часа в гр. Пловдив, на адреса на учебния център ж.к. Тракия, бл. 15а на
фирма М.16 ЕООД, В.П., като *******на учебния център извършва следното
нарушение: при организиране на обучението не е осигурил спазването на дневната
натовареност на преподавателя М.И.Р.от максимум 10 учебни часа, като допуска *********Р.да преподава 12
учебни часа, видно от дневник за теоретично обучение на Т.Д.Б., П.З.С.и
справка-декларация за отработени часове във фирма М.16 ЕООД за месец Май 2019г.
Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 24а, ал.2, т.3, буква „б“ от
Наредба 37 от 02.08.2202 на МТС.
Съдът намира, че описвайки
нарушението, както в АУАН, така и в НП по горепосочения начин, контролния орган
съществено е погазил процесуалните правила.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН
задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП е посочване на точното
време, място и обстоятелства, при които е извършено нарушението, както и
приложимите правни норми. Трайна е съдебната практика, че нарушението следва да
бъде описано по такъв начин, че у нарушителя да не възниква никакво съмнение:
1)какви са фактическите параметри на вмененото нарушение и 2) каква е правната
квалификация на същото.
В процесния случай този критерий
на яснота не е достигнат.
Нито в АУАН, нито в НП не е
посочено по ясен и недвусмислен начин през
кой ден през месец Май *********Р.е отработил 12 вместо законоустановените 10
учебни часа. По този начин не само се накърнява правото на защита на
наказаното лице и възможността да разбере какви са фактическите параметри на
вмененото му деяние и да обори твърденията на проверяващите органи, но и
съществено се затруднява контролната дейност на съда за обоснованост и
законосъобразност на НП.
Че правото на защита на наказаното лице реално е засегнато от
констатираната непълнота в АУАН и НП е видно и от наведените възражения с жалбата
и допълнителното становище. Прави впечатление, че липсва довод, че
жалбоподателят реално не е отработил повече от нормативно установените 10
учебни часа. Всъщност липсата на подобно възражение е напълно обяснима и
логична с оглед липсата на конкретиката
в АУАН и НП през кой точно ден от месец Май 2019г. Р.е работил в повече от
позволената дневна натовареност.
Действително в АУАН е посочено,
че нарушението от ******* на учебния център изразило се в липса на достатъчно
контрол върху дейността на ******е допуснато на дата 31.05.2019г. Въз основа на
това би могло да се предположи,
че нарушението от Р.на дневната натовареност е допуснато на същата дата- 31.05.2019г.
Както е добре известно обаче, административно наказателната отговорност не може
да почива на предположения.
На следващо място видно от текста
на сочената като нарушена в АУАН и НП норма на чл. 24а, ал.2, т.3 от Наредба 37
от 02.08.2202 на МТС, същата е
бланкетна. Нормата въвежда в задължение на ******* на учебния център да
организира и контролира точното изпълнение на редица правила за поведение от
служителите на учебния център, включително и от *******. За съдържанието на
конкретните правила за поведение обаче нормата на чл. 24а, ал.2, т.3 препраща
към други конкретни норми от същата или други наредби. Така по-конкретно максималната дневна натовареност на ******е
уведена в чл. 24, ал.1 от същата Наредба. Тази норма обаче не е
посочена, нито в АУАН, нито в НП. Непосочвайки
нормите, които запълват бланкета на сочената като нарушена норма,
контролните органи са допуснали съществено нарушение на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН,
доколкото липсва надлежно уточняване на приложимия материален закон.
Безспорно е и в теорията и
практиката, че АУАН е акта в административно-наказателното производство,
аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя
предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН
очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна
и субективна страна, както и приложимите
материално правни норми. Срещу тези факти и право нарушителят трябва да се брани. Конкретизирането
на приложимите факти и материално право на по-късен етап- на съдебното
следствие или едва при постановяване на решението на въззивната инстанция е
напълно недопустимо, доколкото деецът би бил поставен в положение да се защитава
срещу едно нарушение, с чийто фактически
и правни рамки не е запознат.
Налице е и още едно самостоятелно основание за отмяна на НП.
Дори и да се приеме, че отработените
в повече учебни часове от преподавателя Р., действително касаят дата
31.05.2019г. то в този случай нарушението
остава недоказано с оглед събраните по делото доказателства.
Действително от представения като
доказателство по делото график за модул „Безопасност на движението по пътищата“
се установява, че на дата
31.05.2019г. *********Р.е отработил за периода 14.00 до 18.50 ч. 6 учебни часа по теоретично обучение.
Установява се също така, че в приложената по делото Декларация за броя на
отработените часове от преподавателя Р.за месец Май тези 6 часа са неправилно
отразени. Това е така, доколкото за
дата 31 май 2019г. погрешно са отбелязани като отработени 4 учебни часа вместо
реално отработените 6 учебни часа. Въз основа на това несъответствие
контролните органи са направили напълно необоснованото предположение, че общия
брой отработени часове от Р.за този ден е 12 часа, вместо нормативно
установеното 10 часа. Това предположение изцяло се опровергава от събраните по
делото доказателства.
От посочените в АУАН и НП и
приложени в цялост по делото учебни
картони на Т. Б. и П. С. се установява, че на дата 31.05.2019г. *********Р.е
провел вътрешния теоретичен изпит на
обучаващите се Б. и С.. В талоните изрично е отбелязано, че всеки изпит е траел в рамките на 1
учебен час. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 39, ал.5 от Наредба
№ 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно
средство и реда за провеждане на проверочните изпити.
Като се прибавят двата учебни часа за провеждане на
теоретичните изпити на Б. и С. към шестте учебни часа
теоретично обучение по модул Безопасност на движението се получава, че на дата 31.05.2019г. *********Р.е
отработил общо 8 учебни часа, при позволени 10 учебни часа. Тоест
поведението му е изцяло правомерно и нарушение не е допуснато.
При тежест на доказване лежаща
върху въззиваемата страна, в АУАН и НП не са посочени, нито реално са представени по делото доказателства за реално
отработени на дата 31.05. 2019г от преподавателя Р.учебни часове в повече от
установените по делото 8 учебни часа.
При извод, че описаното в АУАН и
НП нарушение не се установява от доказателствата по делото, НП следва да се
отмени.
При този изход на спора право на
разноски съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН има жалбоподателят. Доколкото
същият е ангажирал доказателства за реално заплатени 300 лева за адвокатски
хонорар и доколкото този размер кореспондира с минимума предвиден в Наредбата
за минималните адвокатски възнаграждения, то тази сума следва да му се присъди.
Съгласно
т.6 от ДР на АПК "Поемане на
разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна РДАА не е самостоятелно юридическо лице, което
означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно ИААА,
като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 2, ал.1 от Устройствения правилник
на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 36-0000023, издадено от главен инспектор при ОО-Пловдив на
ИААА, с което на В.П. е наложена глоба в размер на 500 лева на основание чл.
178б, ал.5, т.3, буква „б“ ЗДвП.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" да заплати на В.П.П., ЕГН **********
сумата от 300 лева, представляваща разноски пред Районен съд.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
С.Д.