№ 274
гр. Пазарджик, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20225220200179 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на СЛ. ГР. Ш. от град П., ЕГН **********
против НП № 21-0325-000663 от 26.07.2021 год. на ВПД Началник на
РУ-Първомай към ОДМВР Пловдив, с което на жалбоподателя са наложени
административни наказания, както следва:
за нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2 във
връзка с чл.179, ал.1 , т.5, пр.4 - глоба в размер на 200 лева;
за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева.
Релевираните в бланкетно подадената жалба оплаквания се свеждат до
наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято
отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Поддържа
жалбата и излага подробни съображения за отмяна на НП. В обясненията си
твърди, че не е извършил процесните нарушения. Ангажира доказателства. Не
претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
1
представител. Изпратено е писмено становище, с което се иска
потвърждаване на обжалваното НП.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП за това, че на
28.06.2021 г., около 19,00 часа в град П. на кръстовището, образуващо се от
улица „Княз Борис I“ и улица „Васил Друмев“ при управление на собствения
си лек автомобил „ Тойота Ярис“ с рег.№ ***** не съобразява поведението си
с ПЗ „Б2“, навлиза в него, не пропуска и се блъска с движещия се по път с
предимство мотоциклет „Сузуки“ с рег.№ **** и реализира ПТП с пострадало
лице, както и за това, че не носи контролния талон от свидетелството за
управление.
За посочените нарушения от св.Х. - мл. автоконтрольор в РУ-Първомай,
против жалбоподателя бил съставен АУАН № 663/29.06.2021 год. за
извършени нарушения по чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
АУАН бил предявен и връчен срещу подпис на жалбоподателя, който го
подписал без възражения.
Въз основа на съставения АУАН, на 26.07.2021 год. било издадено
атакуваното НП. То било връчено лично на санкционираното лице на
10.08.2021 год. Жалбата против НП била подадена директно до съда на
16.08.2021 год.
При тези констатации въззивната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока по чл.59 ал. ал.2 от ЗАНН и от лице, активно легитимирано
да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния
съд- РС - Първомай, заменен впоследствие от ВКС с настоящия, поради
постъпили отводи от всички съдии.
Жалбата е основателна.
На първо място съдът намира, че в хода на административно
наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения изразяващи се в игнориране на императивно разписаното в чл.51,
ал.1, б.“в“, пр. 3 от ЗАНН правило. Съгласно цитираната разпоредба
2
/редакция към момента на съставяне на АУАН и НП/ не може да участва в
разглеждането на административно наказателната преписка и издаването на
наказателното постановление длъжностно лице, което има с пострадалия
особени отношения, които пораждат основателни съмнения в неговото
безпристрастие.
В показанията си актосъставителя свид.Х. на длъжност мл.
автоконтрольор в РУ-Първомай добросъвестно установи, че е пристигнал на
местопроизшествието по сигнал на свид.З. - пострадалото от ПТП лице.
Последният му позвънил по личния телефон и му съобщил, че е участник в
ПТП. Установи се от свид.Х., че пострадалия свид.З. е командир на
отделението, в което работи – факт, който не се оспорва. При това положение
е несъмнено че актосъставителя свид.Х. е служебно подчинен на
постр.свид.З., а последният пък на АНО – Началника на РУ – Първомай.
Налага се извода, че както актосъставителя, така и наказващия орган са
издали съответните констативен и санкционен акт - АУАН и НП, при
несъблюдаване на правилото на чл.51, ал.1, б.“в“, пр.3 от ЗАНН /редакция,
действаща към момента на съставяне на актовете/, което правило е
императивно и нарушаването му винаги е съществено процесуално
нарушение, представляващо самостоятелно основание за отмяна на НП.
Освен посоченото съществено процесуално нарушение е допуснато и
друго такова от актосъставителя, потвърждаващо основателността на
горното. Стана ясно от показанията на актосъставителя свид.Х., че той не е
бил очевидец на извършване на нарушението. Такъв не е бил и неговия колега
–пол.И.Б., който е подписал акта като свидетел при съставянето му.
Същевременно стана ясно от обясненията на жалбоподателя, подкрепени от
показанията на свид.С., че е имало свидетели - очевидци на главния факт –
настъпилото ПТП, като такива били както свид.С., така и намиращи се на
място други лица, един от които, движещ се в насрещното движение дори
помогнал на свид.З. да премести мотоциклета си на тротоара.
Актосъставителя свид.З. обаче не направил нищо за да установи
самоличността на намиращите се на място очевидци, като се задоволил да
установи механизма на ПТП само по обясненията на участвалите в него лица
– нарушителя /жалбоподателя в настоящото производство/ и пострадалия
свид.З.. Принципна постановка е обстоятелството, че всяко АНП започва със
3
съставянето на акт, като с това действие се поставя началото на процеса и се
повдига обвинение за извършено административно нарушение. При това
положение още в този момент привлечения към административно наказателна
отговорност трябва да е наясно за кои обстоятелства е свидетел лицето,
вписано като свидетел при съставянето на акта, за да може ако желае да
организира защитата си, като например оспорва годността на свидетеля, респ.
достоверността на неговите възприятия и т.н. С оглед на казаното до тук, при
съставянето на акта е било нарушено драстично изискването на чл.40 ал.1 от
ЗАНН. Посочената правна норма императивно предвижда, че актът за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението, т.е. изисква се да се състави в присъствието на
свидетели-очевидци или на самото извършване на нарушението, или на
неговото установяване. Изключение от това изискване се съдържа в
разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, където е разписано, че само при липса
на свидетели, присъствали при извършването или установяването на
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие,
той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се
отбелязва в акта. В конкретния казус се установи безспорно, че нито
актосъставителя свид.Х., нито неговия колега полицейски служител са били
очевидци на евентуалното извършване на констатираното от свид.Х.
нарушение. При това положение актосъставителя и свидетел по делото Т.Х. е
имал задължението да състави акта в присъствието на очевидците, след като
направи необходимото да ги установи от участниците в ПТП, още повече че
още на място жалбоподателя му е казал, че има очевидец, което свид.Х.
игнорирал. / Вж. обяснения на жалбоподателя на л.1 от протокола от о.с.з. от
05.05.2022 год. /. Вместо това обаче свид.Х. е вписал като свидетел друг свой
колега – И.Б., без обаче да са били налице условията на чл.40, ал.3 от ЗАНН,
доколкото не е била налице обективна невъзможност актът да бъде съставен в
присъствието на свидетели – очевидци, които несъмнено са били налице.
Казано с други думи, не са съществували никакви пречки от непреодолим
характер, така че очевидците да бъдат поканени, за да присъстват при
съставянето на акта и да го подпишат. Нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН
императивно разписва две хипотези, в които е допустимо актът да се състави
не в присъствието на свидетели на извършване или установяване на
4
нарушението. Първата от тях се изразява в изначална липса на свидетели-
очевидци, а втората – при невъзможност да се състави акта в тяхно
отсъствие, каквито не са били налице в настоящото АНП. Едва ли може да
има съмнение, че под „невъзможност“ следва да се разбира обективна, трайна
и непреодолима невъзможност, например смърт, тежко заболяване на
свидетел-очевидец, напускане на пределите на страната или населеното място
за дълго време и др. подобни. Такава невъзможност обаче, както се изясни по
- горе, не е била налице в настоящото АНП. Изискването за спазване на
императивната норма на чл.40 ал.1 от ЗАНН е предпоставка за гарантиране
правото на защита и разкриване на обективната истина и по никакъв начин не
може да се игнорира, освен в строго и лимитативно определени от закона
случаи. Това изискване корелира и на правото на обвиненото в извършване на
административно нарушение лице да научи въз основа на кои доказателства –
в случая гласни, е установено самото извършване. В настоящото
производство обаче актосъставителят е нарушил изцяло горецитираната
норма и е изготвил АУАН в разрез с нея, което представлява неотстранимо
процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП, издадено въз основа на
порочния акт. При наличие на очевидци на нарушението в акта за
установяване на административно нарушение не следва да се посочват за
свидетели други лица, присъствали само при съставянето му, защото това
затруднява дейността на административно наказващите органи и съдилищата
при разкриване на обективната истина.
По изложение горе съображения за допуснати в хода на АНП
съществени процесуални нарушения, НП следва да бъде отменено.
Дори обаче гореописаните процесуални нарушения хипотетично да
бъдат игнорирани, то е налице и друго основание за отмяна на НП. То се
свежда до това, че в хода на производството не бе доказано категорично, още
по-малко до изискваната от закона степен на несъмненост, че жалбоподателят
е извършил нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП. Това е така, тъй като
местопроизшествието не е било запазено, поради което неговия механизъм не
е установен от обективни данни. По този начин неопровергани останаха
показанията на свид.С., че причина за ПТП не е отнемането на предимството
на свид.З. от страна на жалбоподателя, а загубата на управление от първия,
при което мотоциклета се приплъзнал и се насочил към автомобила на
5
жалбоподателя, след което настъпил удар между тях.
Що се касае до нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, в хода на
процеса категорично се установи, че то не е било извършено от
жалбоподателя. Свид.Х. добросъвестно установи, че на мястото на ПТП не е
искал от жалбоподателя контролния талон към СУМПС, а едва на следващия
ден, при съставянето на акта и му е вменил това нарушение за това, защото
не е носил талона при това процесуално действие.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за АНО, право на
разноски би имал жалбоподателя, но същият не претендира, а и не представя
доказателства да е направил такива, поради което разноски не следва да
бъдат присъждани.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН,
РС – Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА като незаконосъобразно НП № 21-0325-000663 от
26.07.2021 год. на ВПД Началник на РУ - Първомай към ОДМВР Пловдив, с
което на СЛ. ГР. Ш. от град П., ЕГН: **********, на основание чл.179, ал.2
във връзка с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за
нарушения по чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер съответно на 200 (двеста) лева и
10 (десет) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6