Номер 280410.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 10.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно гражданско дело №
20203100501966 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частна жалба на „Агри Холдинг“ ЕООД,
ЕИК *********, чрез пълномощник срещу определение №6362/19.05.2020г.
по гр.д. № 24/20г. по описа на ВРС, ХL-ти с-в, с което е прекратено
производството, образувано по искова молба от частния жалбоподател, с
която претендира да бъде прието за установено по отношение на „Енерго Про
продажби“ АД, че не му дължи сумата от 2043,16 лв., представляваща цена за
неотчетена и неплатена електроенергия, изчислена чрез корекция за период
22.03.2018г. до 30.06.2018г. относно обект находящ се в с. Ловеч, обл.
Шумен, „Стопански двор“, която е остойностена във фактура №
**********/19.11.2019г.
В жалбата се излага, че определението е неправилно, тъй като не е изпратен
отговор от исковата молба на ищеца, за да може същият да изрази
възраженията си по твърденията за наличие на арбитражна клауза. Сочи се, че
е нарушено и правото му по чл.212 ГПК. Твърди се, че по този начин е
нарушено правото на равнопоставеност на страните в производството. Моли
да бъде отменено атакуваното определение и да бъде спазена процедурата по
размяна на книжа.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор от ответника по частната
жалба „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД. Същият оспорва жалбата и излага,
че е неоснователна. Сочи, че не е налице задължение на съда да връчва
препис от отговора на исковата молба на ищеца. Твърди, че арбитражното
споразумение е действително, арбитражната клауза не е нищожна, а спорът е
1
арбитруем, тъй като ищецът е юридическо лице. Излага, че жалбата е
неоснователна и определението следва да бъде потвърдено.
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, както и в срока по чл.275
ГПК, срещу подлежащ на обжалване съобразно чл. 15 ал.2 ГПК акт.
Поради изложеното и жалбата е допустима, а по същество
неоснователна, поради следното:
Производството по гр.д. № 24/20г. е образувано по предявен от „Агри
Холдинг“ ЕООД, ЕИК *********, отрицателен установителен иск срещу
„Енерго-Про продажби“ АД. Ищецът сочи, че е клиент на ответното
дружество и заплаща редовно консумираната от него ел.енергия. Сочи се ,че
на 12.06.2018 г. е съставен Констативен протокол, с който на ищцовото
дружество е начислена допълнителна сума за плащане за определена по
едностранна корекционна процедура стойност за еленергия. По
допълнително издадената фактура от 19.11.2019г. е определено, че за периода
от 22.03.2018г. до 21.03.2019г. ищецът дължи сумата от 2 043,16 лв. Оспорва
се дължимостта на посочената сума по подробно развити в исковата молба
доводи.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника,
който намира предявения иск за недопустим, тъй като не е спазена
подведомствеността. Сочи, че в заявление от 08.02.2017г. ищецът се е
съгласил всички спорове, възникнали в отношенията между страните, да се
отнасят за решаване пред АРБИТРАЖЕН СЪД ВАРНА, при сдружение
„ППМ“, съобразно неговия Правилник. Твърди се, че заявлението е
подписано от ищеца чрез пълномощник. Последният не се явява потребител,
тъй като е юридическо лице. Ето защо, при твърдения за наличие на
арбитражна клауза по см. на чл.7 ал.2 ЗМТА, така повдигнатия спор, според
ответната страна, бил подведомствен на АРБИТРАЖЕН СЪД - ВАРНА,
поради което ответната страна желае РС Варна,на осн. чл. 8 , ал.1 ЗМТА във
вр. с чл. 19, ал.1 ГПК да прекрати производството по делото.
2
С атакуваното определение ВРС уважил възражението за
неподведомственост и прекратил производството.
Настоящият състав намира определението за законосъобразно.
По възраженията за неспазване на принципа за равнопоставеност
между страните:
Не е налице задължение за съда да изпраща препис от отговора на исковата
молба на ищеца. Двойна размяна на книжа е предвидена в производството по
спорове по глава ХХХІІ от ГПК, какъвто настоящият спор не е. Наред с това,
съобразно чл.15 ал.1 ГПК въпросът дали заведеното дело е подведомствено на
съда може да бъде повдигнат от страните или служебно от съда при всяко
положение на делото, т.е. още при постъпване на исковата молба съдът може
да прецени наличието на отрицателна процесуална предпоставки за
разглеждане на спора- липса на подведомственост. В този случай не е
необходимо нито да изпраща исковата молба на ответника за депозиране на
отговор, а прекратява производството. Защитата на ищеца е предвидена в
нормата на ал.2 на чл.15 ГПК, която предвижда, че определението, с което
съдът определя дали заведеното дело му е подведомствено подлежи на
обжалване с частна жалба. Възражението, че правото на ищеца да предяви
инцидентен установителен иск / с неуточнено основание и предмет/ е
нарушено, също е неоснователно. Допустимостта на производството не може
да бъде дерогирана с оглед гарантиране на правото на ищеца да предяви
инцидентен установителен иск. Още повече такъв иск би бил допустим, ако е
ппредявен в едно образувано вече допустимо производство, каквото ВРС е
преценил, че не е налице. Затова и съставът приема, че не са допуснати
твърдените процесуални нарушения и не е нарушен принципа на
равнопоставеност между страните.
Като съобрази предмета на настоящото производство, съставът приема
следното:
Нормата на чл.19 ал.1 ГПК предвижда, че страните по имуществен спор могат
3
да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за
предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или
права по трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона
за защита на потребителите. Цитираният №13 т.1 от ДР към ЗЗП предвижда,
че "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. От тълкуването на цитираната правна норма се
налага извода, че определящо в случая е не качеството „физическо лице“, а
целта, за която се придобива стоката или услугата. Така цитираната
тълкувателна разпоредба предвижда, че са налице две хипотези, в които едно
лице има качеството потребител- в единият случай визира само физическо
лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност. Във втория случай,
именно за да не остане всякакво съмнение при тълкуването, се предвижда, че
това може да е търговец, макар и по смисъла на чл.56 и сл. ТЗ, който макар и
да е страна по договор, действа извън рамките на своята търговска дейност.
По аргумент на противното следва да се направи извода, че нямат
качеството потребител лицата, независимо от обстоятелството дали същите са
физически или юридически, ако те придобиват стоката или ползват услугата
именно с оглед реализиране на търговска или професионална дейност.
Следователно и ако едно физическо лице, което макар и да е сключило
договора като такова, използва стоката или услугата с оглед осъществяване на
търговска дейност, то същото няма качеството потребител по смисъла на §13
т.1 ЗЗП. Респективно, нормата на чл.19 ал.1 ГПК не намира приложение и
арбитражната клауза е допустима.
В рамките на настоящото производство безспорно се установява, че
ищецът е търговско дружество. Именно поради качеството „търговец“ на
ищеца същият няма качеството "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП. Доколкото предявеният иск е по спор имащ за предмет недължимост на
парична сума като цена на ел. енергия за конкретен период извън
изключенията на чл. 19, ал. 1 от ГПК, налице е обвързващо страните
4
уговорено арбитражно споразумение и позоваването на него от ответника в
срока за отговор на исковата молба, то са налице предпоставките по чл. 8, ал.
1 от ЗМТА за прекратяване на производството по делото.
Неоснователен е и доводът в частната жалба за липсата на
правосубектност на посочената арбитражна институция, тъй като горното
обстоятелство е ирелевантно за сключената между страните арбитражна
клауза. Възраженията за нелегитимност на арбитражния съд биха били
предмет на разглеждане в производството по чл.47 ЗМТА или при
инцидентно позоваване на неговата нищожност. В настоящото производство
обаче правосубектността не е предмет на изследване при установяване
действителността на арбитражната клауза. Възражението в обратния смисъл е
неоснователно.
По изложените съображения настоящият състав приема, че
приложение намира разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗМТА, според която съдът,
пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е
длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор
на исковата молба. Възражението за наличие на арбитражно споразумение е
направено в срока за отговор от ответника и доколкото същото е основателно,
РС-Варна законосъобразно е прекратил производството по предявения
отрицателен установителен иск.
Определението следва да бъде потвърдено.
Направеното искане за присъждане на разноски от въззиваемата
страна следва да бъде уважено, като въззивникът бъде осъден да заплати сума
в размер на 240 лв.- направени разноски пред настоящата инстанция за
адвокатско възнаграждение на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА определение №6362/19.05.2020г. по гр.д. № 24/20г.
по описа на ВРС, ХL-ти с-в.
ОСЪЖДА „Агри Холдинг“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
"Енерго - Про Продажби" АД, с ЕИК103533691, сума в размер на 240 /двеста
и четиридесет лева/, представляваща направените пред настоящата
инстанция разноски на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. на
чл. 274 ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6