№ 119514
гр. София, 23.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20231110125034 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 127 и сл. ГПК.
Постъпила е насрещна искова молба от 19.06.2023 г. от ответника, с която е отправено
искане за приемане за разглеждане в производството заедно с първоначално предявените
искове насрещни искове. С първия т. нар. насрещен иск се иска съдът да приеме, че между
ищеца и ответника е сключена търговска сделка. По същество не се излагат фактически
твърдения и не е формулиран петитум, отговарящи на изискванията на процесуалния закон.
Задължение на съда е да определи правна квалификация на основанието, от което произтича
претендираното право, следователно искането на ответника не може да бъде предмет на
отделен иск. Така направеното искане не отговаря на изискванията на чл. 211, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 127, ал. 1 ГПК, и не следва да бъде приемано за разглеждане в производството като
отделен иск.
С втория т. нар. насрещен иск се иска установява на факта, че ищецът е неизправна
страна по сключената между страните сделка. Това обстоятелство е елемент от фактическия
състав на основанието, на което се претендира вземането по исковата молба, а именно
ищецът следва да докаже, че е изправна страна по сделката, поради което е недопустимо да
бъде предмет на установяване с отделен иск. Така направеното искане не отговаря на
изискванията на чл. 211, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 127, ал. 1 ГПК, и не следва да бъде
приемано за разглеждане в производството като отделен иск.
Ответникът предявява и иск, именуван като инцидентен установителен иск, с който
се иска съдът да установи, че между страните не съществува правоотношението, въз основа
на което ищецът извежда своето право на вземане. По принцип предмет на инцидентния
установителен иск може да бъде установяването на съществуването или несъществуването
на друго правоотношение, което е преюдициално по своя характер спрямо
правоотношението – предмет на първоначалния иск. В случая предмет на иска на ответника
е същото, а не друго правоотношение, поради което и не представлява по същество
1
инцидентен установителен иск. Обстоятелството, което цели да установи ответникът, а
именно, дали между страните е съществувало или не наемно правоотношение след
30.08.2022 г. по същество ще бъде установено по първоначалния иск, доколкото
представлява елемент от основанието му. Предвид изложеното, искът на ответника не
следва да бъде приеман за разглеждане в производството.
Съдът счита, че в производството следва да бъдат приети за разглеждане единствено
искът на ответника с предмет обезщетение за вреди, по който са наведени твърдения за
сторени разноски от наемателя за съхранение на наетото имущество, във връзка с допусната
забава на кредитора наемодател да прибере наетата вещ след изтичане на срока на договора
за наем, както и искът за обезщетение за забава в плащането на горепосоченото главно
задължение. Тези искове са предявени в срока за отговор по чл. 131 ГПК с насрещната
искова молба от 19.06.2023 г. По тези искове е заплатена държавна такса. Изложените
твърдения в насрещна искова молба от 19.06.2023 г., уточнена с молби от 26.06.2024 г. и
27.06.2024 г. /идентични по съдържание/, обуславят основанията на допустими и редовни
искове.
Следва да бъде предоставена възможност на ответника да депозира отговор по
насрещните искове с гореизложения предмет в едномесечен срок.
Водим от изложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
НЕ ПРИЕМА за разглеждане в производството поради недопустимост иск за
установяване между страните в производството на сключена търговска сделка, иск за
установяване между страните в производството, че ищецът „Стройрент“ ЕООД е неизправна
страна по наемното правоотношение, и иск, че между страните не съществува облигационно
правоотношение по договор за наем след 30.08.2022 г.
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ в производство, заедно с първоначално
предявените искове, иск за сумата 600,00 лева, претендирана от Й.В.В., действащ в
качеството си на ЕТ с фирма „Йордан Величков-Влади“, като обезщетение за вреди,
изразяващи се в сторени разноски за съхранение на наетото имущество за периода
31.08.2022 г. – 06.09.2022 г. включително (7 дни), в причинна връзка с допусната забава на
кредитора наемодател - „Стройрент“ ЕООД, да прибере наетата вещ след изтичане на срока
на допълнително споразумение от 16.08.2022 г. към договор за наем от 26.08.2020 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба пред съда -
19.06.2023 г., до окончателното погасяване, както и иск за сумата 47,50 лева, претендирана
като обезщетение за забава в плащането на обезщетението за вреди за периода от 08.09.2022
г. до 18.06.2023 г. включително.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, а на ищеца „Стройрент“
ЕООД и препис от насрещна искова молба от 19.06.2023 г., отговор от 19.06.2023 г. и
уточняващи молби от 26.06.2024 г. и 27.06.2024 г. /с идентично съдържание/.
2
ПРЕДОСТАВЯ на ищеца „Стройрент“ ЕООД едномесечен срок за отговор по
приетите за съвместно разглеждане в настоящото производство насрещни искове.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3