Р Е Ш
Е Н И Е № 19
гр. Силистра, 15.03.2021 г.
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
Административен
съд Силистра, в открито съдебно заседание на
седемнадесети февруари, две
хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Павлина Георгиева – Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери
Раданов
Елена Чернева
при участието на секретаря Виолина Рамова с
участието на прокурора от Окръжна прокуратура гр. Силистра – Окръжен прокурор Т.Ж.,
разгледа докладваното от съдия П. Георгиева-Железова КАНД № 5 / 2021 г. по
описа на Административен съд гр. Силистра, и, за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл. 348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на
административно-наказващия орган РУ на МВР-Тутракан, чрез юрисконсулт А.,
против Решение № 260020 от 16.11.2020 г. по АНД № 130 от 2020 г. по описа на
Районен съд– град Тутракан.
С оспореното решение съдът е отменил
наказателно постановление № 1 от 15.06.2020 г. на Началника на РУ на МВР гр. Тутракан,
с което на Т.Й.С. – ответник по настоящата касация, за административно
нарушение по чл. 84, ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 1 от
Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) –ловуване без деецът да притежава писмено разрешително за лов и без да
е уловил или убил дивеч, са били наложени следните наказания:
- "глоба" в размер на 50 лв. (чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД);
- „лишаване от права на ловуване“ за срок от
три години (чл. 94, ал. 1, пр. 1 от ЗЛОД);
- „отнемане в полза на държавата на вещта,
послужила за извършване на нарушението – ловно
нарезно оръжие с пазарна стойност от 540 лева (чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД);
Касационният жалбоподател счита, че решението
е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Осъществени
са елементите от фактическия състав на изпълнителното деяние. Легалното
определение на понятието „ловуване“, вложено в разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т.
1 от ЗЛОД, е престой или движение на лица извън населено място с извадено от
калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не“. Районният
съд е установил осъществяването на тези факти и би следвало да потвърди
наказателното постановление, а не да го отмени. Моли за отмяна на решението, за
потвърждаване на наказателното постановление и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по
касация - Т. Ст., чрез адв. Р., оспорва жалбата като неоснователна. Навежда
аргументи за липса на изпълнително деяние, тъй като оръжието не било заредено.
Както у уличеното лице, така в използвания автомобил не били открити патрони. Твърди,
че в деня на нарушението бил на работа по охрана на язовир „Антимово“, а
сглобеното оръжие не би могло да се използва в конкретния случай за лов, тъй като се намирало на
задната седалка на автомобила му. Поддържа теза за правилност на решението.
Моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноски.
Представителят на
Окръжна прокуратура поддържа заключение за основателност на оспорването.
Въз основа на
фактическите установявания на въззивната инстанция, Административен съд
–Силистра извежда следните правни изводи:
Касационната жалба
е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК
от надлежна страна, по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт бил е неблагоприятен, поради
което същата се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, същата е и основателна поради следните съображения:
Касационната
инстанция извършва проверка за приложението на материалния закон въз основа на
фактическите установявания на районния съд. Пред касационната инстанция няма и
спор по фактите. Последните се свеждат до следното:
На 09.04.2020 г. по подаден сигнал за бракониерство,
контролните органи на РУ на МВР - Тутракан извършили проверка и установили, че
ответникът по касация Т. Ст. е паркирал лек автомобил „Мицубиши” с рег. № *** в
землището на с. Антимово. На задната седалка на автомобила се намирало извадено
от калъф и сглобено ловно оръжие – марка „МАРЛИН/ХТ 22М“, калибър 22 WMR с № ***,
а Ст. се намирал в беседка, на 4-5 метра от автомобила си.При проверката не
били намерени патрони.
По делото не се спори, че деецът не разполагал с
разрешително за лов. С Протокол за доброволно предаване от 09.04.2020 г.,
жалбоподателят предал процесното ловно оръжие.
Било снето сведение от жалбоподателя С., в което
същият заявил, че е взел оръжието в автомобила си, за да го простреля на
стрелбището, находящо се в местността „Дъмпинга”, общ. Тутракан, но преди това
се отбил до язовир „Антимово”, за да извърши ремонтни дейности на фургона си,
който се намирал там. Не бил си изкарал писмено разрешително за лов от Ловно
рибарско дружество „Сокол“ гр. Тутракан за дата 09.04.2020 г.
За да отмени
процесното наказателно постановление районният съд извел извод, че
изпълнителното деяние не е осъществено, тъй като оръжието не се намирало в
ръцете на дееца, а в автомобил със затворени врати, поради което не било
възможно оръжието „да се използва внезапно“.В подкрепа на този извод бил
приведен и фактът, че оръжието не било заредено, тъй като нямало патрони.
Така постановеното
решение е неправилно.
Легалната
дефиниция на термина „ловуване“ по чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД изрично сочи
съдържанието и вложения от законодателя лексикален смисъл: престой или движение
на лица извън населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие,
независимо дали оръжието е заредено или не. По делото са установени всички
елементи на изпълнителното деяние – уличеното лице е оставило извадено от калъф
и сглобено ловно оръжие в автомобил, който е под негово разпореждане-паркиран
на разстояние 4-5 метра. Законът изрично предвижда, че няма значение дали
оръжието е заредено или не и дали е използвано. В този смисъл наличието или
липсата на патрони е без правно значение за преценка за извършено нарушение.
Без правно значение е и фактът дали реално е произведен изстрел, респ. дали е
възможно „внезапното“, по смисъла на цитирания от районния съд израз, да се
произведе изстрел. Отменяйки акт, с който законосъобразно
административно-наказващият орган е упражнил правомощието си, районният съд е
постановил акт в нарушение на материалния закон, който следва да се касира.
По делото не се
спори, че определените наказания съответстват на повдигнатите
обвинения.Установените по делото факти – ловуване чрез престой с извадено и
сглобено ловно оръжие, независимо че не е заредено, без да се притежава
разрешително за лов корелира с наложените наказания – глоба в размер на 50
лева, отнемане на правоспособност за ловуване за срок от три години и отнемане
на вещта, послужила за извършване на нарушението. При осъществени хипотези по
чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, чл. 94, ал. 1, пр. 1 от ЗЛОД и на чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД
следва прилагане и предвидената в нормата диспозиция, а именно налагане на
предвидените в тези текстове наказания. Индивидуализацията на наложените
административни наказания е в съответствие с указаното в закона и не биха могли
да бъдат изменяни, тъй като съответстват на тежестта на нарушението (по отношение на глобата), а досежно наказанието лишаване от право на ловуване,
същото е с фиксиран от законодателя срок /3 години/ и не подлежи на редуциране,
предвид указаното в императивната норма на чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД.
Неизбежно е и
отнемане на средството на нарушението, а именно съответното ловно оръжие,
съгласно другата посочена задължителна разпоредба на чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД и прилагането и на тази норма също не е предоставено
в преценка на наказващия орган, респективно на съда. Отнемането на оръжието е задължително при констатиране
на нарушение по чл. 84, ал. 1,
вр.чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, каквото е и процесното.
Относно института
на чл. 28 от ЗАНН
- в случая не се разпознават признаци за маловажност на нарушението. Деянието е
типичен случай на бракониерство. То не се отличава от обичайните хипотези за
нарушения от същия вид.
По изложените
съображения, касационният съд счита, че първоинстанционното решение е валидно,
допустимо, но неправилно, поради което следва да се отмени, а наказателното
постановление да се потвърди.
Предвид изхода на
делото и на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 ЗАНН (ред. ДВ бр. 94 / 2019 г.)
на ОД на МВР-Силистра, в качеството на юридическо лице, в чиято структура е
включено РУ на МВР-Силистра, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
в размер, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ - 100. 00 лева.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. с чл. 218 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Силистра
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260020 от 16.11.2020 г. по
АНД № 130 от 2020 г. по описа на Районен съд– град Тутракан и вместо него
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 1 от
15.06.2020 г. на Началника на РУ на МВР гр. Тутракан, с което на Т.Й.С., ЕГН:**********
*** за административно нарушение по чл. 84, ал. 1, пр. 2 във вр.с чл. 43, ал. 3, т. 1 от
Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) са били наложени следните наказания: "глоба" в размер на 50
лв. (чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД)“, „лишаване от права на ловуване“ за срок от три
години (чл. 94, ал. 1, пр. 1 от ЗЛОД) и „отнемане в полза на държавата на вещта, послужила
за извършване на нарушението – ловно
нарезно оръжие, марка „МАРЛИН/ХТ 22М“, калибър 22
WMR с № ***с пазарна стойност от 540 лева (чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД);
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.