РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Кюстендил , 24.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мая А. Миленкова
като разгледа докладваното от Мая А. Миленкова Административно
наказателно дело № 20201520201124 по описа за 2020 година
„ПЕЕВ ШПЕД“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Кюстендил, ул.“Гърлянски черешарник“№52, представлявано
от управителя Е. П., чрез пълномощника – адв. М.К. , със съдебен адрес –
гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №64, ет.2 обжалва наказателно
постановление № 42-0001152/21.072020 г. издадено от Директора на
РД“Автомобилна администрация“, гр.София , с което на дружеството, на осн.
чл. 99, пр.4 ЗАвтПр е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева
за нарушение по чл. 25 от Наредба №11/2002 г. на МТС.
Иска се отмяна на наказателното постановление, като се сочат
допуснати нарушения на процесуалните правила и недоказаност на
нарушенията. Твърди се неправилно прилагане на материалните норми.
Административнонаказващият орган не изпраща представител в
съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при
условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
1
С АУАН № 277574/02.07.2020 г. е привлечено към административно-
наказателна отговорност „Пеев Шпед“ЕООД, с ЕИК *********, в качеството
на „превозвач“, за това че на посочената в акта дата /02.07.2020 г./ около
12:00 ч. в сградата на ОО“АА“ Кюстендил описаният по-горе търговец,
притежаващ Лиценз за международен автомобилен превоз на товари /Лиценз
на Общонстта/ 20934/04.06.2019 г. не е отчел полученото разрешително
№0000640, издадено на 21.07.2019 г. в установения за това срок – до
01.03.2020 г.
АУАН е предявен и връчен на Р. К., който видно от представеното по
делото пълномощно, е упълномощен от управителя на дружеството-превозвач
да получава актове и наказателни постановления.
Въз основа на съставения АУАН , на 21.07.2020 г.10.04.2017 г. АНО
издал атакуваното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации
по АУАН. Правната квалификация на нарушението е идентична с посочената
такава в АУАН – чл.25 от Наредба №11/2002 г. на МТС. За описаното в
обстоятелствената част на НП административно нарушение на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, на осн.
чл. 99, пр.4 от ЗАвтПр.
В хода на съдебното следствие свидетелите на наказващия орган
поддържат изложеното в акта.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
намира следното:
Датата, посочена в АУАН и НП – 02.07.2020 г., и мястото – в гр.
Кюстендил , в сградата на ОО“АА“ се свързват с "установяване" на
твърдяното нарушението, но същите по никакъв начин не индивидуализират
деянието, в което се е изразило твърдяното същинско нарушение. В
конкретния случай, видно от съдържанието на АУАН и НП, категорично в
същите се сочат единствено датата на която е съставен АУАН и датата, на
която е установено нарушението, като безспорно в с.з. от събраните
доказателства се установи, че датата на съставяне на АУАН и датата на
установяване на нарушението не биха могли да се приемат за датата на
извършване на нарушението. Както в АУАН, така и в атакуваното НП е
2
вписан срока, визиран в чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2012 г. на МТС, но
не и дата на извършване на нарушението. Посочването на срока, в който е
следвало да бъде изпълнено определено административно задължение, не
освобождава нито актосъставителя, още по-малко – АНО от посочването на
конкретна дата или период на извършване на установено неизпълнение на
административно задължение. Освен горното, както в АУАН, така и в НП не е
посочено и мястото на извършване на нарушението, като се сочи единствено,
че е установено в сградата на ОО "АА" гр.Кюстендил, като не е било изобщо
посочено там ли е следвало да бъде върнато разрешителното или в ИА "АА"
гр. София. В наказателното постановление пък, установеното неизпълнине на
задължение е описано още по непълно и неясно. Пълното, точно и ясно
описание на нарушението, както и датата и мястото на извършването му,
освен, че са задължителни реквизити на АУАН и НП, индивидуализират
пряко нарушението като такова, като не посочването им по ясен и
категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита
на нарушителя. Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере
в извършването на точно какво нарушение е обвинен, горните процесуални
нарушения лишават и съда от възможността да прецени в съответствие с
материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли е
квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма.
Непосочването на конкретна дата, на която се приема, че има извършено
нарушение ограничава възможността съдът да прецени спазен ли е срокът за
съставяне на АУАН и за издаване на НП.
Непълното описание на нарушението ограничава възможността на съда
да прецени и дали описаното бездействие от страна на превозвача е
съставомерно административно нарушение по чл. 25 от Наредба№11/2002 г.
на МТС. Цитираната норма предвижда задължение за превозвача да отчете
до 01.03. на следващата календарна година всички получени разрешителни
по реда на радели III и IV. Т.е. това задължение съществува само по
отношение на определена категория разрешителни. Липсата на детайлно
описание на разрешителното пречи на преценката за законосъобразно
ангажиране на отговорността на превозвача за неизпълнение на вмененото
му с чл. 25 от Наредбата задължение.
3
С оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно
процесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се
възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От
изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен
Договор за правна защита и съдействие, видно от който е заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Кюстендилският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло наказателно постановление №42-
0001152/21.07.2020 г. издадено от директора на РД“АА“ гр.София, с което на
„Пеев Шпед“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Кюстендил, ул.“Гърлянски черешарник“№52, представлявано от
управителя Е. П., на осн. чл. 99, пр.4 от ЗАвтПр е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 25 от Наредба №11/2002
г. на МТС за международен автомобилен превоз на пътници и товари.
ОСЪЖДА Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“
гр.София, ул.“Витиня“№1 да заплати на „Пеев Шпед“ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил,
ул.“Гърлянски черешарник“№52, представлявано от управителя Е. П. сумата
от 300 /триста/ лева, представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред КАС в 14-
дневен срок от съобщаването му.
4
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5