Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. София, 04.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ - Д въззивен
състав, в
публично съдебно заседание на трети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от мл. съдия Симеонова в. гр. д. № 10005 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 67426 от 18.03.2019 г.,
постановено по гр. д. № 55559/2017 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), ГО,
85 - и състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Р.К.К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, следните суми -
3 769,83 лв. главница, представляваща стойността на доставена в периода от
м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 096482,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.04.2017 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 430,92 лв. лихва за забава, изтекла
върху главното вземане за периода от 15.09.2015 г. до 06.04.2017 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.04.2017 г. по ч. гр. д. №
23855/2017 г. по описа на СРС, ГО, 85 - и състав. С решението е осъдена Р.К.К.
да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата 134,02 лв. - разноски в производството по ч.
гр. д. № 23855/2017 г. по описа на СРС, ГО, 85 - и състав, и 614,20 лв. -
разноски в първоинстанционното производство.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника Р.К.К., действаща (към момента на
подаване на жалбата) със съгласието на своя баща К.В.К., чрез адвокат В.Д.. Първоинстанционното
решение се обжалва в цялост с доводи за неправилност поради постановяването му при
неправилно тълкуване на събрания по делото доказателствен материал, в нарушение
на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че
предявеният иск е недопустим, тъй като ответницата не е правно легитимирана
като страна в производството предвид начина, по който искът е предявен, а
именно като такъв срещу малолетно лице, представлявано от законен представител,
доколкото към момента на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК и към датата
на завеждане на исковата молба Р.К. е непълнолетна и извършва правни действия сама,
със съгласието на своите родители. Излагат се и допълнителни съображения за
липса на пасивна процесуална легитимация поради факта, че ответницата не е
титуляр на партида на процесния имот - не е получавала фактури за потребена
топлоенергия, съобщения за плащане и др., нито е потребявала такава; за целия
процесен период като получател на услугата и титуляр на партидата е посочено
трето лице К.В.К., видно от представените по делото писмени доказателства. Посочва
се, че искът не е доказан по основание и размер - липсват данъчни фактури за
всеки отчетен период по месеци, касаещи общо претендираната сума, както и
документи, установяващи изправност на уредите за отчитане и удостоверяващи
извършването на надлежни технически проверки за отчетния период. Протоколите не
са подписани от надлежно лице, представител на етажната собственост на бл. 107,
в която се намира процесният имот, а от представените свидетелства за проверки
на топломер не се установява, че касаят топломери, обслужващи сградата, в която
се намира апартаментът. Според въззивника посочените писмени доказателства са
изготвени едностранно от дружеството ищец за целите на производството и не
представляват годно доказателство за сочените в тях факти и обстоятелства. Не
са представени и доказателства, удостоверяващи извършването на подмяна на
батериите на отчетните уреди, касаещи отчитането на услугата за процесния имот,
а вещите лица по изготвените експертизи са работили единствено въз основа
счетоводните записвания на ищцовото дружество, без да са правили справка на
място. С оглед на изложеното се моли решението да бъде отменено, а предявените
искове да бъдат изцяло отхвърлени. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил
отговор от ищцовото дружество - „Т.С.“ ЕАД. Подадена е молба, в която се прави
искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение -
потвърдено. Претендират се разноски пред настоящата инстанция, включително за
юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.с.“
ЕООД не взема становище в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР
№ 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на
основание чл. 272 ГПК
препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени установителни искове по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване дължимост на
суми, начислени на ответницата като
стойност на получена и разходвана от нея топлинна
енергия на процесния адрес.
Производството
се развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена
в полза на „Т.С.“ ЕАД. Предвид
разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес от търсената
защита, поради което производството се явява процесуално
допустимо.
За уважаване
на предявените искове и за ангажиране
отговорността на ответницата ищецът следва да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните
за доставката на топлинна енергия, както и качеството на ответницата на
потребител на такава топлинна енергия, обема на реално
доставената топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за
забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни
правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Настоящият състав намира
възражението на въззивника за недопустимост на предявения иск поради липса на
пасивна процесуална легитимация за неоснователно. При проверката дали искът е
предявен от и срещу надлежна страна, съдът изхожда от правото, което се
претендира или отрича с исковата молба. Процесуалната
легитимация се определя от твърденията в
исковата молба за това кои са страните по спорното материално правоотношение и
може да не съответства на действителното правно положение. Няма процесуална легитимация
обаче в случаите, когато от твърденията в исковата молба следва, че страните по
материалното правоотношение са едни, а посочените в исковата молба - други
(изключение са хипотезите на процесуална
субституция)
(решение № 61 от
13.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3306/2013 г., IV г. о.). Поради това, че процесуалната легитимация
на двете страни следва не от някакви обективни факти, които подлежат на
доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали
искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото,
което се претендира или отрича с исковата молба. В случая от
твърденията в исковата молба става ясно, че ищецът претендира заплащане на
топлинна енергия за процесния период за апартамент № 33, находящ се в гр.
София, ж.к. „********, с абонатен № 096482, именно от ответницата Р.К.К. в
качеството й на потребител на топлинна енергия за битови нужди, т. е. същата е
пасивно процесуално легитимирана да отговаря по предявените искове. Обстоятелството,
че погрешно заявлението по чл. 410 ГПК и исковата молба са насочени срещу
ответницата, представлявана от законен представител, вместо спрямо нея, която
към този момент е могла да извършва съдопроизводствени действия лично, със
съгласието на своя родител, не променя този извод и не прави производството
недопустимо. Видно и от доказателствата по делото, в процеса ответницата
валидно е упражнявала своите права лично, със съгласието на родител и
представлявана от адвокат. Поради това въззивният съд следва да обсъди има ли
качеството потребител на топлинна енергия за процесния период ответницата и
дължи ли претендираните в исковата молба суми.
По делото е установено, че процесният имот е
бил топлофициран и че сградата - етажна собственост (в която се намира процесният апартамент) е била присъединена към
топлопреносната мрежа. В тази връзка по делото са приети протокол от 13.09.2002
г. от проведено общо събрание на етажните собственици, на което е било взето
решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“
с „Т.с.“ ЕООД, договор от 18.09.2002 г., с който етажната собственост на
процесната сграда е възложила на „Т.с.“ ЕООД да достави и монтира термостатни
винтили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна
енергия, както и да извършва индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода, включително издаване на обща и индивидуална сметки, и договор от 01.11.2007
г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Т.с.“ ЕООД.
Настоящият съдебен състав
споделя извода на районния съд, че от съвкупната преценка на събраните
доказателства се установява, че ответникът Р.К.К. е собственик на процесния
апартамент № 33, находящ се в гр. София, ж.к. „********, с абонатен № 096482. Видно
от нотариален акт за собственост върху жилище, построено върху държавно място
от жск „Траянови врата“, ж.к. „Стрелбище“, гр. София, № 81/18.12.1989 г., том XXXVIII, дело
6532/1989 г. бащата на ответницата - К.В.К. (съгласно удостоверение за раждане
на л. 68 от делото) е придобил правото на собственост върху процесния
апартамент. С нотариален акт за дарение № 25/24.01.2008, том I, рег. № 193,
дело № 25/2008 г. К. е дарил имота на малолетната си дъщеря - ответницата Р.К.,
действаща чрез законния си представител - своята майка П.С.П.- К.. Видно от приложените
в копие решение № 5732 от 06.08.2012 г. по гр. д. № 7906/2010 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, I - 16 състав,
влязло в сила на 25.03.2014 г., и решение № 2190 от 11.04.2011 г. по гр. д. №
9409/2009 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 5 - и състав, влязло в сила
на 26.09.2013 г., договорът за дарение е обявен за относително недействителен
спрямо „Уникредит Булбанк“ АД и „Обединена българска банка“ АД, по предявени от
последните искове по чл. 135 ЗЗД, за обезпечение на вземания спрямо К.. Посочените решения не променят
извода, че за периода, за който се претендира заплащане на топлинна енергия,
собственик на апартамента е била ответницата, доколкото относителната
недействителност има действие само спрямо страните по спора, не и за трети
лица. Обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния имот не е
оспорено и с отговора на исковата молба.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, като в
закона не е предвидено изискване за писмена форма на договора. Съобразно
изискването на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. В случая общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, тъй като са били публикувани. По делото не се
твърди, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу
тях в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ
в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 ЗЕ на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди при публично известни общи условия, са собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване
върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия
и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови
нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна
енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, съответно - на носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови
нужди и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Сключването на договора с третото
лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства (в този смисъл ТР №
2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС).
В процесния
случай не е спорно, че ответницата е собственик на
топлоснабдения имот. Като такъв, по аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
дължи цената на доставената в него топлинна енергия
за процесния период, освен ако не установи, че ползвател на имота при условията на ЗЕ по това време е било трето по делото лице. Последната
не е ангажирала доказателства да е допуснала друго лице да ползва имота, съответно
по делото не се установява постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. Няма доказателства по
делото за сключен договор между третото лице, в полза на което са издавани фактурите
- Киро К. и
ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия, което би изключило
отговорността на ответната страна като потребител съгласно разясненията на посоченото ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1. Обстоятелството, че
фактурите през процесния период не са издавани на
името на ответницата, е ирелевантно. Това е
така, защото основанието за възникване на
процесното задължение не е издаване на
фактурата, а наличието на
договорно правоотношение и извършена по него престация.
Оплакванията на въззивника, че не е титуляр на партида,
съответно не дължи заплащането на доставената до процесния имот топлинна
енергия са изцяло неоснователни. От заявеното от вещото лице по изготвената в
хода на производството пред районния съд съдебно - счетоводна експертиза в съдебно
заседание от 21.02.2019 г. се установява, че за целия процесен период партидата
се води на името на ответницата. Следва да се посочи, че липсата на
открита партида на името на ответника не го лишава от качеството на ползвател
на топлинна енергия и не рефлектира върху съществуването на облигационно
отношение по договора за доставка на топлинна енергия, който се презумира от
закона. Само на основание обстоятелството, че ответникът не е
титуляр на партидата на имота, не може да се приеме, че
той не е страна по договорното правоотношение с ищеца.
Въззивният
съд намира за неоснователно и възражението, че в процесния
период недвижимият имот не е обитаван от ответницата, тъй като
същата не е ангажирала доказателства по делото в подкрепа на твърденията си. При така
установените факти следва да се приеме, че въззивникът е потребител
на енергия за битови нужди по смисъла на
ЗЕ като собственик на топлоснадбения имот през исковия период. В допълнение следва да се посочи, че на съда е служебно
известно решение № 4705 от 12.07.2018 г. по гр. д. № 8772/2017 г. по описа на
Софийски градски съд,
IV „в“ въззивен състав, с което е отхвърлен предявеният от „Т.С.“ ЕАД иск за
заплащане на топлинна енергия за предходен период м. 05.2012 г. - м. 04.2014 г.
срещу К.В.К., с аргументи, че именно ответницата в настоящето производство е
собственик на имота и като такава се легитимира като потребител на топлинна
енергия. Макар посоченото решение да няма обвързваща настоящия състав сила, доколкото
е постановено между различни страни, същото подкрепя направените по - горе
изводи.
Поради изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответника в процесния период
са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди за
обект с абонатен № 096482, с включените в него права и задължения. Ответницата има качеството клиент на топлинна
енергия за процесния период и на това основание дължи заплащането на доставената по време на него топлинна енергия. Според разпоредбата
на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение през процесния период е уреден в Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно
чл. 155, ал. 1 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/ в редакцията,
действаща през процесния период, потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост,
заплащат консумираната топлинна енергия по един от следните избрани от тях
начини: 1. на десет равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска; 3. по реална месечна консумация. В разглеждания случай по
делото не се спори, че сумите за топлинна енергия за процесния период са
начислявани от „Т.С.“ ЕАД по реда
на чл. 155, ал. 1, т.
2 ЗЕ - по
прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо
дялово разпределение.
За установяване на количеството потребена топлинна
енергия и стойността на същата в хода на
първоинстанционното производство са изготвени и приети заключения на съдебно - техническа и съдебно - счетоводна експертизи, които съдът след преценка по чл. 202 ГПК,
следва да кредитира.
От
приетото и неоспорено от страните заключение на
съдебно - техническата експертиза се установява, че количеството топлинна
енергия за абонатната станция на адрес ж. к. „********, се измерва и отчита
съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване - общ топломер, монтиран в
абонатната станция. Сградата се захранва от една абонатна станция. През
процесния период за имота са начислявани суми за топлинна енергия по прогнозни
дялове и са изготвяни изравнителни сметки. Технологичните разходи за целия
процесен период (таблица № 1 от заключението) са изчислявани в съответствие с
разпоредбите на чл. 61 - 69 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. ежемесечно и са
отчислявани от ТЕ преди нейното разпределение между абонатите съгласно
действащите разпоредби. Разпределението
на топлинна енергия в блока е извършвано от „Т.с.“ ЕООД, като за процесния
период са отчетени уредите в имота, попълнени са документи за главен отчет,
подписани от потребител. Отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки.
Вещото лице е посочило, че в имота се ползва топла вода и е начислявана ТЕ за
загряване на топла вода.
За процесния период сумата
за изразходваната топлинна енергия, изчислена в изравнителните сметки,
изготвени от фирмата за дялово разпределение (ФДР) „Т.с.“ ЕООД, е 3 705,45 лв. Сумата
от изравнителните сметки, подадени от ФДР като разликата от фактурираните суми
по прогнозни данни, е 408,56 за връщане. В заключението е посочено, че сумите
за топлинна енергия за имота са начислявани в съответствие с действащата
нормативна уредба. В ищцовото дружество има съхранени документи за периодичните
проверки на топломера в абонатната станция и протоколи за тяхната смяна, които
са извършвани на всеки две години.
Съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно - счетоводната експертиза
начислените за процесния период по прогнозен дял за абонатен № 096482 суми са както
следва: главница - 4 114,04 лв. (сума за топлинна енергия - 2 036,52 лв., сума
топлинна енергия за БГВ - 2 077,52 лв.). Вещото лице е посочило, че за
процесния период не са извършени плащания. От „Т.с.“ ЕООД са изготвени 14 броя
изравнителни сметки, от които 9 броя за доплащане в размер на 105,77 лв. и 5
броя за възстановяване в размер на 514,33 лв., като крайно дължимата, според
вещото лице, за исковия период м. 05.2014
г. - м. 04.2016 г. главница възлиза на 3 769,83 лв., от които за топлинна
енергия 3 705,45 лв. и за дялово разпределение 64,38 лв. Законната лихва върху
главницата за топлинна енергия от датата на изпадане на ответницата в забава до
06.04.2017 г. е в размер на 431,35 лв., а за дялово разпределение за сумата от
64,38 лв. законната лихва за периода от 08.08.2014 г. до 06.04.2017 г. е в
размер на 12,30 лв. Отразено е, че извършените записвания в счетоводните книги
и счетоводството на ищеца относно топлоснабдения имот за процесния период са
водени редовно съгласно изискванията на Закона за счетоводството, Националните
счетоводни стандарти и Търговския закон.
Настоящият състав намира, че
съобразявайки се с така изложените заключения на вещите лица по назначените СТЕ
и ССчЕ, които са компетентно изготвени и точно и ясно отговарят на поставените
въпроси, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение. Видно
от посоченото от вещото лице по изготвената ССчЕ като материали за извършване
на заключението са използвани издадените от ищцовото дружество данъчни фактури,
поради което неоснователно е възражението на въззивника, че липсват такива за
всеки отчетен период по месеци, касаещи общо претендираната сума. Вещото лице е
извършило и проверка на място в „Т.С.“ ЕАД на клиентската партида на
ответницата, за начислените суми за ползвана топлинна енергия, отразените
корекции на база подадени данни от фирмата за топлинно счетоводство, както и на
регистри, първични и вторични документи, справките и други актове в
счетоводството на ищеца. Експертното заключение не е била оспорено от страните,
поради което настоящият състав не следва да разглежда оплакванията във връзка с
изготвянето му.
Неоснователни са и доводите във
въззивната жалба, че по делото не са ангажирани доказателства, установяващи
изправност на уредите за отчитане и удостоверяващи извършването на надлежни
технически проверки за отчетния период, както и доказателства, удостоверяващи
извършването на подмяна на батериите на отчетните уреди, касаещи отчитането на
услугата за процесния имот. От заключението на съдебно - техническата експертиза
се установява, че топломерът в абонатната станция е преминавал периодични
комплексни проверки на всеки две години със заключение за съответствие с
одобрения тип. Заключението е изготвено не само на база приложените по делото
документи, но и въз основа на информация, предоставена на вещото лице от
фирмата за дялово разпределение „Т.с.“ ЕООД и ищеца „Т.С.“ ЕАД, а именно:
справка за отчет на топломера в абонатната станция, техническа характеристика
на абонатната станция, свидетелства за метрологична проверка на топломера в
абонатната станция, акт за разпределение на кубатурата на имота, справка -
извлечение с начислените суми и енергии през процесния период за имота, отчет
на индивидуалните уреди за разпределение и водомери, изравнителни сметки. При
кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че
монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно установените
изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали
количествата постъпила топлинна енергия. При тези данни следва да се приемат за
спазени параметрите на предоставената услуга, обуславящи извод за точно
изпълнение задълженията на ищеца. Няма основание да не се приеме съдебно - техническата
експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се опровергава от никакви
обстоятелства и доказателства по делото.
С оглед изложеното, правилно
районният съд е приел за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество
сумата от 3 769,83 лв. - главница, представляваща стойността на доставена
в периода от м. 05.2014 г. до 30.04.2016 г. топлинна енергия в имот с абонатен
№ 096482, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.04.2017 г.
до окончателното й изплащане, като във въззивната жалба не са изложени конкретни
оплаквания във връзка с размера на така присъдената сума. Не са изложени и
оплаквания във връзка с присъждането на лихва за забава върху главницата в
размер на 430,92 лв. за периода от 15.09.2015 г. до 06.04.2017 г., поради което
с оглед заключенията на двете експертизи и диспозитивното начало в процеса
настоящият състав приема, че правилно исковете са били уважени до предявените
размери.
По
възражението на ответницата за изтекла погасителна давност, релевирано с
отговора на исковата молба, настоящата инстанция не дължи произнасяне, предвид
разпоредбата на чл. 269 ГПК и липсата на изложени конкретни оплаквания във
въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в тази му част.
Поради
съвпадането на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд по отношение на
предявената претенция, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна, а обжалваното решение, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода
на спора въззивникът дължи да заплати на въззиваемия направените във въззивното
производство разноски. Доколкото обаче въззиваемата страна не е подала отговор
на въззивната жалба и не е изпратила процесуален представител в първото по
делото съдебно заседание, то такива не следва да й бъдат присъждани.
На основание чл. 280, ал. 3,
т. 1 ГПК с оглед размера на предявените искове настоящото решение е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 67426 от 18.03.2019 г., постановено по гр. д. № 55559/2017 г.
по описа на Софийски районен съд (СРС), ГО, 85 - и състав.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Т.с.“ ЕООД.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.