№ 112
гр. Бяла, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на тринадесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20214510101078 по описа за 2021 година
Депозирана е искова молба от „Фронтекс Интернешънъл " ЕАД, гр.София
против Д. АЛ. Д., с предявен иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК.
Ищците молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника, че същият им дължи сумите от 8125.63 лв. главница,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението; 1725.27 лева -
договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.08.2019г. -
20.06.2021г.; 610.90 лева - лихва за забава, която представляваща сбор от 437.37
лева, начислена за периода от 21.08.2019г. до 13.03.2020г. и 173.53 лева за
периода 24.06.2021г. до 10.09.2021г., обективирани в Заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 877/2021г. по описа на РС гр.Бяла. Претендират се разноските по
заповедното и исково производство.
В исковата молба се сочи, че на 07.02.2017 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД с ЕИК ********* и Д. АЛ. Д., ЕГН ********** бил
сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-14512194 По
силата на същия кредитодателят предоставил на кредитополучателя кредит за
потребителски цели в размер на 10 000,00 лева, която сума била получена от
кредитополучателя по посочена от него банкова сметка. Страните са уговорили
такса ангажимент в размер на 350,00 лева срещу която кредитодателят се
задължил да сключи договора при фиксиран лихвен процент в размер на 14,32 %.
От своя страна кредитополучателят се задължил да върне предоставения кредит,
ведно с дължимите лихви на 84 броя месечни погасителни вноски, чиито размер и
срок били посочени в погасителен план, намиращ се на първата страница от
договора за кредит. Всяка месечна погасителна вноска съдържала главница по
кредита, ведно с надбавка, която представлявала печалбата на Кредитора
(договорна възнаградителна лихва). Поддържа също,че кредитополучателят, не
1
изпълнил всички свои задължения по Договора и преустановил плащанията, като
падежът на първата частично неплатена вноска бил настъпил на 20.07.2019 г., а
падежът на първата изцяло непогасена вноска на 20.08.2019 г. Твърди,че в
договора за кредит било уговорено, че при просрочие на две или повече месечни
погасителни вноски, считано от падежната дата на втората погасителна вноска за
кредитора възниквало потестативно право да обяви предсрочната изискуемост на
вземането си. Поради тази причина изготвил и изпратил уведомление за цесия и
предсрочна изискуемост, което било връчено лично на Д. АЛ. Д. на дата
24.06.2021 г.
Поддържа още,че на 22.04.2020 г. между правоприемника на кредитодателя
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" ЕИК ********* в
качеството му на цедент и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК
********* в качеството му на цесионер бил сключен Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания, съгласно който цедента прехвърлил на цесионера
вземания, индивидуализирани в Приложение № 1а. По силата на договора и на
основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит,
включително вземанията, претендирани в настоящото производство ставал ищеца.
В заключение моли за решение, с което да бъде установено в отношенията
между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против
ответника подробно индивидуализирано в исковата молба.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са редовно
връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова
страна е депозиран писмен отговор. В него се сочи, че исковете са допустими, но
неоснователни, тъй като исковата претенция била изцяло погасена поради
плащане. От друга страна счита,че клаузите в договора са в нарушение с
принципа за добросъвестност,в ущърб на потребителя и причина за
неравнопоставеност между страните относно права и задължения.
Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 877/2021г. на БРС по заявление по чл.410
от ГПК подадено от ищеца – заявител е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 342/15.09.2021г. за сумата от 8 125.63лв. главница по
Договор № PLUS – 14512194 от 07.02.2017г., сумата от 2 777.27 лв.
възнаградителна лихва от 20.08.2019г. до 24.06.2021г. и сумата от 610.90 лв.
мораторна лихва за периода от 21.08.2019г. до 10.09.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението – 13.09.2021г. до
окончателното му изплащане, както и разноски в размер на общо 280.28лв.
Заповедта е връчена на длъжника лично,който в указания в същата срок е възразил
,че не дължи изпълнение на вземането.С разпореждане №698 от
29.09.2021г.заповедния съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване
на вземането си по ЗИПЗ,като в срока по чл.415 от ГПК заявителя е внесъл искова
молба, по която е образувано настоящото производство.
Между страните по делото не се спори, че между „БНП Бариба Пърсънъл
Файнес „ЕООД и Д. АЛ. Д. е бил сключен Договор за потребителски паричен
кредит PLUS -14512194 от 07.02.2017г., по силата на който„БНП Бариба Пърсънъл
2
Файнес „ЕООД е предоставил на ответника сумата от 10000 лв. срещу
задължението му за погасяването му в срок от 82 тримесечни погасителни вноски
всяка в размер на 246.17 лв. с падежна дата 20 – то число на месеца. Годишния
лихвен процент на разходите е в размер на 16.69%, а лихвения процент – 14.32%,
като общата стойност на плащанията е в размер на 20678.28 лв. В параметрите на
договора са посочени: застрахователна премия от 4704 лв. и такса ангажимент от
350 лв. На ответника са връчени и общи условия към договора, подписани на
всяка страница от него, удостоверявайки че е запознат със съдържанието.
Ответника е попълнил и подписал и медицински въпросник за приемане на
застраховане, като между страните бил сключен Договор – сертификат от
07.02.2017г., както и му били връчени общи условия към Застраховката „Защита
на плащанията“ на кредитополучателя. По делото е представен и стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити. Кредитополучателят, ответник в настоящото производство преустановил
плащанията, като падежът на първата частично неплатена вноска е настъпил на
20.07.2019 г. В конкретния случай Д. АЛ. Д. е направил частично плащане на 29 -
та вноска по погасителния план, като непогасено е останало задължението за
главница. Падежът на първата изцяло непогасена вноска е настъпил на 20.08.2019
г., от който момент се претендира вземането за договорната възнаградителна
лихва.
Крайният срок за изпълнение на договора за кредит е 20.02.2024 г., но
предвид изпадането на длъжника в забава на 20.07.2019 г., ищецът се е възползвал
от възможността да обяви кредита за предсрочно изискуем. Поради тази причина
е изготвил и изпратил уведомление за цесия и предсрочна изискуемост, което е
връчено лично на Д. АЛ. Д. на дата 24.06.2021 г. ,видно от приложеното известие
за доставяне от „Български пощи“ ЕАД.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно-
счетоводна експертиза, заключението по която не е оспорено от страните и се
кредитира от съда, като пълно, обосновано и компетентно дадено. Вещото лице
заключава, че сумата по договора е приведена по сметката на ответника.
Общия размер на постъпилите по кредита суми са в размер на 7143.38 лв.,
от които :
- 2266,37 лв. - погасена главница, в т.ч. платена главница до 28-ма вноска
вкл. с падеж 20.06.2019г. и частично погасена главница 0,62 лв. от 29-та вноска с
падежна дата 20.07.2019 г.
- 3197,01 лв. - погасена договорна лихва, в т.ч. платена договорна лихва до
29-та вноска вкл. с падеж 20.07.2019 г. и частично платена договорна лихва 45,68
лв. от 30-та вноска с падежна дата 20.08.2019 г.
- 1680,00 лв. - погасена застрахователна премия, в т.ч. платена
застрахователна премия до 30-та вноска вкл. с падежна дата 20.08.2019 г.
Според експерта падежът на първата изцяло непогасена вноска за
главница/усвоен кредит, без застрахователната премия/ и договорна лихва е на
20.08.2019г.
3
ВЛ установява,че дължимата лихва за забава е в размер на
437.37лв.,начислена за периода 21.08.2019г. до 13.03.2020г. и 173.53 лв. за
периода 24.06.2021г. до 10.09.2021г.
В отговор на въпроса: Какъв е остатъчния размер на главницата по Договор
№ PLUS-14512194 от 07.02.2017г. в случай, че всички направени от длъжника
плащания са разпределени за погасяване на задължението за главница, без с
евентуалано платените от ответника суми да бъдат погасявани другите
задължения, предвидени в процесния договор?,вещото лице е отговорило,че
остатъчния размер на главницата би била в размер на 2856,62 лв./10000,00 лв. -
7143,38 лв./.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени
доказателства, като обосновава следните правни изводи:
По допустимостта на исковете: Предявените искове са допустими. Налице е
правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на
образувано заповедно производство, по което заповедта е оспорена.
По основателността на иска по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, във
връзка с 79 от ЗЗД: Предмет на исковете е установяване съществуването на
вземанията по издадената заповед за изпълнение, като в тежест на ищцовото
дружество е да установи при условията на пълно и главно доказване, факта на
съществуване на валидна облигационна връзка между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ и ответника, усвояването на кредита и факта на настъпила предсрочна
изискуемост на вземането, както и размера на претендираното вземане по
неговите отделни пера. По делото се установи безспорно, че между страните са
възникнали отношения по договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и
сл. от Закона за потребителски кредит (ЗПК).
С отговора на ИМ ответника е въвел възражение,че клаузите в договора са
изготвени в нарушение с принципа за добросъвестност,в ущърб на потребителя и
причина за неравнопоставеност между страните относно права и задължения.
Разрешението на този въпрос следва да бъдат дадено въз основа на тълкуването
на нормите на чл.11, ал.1, точки 11 и 12 от Закона за потребителския кредит.
Съгласно § 2 от ДР този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. В т.10, параграф 2, буква
„з“ от Директивата се предвижда, че в договора за кредит трябва да се посочат
само размерът, броят и периодичността на дължимите погасителни вноски и
когато е уместно, редът на разпределение на вноските между различни
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Според чл.10, параграф 2, буква „и“ и параграф 3 от Директивата
само при наличие на искане от потребителя кредиторът е длъжен безплатно да му
предостави извлечение под формата на погасителен план. В т.3 на решението на
Съда на Европейския съюз от 9.11.2016 г. по дело С-42-15 Home credit Slovakia a.s.
срещу Klara Biroova е дадено тълкуване на чл.10, параграф 2, букви „з“ и „и“ от
Директивата. Тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че в срочния
договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни
вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от
съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница-в този
смисъл Решение №106/03.06.2022г.,постановено по гр.д.№3253/2021г. на ВКС,III
4
гр.о. Предвид изложеното съдът счита,че всички условия по договора са описани
ясно и пълно в него и не може да се направи извода, че са нарушени ЗПК и ЗЗП и
има неравноправни клаузи.
Относно уведомяването на ответника за настъпилата предсрочна
изискуемост на вземанията са представени доказателства по делото обратна
разписка на товарителница, от което е видно, че уведомителното писмо до него е
получено лично на 24.06.2021г. Предвид, че заповедното производство срещу него
е образувано на 14.09.2021г., то съдът намира, че предпоставките за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, а именно обективния факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, са
налице. Така предсрочната изискуемост е променила изискуемостта на вноските
по кредита, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването на
техния падеж.
Вземанията по процесния договор са цедирани от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс СА“клон България на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с приложение №
1 към приемо-предавателен протокол от 22.04.2020г. по договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г. Под №334 от приложението е посочен
договор за кредит PLUS – 14512194, както и след договора е посочено името и
ЕГН на кредитополучателя и размера на дължимите от него суми. В договора за
цесия е посочено, че приложенията са неразделна част от договора. Представено е
пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни
задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник /виж решение №. 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и
решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./.
Представено е и известие за доставяне, което обаче нама данни да е достигнало до
длъжника. При това положение изходящото от цедента уведомление, приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на
иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда
по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу
длъжника /виж решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС,
ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение
№ 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. ,Решение
№109/13.07.2016 по дело №1050/2015 на ВКС, ТК, I т.о./. По тези съображения
настоящият съдебен състав приема, че ответника е надлежно уведомен в
съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия на
вземанията по договор за потребителски кредит.
По отношение на договорната (възнаградителна) лихва: Възнаградителна е
лихвата, която представлява цената или възнаграждението по договора и се дължи
по силата на уговорката между страните. Възнаградителната лихва се дължи
наред с главното задължение и при точно изпълнение на главния дълг. В случая
нейния размер е определен писмено в договора – 14.32 % през
договорния период. Съгласно т.2 от Тълкувателно Решение № 3 от 27.03.2019г.
5
на ОСГТК на ВКС по т.д. № 3/2017г. уговореното възнаграждение за ползване за
последващ период след настъпване на предсрочната изискуемост не се дължи. С
волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост кредиторът иска
изпълнение веднага на основното задължение по договора, а именно връщане на
заетата сума, поради което искането за изпълнение може да се кумулира с искане
за обезщетение за забава. В настоящия случай предсрочната изискуемост е
обявена на лицето на 24.06.2021г. или възнаградителна лихва се дължи за периода
от 20.08.2019 г. до 20.06.2021г. и видно от приложения към експертизата
погасителен план е в размер на 1725,27 лв.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установен факта на
сключването на валидна застраховка „защита на плащанията, с размер на
застрахователната премия от 4704лв., която сума се установи, че е част от
месечната погасителна вноска, но не е част от отпуснатият заем в полза на
ответника- заемател, като същата се събира от заемодателя ежемесечно и се
превежда на застрахователя, което е уговорено и от договора. В тази връзка ВЛ е
посочило в експертизата,че ответника е заплатил сумата от 1680 лв.,която
представлява погасена застрахователна премия до 30-та вноска включително с
падежна дата 20.08.2019г. Пак от експертизата е видно,че в следствие цидиране на
вземането на сегашния кредитор,респективно ищеца по делото оставащата сума
по застрахователната премия е била анулирана.По делото не са ангажирани
доказателства от които безспорно да се установи ,че заплатената от ответника
застрахователна премия е преведена от заемодателя „БНП Париба Пърсънъл
Файненс”, в резултата на което е включена в претендираната по делото главница
от общо 8125.63лв. В този смисъл, съдът приема, че за посочената
застрахователна премия, заемодателя – цедент не е имал качеството на кредитор
спрямо ответника по силата на договора за заем и същата не съставлява част от
прехвърленото вземане. На следващо място в случая правоимащо лице е
застрахователя по сключената застраховка- КАРДИФ АД, в полза на който
заемодателя е събирал, заедно с месечните вноски, дължимата част от
застрахователната премия и доколкото цедентът е прехвърлил правата си по
процесния договор за заем, въпреки осчетоводяването на сумата от 1680лв., като
включена в цесията, същата не се основава на договора за заем, а на други
отношения между страните, свързани с плащането на сумата от страна на
заемодателя БНП Париба Пърсънъл Файненс, на КАРДИФ АД. Поради това,
съдът намира, че твърденията на ищеца са недоказани в тази им част, а сумата
съставляваща застрахователна премия, следва да бъде извадена от общо
дължимата по договора за заем главница.
Що се касае до клаузата „такса ангажимент”, в размер на 350лв., съдът
намира, че същата е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, а също и с
нормата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК. Цитираната норма на чл. 10а, ал.2 от ЗПК,
въведена с ДВ, бр. 35/2014г. в сила от 23.07.2014г., постановява, че кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.В настоящия случай с въведената такса
,кредиторът се е задължил да сключи договора при фиксиран лихвен процент за
което е и усвоил таксата,но заедно с това в чл.7,изр. последно от договора е
предвидил клауза,че при инфлация по-голяма от 2% на месечна база или 24%на
6
годишна ,има право да преизчисли размера на остатъчното задължение с индекса
на инфлация. В този смисъл съдът счита,че е налице противоречие на нормата на
чл. 26, ал.2 от ЗЗД и общото правило, че нищожни са договорите, или отделни
клаузи от тях, които противоречат на добрите нрави. Поради изложеното, съдът
намира, че същата следва да бъде приспадната от общо претендираната от ищеца
главница,или искът за главница е основателен и доказан до размера на сумата от
5703.63лв.,като в останалата част следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на обезщетението за забава: Мораторната лихва се дължи
наред с главното задължение, но само при забава в изпълнението на главния дълг.
Съгласно т.2 Тълкувателно Решение № 3 от 27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС по т.д.
№ 3/2017г. изпълнението на задължението на длъжника след настъпване на
падежа на безсрочното задължение е забавено и за периода от настъпване на
предсрочната изискуемост - 24.06.2021г. до 10.09.2021г. (депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК.) вредите подлежат на обезщетяване. Предвид
приетото в ТР на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди мораторната лихва за
горепосочения период, която математически изчислено е в размер на 125.16 лв.,
като следва да се отхвърли претенцията до пълния размер от 610.90 лв.
Изходът на спора и искането от ищеца за присъждане на реализираните от
него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива,
обосновават положителното произнасяне за тези в настоящото и в заповедното
производство. Ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от
ищеца разноски в заповедното производство в размер общо на 210.08 лв.,
включващи държавна такса и юрисконсулско възнаграждение, съобразно
уважената част от исковете. Разноските, които следва да заплати в исковото
производство са в общ размер на 382.90 лв., включващо държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
С оглед отхвърлената част от исковете ищеца дължи на ответника разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение, но видно от приложение договор за
правна защита и съдействие-л.71 от делото,такива не са направени.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на “Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
“Хенрик Ибсен” №15, ЕИК *********, към Д. АЛ. Д.,ЕГН **********, за сумата в
размер на от 5703.63 лв. (пет хиляди седемстотин и три лева и 63 стотинки) –
представляваща главница по Договор за потребителски кредит с № PLUS -
14512194 от 07.02.2017г., сключен между „БНП Париба Пърсънал Файнес“ЕАД и
Д. АЛ. Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОХВЪРЛЯ иска за горницата до
пълния претендиран размер от 8125.63лв.; сумата от 1725,27 лв. (хиляда
седемстотин двадесет и пет лева и 27 стотинки) - представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода 20.08.2019 г. до 20.06.2021г., сумата от 125.16
лв. (сто двадесет и пет лева и 16 стотинки) -представляваща лихва за забава,
7
начислена за периода от 24.06.2021г. до 10.09.2021г.,като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до пълния претендиран размер от 610.90лв., за които суми е издадена
ЗИПЗ №342 от 15.09.2021г. по ч.гр.д.№877/2021г. на РС Бяла.
ОСЪЖДА Д. АЛ. Д.,ЕГН **********, да заплати на “Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ********* сумите от 210.08лв./двеста и десет лева и 08
стотинки/, разноски по ч. гр. дело №877/2021г. на Районен съд Бяла, както и
сумата 382.90лв/триста осемдесет и два лева и 90 стотинки/,представляваща
разноски по исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
8