Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
28.03.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на четиринадесети
март две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при секретаря Вилиана Русева и с участието на прокурор Виолета
Радева при
Окръжна прокуратура – Шумен, като разгледа докладваното от административен
съдия Х.Димитрова КАНД № 40 по описа
за 2022г. на Административен съд - Шумен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208
и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“, гр.Варна, депозирана чрез младши експерт В.С., служител с
юридическо образование, срещу Решение № 2/04.01.2022г. на Районен съд – Шумен,
постановено по ВНАХД № 1465/2021г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е
отменено Наказателно постановление № 23-0000322 от 12.05.2021г. на директор на
РД „Автомобилна администрация“, гр.Варна, с което на „Л.Т.“ ООД, ***, е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева на основание
чл.104, ал.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП), за нарушение по чл.10,
§2, изр.1, пр.2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и Съвета
от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти
(ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) №
3820/85 на Съвета, във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП.
Касаторът релевира твърдения
за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие
с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че приписаното на
дружеството неизпълнение, за което същото е санкционирано, е безспорно
установено, като в тази връзка излага доводи за липсата на допуснати съществени
процесуални нарушения в хода административно наказателното производство и за
съответствието на АУАН и на НП с императивните правила на ЗАНН. Поради това
отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на наложената на
дружеството имуществена санкция. Отправя претенция за присъждане на съдебни
разноски. В условията на евентуалност обективира искане за редуциране поради
прекомерност на възнаграждението за адвокат на насрещната страна. В съдебно
заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответната страна, „Л.Т.“
ООД, ***, депозира писмен отговор чрез адвокат И.Г.от Адвокатска колегия –
Шумен, в който аргументира становище за неоснователност на оспорването.
Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание ответникът, редовно и
своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество,
касационната жалба се явява основателна по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
„Л.Т.“ ООД, *** извършва
международен автомобилен превоз на товари. Дружеството притежава издаден от Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията Лиценз на Общността за извършване на
международен автомобилен превоз на товари № 1046.
В рамките на извършена
комплексна проверка в седалището на дружеството в гр.Шумен въз основа на информация
от дигитална карта на водача, пътен лист № 201290/03.07.2020г. и товарителница
№ 312170/03.07.20г. с влекач марка „Скания“ от кат. N3, с рег. № *********, с
монтиран дигитален тахограф марка „Continental Automotiv“, тип DTCO 1381, №
**********, попадащ в обхвата на Регламент № 561/06, било установено, че на
03.07.2020г. дружеството не е организирало труда на водача Н.А.С. при
извършване на обществен превоз на товари, по такъв начин, че същият да е в
състояние да спазва изискванията на чл.8, §2, изр.2, вр. чл.4, буква „ж“, второ
тире от Регламент №561/06, а именно за 24-часовия период на управление,
започващ от 02,14ч. на дата 03.07.2020г., на водача не е осигурена намалена
дневна почивка от поне 9 последователни часа. На водача е осигурена почивка от
7 часа и 15 минути, като намалението е 1 час и 45 минути.
Във връзка с тази констатация,
на 06.01.2021г. в присъствието на представител на дружеството бил съставен Акт
за установяване на административно нарушение серия А-2020, № 284594, като
актосъставителят квалифицирал деянието като нарушение по чл.10, §2, изр.1, пр.2
от Регламент № 561/06, във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП. Актът бил предявен
на управителя и подписан от негова страна с отразяване, че няма възражения.
Въз основа на така
съставения акт административно наказващият орган издал впоследствие атакуваното
пред районния съд наказателно постановление.
При тази фактическа
обстановка районният съд достигнал до извод, че в хода на административно наказателното
производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се
в бланкетно описание на противоправното поведение на лицето, лишаващи го от
възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинено, при
какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу
административното обвинение. Съдебният състав изложил и мотиви относно
незаконосъобразността на наказателното постановление по същество, приемайки, че
в хода на производството не са събрани категорични доказателства за
противоправно негово бездействие, а напротив – установило се е, че същият е
положил необходимите усилия чрез извършен инструктаж, за което свидетелстват
показанията на разпитания актосъставител. По тези съображения решаващият състав
на Районен съд – Шумен достигнал до извод за порочност на наказателното
постановление, поради което отменил същото.
Настоящата касационна
инстанция приема, че районният съд е установил правилно фактическата
обстановка, но въз основа на нея е достигнал до неправилни правни изводи и е
постановил решението си в противоречие с материалния закон. Съображенията за
това са следните:
Не се споделя решаващото
становище на предходната инстанция за несъответствие на съставения акт и
изготвеното наказателно постановление с чл.42, т.4 и чл.57, т.5 от ЗАНН.
Посочените правила вменяват задължение за контролните органи да прецизират
описанието на нарушението и на обстоятелствата, при които то е реализирано, за
да бъде гарантирано правото на защита на привлеченото към отговорност лице и да
му се осигури възможност да възприеме в пълнота обвинителната теза на
държавните органи, натоварени със съответните контролни функции. В отклонение
от конкретните съображения на районния съд, касационната инстанция счита, че
при провеждане на административно наказателната процедура няма допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на наказателното
постановление. АУАН и наказателното постановление са съставени в съответната
форма, от компетентни лица, както и съдържат необходимите по ЗАНН реквизити.
Нарушението е описано по начин, даващ възможност на санкционираното лице да
възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на
защита, като словесно му е вменено липсата на осъществено активно поведение по
организиране на труда на водача по начин, позволяващ му да спази изискванията
на чл.8, §2 от Регламент (ЕО) № 561/2006г., а именно, че не му е осигурена намалена дневна
почивка от поне девет последователни часа. Нормата, която въвежда това
задължение, е тази на чл.10, §2, изр.1, предл.2 от посочения Регламент, според
която транспортното предприятие организира работата на водачите по такъв начин,
че водачите да са в състояние да спазват глава II от Общностния акт, в която
попада и цитираният по-горе чл.8. Правилото на чл.10 в съответната му част няма
изчерпателен характер и не залага конкретните действия, които задължените лица
следва да предприемат. След като законодателят не разписал определен начин на
организиране на транспортната дейност, не следва да се изисква от
актосъставителя и от наказващия орган да стори това с примерно изброяване на
необходими действия, които не биха имали изчерпателен характер. Самата
нормативна база е предоставила свобода в избора на метода и средствата от
превозвача за постигане на преследваната цел по спазване на правилата за
работно време и почивки на водачите. Въпрос на оперативна самостоятелност е кои
методи ще се използват при организиране на транспортната дейност, за да се
спазят периодите на управление, дневните и седмичните почивки на лицата. При
това положение не би могло да се сподели тезата на районния съд за
несъответствие на АУАН и на наказателно постановление с правилата на чл.42, т.4
и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като се установява, че служителите на касатора
са прецизирали в достатъчна степен словесното описание на противоправната
деятелност и на обстоятелствата, при които тя е била осъществена. Налице е и
пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и
законовата разпоредба, която е била счетена за нарушена, а приложената и
посочена от административно наказващия орган санкционна норма съответства на
установеното нарушение. Поради това настоящият съдебен състав намира извода на
районния съд за порочност на наказателното постановление, обоснована в
обжалвания съдебен акт с коментираните мотиви за наличие на допуснат съществен
процесуален порок, за неправилни.
Не могат да бъдат споделени и
съображенията за материалната незаконосъобразност на процесното наказателно
постановление. В случая на дружеството се вменява нарушение на чл.10, §2,
изр.1, пр.2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и Съвета от
15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти
(ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) №
3820/85 на Съвета, във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП, довело до невъзможност
водачът да спазва изискванията на чл.8, §2, изр.2, във вр. с чл.4, б. „ж“,
второ тире от Регламент ЕО) № 561/2006. Приобщените по делото писмени и гласни
доказателства безспорно установяват обстоятелството, че водачът С. не е
разполагал с намалена дневна почивка от поне 9 последователни часа, като му е
осигурена почивка от 7 часа и 15 минути. Доколкото тежкотоварният автомобил,
управляван от С., е бил оборудван с дигитален тахограф, дружеството, в
качеството си на превозвач и същевременно в качеството си на негов работодател,
е имало възможност в реално време да следи работата и дейността му и е следвало
да предприеме незабавни мерки, дори и да е започнал изпълнението на трудовата
си дейност, веднага тя да бъде прекратена и преустановена, за да му бъде
осигурена почивка в размер на 9 последователни часа. Дори и хипотетично да се
приеме, че по някаква причина, в конкретната ситуация дружеството не е имало
възможност да предприеме спешни действия за коригиране поведението на своя
служител, липсват доказателства, а и не са наведени такива твърдения, че
впоследствие му е била потърсена дисциплинарна отговорност, че е нарушил
виновно конкретни правила в организацията на работния процес, създадени в
санкционираното дружество (което пък опровергава твърдението на ответника в
настоящото производство за наличие на самоволно виновно поведение от страна на
водача, изключващо отговорността на дружеството), поради което е обосновано, а
и житейско издържано да се приеме, че такива правила въобще липсват. Подобен
извод кореспондира и с показанията на актосъставителя, че освен книга за
инструктаж, друг набор от мерки за спазване на задължението по чл.10, §2,
изр.1, пр.2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 не е установил в хода на извършената
комплексна проверка. От страна на дружеството не са представени заповеди за
разпределение на работата и почивките, работен график или други доказателства,
с които да установи, че е създадена правилна организация на труда, гарантираща
ползването на законоустановените почивки. Налице е допълнителен аргумент в
посока на горния извод. Установява се несъответствие между данните от
тахографа, сочещи начало на движение в 02.14 часа на 03.07.2020г. и тези,
съдържащи се в приложения пътен лист, съставен от привлеченото към отговорност
лице, в който като време на излизане от гаража, съответно за начало на
управлението по направлението Шумен - Свиленград е посочен 05.24 часа. При това
положение се налага извода, че създадената организация в структурите на
търговеца не е била организирана по начин, съответстващ на изискването на чл.10
от Регламент (ЕО) № 561/2006, което предполага санкционирането му по реда на
чл.104, ал.1 от ЗАвП.
Съвкупната преценка на изложеното
сочи, че като е отменил наказателното постановление, районният съд е постановил
неправилно решение, което следва да се отмени от касационната инстанция и
вместо него следва да се постанови друго по съществото на правния спор, с което
наказателното постановление да се потвърди.
При този изход на спора и с оглед
отправената претенция, на касатора на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН, във вр. с
чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие
по делото пред настоящата инстанция в размер на 80 (осемдесет) лева.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Решение №2/04.01.2022г. на Районен
съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1465/2021г. по описа на съда и вместо него
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 23-0000322
от 12.05.2021г. на директор на РД „Автомобилна администрация“, гр.Варна, с което
на „Л.Т.“ ООД, *** с ЕИК *********, е наложена „имуществена санкция“ в размер
на 1000 (хиляда) лева на основание чл.104, ал.1 от Закона за автомобилните
превози, за нарушение по чл.10, §2, изр.1, пр.2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския парламент и Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за
изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна
на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП.
ОСЪЖДА „Л.Т.“ ООД, ***, с ЕИК ********* да заплати на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр.Варна разноски в размер на
80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 28.03.2022 год.