Определение по дело №2524/2022 на Административен съд - Варна

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ ………..

 

гр. Варна, 30.11.2022 г.

 

Административен съд - Варна, ХХІХ състав, в закрито съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Кремена Данаилова

като разгледа докладваното от съдията адм. дело №2524/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал.4, вр. ал.2 от АПК.

Отправено е искане от Г.Г.И. ЕГН **********, чрез адв. М.Т. за спиране изпълнението на Заповед № 472/07.10.2022 г. издадена от кмет на район „Приморски“ в Община Варна.

Изложено е в молба с.д. № 16744/10.11.2022 г., че е допуснато изпълнение на основание чл.65, ал.4 от ЗОС и е определена дата на принудителното изпълнение 02.12.2022 г., но не са налице доказателства за наличие на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК, като административния орган е следвало да ги посочи. Излага, че не е индивидуализиран предмета на изземване – с площ, граници и точно местоположение, поради което е невъзможно доброволното или принудителното изпълнение на заповедта. Предварителното изпълнение на заповедта ще доведе до значителни и трудно поправими вреди – унищожаване на укрепителни съоръжения, електропроводи, водопроводи, което ще доведе до неизползваемост на сградата и свлачище. Ще следва да се отсече орех, което не е предвидено със заповедта.  С молба с.д. № 17623/25.11.2022 г. е представена оферта от ДЗЗД „АН-2003“ за демонтажни работи, нови строителни работи, които следва да се извършат в имота във връзка с освобождаването му на обща стойност 41979,38 лева. Изложено е, че жалбоподателката съгласно н.а. 13/1997 г. е собственик на 900 кв. м от имота и на ½ ид. ч. от сградата, като в оспорения административен акт е съобразен само с н.а. № 50/2021 г.

Ответникът – кмет на район „Приморски“ при Община Варна, намира искането за неоснователно поради следните съображения: частния интерес обоснован с представената оферта не установява превес над обществения интерес. С ползването на имот, който попада в уличната регулация  жалбоподателката препятства реализирането на влязъл в сила ПУП – ПРЗ и достъпа до имот на ПИ 10135.2526.541. Община Варна е собственик на ПИ 10135.2526.9535 по КККР на гр. Варна, в които попадат 292 кв. м на основание чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОС, вр. §7, ал.1, т.4 и чл. 8, ал.3 от ЗП, като собствеността е придобита с влизане в сила на ПУП – ПРЗ одобрен с Решение № 2405-10/23,24.06.2010 г. на Общински съвет – Варна. Представя справка за имота според одобрената КККР и ПУП – ПРЗ.  

След преценка на материалите по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно н.а. № 13/21.04.1997 г. Г.Г.С.се легитимира като собственик на ½ ид. ч. от вилно място - овощна градина, парцел 749, по плана на вилна зона „Св. Никола“ цялото с площ 900 кв. м, и сезонна постройка със застроена площ от 30 кв. м.

Съгласно н.а. № 50/27.09.2021 г. СВ – Варна Г.Г.И. е придобила ½ ид. ч. от ПИ 10135.2526.543, жк „Бриз“, м. „Св. Никола“, целия с площ 636 кв. м по скица, а съгласно документ за собственост с площ 900 кв. м, заедно с намиращата се в имота вилна сграда с ид. 10135.2526.543.1, на два етажа със застроена площ 33 кв. м по скица и 30 кв. м по документ за собственост, заедно с всички подобрения, приращения и трайни насаждения.

С Решение № 2405-10/23,24,30.06.2010 г. на Общински съвет – Варна, на основание чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА, вр. чл. 129, ал.1 и чл.16, ал.1 от ЗУТ е одобрен план за регулация и застрояване на кв. „Свети Никола“ – гр. Варна, решението е обнародване в ДВ бр. 65/20.08.2010 г., посочено е че подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от обнародването. Съставен е констативен протокол, към който е приложен опис на имотите, относно които е оспорен ПРЗ, като имота на жалбоподателката не е сред тях.

Подадена е молба рег. № АГУП21001430ПР/23.09.2021 г. от А.И.В.,  с искане да му се предостави право да преминава през чужд имот, който по план е определен за път, тъй като няма достъп до имота. Представил е н.а. № 105/08.12.1994 г. и извадка от ПРЗ в частта за имот 541, кв. „Св. Никола“, гр. Варна.

Със Заповед № 472/07.10.2022 г. издадена от кмет на район Приморски“ при Община Варна, на основание чл. 46, ал.1, т.11 от ЗМСМА, чл.21а от НРПУРОИ вр. чл. 65, ал.1 и ал.2 от ЗОС е наредено да се изземе част от общински имот, владян и държан без правно основание от Г.Г.И., представляващ идеални части от ПИ с ид. 10135.2526.9535 по КККР – Варна, с НТП за второстепенна улица, владяни и държани от г-жа И. чрез приобщаването им към площта на нейния собствен имот – ПИ 10135.2526.543, с помощта на строежи, обекти, градински елементи и растителност, находящи се в трасето на уличната регулация и обслужващи ПИ 10135.2526.543, които заемат приблизителна обща площ 292 кв. м.  

 Заявление от 18.05.2022 г. до кмет на район „Приморски“ жалбоподателката е поискала производството по издаване на оспорената заповед да се спре, тъй като на 18.05.2022 г. е подала заявление за допускане изработване на проект за изменение на ПУП – ПРЗ - „Св. Никола“, относно УПИ Х-543, ІХ-541 и V-540.

С  оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е допустимо, поради това че жалбоподателкато е оспорила заповедта, чиито изпълнение иска да бъде спряно.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

Заповед за изземване на общински имот е издадена на основание  чл. 65, ал.1 и ал.2 от ЗООС. Съгласно чл. 65, ал.4 от ЗОС, заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.

 Предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона, поради което на основание чл. 166, ал.4 вр. ал.2 от АПК жалбоподателката следва да докаже, че предварителното изпълнение би й причинило значителна или трудно поправима вреда, която може да противостои на обществения интерес, заради който законодателят е допуснал със закон предварително изпълнение. Настъпването на вредата следва да е достатъчно вероятно, същевременно вредата трябва да е определена по вид и размер. В настоящото производство не се изследва законосъобразността на оспорената заповед, поради това, че законодателя е презумирал, че и незаконосъобразната заповед по чл.64, ал.1 и ал.2 от ЗОС подлежи на предварително изпълнение. В този смисъл неоснователен е доводът на жалбоподателката, че административния орган е допуснал предварително изпълнение на заповедта на основание чл. 60, ал.1 от АПК и е следвало да изложи мотиви съобразно чл. 60, ал.2 от АПК. Изявлението в заповедта, че на 02.12.2022 г. ще се проведе принудително изпълнение указва на жалбоподателката, че при неспазване срока за доброволно изпълнение кога ще започна принудителното такова.

          ПУП - ПРЗ на кв. „Свети Никола“ – гр. Варна е одобрен с решение № 2405-10/23, 25, 30.06.2010 г. на Общински съвет Варна, на основание чл. 16, ал.1 от ЗУТ. Решението е обявено в ДВ бр. 65/20.08.2010 г., срока за оспорване на основание чл. 125, ал.4 от ЗУТ в редакцията към 20.08.2010 г. (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2008 г.) е 14 – дневен от обнародването и е бил до 03.09.2010 г. Относно имот 10135.2526.543 собственост на жалбоподателката не е била подадена жалба, поради което ПУП – ПРЗ е влязъл в сила на 04.09.2010 г. На основание чл. 16, ал.5 от ЗУТ в редакцията към 03.09.2010 г.(Доп. - ДВ, бр. 61 от 2007 г.), Собствениците на поземлени имоти по ал. 4 придобиват собствеността върху новообразуваните с плана регулирани поземлени имоти, а общината придобива собствеността върху отстъпените й части по ал. 1 от датата на влизане в сила на плана.  

Изложеното установява, че с плана по чл.16, ал.1 от ЗУТ за имот 10135.2526.541 е предвиден достъп, чрез задънена улица, което е видно от графичната част на приетия ПУП – ПРЗ кв. „Св. Никола“ – Варна. Този план е приложен по арг. на §22, т.1 б.“а“ от ДР на ЗУТ, но в процесната част не е реализиран. Това се установява от искането на А.И.В. да му се осигури достъп до имота, на който е собственик - 10135.2526.541, съгласно н.а. 105/08.12.1994 г.  Предпоставка за издаване на заповед за прокарване на временен път по реда на чл. 190, ал.1 от ЗУТ е изземването но общински имот – улица, който се владее без основание. 

С владеенето на общински имот – улица от жалбоподателката, първо се препятстват собствениците на имот 10135.2526.541 да достигнат до него, което е в нарушение на чл. 17, ал.3 от Конституцията на РБългария - частната собственост е неприкосновена; на второ място, но не и по значение, това препятстване може да застраши здравето и живота на неограничен брой лица, които обитават имота, тъй като затруднява достъпа до имот 10135.2526.541 на други лица, които  осигуряват спешна медицинска помощ, на органите на МВР и пожарна безопасност. 

          Вложените средства от жалбоподателката, съответно бъдещите финансови разходи по предварителното изпълнение на заповедта ще доведе до разходи, който тя е посочила, че са в размер на 41979,36 лева. В случая жалбоподателката на свой риск е предприела ползването на общинския имот, поради което разходите които сочи, че ще стори не са по-значими от обществения интерес, който се изразява в опазване здравето и живота на неограничен брой субекти, които имат право на собственост и/или други вещни права върху имот 10135.2526.541. 

          Жалбоподателката е посочила, че чрез премахване на изградените строежи в имота, включително свързани с канализация, водоснабдяване и електроснабдяване ще се стигне до неизползваемост на сградата в имота. При наличие на строежи в процесната част, за която е наредено изземване, включително  водопроводни, канализационни и енергоснабдителните мрежи и съоръжения е следвало те да  са изградени в резултат на надлежни разрешения, т.е. да са съобразени с границите на имота. В противен случай следва, че жалбоподателката на свой риск е изграждала строежи, мрежи и/или съоръжения, съответно засаждала е трайни насаждения, които не следва да са основание за спиране изпълнението на заповедта, по арг. на чл. 65, ал. 5 от ЗОС - лицата, от които са иззети имоти по ал. 1, нямат правата по чл. 72 - 74 от Закона за собствеността.

Съобразно чл. 301 от АПК, когато административният акт бъде отменен, след като е започнало неговото изпълнение, административният орган в едномесечен срок възстановява нарушеното право, а ако това е невъзможно - удовлетворява засегнатото лице по друг законен начин. Ако това не стане, засегнатото лице има право на обезщетение.  Следва, че е предвиден ред за защита правата на жалбоподателката при отмяна на процесната заповед. Материалното изражение на вредите може да е основание за спиране изпълнението на административния акт само тогава, когато няма да се засегнат права и интереси на други лица, а както беше отбелязано в случая не е така. Противопоставимите интереси на третите лица са по-големи от материалния интерес на жалбоподателката, защото би застрашило живота им и нарушило правото им на собственост. Също така налице е и обществен интерес, от предварителното изпълнение, който се изразява в предаване на общински имот, който се владее без основание. 

        При доброволното или принудително изпълнение на процесната заповед ще се обозначат точно границите, в който следва да се предаде имота, поради което посочения довод не е основание за спиране на изпълнението. Наличието на трайни насаждения в процесната част, както беше отбелязано е по инициатива на жалбоподателката, поради което запазването им не е нормативноустановено, т.е. не е основание за спиране изпълнението на заповедта.       

Изложеното обосновава, че не са налице доказателства, които да установяват, че от допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на административния акт, за жалбоподателката ще настъпят значителни или трудно поправими вреди. Дори и да настъпят такива вреди те ще са в резултат на решенията на жалбоподателката за осъществяване на материални подобрения, а не в резултат на оспорената заповед.

Предвид изложеното искането за спиране изпълнението на оспорената заповед следва да бъде отхвърлено.

Воден от горното и на основание чл. 166, ал.3 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ искането от Г.Г.И. ЕГН ********** за спиране изпълнението на Заповед № 472/07.10.2022 г. издадена от кмет на район „Приморски“ в Община Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в 7–дневен срок от съобщаването му.

 

 

                              СЪДИЯ: