Определение по дело №296/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

С решение № 64/11.09.2015 г., постановено по гр.д.№ 120/2015г., Крумовградският районен съд е признал за установено по отношение на М. С. С. от с. П., общ. К., че Б. А. М. от с. Д., общ. К., е собственик на женски кон, черен на цвят, с бяло петно на челото и е осъдил ответника М. С. С. да предаде на ищеца Б. А. М. владението върху същия. Съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца и сумата в размер на 400 лв., съставляваща направените в производството разноски, от която 350 лв. адвокатско възнаграждение и 50 лв.,дължима се държавна такса.

Недоволен от решението е останал ответника М. С. С., който го обжалва изцяло. Жалбодателят счита атакуваното решение за неправилно, като постановено при непълнота на доказателствата. Изтъква съображения, че за да го постанови решаващият съд безкритично и изцяло възприел фактическата обстановка, изложена в приобщената по делото преписка на РП, гр. К, която била приключила с постановление за отказ за образуване на досъдебно производство. За да постанови решението, първоинстанционният съд събрал и обсъдил единствено свидетелските показания на посочените от ищеца свидетели, без да вземе предвид обстоятелството, че тези свидетели били в близки отношения с ищеца. Не разпитал като свидетел Н. С.. Изтъква във въззивната жалба и че съдът не се произнесъл по направено в отговора на исковата молба искане за допускане на доказателства и приключил производството по делото без да се мотивира за това. Жалбодателят счита, че било нарушено сериозно правото му на защита, защото след като закъснял за съдебното заседание, съдът не му дал възможност да представи исканите от него доказателства в следващо съдебно заседание. Жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение, вместо което постанови друго, с което отхвърли предявената искова претенция или върне делото за разглеждането му от друг състав на първоинстанционни съд със задължителни указания за събиране на сочените от ответника доказателства и за разпит на Н. С.

В надлежния по чл.263, ал.1 от ГПК срок, е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата Б. А. М., в който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Претендира се и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание жалбодателят М. С., лично, поддържа въззивната си жалба.

В съдебно заседание ответникът по въззивната жалба Б. А. М., лично и чрез процесуалния си представител, оспорва същата.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Пред надлежния Кърджалийски районен съд е предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, с който ищецът цели да бъде установено по отношение на ответника, че е собственик на движима вещ- женски кон, черен на цвят, с бяло петно на челото и ответникът да бъде осъден да му предаде владението върху тази вещ.

Както беше посочено предявената искова претенция намира своята правна квалификация в нормата на чл.108 от ЗС. Съобразно цитираната разпоредба собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Т.е. иде реч за т.н. ревандикационен иск, за уважаването на който ищецът следва да докаже, че е собственик на спорната вещ, че той-ищецът е лишен от владението й, защото ответникът я владее и при това без правно основание.

В аспекта на така очертаната правна рамка, съдът съобрази следното:

От анализа на събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, доколкото във възивната инстанция други не бяха събрани, и в частност от показанията на незаинтересованите от изхода на делото, поради отсъствието на роднински връзки със страните, свидетели А. Х. А., М. А. Х. и Р. А. Д., се налага следната фактическа обстановка: през пролетните месеци –март, април 2015 г., две кончета на еднаква възраст- първото, червено на цвят, а второто – женско, черно на цвят, с бяло петно на челото, свободно пашували по нивите в землището на с.Б., общ. К. Поради поразиите, които същите нанасяли на посевите, жителите на селото се оплакали на кмета, който се обадил на собственика им Б. М. да ги прибере. Последният с помощта на брат си, уловил двете свои кончета и ги прибрал в с. В. Прибраните от ищеца Б. кончета обаче отново избягали от стопанина си и се завърнали в землището на с. Б, от където две деца след опити да хванат и двете кончета в два последователни дни, успели на втория ден да хванат само черното конче с бялото петно на челото и го завели в дома на ответника М. в с. П. Информиран от свидетелите, именно там ищецът Б. М. открил завързано женско черно конче, с бяло петно на челото, което той придобил като приплод от своя кобила. Съдът кредитира обсъдените свидетелски показания, защото те са и логични, и непротиворечащи си, а и непосредствени - всеки от свидетелите е изградил непосредствени визуални впечатления от процесното животно, като св. Х. и св. Д. дори съвсем лично са полагали и грижи по отглеждането му. Всъщност и завършващият преписка с вх.№ 376/2015 г. по описа на Районна прокуратура, гр. К., акт- Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 20.05.2015 г., изцяло подкрепя формулирания вече в настоящото гражданско производство извод, че собственик на спорната вещ- женски кон, черен на цвят, с бяло петно на челото, е ищецът Б. А. М.. Неотносимо за това производството е обстоятелството, че прокурорът е отказал да образува наказателно производство, заради отсъствие на умисъл за противозаконно своене на чуждата, на Б. А. М. движима вещ, поради наличие в казуса на фактическа грешка в предмета.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните във възивната жалба оплаквания, а служебно ограничава проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/. В смисъла на изложеното, съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо, при постановяването му не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми. Относно направените във възивната жалба на М. С. изрични оплаквания, съдът съобрази следното: Първо, по отношение на оплакването на жалбодателя, че съдът не разпитал като свидетел лицето Н. С., следва да се посочи, че доколкото никоя от страните в производството, нито ищецът, нито ответникът са направили искане за допускането му като свидетел, то в гражданското производство, каквото е настоящото, съдът по свой избор не може да ангажира свидетели, да ги разпитва и да изгражда правните си изводи върху техните показания. Още повече, че дори преповторени във вида им, в който са били снети при предварителната полицейска проверка, показанията на лицето Н. С. пак не биха довели до изводи, различни от изложените, а именно ,че собственик на животното е ищеца Б. М.. И това е така защото, показанията на лицето Н. С., дадени пред извършващия разследването полицай, установяват само обстоятелството, че разпитваният Н.С. се обадил на О., брат на ищеца, да си прибере свободно пашуващите коне, но последният отрекъл да са негови. Н. С. опредено не е свидетелствал, че е информирал лично ищеца да прибере процесното конче и последният да го е информирал, че това конче не е негово, така че да може да се направи извод, че кончето е на ответника М. С..

Настоящата инстанция намира за неоснователен и направеният във възивната жалба изричен довод за допуснати в производството процесуални нарушения от характера на съществените, довели до твърдяно сериозно нарушаване на правото му на защита, тъй като след като ответникът М. С. закъснял за съдебното заседание, съдът не му дал възможност да представи исканите от него доказателства в следващо съдебно заседание. От извършената от съдът проверка на протокола от откритото съдебно заседание от 09.09.2015 г, се установява, че ответникът не е закъснял за съдебното заседание, а същият изобщо не се е явил. Както е било и правилно отразено в протокола, ответникът за проведеното съдебно заседание е бил надлежно, своевременно и лично призован. По делото същият не е представил и оправдаващи отсъствието му данни и доказателства, вкл. същият не представи и такива за изложените във въззивното производство твърдения, че е водил майка си в болница в гр. П. Т.е. като не се е явил в откритото съдебно заседание, за които е бил надлежно призован ответникът, жалбодател в настоящото производство, сам се е лишил от възможността да представя доказателства и да прави доказателствени искания. Действително в своевременно депозирания по делото отговор, ответникът е направил искане за събиране на гласни доказателства – допускане до разпит на четирима свидетели при режим на довеждане в първото съдебно заседание. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.2 от ГПК, когато съдът не се произнесъл с определението си по ал.1 по направените в отговора насрещни искания, това той следва да направи в първото заседание по делото. Ако в присъствието на ответника в откритото съдебно заседание решаващият съд беше пропуснал да се произнесе по направените в отговора насрещни искания, то тогава този довод би могъл да бъде уважен във възивното производство. В настоящото производство това обаче не е така, поради което и не е налице допуснато от решаващия съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до неправилност на постановения първоинстанционния акт.

А относно наличието и на последната кумулативно изискуема се за уважаването на ревандикационния иск предпоставка, следва да бъде посочено, че не е спорно в производството, че женско конче, черно на цвят, с бяло петно на челото се владее от ответника. И към момента на постановяване на първоинстанционното решение, а и към настоящия момент не се установява да е налице самостоятелно правно основание, на което ответникът да осъществява това владение.

Изложеното до тук обосновава извода, че като е приел, че искът с правно основание чл.108 от ЗС е основателен, защото ищецът е доказал правото си на собственост върху процесната движима вещ- женско конче, а ответникът го владее без основание, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

И при този изход на делото, макар и изрично поискани, но като доказани не се следват разноски на ответника по въззивната жалба.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВРЪЖДАВА решение №64/11.09.2015 г., постановено по гр.д. №120/2015 г. по описа на Крумовградския районен съд.

Решението на основание чл.280, ал.2, т.1,предл.ІІІ от ГПК, не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.