Решение по дело №2580/2017 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1320
Дата: 9 август 2017 г. (в сила от 7 септември 2017 г.)
Съдия: Ралица Ангелова Маринска
Дело: 20174430102580
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 април 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

09.08.2017г. гр. ***В ИМЕТО НА НАРОДА

 

***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и пети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

           При секретаря П. Иванова и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№2580/2017г.. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

Искове с правно основание чл.59, ал.9, вр. ал.2, вр. ал.4, вр. чл.127, ал.2, вр. чл.143, ал.2 от СК.

           Пред ПлРС е депозирана искова молба от В.П.М., чрез адв. Г. Г., против Е.Т.А., с която се твърди, че страните са бивши съпрузи, като от брака имат едно родено дете- Е.. Твърди се, че бракът между страните е прекратен с развод, по гр.д.№ 7315/2009г. на ПлРС, като упражняването на родителските права върху детето, въз основа на съдебното решение, е било предоставено на майката. на бащата е определен режим на лични отношения- всяка събота и неделя, от 08,00 ч. в събота до 19,00ч в неделя, както и по три месеца в годината. Твърди се, ответницата не спазва определеният режим на лични отношения. Твърди се, че майката не притежава необходимият родителски капацитет за отглеждането на детето Е.. Твърди се, че детето е изразявало желание пред социални работници да живее при баща си. Посочва се, че майката очаква дете от друг мъж и често майката и детето пътували през нощта от гр. Д. ***, до гр. ***. Посочва се, че бащата разполага с необходимият родителски капацитет, желание да отглежда детето и съответните битови условия. Твърди се, че е налице промяна в обстоятелствата, при които е би определен режима на упражняване на родителските права над детето Е.. Моли съдът да постанови решение, с което да измени установеният с решение по гр.д.№ 7315/2009г. по описа на ПлРС, режим на упражняване на родителските права над детето Е., личните отношения и размер на издръжката, като постанови упражняването на родителските права над детето да бъдат предоставени на бащата, да се определи режим на личните отношения с майката, съобразно интересите на детето, да определи издръжка, която майката да заплаща на малолетното си дете, в размер на 120лв- месечно, считано от датата на ИМ. Претендират се разноски.

          Ответникът Е.Т.А., в срока за отговор, чрез адв. В. И., изразява становище за неоснователност на предявеният иск, като се оспорват изцяло твърденията в ИМ. Оспорват се изцяло твърденият на бащата- ищец, че майката възпрепятства осъществяването на личните отношения между бащата и детето. Посочва се, че детето никога не е изразявало желание да живее при баща си. Посочва, че майката полага необходимите грижи за детето. Посочва се, че действително живее с друг мъж на семейни начала в гр. ***- в жилището на своите родители, като от съжителството има едно родено дете, като Е. е силно привързан към братчето си. Оспорват се твърденията в ИМ, че родителите на ответницата са били против новото й съжителство, като посочва, че понастоящем майка й живее при тях.

Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Безспорно по делото се установява, видно от представеното  копие от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №1545/15.08.2008г на Община ***, че детето Е., род. ***г, е с родители -страните по делото Е.Т.А. и В.П.М.. Безспорно по делото се установява също, че с решение от 13.04.2010г. по гр.д.№ 7315/2009г. по описа на ПлРС, съдът е прекратил с развод гражданският брак между страните, и е утвърдил представеното споразумение по чл.50 от СК, по силата на което, упражняването на родителските права над детето Е., са предоставени на майката Е.Т.А., като на бащата В.П.М., е определен режим на лични отношения: всяка събота и неделя от месеца, от 08,00ч в събота до 19,00ч в неделя, както и три месеца в годината, съобразявайки платеният годишен отпуск на майката; бащата В. М., се е задължил да заплаща на малолетно си дете месечна издръжка в размер на 100лв. Съдът констатира, съобразно на представените с ИМ писмени доказателства, че бащата М., е депозирал поредица от жалби и сигнали против майката Е.А., във връзка с изпълнението на съдебното решение, в частта му относно определеният режим на лични отношения, по които има постановени откази да се образува досъдебно производство.  

По делото, от служебно изготвената справка се установява, че отв. А. има родено дете- М.П.П., на 24.04.2017г.

По делото, по реда на чл.59, ал.6 от СК, са изслушани страните по делото. Бащата В. М. заявява, че е депозирал ИМ за изменение на режима на упражняване на родителските права, защото иска детето Е. да е при него, да се грижи за него и за да му осигури спокоен живот. Посочва, че в момента детето е при него, с оглед режима на лични отношения. Ищецът заявява, че детето е неспокойно, тъй като ответницата има дете от друг мъж и то не иска да живее с тях. Посочва също, че ще отглежда детето в апартамента си в гр. ***, който нов и е само за тях двамата.

Майката Е.А. заявява, че според нея е добър родител и добре се грижи за детето Е.. Посочва, че детето се чувства добре с новият й съжител и новороденото. Посочва също, че Е. е отличник в училище, за което представя в оригинал бележника му, за констатация. Майката посочва също, че тя води и прибира детето от училище, като единствено през времето, в което е била в болница за раждане, съжителят й е ходил до училището, за да води и прибира детето. Майката посочва също, че в момента /с.з. на 12.06.2017г/ е в болничен след раждане на детето и получава месечен доход от 460лв; Посочва, че преди това е работила в счетоводна къща. Посочва също, че разчита на финансова подкрепа от родителите си, които са в чужбина.

По делото, като свидетели са разпитани лицата Б.И., Г. К.,К.К., Ц.Б.и  П.М..

Св. Б. Иванов посочва, че от 2014г. работи като инспектор ПП- клон Д. ***. Заявява, че познава страните, както и детето Е.. Заявява, че при изпълнение на служебните си задължения, е спирал л.а, управляван от майката, през тъмната част от денонощието- след 22,00часа, на пътя с. ***- гр.Д. ***. Посочва, че в автомобила понякога е било и детето Е., а понякога и П.- лицето, с което тя съжителства. Свидетелят посочва, че при извършваните от него проверки не е установил нещо нередно или притеснително, вкл. и по отношение на детето. Посочва, че знае, че отв. А. има баба, която живее в с. ***, но никога не е провеждал разговор с майката за причините, поради които пътува. Посочва също, че автомобила на майката е спиран за рутинна проверка. Свидетелят посочва, че е виждал бащата заедно с детето, и според него, Е. се чувства добре и радостен с баща си; винаги чист и добре облечен. Посочва също, че не е виждал детето с майката, за да даде описание. Свидетелят посочва, че е чувал Е. да казва, че иска да стои при баща си, в общ разговор.

 Св. Г. К.- роднина на бащата, посочва, че детето Е. е добре гледано- нахранено и облечено, дори според нея- презадоволено от към техника, условия и екстри. Посочва, че не е чувала детето да изразява желание при кой от двамата си родители да живее, но по нейно мнение, между бащата и детето съществува силна привързаност и детето иска да бъде повече с баща си. Свидетелката посочва, че според нея бащата може да се грижи за детето си, жилището му в гр. ***е чисто и подредено. Посочва също, че с детето Е. си говори, но когато то е с майка си, не я поздравява. Посочва също, че не е близка с майката и не е ходила в дома й.

Св. К.К. –майка на ответницата, посочва, че грижи за детето Е. полага основно неговата майка, като за издръжката му помага тя и вуйчото. Св. К. посочва, че живее и работи в ***и е дошла в гр. ***само заради настоящето дело. Посочва също, че за кратко, когато се родило детето М., е била при дъщеря си- отв. Е.А., за да й помага за бебето и за да види какви са отношенията й със съжителя й П.. Описва отношенията между тях като много добри; посочва също, че съжителят П. се грижи добре и за детето Е.. Посочва също, че детето Е. си има самостоятелна стая в дома на майката, обзаведена с всичко необходимо. Посочва също, че основно майката са занимава с детето във връзка с учебния процес, също и че тя го води и прибира от училище. Посочва също, че детето боледува често и това е причината понякога майката да не го дава на бащата, по режима на лични отношения. Свидетелката посочва, че според нея, Е. е привързан към братчето си. Свидетелката посочва също, че според нея детето е повече привързано към майка си, а при баща си ходи по задължение, тъй като се страхува от него.

 Св. Ц.Б.- класен ръководител на детето Е., го описва като лъчезарно, усмихнато и отговорно дете. Посочва, че обича да играе футбол. Посочва, че детето посещава занималня и е на училище до 17,00ч., тъй като тази година- втори клас- са изцяло втора учебна смяна. Посочва, че поради тази причина, през цялата година тя предава децата на  родителите следобед, тъй като такава е организацията в училището /***/. Посочва, че през цялата година само майката е идвала да взима детето, и няколко пъти бабата. Заявява, че не познава бащата на детето и никога не го е виждала. Посочва, че детето е споделяло, че в събота и неделя е при баща си. Свидетелката посочва, че не е забелязала тревожност у детето, с изключение на един ден, в който й е казало, че може в училище да дойде психолог, но такъв не е дошъл. Посочва също, че Е. е споделил, че си има братче и според нея е бил радостен; и не е имало промяна – в негативен план-в поведението на детето. Посочва също, че във времето, в което майката е била в болница, друг човек е идвал да взима детето. При поставен конкретен въпрос, свидетелката посочва, че детето никога не е споделяло пред нея, че не се чувства добре при майка си. Посочва също, че бащата никога не се е интересувал, вкл. и по телефон от детето си. Посочва също, че според нея детето Е. е едно много гледано дете, отличник.

          По делото е изслушан социален доклад, а също и е разпитан като свидетел социалният работник, извършил проучването- П.М.. В приложеният по делото социален доклад е посочено, че детето Е. е родено от брачното съжителство между страните, като след прекратяване на брака, родителските права са предоставени за упражняване на майката. пред социалният работник, бащата е заявил, че основната причина да поиска изменени в режима на упражняване на родителските права, е изказаното от страна на детето нежелание да живее заедно със съжителят на майката П. П.в. В доклада е посочено, че към момента на изготвяне на доклада, бащата В.М. живее в дома на своите родители в с.-***, но работната среща е проведена в жилището му гр. ***, на адрес ***. Посочено е, че жилището съставлява двустаен апартамент, обзаведено с всичко необходимо; няма приспособен детски кът. Посочено е, че бащата разчита на помощта на своите родители, които са пенсионери. В доклада е посочено също, че по време на работната среща на 06.06.2017г, в дома на бащата е присъствало и детето Е., с което също е проведен разговор. В разговора, детето е заявило, че иска да живее при баща си; посочило е, че обича да стои на село при баба си и дядо си, тъй като там има повече приятели, отколкото в гр. ***. Детето е споделило като причина, поради която не иска да живее с майка си- неодобрението на съжителя й; детето не изнася данни за упражнено насилие над него. В доклада е посочено също, че е проведена работна среща и с майката. От проведения с нея разговор, се установява, че след развода си с В., се е запознала със сегашният си  съжител П. П.в, с когото живее от около три години. От съвместното им съжителство е родено детето М.- на 24.04.2017 г. Жилището, в което живеят, на адрес гр. ***, жк. ***, съставлява двустаен апартамент, обзаведен с всичко необходимо. Спалнята се обитава от майката , съжителят и новороденото, а холът е приспособен за детска стая. Майката не е изнесла данни за неразбирателство между детето Е. и съжителят й П.. В доклада е посочено, че между детето и неговите родители има силна емоционална връзка. От показанията на соц. работник, извършил проучването- П.М., се установява, че според нея, детето Е. се чувства еднакво добре и при двамата си родители. Детето  е споделило, че се чувства добре при баща си, тъй като е при него през лятото и живее на село /с.***/, където има повече приятели. Свидетелката посочва, че детето е наблегнало на това, че в с.*** има повече приятели, и според нея, това е единствената причина, детето да се чувства добре при баща си. Св. М. посочва, че познава детето Е. от преди и самото дете също си е спомнило за нея, поради което разговорът между тях е протекъл добре и по- лесно. Свидетелката посочва, че пред нея, Е. и изразил неодобрение спрямо съжителя на майката, но не е сподели за упражнено насилие над него. Детето не споделило конкретна причина за това неодобрение, като според свидетелката това се дължи на факта, че  то не може да преодолее факта, че  родителите му не са заедно. Св. М. посочва, че детето от края на м. май е при бащата. Посочва също, че при разговора с бащата, същият е заявил, че детето му е споделяло за лошо отношения към него от страна на майката, но тъй като самото дете не е споделило такова нещо, не го е вписала в доклада. Св. М. посочва, че пред нея детето е изразило желание да живее при баща си. Свидетелката посочва, че според нея е налице много силна емоционална връзка между детето и неговите родители. Посочва също, че и двамата родители притежават необходимият родителски капацитет, но няма пряко наблюдение какво се случва по време на престоя при единия или другия родител.

По делото е изслушан устен социален доклад, от ДСП-Д. ***, в който се посочва, че детето и бащата не живеят постоянно в к. ***., а в гр. ***. посочва се, че при проведеният разговор с детето, то е заявило, че иска да живее при баща си, тъй като майка му си има друго дете. Посочва се, че в жилището в с. *** условията са подходящи за отглеждането на дете.

По делото е изслушана и приета СПЕ, от заключението по която се установява следното: от проведеното психологическо проучване, не са установени признаци на родителско отчуждение на детето Е. към нито един от двамата родители; установено е съществуването на здравословна емоционална привързаност и към двамата родители, повлияна от различните роли и функции, които имат. ВЛ в заключението си  е посочило, че няма данни за директно манипулиране на детето, с оглед на искреността и спонтанността на даваните от него отговори. Посочено е че е възможно индиректно да се влияе върху детето чрез емоционални послания, спонтанни  коментари от родителите и други значими възрастни, които детето възприема като оценка на качествата на майката и бащата и безкритично приема като свои. В изложението на заключението, ВЛ е посочило, че срещата е проведена на 05.07.2017г, в консултативния й кабинет, на  ул. ***, като детето е доведено от бащата, който не е присъствал на разговора. ВЛ описва Е. като ведро, умно и наблюдателно дете. Установено е, че понастоящем детето е при бащата, където получава нужните грижи, и потребностите му от грижи и внимание, са напълно удовлетворени. ВЛ е посочило, че детето се намира в емоционален и социален комфорт.

От проведеният разговор, за начина му на живот, по времето, в което е при майката, ВЛ посочва, че детето получава ежедневни грижи, внимание и подкрепа, при нужда. Но майката съжителства с друг мъж, с когото имат общо дете. Това отнема голяма част от времето й, което детето Е. приема като знак за пренебрегване и неглижиране на потребностите му от страна на майката. Детето демонстрира емоционална дистанцираност, с елементи на враждебност спрямо съжителя на майката. ВЛ е посочило, че това може да се обясни като протестна реакция към човека, който се възприема като препятствие за потребността на детето за повече внимание от страна на майката.

В заключението е описано прилагането на проективна методика на ***, предназначена за изследване на деца от 4-12 години. ВЛ е посочило, че посредством тази методика, се изследват междуличностните отношения и особености на детето и неговото възприятие на междусемейните отношения. Методиката позволява да се получи информация за отношението на детето към родителите му. В с.з., ВЛ посочва, че методиката представя типични ситуации, при които детето трябва да направи емоционален избор, като физическата близост до единия или до другия родител, показва неговата привързаност. В случая, ситуацията е била детето да избере до кого да седна на маса, и кого да постави начело на масата. В повечето ситуации, детето е избрало място между двамата си родители, като в една от ситуациите е поставило бащата начело масата и за себе си – мястото до него. ВЛ е посочило, че това показва определянето на бащата като надеждна фигура, към която детето има доверие и привързаност. В с.з. ВЛ Р. посочва, че детето не се чувства объркано и раздвоено; посочва, че детето Е. показва предпочитанията си към майката в чисто делови план, като родителят, който се грижи за него в ежедневен порядък, и в празничен порядък- към бащата- в почивни дни и ваканции, през което време детето се чувства свободно и обгрижено от бащата. ВЛ посочва също, че в момента, детето изразява предпочитание към бащата. ВЛ посочва, че негативизма, който детето има съм съжителя на майката, го обяснява с ролята му на бариера на този човек, към вниманието на майката. ВЛ посочва, че това е форма на детска ревност, или по скоро на „той ми пречи да бъда толкова близък с майка ми, колкото и преди”. ВЛ посочва, че към бебето, Е. е по- скоро безразличен, защото то не е активен участник в комуникацията, но изказва известна доза неприемане на новия член на семейството. ВЛ посочва също, че при беседата с детето, няма негов отговор, който да сочи, че се чувства неспокойно, а по- скоро се чувства радостно от общуването с бащата, защото това е мъжкия модел. ВЛ подчертава, че Е. се чувства радостен в общуването си с бащата, но това е в празничен порядък- свободата на ваканцията, като ВЛ уточнява, че детето удовлетворява потребността си  от свобода и игра при бащата ВЛ допълнително посочва, че ежедневната, делова комуникация, която детето има с майката, предполага активно общуване по повод ограничения, които предизвикват съпротива и конфликтност у детето. От друга страна, бащата също внася определен ред в абсолютната свобода, но този ред отново е в по- ваканционен порядък, нямащ ежедневните задължения. ВЛ посочва също, че и двата модела- мъжкия и женския са важни непрекъснато. В заключението си, ВЛ е посочило, че в интерес на детето е да има равностойно и равновременно общуване и с двамата си родители, като редуването в пребиваването при майката и бащата създават у детето усещане за нормалност и подреденост.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съобразно нормата на чл.59, ал.9 от СК, при промяна в обстоятелства, при които са определени режим на упражняване на родителски права, местоживеене и режим на лични отношения, са изменят, съдът, по молба на единият от родителите, може да  измени определените мерки и да определи нови мерки. В случая, същественото е факта на изменение на обстоятелствата, при които са определени предходните мерки, установяването на което е в тежест на ищеца по предявеният иск. Съдебната практика сочи, че промяната на взети предвид при определяне на първоначалните мерки обстоятелства, може да има различни проявни форми: промяна на родителските, на възпитателските или на моралните качества на упражняващия мерките родител, на социалната среда, в която живее детето след първоначалното решение, на жилищните или битовите условия, в които детето се отглежда. Във всички случаи- това са обстоятелства, които засягат положението на детето, като: влошаване на жилищните условия при родителя, на когото то е предоставено или подобряване на условията за живот при другия родител, изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права, загубване на родителски авторитет или фактическа невъзможност на родителя да се справи с детето. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки  Решение № 160 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 214/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 129 от 17.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7660/2013 г., III г. о., ГК, Решение № 288 от 15.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2640/2015 г., IV г. о постановени по реда на чл.290 от ГПК, Постановление на Пленума на ВС №1/1974г., т.5.

При определянето на мерките на упражняване на родителските права и личните отношения, приоритетен е интересът на детето, за който съдът служи служебно Децата имат интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед на възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като зрели личности, което е невъзможно да бъде постигнато без осъществяването на пълноценни отношения с другия родител- Решение № 202 от 28.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 244/2015 г., III г. о., ГК.

От събраните по делото доказателства и социални доклади, обсъдени по- горе, съдът намира, че не се установява изменение в обстоятелствата, при които са определени предходните режим на упражняване на родителските права над роденото от брака дете Е., по смисъла на цитираната по – горе задължителна съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, както и указанията, дадени в ПП№1/1974г., т.5. По делото се установи, че майката – отв. Е.А., притежава необходимият родителски капацитет, условия на живот и подкрепяща среда, нужни за отглеждането и възпитанието на детето Е.. По делото- от заключението по СПЕ, не се установи наличие на родителско отчуждение към нито един от двамата родители, като заедно с това се установи съществуването на дълбока емоционална връзка и към двамата родители. От заключението изготвената СПЕ, се установи, че детето изпитва дистанцираност, с елементи на враждебност спрямо съжителя на майката, породена от ревност и желание на детето майка му да прекарва повече време с него. По делото не се установи детето да изпитва чувства на отхвърляне спрямо майката, от която се чувства обгрижено и подкрепено. По делото безспорно се установи силната емоционална привързаност на детето Е. към неговия баща- ищецът В.М., което е пряко свързано и с определеният от самите страни, режим на лични отношения- всеки уикенд от месеца и три месеца от годината-установени като летните месеци от годината. Така определеният режим на лични отношения е способствал на установяване и запазване на дълбоки и близки отношения на детето с неговият баща и същият има своята роля в израстването и възпитанието на детето. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства, се установява и родителският капацитет на бащата да се грижи за детето; безспорно по делото се установи, че  Е. се чувства обичан и щастлив във времето, което прекарва с баща си . ВЛ А. Р. обаче изрично подчерта в с.з., че отношенията на детето с бащата имат ваканционен порядък, свързан със свободата на ваканциите и почивните дни от седмицата. В тази насока са и показанията на св. П. М., която посочва, че според нея основната причина, поради която детето иска да живее при баща си, е това, че в с. *** има повече приятели, отколкото в гр. ***.

По делото, от събраните доказателства, не се установиха изложените в ИМ твърдения, че майката Е.А. не притежава необходимият родителски капацитет и не полага адекватни грижи за детето. Категорични в тази насока са показанията на св. Кр. К. и св. Цв. ***, както и от приложеният по делото социален доклад и от заключението по СПЕ. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че майката полага всички необходими грижи, свързани с отглеждането и възпитанието на детето Е.. По делото не се установява влошаване на  положението на майката- нито в битов, нито в социален план, а раждането на дете, съдът счита,  не може да се тълкува в този смисъл. Съдът намира също, че по смисъла на нормата на чл. 59, ал.9 от СК, фактът, че майката е сформирала ново съжителство с друг мъж, от когото има дете, само по себе си, не съставлява такова изменение на обстоятелствата, което да наложи изменение в режима на упражняване на родителските права. По делото не се установи майката да е неглижирала потребностите на детето Е., респ.- да упражнява родителските права по вреден за детето начин, в периода след формирането на съжителството или след раждането на детето М.. Категорично се установи, че Е. е общително и умно дете, отличник в училище. Не се установи детето да се чувства раздвоено между двамата си родители или неспокойно.

Съдът намира също, че освен липсата на изменение в обстоятелствата, не е в интерес на детето да бъде изменен режима на упражняване на родителски права и тяхното предоставяне на бащата. ВЛ Р. е посочила в своето заключение, че редуването на престоя при бащата и майката, създават у детето усещане за непрестанност в общуването с всеки от тях, за нормалност и подреденост. Съдът намира, че е в интерес на детето, да бъде запазен определения въз основа на споразумението между страните режим, който на безспорно създава у детето  усещане за сигурност. Изразената от детето проява на емоционална дистанцираност към съжителя на майката, е свързана с желанието от страна на детето към повече внимание от страна на майката. Евентуалната промяна в местоживеенето на детето, няма да доведе до задоволяване на тази потребност. Следва да се отбележи също, че в заключението си ВЛ Р. е посочила, че е препоръчително за родителите да общуват с детето си по начин, който да  не провокира чувство на вина, че не отговаря на очакванията на единия или на другия родител, по отношение на личните му предпочитания за общуване. Това е голяма психическа тежест в тази възраст и крие риск от отключване на психоемоционални кризи в бъдеще.

На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 59, ал.2, вр чл. 127, ал.2, вр чл.143,, ал.2 от СК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Следва да бъдат присъдени, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените от ответницата разноски, в размер на 400лв- възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ, предявеният от В.П.М., ЕГН **********, чрез адв. Г. Г., против Е.Т.А., ЕГН **********, иск с правно основание чл.59, ал.9, вр. чл.127, ал.2, вр. чл. 143, ал.2 от СК, ЗА ИЗМЕНЕНИЕ на режима на упражняване на родителските права над детето Е. ВЕЛИЗАРОВ М., ЕГН **********, неговото местоживеене и издръжка, определени с Решение от 13.04.2010г. по гр.д.№ 7315/2009г по описа на ПлРС,  като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, В.П.М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА Е.Т.А., ЕГН **********, сумата от 400лв- разноски по делото.

 

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред ПлОС.

         

РАЙОНЕН СЪДИЯ: